Решение по дело №1091/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 901
Дата: 1 юли 2021 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20217050701091
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е        Ш      Е        Н       И       Е

 

№ ……….

 

гр. Варна /……………2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, ІІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

                                                                                ДАРИНА РАЧЕВА

 

при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к. адм. дело № 1091 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ против Решение № 260531/20.04.2021 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 4172/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 03-011683/04.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г./, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на „Каркон Инвест“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото. Навеждат се доводи, че неправилно ВРС е тълкувал относимите разпоредби от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., приемайки че работодателят не е отговорен за документирането на проведения инструктаж  на работното място. Изтъква се, че именно документирането на инструктажа доказва неговото провеждане. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на ВРС и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „Каркон Инвест“ ЕООД редовно призован не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Варна, чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Каркон Инвест“ ЕООД е ангажирана за това, че на 04.07.2019 г., в качеството му на работодател, не е документирало провеждането на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за инструктаж /Приложение № 1/, преди да бъде възложена самостоятелна работа на лицето С. С. К. с ЕГН **********, на длъжност „****, в хотел „*****“, находящ се в к.к. „******“, ул. „*****“ № ** /плаж ******/, община ******, стопанисван от „Каркон Инвест“ ЕООД. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., за което срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно постановление, с което на „Каркон Инвест“ ЕООД е, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

Въззивният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Счел е обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на пълно точно и ясно описание на нарушението. Изложил е мотиви, че в наказателното постановление не се съдържат всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, като не става ясно какво точно нарушение административнонаказващият орган приема, че е извършено. ВРС е посочил, че задължение на работодателя е да осигури провеждането на съответния инструктаж съгласно цитираната Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. като определи длъжностно лице с необходимата компетентност, което да провежда инструктажите и да ги документира, т.е. документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Приел е, че недокументирането на проведен инструктаж не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като за такова деяние законодателят не е предвидил санкция. Според решаващият състав на въззивния съд нарушение би било налице, ако инструктаж изобщо не е бил проведен, но такова обвинение не е повдигнатото срещу „Каркон Инвест“ ЕООД. В допълнение към горното съдът е посочил също, че задължение за документиране на инструктаж възниква само тогава, когато такъв действително е бил проведен, а в мотивите към процесното наказателно постановление такива данни не се съдържат. Отбелязал е, че допуснатите от административнонаказващия орган грешки в изписването както на индивидуализиращ признак на нарушителя – ЕИК, така и на ЕГН на работника, по повод на който е било издадено наказателното постановлението, съставляват допълнителни основания за неговата отмяна.

Така постановеното решение е правилно.

Напълно се споделят изводите на въззивния съд, че в конкретния случай административнонаказващият орган неправилно е определил субекта на нарушението.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.

Анализът на цитираната правна регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило.

В конкретния случай, видно от посочените в санкционния акт фактическо и правно описание на нарушението, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, не е документирало провеждането на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа в книгата за инструктаж /Приложение № 1/ на лицето С. С. К. с ЕГН **********, на длъжност „******“. 

При действащата правна уредба, след като работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в отговорност неизпълнението на това задължение.

Правилни са и изводите на районния съд, че на документиране подлежи само инструктаж, който действително е проведен. В разглеждания казус в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление липсват факти, от които да се направи извод дали е бил проведен годишен инструктаж на К. и ако да – на коя дата, който не е бил документиран. Горното е от съществено значение, тъй като при непровеждане на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да документира такъв.

Касационният съдебен състав възприема напълно аргументите на ВРС относно констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, свързани с  липсата на пълно и точно описание на релевантните факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и неправилното посочване на индивидуализиращите белези на нарушителя и на лицето, по отношение на което се твърди, че е допуснато нарушението. Изложените от първостепенния съд мотиви са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, не е необходимо да бъдат преповтаряни, а следва да се препрати към тях.

Предвид гореизложеното касационната инстанция изцяло споделя изводите на ВРС, че неправилно е ангажирана  административнонаказателната отговорност на дружеството. Съдебната практика, на която се позовава касационният жалбоподател, е неприложима в настоящия случай поради липса на идентичност на фактически установявания с тези по настоящото дело.

В обобщение обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН. При извършена извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 260531/20.04.2021 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 4172/2020 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: