Определение по дело №27/2021 на Районен съд - Първомай

ПРОТОКОЛ № 260020

 

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдията

 

 

Производството е по реда на чл. 381 и следващите от НПК.

 

 

Ø   за Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Валерий Велчев;

Ø   обвиняемата А.С.Д., редовно уведомена чрез процесуален представител, се явява;

Ø   защитникът от досъдебното производство адвокат Г.Д.Х. ***, редовно призован по реда на чл. 178, ал. 8 от НПК, не се явява;

Ø   в залата се явява адвокат А.П.А. от Адвокатска колегия - Хасково, който представя Пълномощно за преупълномощаване от 10.02.2021 година, подписано и от обвиняемата.

 

Обвиняемата А.Д.: Този адвокат да ме защитава. Не възразявам, че защитникът ми от досъдебното производство няма да ме представлява в това производство.

 

На обвиняемата се връчи екземпляр от Разпореждането за насрочване на делото.

 

По хода на делото:

 

Прокурор Валерий Велчев: Да се даде ход на делото.

Адвокат А.А.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че ход на производство не следва да се дава, а същото – да се прекрати и материалите от досъдебното производство да се върнат на Прокурора.

По представения проект за споразумение за решаване на делото А.С.Д. се признава за виновна за престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК, извършено от месец ноември 2017 година до месец януари 2021 година включително със съдържащи се три отделни периода в състава му, както следва: от месец ноември 2017 година до месец декември 2017 година за две месечни вноски, от месец януари 2018 година до месец май 2018 година за пет месечни вноски и от месец октомври 2018 година до месец януари 2021 година включително за двадесет и осем месечни вноски, като квалифициращият белег продължаваното продължено престъпление да е при условията на повторност, е осъждането на лицето по НОХД № 51 / 2018 година на Районен съд - Първомай с влязла в сила на 05.07.2018 година Присъда № 16 / 19.06.2018 година за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено в периода от 27.01.2016 година до 27.07.2017 година.

Както е посочено в Решение № 424 / 22.12.2014 година по н. д. № 1345 / 2014 година на ВКС, I н. о., НК, прекъсването на непрекъснатостта на осъществяване на продълженото престъпление поставя въпроса за правната фигура на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК, по повод на което е цитиран проф. Иван Ненов, че при продължените престъпления „постановяването на присъда отграничава извършеното до този момент и решава въпроса за отговорността, ако и след нея деецът предприеме подобни прояви“.

В случая Присъдата по НОХД № 51 / 2018 година на Районен съд - Първомай е „разделителната граница“ между периодите на престъпното бездействие по задължението за плащане на издръжка, тъй като след влизане в сила на съдебния акт на 05.07.2018 година е налице хипотезата на чл. 28 от НК, т.е. след тази дата деянието може да се квалифицира по ал. 4 на чл. 183 от НК, като преди нея се осъществява основният състав по ал. 1 на чл. 183 от НК, защото няма осъждане.

С оглед на горното правилно е посочена и ал. 3 на чл. 26 от НК, указваща продължаваното престъпление да се наказва по по-тежкия от различните състави на отделните деяния, но неправилно е повдигнато обвинение за два периода преди 05.07.2018 година (от месец ноември 2017 година до месец декември 2017 година и от месец януари 2018 година до месец май 2018 година) – още повече, че ал. 1 на чл. 26 от НК изисква непродължителни периоди от време между отделните състави на престъплението, а с оглед на обстоятелството, че дължимостта на издръжката е за всеки цял месец, между месец декември 2017 година и месец януари 2018 година липсва какъвто и да е промеждутък от време.

Отделно от изложеното, буди съмнение у настоящия състав за всички периоди по повдигнатото обвинение А.С.Д. съзнателното да се е отклонявала от задължението си да плаща издръжка, а не обективно да е била в невъзможност да стори това.

Видно от приложените по досъдебното производство системни и служебни бонове на л. 87 - л. 92 и л. 98 за всички парични преводи, заплащането на дължимата издръжка след осъждането на лицето е както следва: за месец август 2017 година, месец септември 2017 година и месец октомври 2017 година – на 23.10.2017 година; за месец ноември 2017 година и месец декември 2017 година – на 10.01.2018 година; за месец януари 2018 година, месец февруари 2018 година и месец март 2018 година – на 16.04.2018 година; за месец април 2018 година и месец май 2018 година – на 27.01.2021 година, за месец юни 2018 година – на 19.06.2018 година, за месец юли 2018 година – на 04.07.2018 година, за месец август 2018 година – на 09.08.2018 година, за месец септември 2018 година – на 01.10.2018 година; за месец октомври 2018 година, месец ноември 2018 година и месец декември 2018 година, за времето от месец януари 2019 година до месец декември 2019 година, от месец януари 2020 година до месец декември 2020 година, както и за месец януари 2021 година – на 27.01.2021 година.

Още с Определение № 9 / 04.02.1977 година по н. д. № 54 / 1977 година на ВС, I н. о., е указано, че издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на неработоспособните лица, за които е невъзможно да се издържат от личното си имущество, и тя е изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, т.е. след изтичането на месеца дължащият издръжката изпада в забава, а при най-малко две невнесени месечни вноски са налице признаците на чл. 183, ал. 1 от НК, дори вноските да не са последователни (вж. Решение № 424 / 22.12.2014 година по н. д. № 1345 / 2014 година на ВКС, I н. о., НК), но само при съзнателно неплащане.

В случая плащането на 10.01.2018 година за месец ноември 2017 година и месец декември 2017 година и на 16.04.2018 година за месец януари 2018 година, месец февруари 2018 година и месец март 2018 година по-скоро води на извод за непосредственото издължаване от страна на А.С.Д. на задължението за издръжка при епизодично получаване на доходи, независимо от ограничените възможности за трудова реализация в чужбина, за което говорят редовните плащания за месец юни 2018 година, месец юли 2018 година и месец август 2018 година, както непосредственото такова на първия ден след изтичането на месец септември 2018 година. Нещо повече – оплакването от З.И.Й. (бащата, на когото е предоставена грижата за И.З.И. и З.З.Й.) до Районната прокуратура за неплатена издръжка на децата е от 30.06.2020 година, когато за края на 2017 година и началото на 2018 година дължимото от обвиняемата по гражданския съдебен акт вече е внесено преди две години, макар и малко след изискуемия период, за да й се търси наказателна отговорност и за тези забавени плащания, а включената в обвинението издръжка за месец януари 2021 година е за несъставомерно деяние, тъй като тя е платена на 27.01.2021 година.

С оглед на всичко изложено настоящият състав намира представения от страните проект за споразумение за решаване на делото в противоречие със закона и морала, за което и на основание чл. 382, ал. 8 и ал. 9 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Не одобрява подписаното от страните Споразумение № 5862 / 2020 / 02.02.2021 за решаване на делото.

Връща на Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, досъдебно производство (дознание) № 176 / 2020 година по описа на РУ на МВР - Първомай.

Прекратява производство по НОХД № 27 / 2021 година по описа на Районен съд - Първомай.

 

Определението е окончателно.

 

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 16:10 часа.

 

СЗ / ВХ