№ 346 / 26.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 26.08.2019г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…...…...трети наказателен състав в публично
заседание н. 29 юли….......…...……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година....…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова......................…..……………и в присъствието н. прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова.……………………………….........АН дело 1 034 по описа
за 2019г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда н. чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-001551/ 21.05.2019г. н. Началника н. С. „. к. О. н. М. н. Т.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер н. 50.00 лева н. основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП, както и глоба в размер н. 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца н. основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал Т.Т. xxx, който го обжалва с искане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата и моли съда да постанови решение, с което да се отмени НП.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите н. страните, както и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, с необходимото по закон съдържание. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за установяване н. административно нарушение е констатирано, че при извършената проверка н. 06.03.2019г. около 12.05 часа в гр.Монтана, бул.Трети март срещу Банка „Фи Банк” жалбоподателя е паркирал лек автомобил „ xxxx , негова собственост, като втори ред в лентата за активното движение, отлявата страна срещу посоката за движение. Водачът отказва да предаде документите н. МПС и неговите.
Актосъставителят счел, че това съставлява административни нарушения н. чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП и н. чл.103 от ЗДвП.
Въз основа н. констатираното е съставен АУАН. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят не направил възражения. Въз основа н. горното наказващият орган е издал атакуваното НП, като е наложил наказания по чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер н. 50лв. и по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП - Глоба в размер н. 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа н. събрани в хода н. въззивното производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Жалбоподателя навежда доводи, че в хода н. административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения н. процесуалните правила, като всяко от тях е със самостоятелни отменителни основания.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че 06.03.2019г. около 12.05 часа в гр.Монтана по бул.Трети март срещу Банка „Фи Банк” жалбоподателя е паркирал лек автомобил „ xxxx , негова собственост, като втори ред в лентата за активното движение, отлявата страна срещу посоката за движение. Причината за това е факта, че го е спрял негов познат – свидетелят Г. Ц. Ц.. Жалбоподателят – водач е спрял управляваното от него МПС и е излязъл от автомобила, за да се разберат за повода за спирането. В този момент дошли проверяващите, като установили неправилното паркиране. Жалбоподателят заявил, че тръгва.
В този смисъл са и показанията н. разпитаните в хода н. производството свидетели А.Д. и Г. Ц..
Упълномощеният защитник н. жалбоподателя навежда доводи, че в конкретният случай е налице „престояване”, а не „паркиране” по смисъла н. закона, поради което и неправилно е ангажирана административно -наказателна отговорност н. жалбоподателя.
Съгласно чл.93 ал.1 от ЗДвП ”Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане н. пътници или за извършване н. товарно-разтоварни работи в присъствието н. водача”. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че в конкретният случай не е налице престояване а паркиране съгласно чл.93 ал.2 от ЗДвП, която визира, че „паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение н. правилата за движение”.
Ето защо съдът намира, че в конкретният случай правилно и законосъобразно е определена нарушената разпоредба.
Преди издаване н. наказателно постановление н. наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението н. чл. 28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност н. деянието.
Преценката за “маловажност н. случая” подлежи н. съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност н. преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките н. чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна н. наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. н. тълг.н.д. № 1/2005г. н. НК, докладчик съдията Блага Иванова.
При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането н. закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи н. административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка н. доказателствата и неправилно от гладна точка н. Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан, но това е първа такава проява, доколкото няма доказателства за друго. Нещо повече, жалбоподателят незабавно е изразил становище, че тръгва.
С оглед цялостната характеристика н. деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване н. критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен н. обществена опасност н. конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи н. нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай н. административно нарушение по см. н. чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите н. наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление в тази му част, следва да се отмени, като незаконосъобразно.
По отношение н. второто нарушение, за което е вменена отговорност н. жалбоподателя, че е отказал да си предаде документите, както и тези н. автомобила, съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин.
Видно от свидетелските показания н. Г. Ц. Ц. дадени в хода н. съдебното производство се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя „...беше станал така, че нямаше как да отвори автомобила, за да извади документите. Този, по-високия полицай застана пред него и каза: „Дай си документите”. Той го помоли да мръдне настрани, за да му даде документите, документите бяха в колата. Не е казвал: „няма да ви давам никакви документи”. Т. искаше да се върне в колата да даде документите”.
Предвид н. горното съдът намира, че жалбоподателя не е изпълнил нито от обективна, нито от субективна страна състава н. административното нарушение, за което му е наложено съответното наказание.
Предвид н. това атакуваното наказателно постановление в тази му част също е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Водим от горните съображения и н. основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-001551/ 21.05.2019г. н. Началника н. С. „. к. О. н. М., с което н. Т.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер н. 50.00 лева н. основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 от ЗДвП, както и глоба в размер н. 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца н. основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване по реда н. АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване н. съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: