№ 538
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Ирена Н. Петкова
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500398 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно.
С определение № 692 от 23.02.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 487 по описа за 2021 г.
на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна, на основание член 213 от
ГПК цитираното дело е присъединено към в.гр.д.№ 389 по описа за 2021 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, гражданско отделение, за разглеждане в едно производство, което да
се движи под в.гр.д.№ 389/2021 г.
Предмет на разглеждане са следните въззивни жалби:
1/ на Н. И. Д. и Р. И. Д. чрез адвокат П.Н. против решение № 260078 от 23.12.2020
г., постановено по гр.д.№ 293 по описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия, втори
състав, с което е настанено детето Н. Н. Д. ЕГН ********** в професионалното приемно
семейство на Х. А. Р. и Ф. Б. Р. за срок до 31.08.2021 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и за
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че ДСП – Провадия не е доказала
при условията на пълно и главно доказване изложеното в искането до съда, а именно: че
родителите не могат да полагат адекватни грижи за детето. Излага се, че обясненията на
приемните родители не са свидетелски показания и съдът не може да гради изводите си
върху така събраните гласни доказателства, а отделно от това същите нямат преки
1
наблюдения как жалбоподателите са отглеждали децата си. За сметка на това обаче са
игнорирани свидетелските показания на водените от родителите свидетели. Набляга се, че
съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза, тъй като тя е изготвена само след едно събеседване с
родителите и децата, следователно е непълна и незадълбочена. Също така е неясно въз
основа на какви доказателства съдът е направил извод, че майката води децата на градина в
нетрезво състояние, че е била жертва на домашно насилие, че страда от психическо
заболяване. В пълен разрез със събраните по делото доказателства е и изводът, че децата са
отглеждани при много лоши хигиенно-битови условия, опасни за живота им, както и, че
майката е в неизвестност. Набляга се и на обстоятелството, че държавата следва да
подпомага семейството, за да се отглеждат децата в семейна среда, като това задължение не
трябва да се прилага дискриминационно, считайки, че липсата на дом и бедността на
родителите са причина за отнемане на децата. В тази връзка се прави искане за отмяна на
така постановеното решение и за отхвърляне на молбата, а в евентуалност да бъде намален
срокът на настаняване.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК отговор по така подадената въззивна жалба е
постъпил от Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия и от детето Н. Н. Д., с които се
оспорва същата и се иска да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно.;
2/ на детето С. Н. Д. чрез особения представител адвокат Г.Н. против решение №
260079 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 294 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Провадия, втори състав, с което е настанено детето С. Н. Д. ЕГН ********** в
професионалното приемно семейство на Х. А. Р. и Ф. Б. Р. за срок до 31.08.2021 г., в която
се излага, че така постановеното решение е незаконосъобразно и не почива на събраните по
делото доказателства. Сочи се, че поведението на ДСП говори за незадълбоченост и
формалност в работата със семейството, като основният мотив е изпитваното от родителите
финансово затруднение, а не липсата на грижа към детето. Извършеното проучване на
семейството от страна на социалните работници е формално и не дава ясна картина за
фактическата обстановка. Намира се, че извеждането на детето от семейната му среда не е в
негов интерес, поради което и се иска отмяна на така постановеното решение и
прекратяване производството по делото.;
2/ на Н. И. Д. и Р. И. Д. чрез пълномощника им адвокат П.Н. против решение №
260079 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 294 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Провадия, в която се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и за
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че ДСП – Провадия не е доказала
при условията на пълно и главно доказване изложеното в искането до съда, а именно: че
родителите не могат да полагат адекватни грижи за детето. Излага се, че обясненията на
приемните родители не са свидетелски показания и съдът не може да гради изводите си
върху така събраните гласни доказателства, а отделно от това същите нямат преки
наблюдения как жалбоподателите са отглеждали децата си. За сметка на това обаче са
2
игнорирани свидетелските показания на водените от родителите свидетели. Набляга се, че
съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза, тъй като тя е изготвена само след едно събеседване с
родителите и децата, следователно е непълна и незадълбочена. Също така е неясно въз
основа на какви доказателства съдът е направил извод, че майката води децата на градина в
нетрезво състояние, че е била жертва на домашно насилие, че страда от психическо
заболяване. В пълен разрез със събраните по делото доказателства е и изводът, че децата са
отглеждани при много лоши хигиенно-битови условия, опасни за живота им, както и, че
майката е в неизвестност. Набляга се и на обстоятелството, че държавата следва да
подпомага семейството, за да се отглеждат децата в семейна среда, като това задължение не
трябва да се прилага дискриминационно, считайки, че липсата на дом и бедността на
родителите са причина за отнемане на децата. В тази връзка се прави искане за отмяна на
така постановеното решение и за отхвърляне на молбата, а в евентуалност да бъде намален
срокът на настаняване.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК отговори по така подадените последно описани
две въззивни жалби е постъпил от Н. И. Д. и Р. И. Д. чрез пълномощника им адвокат П.Н.,
които не оспорват жалбата на детето и от Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, с
които се оспорват въззивните жалби.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция Д.и и адвокат Н. като особен
представител на детето С. поддържат въззивните си жалби. ДСП – Провадия оспорва
въззивните жалби, както и адвокат И. като особен представител на детето Н..
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор по отношение на факта, че жалбоподателите Р.Д. и Н.Д. са родители на
децата Н. и С., по отношение на които е инициирано производство по реда на член 28 от
ЗЗДт за настаняването им в приемно семейство.
Съвместният живот на родители и деца представлява основен елемент на семейния
живот, чиято защита е също конституционно определена – член 32, алинея 1, изречение
второ от КРБ. При постановяване на мерки за закрила на дете е от основно значение
родителят да има право да получи достъп до информацията, на която се позовават властите,
да бъде уведомен за естеството и обхвата на твърденията, въз основа на които се налага
вземане на мярка за закрила на детето, както и да бъде изслушан. Тоест, ако на родителя не
бъде дадена възможност да участва в производството, то ще бъде нарушено негово основно
право. Част от възможността за участие в производството е и правото на жалба, с което
3
разполага страната. В случая с оглед редакцията на член 28, алинея 3 от ЗЗДт /изменена с
„Държавен вестник“ брой 71 от 2020 г., визираща, че съдът разглежда незабавно искането в
открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, детето при
спазване разпоредбата на член 15 и родителите или настойника/попечителя на детето, съдът
намира, че посочените лица са страни в производството, което представлява спорна съдебна
администрация. Терминът „участие“, използван явно непрецизно от законодателя, не може
да доведе до извод, че посочените лица са участници в производството като вещите лица,
свидетелите, респективно нямат право на жалба. В разпоредбата на член 56, изречение
първо от Конституцията на Република България /КРБ/ е закрепено правото на защита на
всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права и законни интереси.
Това право включва не само уведомяването му за един съдебен процес, а и възможността да
обжалва неизгодно за него решение. Достъпът до обжалване в нашето законодателство, а и в
европейското, е уреден в интерес на доброто правораздаване и не може да бъде ограничаван
по неразумен начин или да бъде лишен от ефективност. В този смисъл е и решение на Съда
по правата на човека по делото „У. Б. и Р. против Великобритания” от 08.07.1987 г., според
което „трябва да се определи дали с оглед на особените обстоятелства по делото и по-
специално сериозния характер на решенията, чието вземане предстои, родителите са
участвали в процеса на вземане на решенията до степен, при която се ползват от нужната
защита на интересите си. Ако не са участвали, налице е неспазване на изискването за
зачитане на семейния им живот и намесата, до която се стигна в резултат на решението не
може да се смята за „необходима” по смисъла на член 8 от ЕКЗПЧОС.”. С оглед на
изложеното настоящият състав на съда намира, че всеки частноправен субект може да се
ползва от ефективна съдебна защита на правата, които черпи не само от вътрешното
законодателство, но и от общностния правен ред. Правото на защита включва в себе си не
само правото да се ползва от адвокатска помощ по време на процес, да бъде уведомяван за
производството, да прави доказателствени искания, но и да обжалва всякакви съдебни
актове, които засягат неговите интереси.
В молбите, инициирали производствата, се твърди, че със заповеди на директора на
ДСП - Варна децата Н. и С. Д.и са настанени в професионалното приемно семейство на Х.
А. Р. и Ф. Б. Р.. ДСП - Варна познавало случая на децата, които имат още един брат и сестра,
от месец март 2017 г., когато в ДСП - Варна постъпва молба от Н.Д., в която сочел, че
семейството изпитва финансови затруднения. Извършено е посещение в дома им и е
установено, че децата живеят при лоши хигиенно-битови условия. С цел подкрепа на
семейството е предприета мярка за закрила в семейна среда и те са ползвали социална
услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ към ЦОП „Бъдеще за децата на Аспарухово“
към фондация „Владиславово“. Във връзка с това на родителите са дадени препоръки за
отглеждането на децата, за повишаване на родителския капацитет, за подобряване на
хигиенно-битовите условия, но те не са дали резултат. На родителите е указвана подкрепа от
училищата, от църковното настоятелство към църквата в квартал Галата. През месец
февруари 2020 г. Р.Д. подала устен сигнал в ДСП - Варна, че е станала жертва на домашно
насилие от страна на бащата Н.Д., като децата са станали свидетел на това. Майката
напуснала семейното жилище заедно с детето Н. и брат й К. и се установила в жилище на
свой приятел в квартал Аспарухово. На 26.02.2020 г. домът на семейството е посетен от
4
служители на ДСП - Варна, които са констатирали, че детето С. било заключено в дома
заедно с възрастен приятел на Н.Д., който бил трудно подвижен. Р.Д. заявила, че няма
средства и жилищни условия за отглеждане на деца. Тя оставила детето Н. пред вратата на
общия й с Н.Д. дом в местност “Боровец“ и заминала с детето К. на неустановен адрес. Н.Д.
работел целодневно, което го затруднявало да отглежда децата. Семейството нямало
роднини, при които да бъдат настанени близначките Н. и С.. Сочи се, че в интерес на децата
е те да бъдат настанени в приемното семейство, което ще им осигури адекватна грижа.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да преповтаря фактическата
обстановка, установена пред първата инстанция, и описана подробно в решенията, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на решенията в тази им част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 02.03.2021 г., са
изслушани родителите на децата Р.Д. и Н.Д..
Майката обяснява, че в момента пребивава в центъра на Варна на адрес ***, но не
живее сама там. Заявява, че иска да се разведе с Н. и затова са подали молба за развод. Иска
децата да живеят при баща си. Сега не работи, но вече има лична карта и ще си намери
работа. Разбрали се с мъжа й за развода и децата. Не знаела, че според споразумението им за
развода трябва да плаща 165 лева издръжка за всяко дете, но ще се помъчи да осигури
издръжката на децата. Не е виждала децата, виждала ги само по телефона. Не й давали да
има посещения.
Бащата разказва, че получава пенсия от 300 лева на месец, без допълнителните 50 лева,
които се дават сега. Работи в строителството от години без трудов договор, като месечният
му доход от това е над 1 000 лева. При него в къщата живеел и синът му, който е осиновил, –
Л., обитавайки стаи, които са извън къщата, не е семеен. Сега има и жена, която живее при
него от 3-4 месеца, имала адресна регистрация. Виждала е децата, преди да му бъдат взети.
Новата му жена се казва М.Н., но не може да посочи трите й имена, защото е много
разстроен в момента. С нея се познава е от 15 години, говорили си по телефона, обяснил й
някои неща и тя казала, че е готова да гледа децата и да ги възпитава. Жената е от Пловдив и
преди седмица заедно с дъщеря му А. ходили до Пловдив, за да си вземе някои работи.
Адресът, където живее, не е много далече от автобусна спирка, трябва да се върви около 5-
10 минути. Децата учели по принцип в училището в Галата, ходели с автобус, а отделно
имало и училищен автобус, който вземал децата и ги карал и връщал. На 70 години е, но е
здрав, има си работа, спортува, грижи се за себе си, не пие и не пуши. Дъщеря му И. живее в
Гърция от 20 г., там имала голям магазин, имала фризьорски салон и голяма къща, две деца.
Мъжът на И. е българин. И. смятала да вземе децата в Гърция и да ги гледа там. Преди 10
дни в дома му идвали две жени от социалните, говорили и казал, че И. е съгласна да ги
гледа, видели обстановката и казали, че има добри условия за децата. Малката му дъщеря А.
живее във Виница, има жилище, кола, не е семейна, на 28 г., работи в хотел ,,Черно море“
като управител на казиното. Къщата в момента може да се обитава нормално, защото успял
да я оправи с помощ от Гърция, малката му дъщеря също помогна, направили голям ремонт,
всичко е ново. Отпуснали му и едни 800 лева за децата. Ремонтът го започнал преди да
5
вземат децата миналата година 2020 г. и го завършил през лятото на 2020 г., за около 5-6
месеца станало.
Пред въззивната инстанция е представена молба от родителите, депозирана в Районен
съд – Варна на 26.02.2021 г., от която се установява, че са взели решение за развод по
взаимно съгласие, като са постигнали споразумение родителските права по отношение на
родените от брака деца Н., С. и К. да бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде и
местоживеенето на децата; майката да заплаща месечна издръжка в размер на 165 лева за
всяко едно от децата; определили са режим на лични отношения на майката с децата – всяка
втора и четвърта седмица от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване.
Видно от представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на Н. И.
Д. е, че същият е баща на следните деца: близначките Н. и С., родени на *** г.; К., роден на
*** г.; И., родена на *** г.; Л., роден на *** г. и А., родена на *** г.
Представено е и удостоверение от Община Варна, от което се установява, че адрес в
местност Боровец–север-2 № 973 от 30.11.2020 г. е регистриран като настоящ адрес на
М.А.Н. ЕГН *********.
От декларация за даване на съгласие по член.24, ал.3 е видно, че И. Н. Д. на 16.02.2021
г. е дала съгласие К., С. и Н. да бъдат настанени в семейството й.
В производството по член 28 от ЗЗДт съдът преценява дали са налице условия за
отглеждането на детето в семейна среда и дали са изчерпани възможностите в това
отношение, като следи за най-добрия интерес на детето. Съгласно член 25, алинея 1, точка 3
от ЗЗДт може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат, като настаняването извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане – член 25, алинея 2 от ЗЗДт.
Висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи – член 3 от Конвенцията за правата на детето. Според разпоредбата
на член 9 от КПД държавите – страни по Конвенцията, каквато е и България, осигуряват
детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато
компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при
възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на
детето. . Един от принципите за закрила на детето според член 3, точка 3 от ЗЗДт е
осигуряване на неговия най-добър интерес, а в § 1, точка 5 от допълнителните разпоредби
на закона е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва
неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
6
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
Един от основните акценти във въззивните жалби е, че материално-битовите условия
на Д.и са много добри и това не е отчетено, както от социалната служба, така и от
първоинстанционния съд. Преди извеждане на децата от семейството след многократни
посещения социалните работници са установили, че условията, в които се отглеждат, са
крайно неподходящи за живеене: къщата, която обитават, е двуетажна, като единият етаж,
който вероятно е бил предназначен за маза, е пригоден за живеене в сравнително добри
условия, но е заключен и не се обитава от децата и семейството; основният етаж, който
ползва семейството, е в изключително лоши битово-хигиенни условия; липсва баня,
тоалетна, течаща топла вода вътре, самостоятелна стая за децата, обзавеждането е
изключително оскъдно; едната стая, която се явява като всекидневна, е натрупана с чували,
пълни с дрехи, които не се използват от никой; в другата стая, която се ползва за спалня от
родителите и четирите деца, няма легла, а стари дюшеци на земята; от всекидневната към
спалнята се преминава през помещение, което е предназначено за баня и в което има едно
старо корито и един кран с течаща студена вода, същото помещение се използва и за
физиологичните нужди на децата, като за целта ползват кофи; хигиената в жилището е
крайно занижена, както и личната хигиена на децата. Към настоящият момент няма спор, а и
се установява от представения социален доклад, че на горния етаж е обособен вътрешен
санитарен възел с тоалетна чиния, душ, мивка и има топла вода; двете стаи са обзаведени с
мебели, съобразно нуждите на семейството, като има и електроуреди за едно домакинство,
повечето от които обаче стоят в кашони; жилището в студени дни се отоплява на твърдо
гориво; хигиената е добра. В резултат на действията на Н.Д. и получената от него парична
помощ и помощ чрез труд безспорно битовите условия са значително подобрени.
Материалното състояние обаче не е основната причина, за да бъдат настанени децата
извън семейството. Родителите са социално, здравно и психологическо консултирани,
оказвано им е съдействие пред институции, провеждани са екипни срещи от Отдела за
закрила на детето, но въпреки усилията не са постигнати резултати. Осигуряващ доходите
на семейството е бил и все още е само бащата. Майката заявява, че ще започне работа, но с
оглед поведението й съдът намира, че това е сторено декларативно пред съда, без същата да
има желание или ясна насока за трудова дейност. За децата не е гарантирана среда в дома, в
която рисковете за живота и здравето им да са намалени и сведени до минимум. Двете деца
са на възраст, която изисква надзор и контрол от страна на възрастен – член 8, алинея 8 от
ЗЗДт. За пример може да бъде даден случаят, когато С. е намерена заключена в дома само в
присъствието на приятел на бащата, който е трудно подвижен. Пред настоящата инстанция
бащата заявява, че има приятелка, която ще се грижи за децата, но това обстоятелство е
спорно, доколкото същата е променила настоящия си адрес на 30.11.2020 г. и по заявеното
от Д. пред съдебния състав преди седмица е взела някои нейни неща от Пловдив, тоест
налага се убеждението, че всичко това е сторено само и единствено, за да обслужи
благоприятен изход на настоящия процес. Отделно от това тази жена само е виждала децата,
но не се доказа да са в близки отношения, да познава нуждите им и те да я възприемат като
близък човек, на когото могат да се доверят и да разчитат. При извеждане на двете
7
близначки от семейството психическото им развитие не е отговаряло на календарната им
възраст, нямали са изградени лични хигиенни навици. Тези обстоятелства са установени и
от вещото лице по проведените СПЕ, включително и изграждане на социални умения, но
след известно време и с подкрепата на приемното семейство това е преодоляно и се
наблюдава прогрес. Развитието на децата и социалните им умения не се дължат на
материалното обезпечаване, а на родителския капацитет, тъй като родителите са тези, които
следва да развиват социалните и образователни умения на детето, както с помощ, така и с
личен пример. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че двете момичета рядко са
посещавали детската градина, в която са били записани, като бащата е давал нелепи
обяснения защо децата не ходят на детска градина. Също така не без значение за оценка на
отношението на родителите към децата е и обстоятелството, че при планирано посещение в
дома от страна на социалните работници родителите са правили опити да наведат някаква
хигиена в къщата, докато при непланирани посещения всички деца са с лош външен вид и
занижена хигиена. Това води до извод, че родителите нямат вътрешната осъзнатост, че
следва да се грижат за децата, а го правят само, за да видят социалните работници някакъв
напредък. В семейството не се спазват правила и няма установен ред, подкрепа и
напътствия, няма изграден модел на възпитание. Това не само се дължи на отношенията
между родителите, но и на изключително ниските морални критерии у всеки един от тях.
Ценностната система и моралните принципи не са надградени и не гарантират социално
включване и представяне на семейството. Многократно на срещите е била обсъждана темата
относно злоупотребата на алкохол от страна на Р.Д., но въпреки дългата работа не се е
наблюдавала никаква промяна и социалните работници са стигнали до извод, че са
изчерпани всички възможни ресурси за постигане на положителна промяна в семейството,
поради което и работата от страна на Център за обществена подкрепа "Бъдеще за децата на
Аспарухово" е прекратена на 08.11.2019 г. Безспорно е установено, че въпреки
декларираното от страна на родителите желание за промяна на начина им на живот,
усилията им са непостоянни и с краткотраен ефект поради липсата на ясна представа на
ролята им като родители и отговорностите им като такива. Р.Д. няма никакъв капацитет за
стимулиране и подкрепа на децата в развитието им, както и не показва въпреки
многократното й консултиране на каквито и да било умения за дефиниране и поставяне на
цели, за спазване на правила и ограничения.
Също така следва да се има предвид, че освен двете близначки Д.и имат още едно
малолетно дете – К., на 10 години -, а Р.Д. има и друго дете, чийто баща не е Н.Д. – М., на 16
години. Към настоящият момент К. също е настанен в приемно семейство, а М. – в кризисен
център. Поради това, когато се обсъжда трайната възможност на родителите и отделно само
на Н.Д. да полагат грижи за децата следва да се съобрази и това обстоятелство, тъй като то
значително променя изводите за вероятността да се справят с правилното отглеждане и
възпитание на децата.
Чрез развода на родителите не може да бъде елиминирана липсата на родителски
капацитет у майката като основание за прилагане на мерки за закрила на децата. На първо
8
място наблюденията на социалните работници са, че поставените и постигнати цели от
семейството, включително и от бащата, са краткотрайни и неустойчиви и най-вече се
предприемат, знаейки, че се наблюдават от институции. На следващо място – видно от
заключението на вещото лице по СПЕ е, че Д. е от типа хора, които възприемат за нормално
мъжът да е встрани от семейните грижи, но следва да доминира и да е свръхавторитетна
фигура, като не е склонен да решава проблемите чрез разговори и обсъждане; апатичен, с
липса на инициативност и мотивираност. Бащата също така е склонен да дава социално
желателни отговори на въпросите, без това да отговаря на истината. Вещото лице намира, че
и двамата родители не са способни да полагат адекватни грижи за децата. Децата имат
изградена емоционална връзка с родителите си, но същевременно са амбивалентни към тях –
радват им се при непосредствена среща, но не желаят да си тръгнат с тях. При проведената
среща на вещото лице с родителите и децата Н. излязла пред кабинета да провери дали
приемното семейство е там и дали не са ги оставили, а С. попитала сестра си дали са там.
Това мнение на съда не се разколебава и от изразеното от вещото лице в открито съдебно
заседание пред първата инстанция мнение, че родителите имат годности да полагат грижи и
да задоволяват базови потребности на децата, които са облекла, храна и нормални условия
за живеене в дома. Това заключение е под условие, че децата ще имат помощ в своето
образователно и опознавателно развитие и тези потребности ще трябва да бъдат
задоволявани непрекъснато. С оглед установеното обаче съдът намира, че бащата не може
да се справи с тази задача дори и с помощта на жена до себе си и то не заради възрастта му,
а поради липсата на изградена ценностна система, апатичност, липсата на инициативност,
авторитарност и липсата на постоянство. Още повече, че и вещото лице е на мнение, че
поотделно на всеки от родителите би било по-трудно да се справи, а дори и бащата, който е
родителят с по-голям капацитет, не би могъл без ресурсен учител или специален педагог.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице основанието
по член 25, алинея 1, точка 3 от ЗЗДт за продължаване на настаняването на малолетните
деца Н. и С. извън семейството, тъй като родителите Р. и Н.Д.и са в обективна
невъзможност да осигурят неговото правилно физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Същите не притежават материални и личностни
качества, за да полагат необходимите грижи за децата, за гарантиране на техните права и
защита на интересите им. Условията, при които евентуално те ще се отглеждат в семейна
среда към настоящия момент не отговарят на специфичните нужди на двете момичета и
потенциалната опасност децата да растат в неподходяща среда поставя тяхното бъдещо
развитие в риск. Анализът на доказателствата в съвкупност сочи, че и понастоящем
причините, наложили настаняването на децата в приемно семейство не са отпаднали.
Друго оплакване във въззивните жалби се основава на твърденията, че децата имат
роднини, при които да бъдат настанени, но ДСП-Варна не е съобразило тези обстоятелства.
На основание член 25, алинея 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън семейството се
налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
9
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. За да бъде
настанено дете в семейство на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което
ще бъде настанено детето, и се проучва неговата годност, като съгласието на приемащото
лице се изразява с декларация по образец /член 27, алинея 3 от ЗЗДт/, респективно
несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с
декларация по образец /член 27, алинея 4 от ЗЗДт/. При извършеното проучване от
социалната служба нито един от роднините /брат Л. и две сестри – И. и А./ не е представил
декларация по член 27, алинея 3 от ЗЗД, че са съгласни да отглеждат децата. Едва през
месец февруари 2021 г. в хода на настоящото производство пред ДСП – Варна е
представена декларация от И. Н. Д., че същата доброволно се съгласява в семейството й да
бъдат настанени Н., С. и К.. От така представената декларация е видно, че същата не е
подписана пред длъжностно лице от ДСП, тоест не отговаря на образеца по член 27, алинея
3 от ЗЗДт. Също така в декларацията И. Д. е посочила постоянен адрес в град Варна, квартал
Аспарухово, но в съдебно заседание баща й Н.Д. изрично заяви, че същата живее със
семейството си /съпруг и две деца/ в Гърция. Изложеното от една страна води до извод, че
декларацията е дадена с оглед обслужване на процеса, а от друга страна следва да се
съобрази, че поради местоживеене в Гърция в настоящото производство не може да бъде
извършено проучване за годност на приемащото лице.
В случая висшите интереси на децата по смисъла на член 10, алинея 1 от ЗЗДт за
нормалното им физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на
техните права и интереси изискват да бъдат продължени предприетите мерки за закрила,
следователно да се потвърди настаняването им в приемно семейство до 31.08.2021 г.
С оглед направените идентични изводи от въззивния съд като тези на районния, то
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
Пълномощникът на въззивниците Д.и, осъществявал процесуално представителство по
реда на член 38 от ЗА, е направил искане за присъждане на разноски. Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата
по член 28 от ЗЗДт. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие, поради което липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
детето/децата, ползва и родителите и затова в производството всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260078 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 293 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия, втори състав, с което е настанено детето Н. Н.
Д. ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на Х. А. Р. и Ф. Б. Р. за срок до
31.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 294 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия, втори състав, с което е настанено детето С. Н.
Д. ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на Х. А. Р. и Ф. Б. Р. за срок до
31.08.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 28, алинея 6, изречение
последно от Закона за закрила на детето.
Препис от решението да се изпрати на ДСП – Провадия и на ДСП – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11