Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.
Варна /………………2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, ІІІ
касационен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДАРИНА РАЧЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к. адм. дело № 1091 по
описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, при Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ против Решение № 260531/20.04.2021 г. на
Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 4172/2020 г. по описа на същия
съд, с което е отменено Наказателно постановление № 03-011683/04.09.2019 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.
11, ал. 5 във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г./, на основание чл.
413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на „Каркон Инвест“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно,
постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон от
установената фактическа обстановка по делото. Навеждат се доводи, че неправилно
ВРС е тълкувал относимите разпоредби от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.,
приемайки че работодателят не е отговорен за документирането на проведения
инструктаж на работното място. Изтъква
се, че именно документирането на инструктажа доказва неговото провеждане. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение на ВРС и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
Ответникът –
„Каркон Инвест“ ЕООД редовно призован не изпраща представител.
Окръжна
прокуратура – Варна, чрез своя представител, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде
оставено в сила.
Административен
съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл. 218,
ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на „Каркон Инвест“ ЕООД е ангажирана
за това, че на 04.07.2019 г., в качеството му на работодател, не е
документирало провеждането на инструктаж на работното място по безопасност и
здраве при работа в нарочна книга за инструктаж /Приложение № 1/, преди да бъде
възложена самостоятелна работа на лицето С. С. К. с ЕГН **********, на длъжност
„****, в хотел „*****“, находящ се в к.к. „******“, ул. „*****“ № ** /плаж ******/,
община ******, стопанисван от „Каркон Инвест“ ЕООД. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г., за което срещу дружеството е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който
впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно постановление, с което
на „Каркон Инвест“ ЕООД е, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивният
съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Счел е обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на пълно точно и ясно описание на
нарушението. Изложил е мотиви, че в наказателното постановление не се съдържат
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, като не става
ясно какво точно нарушение административнонаказващият орган приема, че е
извършено. ВРС е посочил, че задължение на работодателя е да осигури
провеждането на съответния инструктаж съгласно цитираната Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. като определи длъжностно лице с необходимата компетентност,
което да провежда инструктажите и да ги документира, т.е. документирането на
проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на
съответното длъжностно лице, което го е извършило. Приел е, че
недокументирането на проведен инструктаж не представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като за такова деяние законодателят
не е предвидил санкция. Според решаващият състав на въззивния съд нарушение би
било налице, ако инструктаж изобщо не е бил проведен, но такова обвинение не е
повдигнатото срещу „Каркон Инвест“ ЕООД. В допълнение към горното съдът е
посочил също, че задължение за документиране на инструктаж възниква само
тогава, когато такъв действително е бил проведен, а в мотивите към процесното
наказателно постановление такива данни не се съдържат. Отбелязал е, че
допуснатите от административнонаказващия орган грешки в изписването както на
индивидуализиращ признак на нарушителя – ЕИК, така и на ЕГН на работника, по
повод на който е било издадено наказателното постановлението, съставляват
допълнителни основания за неговата отмяна.
Така
постановеното решение е правилно.
Напълно се
споделят изводите на въззивния съд, че в конкретния случай
административнонаказващият орган неправилно е определил субекта на нарушението.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време.
Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на
тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009
година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите
по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред
и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на
изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият
професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1.
Анализът на
цитираната правна регламентация сочи, че задължението на работодателя е да
осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да
извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа е
вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е
извършило.
В конкретния
случай, видно от посочените в санкционния акт фактическо и правно описание на
нарушението, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството
си на работодател, не е документирало провеждането на инструктаж на работното
място по безопасност и здраве при работа в книгата за инструктаж /Приложение №
1/ на лицето С. С. К. с ЕГН **********, на длъжност „******“.
При
действащата правна уредба, след като работодателят няма задължение да
документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в
отговорност неизпълнението на това задължение.
Правилни са
и изводите на районния съд, че на документиране подлежи само инструктаж, който
действително е проведен. В разглеждания казус в обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление липсват факти, от които да се направи
извод дали е бил проведен годишен инструктаж на К. и ако да – на коя дата,
който не е бил документиран. Горното е от съществено значение, тъй като при
непровеждане на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да
документира такъв.
Касационният
съдебен състав възприема напълно аргументите на ВРС относно констатираните
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,
свързани с липсата на пълно и точно
описание на релевантните факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението
и неправилното посочване на индивидуализиращите белези на нарушителя и на
лицето, по отношение на което се твърди, че е допуснато нарушението. Изложените
от първостепенния съд мотиви са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради
което, в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, не е необходимо да бъдат преповтаряни,
а следва да се препрати към тях.
Предвид
гореизложеното касационната инстанция изцяло споделя изводите на ВРС, че
неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Съдебната
практика, на която се позовава касационният жалбоподател, е неприложима в
настоящия случай поради липса на идентичност на фактически установявания с тези
по настоящото дело.
В обобщение
обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което
обуславя липсата на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1
от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН. При извършена
извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се
остави в сила.
Водим от
това и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №
260531/20.04.2021 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 4172/2020 г.
по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: