РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Бургас, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120104447 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на С. Ц. М. с ЕГН ********** и на
П. А. М. с ЕГН **********, двамата от ............................................ срещу Х. Ц. М. с ЕГН
**********, с адрес в ...................................., с която се иска допускане до делба на следния
съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент на адрес ...................................., а
именно: имот с идентификатор ............................., който самостоятелен обект се намира на
етаж .... в сграда с идентификатор ................................., с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ....................., с
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, е брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 79,89 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № ....с площ от 2,49
кв.м. и 1,426 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: .................................. и .................................., под обекта:
.................................., над обекта: .................................., при следните квоти:
1/3 идеални части в режим на СИО за С. Ц. М. и П. А. М.,
1/3 идеални части лично за С. Ц. М. и
1/3 идеални части за Х. Ц. М..
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици в процесния имот, която
произтича от наследяване и договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от
05.12.1990г., по силата на който ищецът С. Ц. М. и баща му Ц.П.М. са закупили процесния
имот, при квоти 1/3 за ищеца и 2/3 за Ц.М.. Към датата на сделката ищецът е бил в брак с П.
М., а Ц. М. – със С. М.. След смъртта на родителите Ц. и С., придобитата от тях 2/3 идеална
част от имота е била наследена от двамата им сина – ищецът С. М. и ответникът Х. М..
Твърди се, че страните не могат да постигнат доброволно поделяне на собствеността
1
се иска допускане на съдебна делба при посочените квоти. Ангажирани са писмени
доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с
който се сочи, че искът е допустим, но се оспорват квотите в съсобствеността, като се иска
допускане до делба при равни квоти между С. М. и Х. М.. Твърди, че договорът за продажба
на държавен имот по реда на отменената Наредба за държавните имоти в частта, в която
ищецът е придобил 1/3 ид.ч. от процесния имот е нищожна поради персонална
симулативност на сделката. Посочва, че поради ограниченията на отменения Закон за
собствеността на гражданите относно максималните жилищни площи, родителите на
страните Ц. и С. М. са предложили първоначално на съпругата на ответника, а впоследствие
на ищеца, да стане привидна страна по сделката, за да могат да закупят апартамента от
държавата. Твърди, че прикритата сделка е продажба с купувач бащата на страните,
сключена чрез подставеното лице (ищеца) с цел заобикаляне на съществуващите правни
норми към 1990 г., свързани с лична собственост на гражданите. Цената на имота е била
изцяло платена от родителите, като се твърди, че ищецът само формално фигурирал като
страна по договора със знанието и съгласието относно симулацията както на скрития
купувач, така и на подставеното лице. Затова се иска установяване на привидността на
сделката и прилагане на правилата на прикритата сделка, а именно, че действителни
собственици по договора са родителите на страните. Твърди се, че двамата братя се явяват
техни единствени наследници и след смъртта им са придобили по наследство имота при
равни квоти.
Извън изложеното се твърди, че ответникът е придобил по давност 1/6 ид.ч. от имота
(частта над 1/3 до ½ от жилището), тъй като двамата братя винаги са считали, че са
съсобственици при равни квоти и то е било ползвано единствено от семейството на
ответника, който е заплащал всички данъци и такси. В годините не е имало спор между
страните, че всеки от тях е придобил по ½ ид.ч. от апартамента, дори ищецът е предлагал на
ответника да изкупи неговата половина.
Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на
двама свидетели и снабдяване с доказателства за плащане на данъци и такси за имота.
Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
По делото не се спори и се установява от представените удостоверения за наследници,
че страните С. Ц. М. и Х. Ц. М. са единствени наследници на своите родители С. Х. М.,
починала на .................... г. и Ц. П.М., починал на ................... г.
Видно от представения договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд при Министерство на народната отбрана по реда на Наредбата за
държавните имоти от 05.12.1990 г., на посочената дата Ц. П. М. и синът му С. Ц. М. са
придобили процесния апартамент № ..., находящ се в ................................, състоящ се от три
стаи и кухня, със застроена площ от 79.89 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с
площ от 2.49 кв.м. и 1.426 % ид.ч. от общите части на сградата, при посочени в договора
квоти 2/3 ид.ч. за Ц. П. М.и и 1/3 ид.ч. за С. Ц. М..
По делото не е спорно и се установява от приложените писмени доказателства, че към
момента на сключване на договора купувачите са били в брак, съответно със С. Х. М. и П.
А. М..
Основният спорен въпрос по делото е относно квотите в съсобствеността на страните,
2
във връзка направеното от ответника Х. Ц. М. възражение за персонална симулация на
договора за покупко-продажба.
В тази връзка съдът съобрази на първо място действащата към датата на сделката
05.12.1990 г. правна уредба, а именно: Закон за собствеността на гражданите (отм.) и
Правилника за приложението му (отм.), Наредбата за държавните имоти (отм.), и Указ №
463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана
(отм.). Следва да се посочи, че с редакцията на ЗСГ от 13.03.1990 г. (която е приложима в
случая) разпоредбите на чл.1-30 са отменени, но доколкото по делото не е известно кога
точно е стартирала процедурата и видно от самия договор, същият е съобразен с
действащата редакция на ЗСГ бр. 31 от 21.04.1989 г.
Съгласно чл. 2 Закон за собствеността на гражданите (отм.) всеки гражданин може да
притежава в пределите на страната един жилищен и един вилен имот. Съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак, могат да притежават
един жилищен и един вилен имот, който принадлежи на някого от тях или е тяхна обща
собственост. Те могат да притежават гараж и в местоживеенето, и във вилния си имот. В
тази връзка с правилника са установени нормите за площ, необходима за задоволяване на
жилищните нужди, като съгласно чл. 10 от правилника на двучленно семейство се полага
двустайно жилище.
Съгласно чл. 117 от Наредбата за държавните имоти (отм.), жилище, в което са
настанени като наематели семействата на низходящи и възходящи или братя и сестри, може
да бъде продадено едновременно на тях, евентуално и на членове на техните семейства, в
идеални части съобразно постигнатото писмено съгласие, заверено в общинския народен
съвет или кметството. Продажбата в тези случаи се извършва едновременно.
По отношение на купувачите на жилища от МО действащата уредба е предвиждала
специални правила, относно възможността за тяхната продажба. Съгласно чл. 9а от Указ №
463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана
(отм.), т. 2: Министерството на народната отбрана може да продава жилища и други обекти
от жилищния си фонд на наематели - .........................и и др., определени в наредбата по този
член.
В случая не се спори, че към датата на сделката децата на Ц. и С. М.и са били
пълнолетни и встъпили в граждански брак, поради което по смисъла на закона семейството
на Ц. М. е било двучленно, респ. с право на двустайно жилище съгл. чл. 10 от правилника,
докато процесното се състои от три стаи и кухня съгласно описанието в договора.
Съобразно правилата, при които е била извършена продажбата, процедурата за
закупуване на имоти от военно-жилищния фонд на МНО изисква както издаване на
административен акт - заповед на началника на Квартирно-експлоатационна част /............../,
така и гражданскоправна сделка - договор за продажба, сключен в обикновена писмена
форма. Видно от представения договор същият е сключен въз основа на заповед №
238/12.09.1990 г. на началника на ..............-Сливен и одобрен от началника на поделение №
.................. на МНО.
От разпитаните в хода на процеса свидетели Ц. М., С.П. и М.Й. се установява, че
бащата Ц. М. е бил ............................. и неговото семейство е било настанено още преди 1980
г. във ведомственото жилище под наем. От показанията на свид. Ц. М. – син на ищеца, се
установява, че до 1999 г. в жилището са живели и трите семейства – неговото (на ищеца), на
чичо му (на ответника) и на баба му и дядо му.
Свидетелят П. – .........., разказва, че когато са били уведомени за възможността да
закупят апартамента през 1990 г. Ц. П. М. и съпругата му С. М. първоначално са
3
предложили на техния син Х. и съпругата му да се включат като собственици само по
документи, за да не им откажат от .............. закупуването на апартамента, който бил по-
голям от допустимото за двучленно семейство. Тъй като Х. отказал те се обърнали към С..
Свидетелят посочва, че Ц. и С. не са искали да ангажират децата си финансово, а само да
декларират, че живеят в жилището.
Свидетелят Й. също посочва, че с оглед изискванията на ведомството, за да не им
бъде заменен апартамента с друго по-малко жилище Ц. и С. са предложили на сина им да
участва по документи в сделката и той се е съгласил.
При така събраните доказателства и съобразно приложимата правна уредба се
установява изпълненият фактически състав на сделката, както и настъпването на
вещнопрехвърлителното действие на договора, по силата на който Ц. П. М. и синът му С. Ц.
М. са придобили процесния апартамент. От събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че към момента на стартиране на процедурата по закупуване на апартамента от
..............-жилищния фонд бащата на страните Ц. П. М. е имал качеството на ......................... и
е бил настанен под наем в жилището, което е желаел да закупи.
По делото не са събрани никакви доказателства за това дали посоченият като
приобретател на 1/3 ид.ч. от имота С. Ц. е имал качеството на ......................... към този
момент, нито дали е бил наемател, респ. нито се твърди, нито се установява при какви
условия и на какво основание същият участва като купувач по сделката. Това внася
значително съмнение относно изпълнението на специфичните изисквания на закона
посочени по-горе и може да се цени в подкрепа на тезата на ответника. Съществуващото
към 1990г. ограничение на жилищната площ за двучленно семейство съгласно чл. 10 от
правилника за приложение на ЗСГ (отм.) съдът преценя като основателен мотив за
извършването на сочената персонална симулация. Действително, доказателствената тежест
за установяване привидността на оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда
това твърдение. Затова в настоящия процес ответникът, който се явява наследник на
купувача Ц. М. е ангажирал свидетелски показания, с които чрез пълно и главно доказване,
да установи, че процесната сделка е относително симулативна - т.е. волята на страните е да
бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението намерение.
Доказването на симулацията е допустимо да бъде извършено със свидетели съгласно чл. 165,
ал. 2 ГПК, доколкото ограниченията за това са неприложими към ответника, който се явява
наследник, срещу когото сделката е насочена. Затова и при липсата на други данни, съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите и счита за основателно и доказано
възражението на ответника, че процесната сделка, в частта относно придобитата от ищеца
1/3 ид.ч. от имота е симулативна. Знание и намерение за симулирането е налице между
действителната (прикрита) страна – Ц. П. М. и явната – С. Ц. М., а именно общото им
желание да скрият от външния свят /включително от продавача/ кой е действителният
приобретел по сделката, а именно правоимащият - ......................... Ц. П. М., който е бил
наемател на жилището и заедно със съпругата му е придобил същото. Следва да се посочи,
че прикритата сделка /скритото възлагане/ сама по себе си заобикаля въведените с
отменения закон ограничения, но не се явява нищожна поради противоречие със закона.
Заобикаляне на закона е налице тогава, когато страните искат да постигнат даден правен
резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до
забранения резултат. Следва да се посочи, че не всяко заобикаляне на закона води до
нищожност на съответната сделка. Например в случаите на притежаване на повече от един
жилищен имот съгласно чл. 8 собственикът е бил длъжен да го прехвърли в двугодишен
срок от влизането в сила на ЗСГ, а ако не го стори - народният съвет извършва неговата
продажба. В случая купувачът С. М. е знаел, че площта на апартамента е по-голяма от
4
нормативно установените нужди към този момент и е участвал в оспорения договор по
молба /мандат за симулация/ на неговите родители, като подставено лице – привиден
купувач по сделката. Този извод логически следва от близката родствена връзка на двамата
и се потвърждава от показанията на свидетелите П. и Й., както и от показанията на свид.М.,
който посочва, че трите семейства са живели заедно до 1999г. и следователно са имали
обективна необхомост от по-голямо жилище от предвиденото в чл. 10 от правилника (отм.).
Без значение в случая е знанието на продавача, че вторият купувач действа за чужда сметка.
От съществено значение в случая е и обстоятелството, че с редакцията на ЗСГ от
13.03.1990 г., (която следва да намери приложение в настоящия случай) са отменени
разпоредбите на чл. 4 от закона, респ. ограничението на жилищната площ е загубило своето
социално предназначение и това е намерило отражение в последователната промяна в
законодателство.
С оглед горното съдът приема, че с проведеното надлежно доказване по делото се
установява, че участието на ищеца като купувач по договора е симулативно и прикрива
придобиването на имота еднолично от общия наследодател – Ц. П. М., по време на брака му
с със С. Х. М., в чиято правна сфера е възникнало правото на собственост. Тъй като са
налице изискванията за действителност, съгласно чл. 17 ЗЗД, следва да бъдат приложени
правилата на прикритата сделка. Единствени наследници на Ц. и С. М.и са двамата им сина
– ищецът С. Ц. М. и ответникът Х. Ц. М., затова съгл. чл. 5 ЗН, всеки от тях се явява носител
на ½ от правото на собственост и при тези квоти имотът следва да бъде допуснат до делба, а
искът по отношение на ищцата П. А. М. /съпруга на С. М./ - да се отхвърли като
неоснователен.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С. Ц. М. с ЕГН **********, с
адрес ............................................ и Х. Ц. М. с ЕГН **********, с адрес в
...................................., на следния съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент на
адрес ...................................., а именно: имот с идентификатор ............................., който
самостоятелен обект се намира на етаж ..... в сграда с идентификатор ................................., с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор ....................., с предназначение на самостоятелния обект : жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, е брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 79,89 кв.м., с прилежащи части: избено
помещение № ..... с площ от 2,49 кв.м. и 1,426 % идеални части от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: .................................. и
.................................., под обекта: .................................., над обекта: .................................., при
равни квоти: 1/2 идеална част за С. Ц. М. и 1/2 идеална част за Х. Ц. М., като ОТХВЪРЛЯ
иска за делба по отношение на П. А. М. с ЕГН **********, с адрес
............................................, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5