РЕШЕНИЕ
№61
21.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Ангелина Латунова……………………………………………………………….
Прокурор: Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково…………………
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова и. административно дело
№ 76 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производство е
образувано, след като с Определение от 15.01.2019г. от з.з.
постановено по и.адм. дело № 1226/2018г.
по описа на АдмС-Хасково, на
основание чл. 144 от АПК, вр. с чл.210, ал.2 от ГПК, е
постановено два броя искове предявени от М.Ф.И.
*** против ГД“ИН“, гр. София, съответно
по чл. 3 от ЗИНС и по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъдат разделени.
Предмет на разглеждане по настоящото съдебно производство е исковата претенция на М.Ф.И. ***, предявена срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София, бул.„Н.С. №**, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- за
присъждане на обезщетение в размер на 40
000(четиридесет хиляди) лева, за
претърпени неимуществени вреди-физически болки и морални страдания от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора гр. Стара Загора, вследствие на нелекувана травма на ляв раменен
пояс и лява раменна става, получена по време на изтърпяване наказание лишаване
от свобода, които ищеца търпял от 11.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.09.2017г., до окончателното заплащане на сумата и разноските по
делото.
Ищецът твърди,
че на 07.04.2017г. е бил задържан в Затвора Стара Загора в изпълнение на
Присъда по НОХД №868/2016г. по описа на Районен съд, гр.Свиленград до освобождаването му на 11.09.2017г. По
време на изтърпяване на присъдата работил в мебелен цех към завода. За същия,
съществували допълнителни затруднения при изтърпяване на наказанието, с оглед
получено през месец май 2017г. по време на работа в мебелния цех на затвора увреждане на здравето-травма на
лява раменна става, счупване на ключицата, травма на ляв раменен пояс след
физическо усилие, деформиране на лява акромно-клавикуларна става, разкъсване на
сухожилието на ставата. Увреждането изисквало да бъде поставен под специален режим на лечение, оказване на
специализирана медицинска помощ, специални и по-добри условия на живот и
лечение. Твърди, че такива поради бездействие на администрацията на затвора не
са му били осигурени през времето докато е бил
в Затвора Стара Загора за подобен вид травма и заболяване, не бил
лекуван и с оглед на това полагал повече усилия, за да преживява лошите
условия в затвора, като това му
създавало значителни затруднения и
неудобства, като бил принуден да търпи силни и нетърпими болки, не му била
оказана адекватна медицинска помощ от
компетентни медицински специалисти по време на травмата, полученото от нея
заболяване и необходимото последващо лечение и грижи. Даден му бил“фастум гел“
за мазане и му казали че нищо му няма , въпреки че обяснявал че не се чувствал
добре, много го боли и болките са нетърпими.
Излагат се съображения, че липсата на лечение довела до усложнения и до допълнителни
страдания, които според ищеца нямало да настъпят при правилно лечение, и които болки и
страдания търпял, и след освобождаването
му от затвора и към момента, и които
щели да останат за цял живот, тъй като увреждането на здравето било завинаги.
Непрекъснато изпитвал неразположения и болки, дори при елементарни движения.
Поради липсата на лечение в затвора не била
възстановена трудоспособността и
силата на ръката му, изпитвал болки при
движение, което му създавало затруднения в намиране на работа, поради което бил
без такава, а това го карало да се чувства непълноценен човек, тъй като бил
нетрудоспособен (инвалид). Администрацията на затвора не била провела разследване на злополуката и не била изпълнила задълженията си съгласно чл. 66, от ППЗИНСЗ, като не
декларирала и не разследвала злополуката по установения ред, с което го лишила
от възможността да упражни своите законоустановени права и да получи обезщетение за вреди от трудова злополука, което също
представлявало вреда. Ищецът твърди, че по отношение на тази му искова
претенция са налице предпоставките на
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на иска: действия и бездействия на длъжностните лица при ответника изразяващо се в неизпълнение на
задължения, произтичащи от законни имуществени вреди ;пряка причинна връзка
между действията и бездействията на
администрацията и претърпените вреди. Изрично уточнява, че претенцията му не е
за обезщетение за вреди от самото
увреждане на здравето по време на работа(от
трудова злополука)а за
вредите които ще търпи след излизане от
затвора и ще търпи до края на живота си
и които са в резултат (в причинно
следствена връзка) от влошаване на
здравето му вследствие на непроведено и
неосигурено от администрацията на
затвора медицинско обслужване, лечение, изследвания и диагностика на полученото
увреждане на здравето по време на изтърпяване
на наказанието.
По изложените
съображения, се моли да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да му заплати сумата от 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на това,
че не е лекувана травмата на ляв раменен пояс и лява раменна става, получена по
време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, които ищеца търпи от
11.09.2017г., и които са в пряка причинно следствена връзка с противоправни действия и /или бездействия на длъжностни лица на ГД“ИН“, ведно със
законна та лихва от 11.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата .
Претендира разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от пълномощник. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения представител- адв. А..
Ответникът-Главна
дирекция“Изпълнение на наказанията“, гр. София, чрез процесуален представител в
открито заседание излага съображения за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Сочи, че от медицинските документи, представени
от затвора е видно, че ищецът е бил консултиран с ортопед, чиито препоръки са изпълнени, като е проведено
адекватно лечение. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Представителят
на ОП-Хасково счита, че по делото е доказан фактът на настъпване на травма на
ищеца по време на престоя му в затвора
Стара Загора. Излага съображения, че
лечението, което било
проведено с предписаните медикаменти е
било адекватно и в съответствие с добрата медицинска практика. Пледира за определяне на обезщетение в справедлив
размер.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М.Ф.И. е бил задържан в Затвора Стара
Загора на 07.04.2017г. за изпълнение на
присъда по НОХД № 868/2016г. на Районен съд, гр.Свиленград. След първоначалният адаптационен период в
Приемно отделение, е бил разпределен в 7-ма група и настанен в спално помещение № 4, в коридор 2 Г на
Корпуса на Затвора, където е пребивавал до 11.09.2017г., когато е бил освободен поради изтърпяване на наказанието. По време
на престоя си в Затвора, в периода 04.05.2017г.-01.08.2017г., М.Ф.И. работил в
Мебелният цех на територията на Затвора Стара Загора, като бояджия.
На 30.05.2017г.
по повод оплаквания от болки в лявото
рамо, ищецът посетил лекар ортопед – д-р
М. Х.. На същата дата била извършена била рентгенография на ищеца,
от специалист образна диагностика
при МЦ“Трета поликлиника“ЕООД, който отразил в лист от изследвания, за
установено от него при разчитане на рентгеновата снимка- „лява
акромиоклавикуларна става фас -с
нормална конфигурация. Лява раменна става фас-б.о.“. В Амбулаторен лист № 001080 от
30.05.2017г. д-р М. Х. отразил, че е
налице деформация в областта на акромио
клав.става в ляво, като има пълен обем на движение в раменната става. За
установеното увреждане на здравето, лекарят предписал терапия с „Фастум гел“ и „Нимезил“
2х1 саше.
След
освобождаването му от затвора, на 14.12.2017г. на ищеца било извършено образно
изследване –рентгенограма на раменна става обективирано в амб № 3271.
В резултатите от образното изследване било отразено, че дясната раменна
става е в норма, а състоянието на лявата раменна става е съхранена ставна междина със запазени и
непроменени ставни повърхности. В областта на арт. акромеоклавикуларис е
налична посттравматична фрактура на екстремитас акромиалис на клавикулата с
наличен ендосален калус. Отразено било също, че костната структура е адекватна за възрастта, а видимите
пулмонални сегменти са в норма.
На
12.04.2018г. от страна на д-р Ф.
–МЦ“Хасково“ЕООД, гр. Хасково било издадено медицинско удостоверение, в което
било отразено че обективното състояние на М.Ф.И. е с нарушена конфигурация на
лява акромио клавикуларна става. Палпаторна и спонтанна болка за същата, ограничена
абдукция, вътрешна и външна ротация, и е с невъзстановена сила на ръката. Съответно отразената диагноза на ищеца в
същото медицинско удостоверение била: “Ст. пост руптура лигаменте акромио
клавикуларис синистра мала саната. Сублуксацио артикулацио акромио
клавикуларис. Хипофункцио артикулацио хумери синистра.“
На същата дата,
специалист по съдебна медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд
Хасково, изготвил съдебно
медицинско удостоверение № 147/2018г. В медицинското удостоверение посочил, че
същото се изготвя със задача по
документи да установи вида и медикобиологичният характер на уврежданията
получени от М.Ф.И.. В удостоверението
били отразени предварителните сведения
съобщени от пострадалия- а именно че през м. май 2017г. в Затвора Стара Загора
по време на работа е получил травма на лявата раменна става и установеното от представените му медицински документи:
медицинско удостоверение издадено на
12.04.2018г. от страна на д-р Ф.-
ортопед травматолог и образно изследване
№ 3271/14.12.2017г. разчетено от д-р Г.Г.. Въз основа на така установените
предварителни сведения, специалистът по съдебна медицина дал заключение, че се касае за състояние след счупване на лявата ключица и след разкъсване на сухожилието на ставата между лявата ключица и лопатката с непълно изкълчване на
ставата. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и
могат да се получат при трудова злополука, по начина и времето и при
обстоятелствата описани в предварителните сведения, като уврежданията са довели
до причиняване на трайно затруднение в
движението на лятата ръка по смисъла на чл.129 от НК.
По искане на
ищеца по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на
свидетели на Г.Г. К., С.Д.И. и Д. И. П..
Св.Куличев сочи,
че е изтърпявал наказание в Затвора-Стара
Загора през 2017г., като на седми април е постъпил в затвора заедно с ищеца. При
приемането им здравословното състояние на ищеца било добро. Рамената му били
добре и не се оплаквал от нищо. Сочи, че изместването на лявото рамо на М.И. се
случило в средата на месец май 2017г. Двамата работели в дърводелския цех затвора и трябвало да дърпат една количка.
Докато дърпали, лявото рамо на ищеца излязло. Впоследствие той паднал на земята,
взел да се държи за рамото. Според св. Куличев се обадили на старшините но те
не му обърнали внимание. Десетина дни след случая го завели на лекар и той
предписал на М.И. „Фастум гел“ за
мазане. Повече внимание не му обърнали.
След тази травма лявото рамо на ищеца виснало
надолу и се изместила коста. Свидетеля заявява, че при приемането
им в приемната килия, рамото на ищеца не било така,получило се след работата. След приемната килия, били в
различни отряди, засичали се на карето и в столовата. Той се оплаквал, но
нямало отговор- дали му само болкоуспокояващи- нимезил. След като ги
освободили, като се виждали ищеца му се оплаквал, че не може да спи, тъй като го
боли. Св. Куличев твърди, че ищеца употребява някакви аналгетици,
успокояващи. Доколкото знаел, рамото на ищеца продължавало да е в същото
състояние – виснало с изпъкнала кост.
Твърди,че в затвора М.Ф.И. работел като бояджия, виждал го бил да дърпа
палетна количка. Мебелният цех бил в рамките на затвора, а палетната количка
била натоварена с дървесина, тежки трупчета, на един голям палет била
направена. Свидетелят работел в дърводелната при него, помагал за бои.
Св. С.Д.И., сочи
че постъпил в затвора на 27.12.2016г. и
бил заедно с ищеца, докато последния е изтърпявал наказанието, в 7-ма група,
7-ми отряд. Ищеца бил в 4-та килия, а свидетеля в 5-та , които били една срещу
друга. Известна му била злополуката с
ищеца по време на работа . Ищеца работел в мебелния цех, нищо му нямало. Не се
сещал на коя дата, но един ден ищеца се върнал по-рано от работа – към обяд,
рамото го боляло. Завели го на лекар, правили му снимки, дали му хапчета и мазила
и му обещали да го водят на ортопед, но така и не го завели никъде и спрял да
ходи на работа поради тази травма.
Когато се случил този инцидент, свидетелят не бил на работа в цеха, бил в коридора. С ищеца
били по цял ден заедно, тъй като свидетеля бил хигиенист–отговорник на коридора,
а ищеца стоял заедно с него. Преди тази случка, според св. И., М. И. не се оплаквал от нищо. Другите момчета
които били на работа с ищеца в мебелния цех му разказали, че началникът на цеха
го накарал да дърпа някаква палетна
количка и по време на дърпането станало
нещо с ръката му- с рамото. След травмата едното рамо на ищеца било дошло
отпред, горе долу към гърдата. Като стоял едното му рамо било надолу. Това му причинявало неудобства- не можел да
си вдигне ръката, вдигал я до определено положение и оттам нагоре не можел,
изпитвал много голяма болка. Килиите били отворени в коридора и според
свидетеля ищеца, се събуждал към 2-3
часа, излизал в коридора и плачел от болка. Според свидетеля болката била
силна- ищеца го събуждал за обезболяващи и свидетеля му давал“аналгин“ и
„парацетамол“, но те не му помагали. От затвора никой не взел мерки-дали му „фастум
гел“ и и хапчета. Той настоявал да
го изведат на специалист, но никой не го завел. Според свидетеля, ищеца се върнал от работа към обяд, слязъл в
стационара, а на сутринта го завели на
външен доктор на снимка, след което му
дали мазило и някакви обезболяващи хапчета. След 2-3 дни го свалили в
стационара, обещали му че пак ще го извадят
навън, но това не се случило.
Св. Десислава
Петрова заявява, че живее с ищеца от 17
години на семейни начала. Преди да влезел в затвора здравословното му състояние
било нормално, нямал инциденти. Известно й било че в затвора се случила
злополука, защото ищецът й звънял през ден. Известно й било, че по време на
работа в дърводелски цех дърпал някакви палети. Свидетелката не била там, но
ищеца й обяснил по телефона, казал й че лявото му рамо било измъкнато. Казала му да се оплаче, а той отговорил че
отишъл , но никой не го закарал. Свидетелката присъствала на всяко свиждане,
всеки месец. Направило й впечатление, че
видимо рамото му било на един край, лявото рамо висяло надолу, видимо
било, костта стърчала нагоре и лявото му рамо било по-надолу. Никога не било
така. Това му пречело за работата. Ищеца
казал на свидетелката, че към края на
май, са го закарали в частна поликлиника
извън затвора, направили му снимка и там са установили“козметичен
дефект“ и му изписали „фастум гел“ и „нимезил“. Докато бил в затвора й се
оплаквал, че това му създава дискомфорт. Даже временно бил спрян от работа, не
можел да спи имал болки. Казал, че не
може да работи, а искал за да излезе
по-рано от затвора. След като го
освободили, положението било същото каквото свидетелката виждала по време на
свиждането. След излизането от затвора
и до този момент търпял болки. Почти
всяка седмица по три пъти и повече на седмица пиел аулин и такива неща вредни
за стомаха. Това го изнервяло и той може
би заради лекарствата станал доста нервен. Постоянно бил на
болкоуспокояващи. Не можел да си служи с
ръката както преди. Искал да почне работа, но не
можел да работи никъде заради рамото. Доктор Ф., при който
ходили в Хасково, казал че вече
не може да се лекува, защото не бил лекувано навреме адекватно. Казал им че е трябвало да отиде на
ортопед още тогава, за да може да му се
намести рамото и да е обездвижен. Вече
нищо не можело да се направи, трябвало да мине ТЕЛК. Но нямали осигуровки, защото ищеца и сега не можел да работи. Според свидетелката докторът горе –долу така
казал - че това ще е за цял живот, да не
ги плаши, но да пие болкоуспокояващи.
Според свидетелката, ищецът изпитвал болки. Вечерно време спял на гръб
или на другата страна. Разказва, че наскоро в домът им се наложили да местят
мебели и извикали техни съседи, защото той не можел да вдига тежко. Усещал
болки когато вдигал ръката, нагоре и
настрани. Можел да вдига ръката на ниво малко над рамото и казал, че не можел и го боляло. Ако
трябвало нещо да върши го правел с другата ръка. Като стоял и не работел пак го
боляло. Изнервен бил от това защото постоянно пиел аулин. Преди затвора работел
на много места. Били в чужбина и там
работел като бояджия, последно през 2016г.
По искане на
ответната страна, в качеството на свидетел е разпитана д-р Л. С.П.-
Директор на Медицински център в
Затвора Стара Загора.
Свидетелката
сочи, че работи в затвора от септември
1994г. Не си спомня самият човек- М.Ф.И., но си спомня случая около
здравословното му състояние. Няма спомен същия да е търпял травма по време на изтърпяване на наказанието.
Извеждан бил извън затвора за консултация със специалист- ортопед по повод оплакване от проблеми в раменната
става, свързани с ограничени движения и болки. След тази консултация,
свидетелката можела да каже по документи, че било назначено лечение с болкоуспокояващи
и мазило“фастум гел“. След това нямала спомен
да е правила контролен преглед. Не може да каже каква е причината и при
какви обстоятелства е получена травмата.
Сочи, че при постъпване на ищеца в затвора му е правен първоначален медицински преглед. Нямало отбелязани получени травми. При постъпване в затвора ищецът не бил
съобщил за получени травми. Прегледът
представлявал обикновен клиничен преглед, снемала се анамнеза от пациента, дали
в момента има някакви субективни оплаквания, дали има претърпени оперативни
интервенции или някакви заболявания преди постъпването в затвора. Мерело се
кръвното налягане. При прегледа се сваляли дрехите. На свидетелката не й било
направило впечатление стойка, позиция на
раменете, защото нямала спомен конкретно за този пациент. По документи, каквото била видяла в картона,
това била отбелязала. Заявява, че ако рамото му е висяло, е щяла да забележи. След като не били отбелязани в картона,
обективно не били установени отклонения в здравословното му състояние при постъпване в затвора. Доколкото св. П. си спомняла, ищецът бил
настанен в затворническото общежитие в
Стара Загора. Там два пъти седмично се осъществявали прегледи от медицинска сестра, която посещава
общежитието. Тя й казала, че лишеният от свобода има оплаквания свързани с болки в рамото и св. П. й дала направление за преглед от специалист –ортопед, и същият бил заведен.
С оглед
осъщественото от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК и откритото на това
правно основание производство по оспорване истинността на амбулаторен лист № 001080/30.05.2017г. издаден от д-р М. Х., в
частта на истинността на подписа на пациент и в частта на верността на удостовереното
в анамнезата обстоятелство, че травмата е претърпяна 5 месеца преди издаване на
амбулаторният лист, по искане на ищеца по делото е назначена е изготвена съдебно- графологична
експертиза. В заключението си вещото
лице сочи, че подписът след „пациент„
не е изпълнен от М.Ф.И..
По искане на
ищеца по делото е допуснато изготвяне на съдебно–медицинска експертиза, изготвена от
специалист –ортопед травматолог.
От заключението
на вещото лице, изготвено след преглед
на документите по делото, вкл.
приложените медицински документи и след
извършване на клиничен преглед на сегашното състояние на раменният пояс на М.Ф.И.,
на 08.01.2020г. се установява следното:
По време на
работа в мебелният цех в затвора Стара Загора ищецът е получил остра болка
в/над лявото рамо.Това е станало при теглене на тежка количка. В този момент
той е доразкъсал лигаминтарната връзка между латералния край на ключицата и
акромиалния израстък на скапулата.Тегленето на товар е постепенно увеличаваща
се мощ. Тя предизвиква разтягане и преразтягане. Акромиоклавикуларната става
има 4 свързващи костите лигамента- преден, заден, горен и долен. Като се има
предвид, че акромиклавикуларната става е
некухинна става, т.е. няма луфт и
движението в нея е минимално-3-5 градуса отклонение, то може да се заключи, че разкъсването на лигаментите (и 4-те) не е могло да
стане в момента на теглене на количката. Първата причина за това са 7 дегененеративни изменения на лигаментите в следствие на хронични натоварвания, стари
травми с локални кръвоизливи (кръвоизливчета –малко количество кръв в лигаментите), които разслояват
връзките и увеличават тяхната късливост. И в един момент на дори средно
натоварване остатъка от връзките /лигаментите се разкъсват-пареща болка,
функционална немощ, болков синдром. На рентгенографите (и
новите -32 месеца след обсъждания проблем)
се визуализират следи от стара фрактура на външния латералния край на ключицата.
Касае се за фрактура-откъсване на долно-латерален фрагмент с големината на ½ царевично зърно.
Тази фрактура е зараснала/консолидирала напълно. Ставната повърхност е гладка.
Ставата е раздута. Това според вещото
лице се получава, защото травменото кръвонасядане не е фиброзирало-създала се е вътреставна,
фиброзна, буферна възглавница, която омекотява движението в тази става,
премахва болковия синдром и осигурява функционалност на деформираната вече
става. Травмата която изтъква ищеца е с продължителност на болковият синдром
повече от 30 дни. Дори и след този срок тази деформирана надраменна става
причинява болка при отвеждане на раменницата настрани и нагоре. След 20-я ден,
болката е с бързо затихващ характер. Близостта на болковата причина до
раменната става причинява ограничение на
движенията и в нея за известно време. Болката предизвикана от този тип травми
продължава 45-60 дни. В конкретният случай, обаче много трудно ще се каже от кой момент ще се броят
тези 45-60 дни. Травматичното увреждане, което е предмет на иска на М.Ф.И. е с
медикобиологичен характер на средна телесна
увреда, неопасна за живота и с временен функционален дефицит на някой движения.
Срокът за възстановяване на този тип травми се определя от продължителността на
болковия синдром и от срока на
възвръщане на нормалната амплитуда на движение
в раменната става. Акромиоклавикуларната става е микроподвижна поначало(3-5 градуса). Начинът
на лечение се определя от преглеждащия/диагностициращия лекар. Лечението може да е консервативно или оперативно.
Консервативният начин включва репозиция на
външния край на ключицата чрез
притискане надолу, като клавиш и поставянето на стегната превръзка рамо-лакет,
така че разкъсаните околоставни връзки да са в контакт за 3-4-5 седмици. Този
срок е разтеглив и зависи от възрастта, конструкцията и мускулатурата на
пациента. Предполага се, че след този срок
лигаментните влакна ще са прирастнали и
външният край ключицата ще остане
в леглото си срещу акромиалният
израстък на лопатката. Тогава се започва с бавна, внимателна рехабилитация на
движенията в раменната става. Това продължава още един месец. При този начин на
лечение, общият период на възстановяване е 60-75 дни. Не рядко при такова лечение, след една нова
подобна травма влакната на околоставните
връзки/лигаменти отново се разкъсват, ключицата излиза нагоре, теглена от
трапецовидния мускул и деформацията пак се получава, но вече безболезнена или слабо болезнена. Функцията на раменната става не страда. Дефектът при този лечебен план е оставащата „пагонна“ деформация. Ако
лекуващият ортопед-травматолог или пациента настоява (не
желае да има остатъчна козметична деформация),
се извършва оперативно лечение. Под обща анестезия се достига по открит способ
до ставичката, извършва се мануална репозиция и краищата на ключицата и
акромиона се фиксират адаптирани един към друг с шевен материал. При този случай обездвижването след операцията е
по-кратко, само докато трае следоперативният оток и се започва с
рехабилитационните мероприятия. При оперативно лечение възстановителният период
е по-кратък-45-60 дни. В заключението се сочи, че при извършеният от вещото
лице преглед на ищеца на 08.01.2020г. е
установил, че движенията на близката раменна става са в нормален-пълен
обем.субективно получава болка при
отклоняване на ръката назад. Деформацията на акромиоклавикуларната става става персистира, но не е болезнена при
палпация-натиск, нито при активни движения
на ръка. Изхождайки от това може да се заключи, че е настъпило пълно
функционално възстановяване. Срокът на възстановяване на ищеца от обсъжданата травма е 60-75 дни и може да се отчита , че е
настъпило пълно функционално възстановяване. Сублуксацията на
акромиоклавикуларната става, съчетана с фрактура на адекватния ставен край на
ключицата е болезнена травма. Ако тя е предизвикана от едномоментна
високоенергийна травма, то болката е остра, бодежна, блокираща движенията на
мускулите в зоната. Такава е първите 10 дни, след това бавно затихва и след
20-я ден е слаба но налична. При започване на рехабилитационни процедури,
отново се засилва за около 15 дни. През този период трудовата дейност е силно затруднена. Ако се
приеме, че е съществувала по-стара травма, то наличния локален хематом би
предизвикал разнищване на околоставните лигаментни структури, тяхната здравина
би намаляла и би се увеличила тяхната
късливост. В този случай болката в острия стадии и в последващите би била
няколко степени по-слаба. Това разсъждение вещото лице включва имайки предвид,
амбулаторният лист и вписаната в него анамнестична информация, че е имало
травма преди 5 месеца, при която е правена репозиция от народен лечител. При
това условие би имало в зоната на акромио клавикуларната ства локален хематом.
Вещото лице сочи, че ищецът е претърпял при обсъжданото травматично увреждане
болки с относително по-слаб характер. В лекарският кабинет при съобщен
механизъм на травма се извършват няколко последователни процедури. Оглед на
травмираната зона/установява се наличие или не на оток, деформация, хиперемия/; палпация, патологична подвижност, степен на болка/;изследване
на активни и пасивни движения; при нужда травматолога назначава рентгенография(установяване
на фрактури, сублуксации, луксации); отчетената диагноза определя лечебните мерки. В
конкретният случай, след направена рентгенография на акромиоклавикуларната
става на 30.05.2017г., рентгенологът е разчел:лява акромиоклавикуларна става
фас- с нормална конфикурация. Лява раменна става –фас-б.о. Според вещото лице, най–вероятно
след това тълкуване на рентгенограмите траматологът е назначил терапия с „фастум гел“ за мазане и
„нимезил“ 2 по 1 пр. дн. Приложения алгоритъм на лечение в случая(проведените диагностични и лечебни процедури) според него отговаря на добрата медицинска практика. При ищеца, след диагностициране на
сублуксацията и фрактурата на външния
край на лявата ключица, не е извършена пристягаща превръзка, вероятно защото е
преценено, че травмата е с по-голяма давност и в такъв случай тя би била
безпредметна. Препоръчана е обезболяваща терапия. При така проведеното лечение
в затвора Стара Загора не са настъпили
неочаквани и функционални усложнения. Като негативно следствие от
претърпяната травма на ищеца е станала „пагонна“ деформация на лявото му рамо (козметичната
деформация на лявата раменна става), в областта на акромиотрапецовидния мускул, с около
3 мм на горе(ренгенови данни).
Травмения локален хематом във времето предизвика разрастване на фиброзна тъкан,
която заобикаля и обхваща акромио клавикуларната става. Тя също създава мекотъканно набъбване на ставата и визуално
пагонно надигната е 7-8мм. Функционалността на лявата ръка след тази травма и
при тази давност според вещото лице не би страдала. При извършения индивидуален клиничен преглед и при разговор с ищецаq вещото лице установило, че дясната му
ръка е силната и активната, лявата е по-слабата. Според експерта, няма
физически способ за преценка силата на мускулатурата на лявата ръка преди и
след травмата. Вещото лице сочи също, че силата и трудоспособността на лявата
ръка са субективна преценка, като СМЕ не се ангажира с такава. По въпрос 9 вещото лице сочи, че при ищеца не
може да се обсъжда трайна нетрудоспособност. Като заключение по въпрос 10
експертът сочи, че в медицинската документация по делото и медицинските документи представени от Затвора
в Стара Загора, и от данните по първоначалния медицински преглед няма данни за
травма получена преди постъпването му в затвора. В съдебно заседание вещото лице
прави допълнителни уточнения по така изготвеното заключение, обосновавайки изводите си за вторично
травматично увреждане на ищеца и за адекватност на проведеното лечение.
Въз основа на
така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл.1 ал.1
от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК.
В проведеното по
делото трето поред открито съдебно заседание
на 05.11.2019г., съдът с
определение е оставил без уважение
обективираното в молба вх. № 5398/26.08.2019г. на ищеца искане за изменение петитума на предявения
иск, поради липса на предпоставките по чл. 214, ал.1 от ГПК, с оглед
несвоевременното осъществяване на това искане –след проведеното второ о.с.з.
Предвид това, съдът дължи произнасяне по първоначално предявения предмет на
производството, съобразно основанието и петитума, заявени с исковата молба.
С предявеният
иск се претендира обезщетение в размер на 40 000(четиридесет хиляди) лева, за претърпени
неимуществени вреди-физически болки и морални страдания от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора гр. Стара Загора, вследствие на нелекувана травма на ляв раменен
пояс и лява раменна става, получена по време на изтърпяване наказание лишаване
от свобода, които ищеца търпял от 11.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.09.2017г., до окончателното заплащане на сумата.
Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“, гр.
София. Главната дирекция е юридическо
лице към МП и към същата принадлежат
длъжностните лица, осъществили
претендираните от ищеца незаконосъобразни бездействия, тъй като Затвора Стара
Загора, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”.
Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото
осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на
наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на
мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата
от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статут. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и е
допустим.
По отношение основателността на иска съда намира следното:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да претендират обезщетения за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Основателността на иска с правно
основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
Незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители при ОС“ИН“ , гр.
Хасково към ГД“ИН“, гр. София ; 2.
действително настъпила вреда
–неимуществена и 3.пряка и непосредствена
причинна връзка между
незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса
на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността по посочения ред, като с
оглед разпоредбата на §1 от ДР на
ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за
обезщетяване обстоятелства е изцяло на ищеца.
По същество на
спора съдът намира следното:
Правната теория разглежда иска като
предявено пред съда едностранно волеизявление с двояк характер – от една страна
той представлява изявление за знание относно действителното правно положение,
така както го вижда ищецът, а от друга страна той е волеизявление, насочено да
породи определени, искани от ищеца правни последици. Искът има предопределящо
значение в исковия процес, като поставя началото на този процес, петитумът му определя
спорния предмет, сочи вида на търсената защита и определя предмета на
решението.
Фактическите обстоятелства, на които се основава искането за обезщетение са свързани с
липса на проведено лечение на
получената от М.Ф.И. травма на ляв
раменен пояс и лява раменна става, по време на изтърпяването на наказание
лишаване от свобода, т.е. фактическите твърдения са свързани с
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника.
От събраните по делото доказателства и най–вече служебна
бележка зд №163/2017 от 11.09.2017г. издадена от Началника на Затвора Стара Загора
(л.10) и справка изх.
№ 327/14.02.2019г. на Началника на Затвора Стара Загора(л.30), безспорно се
установява, че в периода 10.04.2017г.-11.09.2017г. ищецът М.Ф.И. е пребивавал в Затвора Стара Загора.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се
установява от справка изготвена от старши експерт ТРЗ при Затвора Стара Загора (л.32), както и от показанията на св.Куличев, св. И.
и св. Петрова, че в част от този период,
а именно 04.05.2017г.-01.08.2017г. че М.Ф.И. е работил в мебелният цех на
Затвора Стара Загора.
Въз основа на показанията на св. Куличев, св. И. и св.
Петрова, за доказано съдът намира и
твърдението на ищеца, че през м. май 2017г. по време на осъществявана работа в
мебелният цех на затвора Стара Загора, същият е получил травма в областта на
лявото рамо. Показанията на тези
свидетели по отношение получената травма
единни, логични и
непротиворечиви, а св. Куличев е имал и непосредствени впечатления от момента,
мястото и начина на получаване на
увредата на ищеца, тъй като е бил заедно с него в мебелният цех на завода,
когато същата е претърпяна.
Съгласно приетата без оспорване от страните по делото
съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира, травмата на ищеца
представлява доразкъсване
на лигаминтарната връзка между
латералния край на ключицата и акромиалния израстък на скапулата в областта на
лявото рамо и представлява травматичното увреждане, което с медикобиологичен
характер на средна телесна увреда,
неопасна за живота и с временен функционален дефицит на някой движения.
В настоящия случай обаче, не се
доказва основното твърдение на ищеца, обективирано в исковата му молба, че по
така получената травма не му е било проведено лечение от страна на
затворническата администрация.
От показанията на св. П.- директор на
медицинския център в затвора Стара Загора, които се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал се установява, че след постъпване на
оплаквания от негова страна същият е бил изведен от затвора за преглед от
лекар-ортопед.
Безспорно от приложеният амбулаторен лист с №
001080/30.05.2017г. в частта на удостовереното от изготвилият го медицински
специалист, е видно че по отношение на ищеца е осъществена консултация и преглед с лекар, притежаващ
необходимите познания в областта на ортопедията, а от приложената
рентгенова снимка по делото и извършеното й разчитане на
30.05.2017г.(л.86-87), т.е. на
същата дата на която е бил извършен и неговият преглед се установява, че му е
била осъществена и рентгенография на
лявата раменна става.
По повод откритото производство по оспорване по реда на чл.193, ал.1 от ГПК
вр. с чл.144 от АПК на истинността на амбулаторният лист, в частта на
истинността на подписа на пациент и в частта на удостовереното в анамнезата
обстоятелство, че 5 месеца преди издаване на амбулаторният лист е претърпяна
травма на ляво рамо е необходимо да се посочи следното:
С оглед изготвената
съдебно-графологична експертиза по делото, която съдът кредитира изцяло, по
делото се доказва извършеното
оспорване в производството по чл. 193, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК,
на неистинността на цитираният документ-амбулаторен лист, в
частта на подписа на пациент. Това е така, тъй като от приетата без
оспорване от страните в производството експертиза, безспорно се установява, че
подписът за „пациент“ в същият амбулаторен лист не е изпълнен от М.Ф.И.. Този факт обаче сам по себе си не води на
извода, че ищецът не е бил прегледан от лекарят изготвил амбулаторният лист и неистинско е и
удостовереното в анамнезата на същия документ обстоятелство, че травма в областта на лявото рамо е претърпяна пет
месеца преди прегледа. Извършването по отношение на ищеца рентгенография и
разчитането й на 30.05.2017г. не се оспорва от последния, от показанията на св. Петрова в който
преразказва споделеното й от ищеца е видно, че същият действително е прегледан
от лекар като му е предписано лечение с лекарствени средства, а видно от
отразеното в документ“Изследвания“, към дата
30.05.2017г. приложение към
рентгенографията, изпращащият лекар е именно д-р М. Х. – лекарят изготвил
процесният амбулаторен лист.
Амбулаторният лист
представлява първичен медицински документ (чл. 222, ал. 1, т. 1 от НРД за
2017г.) и се съставя при преглед на пациент при ОПЛ или специалист от
извънболничната помощ (хирург, кардиолог, ендокринолог и други), като в същия
се отразява оказаната медицинска помощ
от посочените лица. Реквизитите на амбулаторния лист и редът и начинът на
съставянето му е регламентиран в Приложение No 3 „Първични медицински
документи“, към НРД за медицински дейности за 2017г. между Националната здравноосигурителна каса и
Българския лекарски съюз, действащ към датата на издаването на процесният документ. Видно от
същото приложение, амбулаторниият лист се попълва от общопрактикуващия
лекар и специалиста, оказващи извънболнична медицинска помощ при посещение на
лице, потърсило лекарска помощ, като именно тези лица вписват, респ. отразят
установените от тях при прегледа на пациента обстоятелства и предписаната терапия. Т.е. лицето, което
попълва и отразява основната диагноза на пациента, придружаващите
заболявания, анамнеза (това, което пациентът съобщава), обективно състояние
(това, което лекарят е установил по време на прегледа), изследвания и терапия е
медицинският специалист. По съществото си следователно в посочените
части попълвани от длъжностното лице–лекар, амбулаторният лист представлява
официален удостоверителен документ и се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на отразените в него факти, като обвързва
съда да приеме, че те са се осъществили по начина по който лекарят, който го е попълнил и издал е посочил в него. В случая амбулаторният лист не е оспорен
в частта на подписа на длъжностното лице, което го издало и което по този начин
е удостоверило осъществените от него действия при прегледа на пациента вкл. че
е снело посочената в листа анамнеза. С
оглед т.10 от
указанията за попълване на амбулаторен лист към същото приложение № 3, според
което пациентът удостоверява с подписа си единствено информираността за извършените
медицински дейности, назначените изследвания и терапия, както и че към момента
на прегледа не е хоспитализиран, не може да се направи извода че доказаността
на неистинността на подписа на пациент води автоматично и следва неистинността
на удостовереното в анамнезата обстоятелство, тъй като с подписа си пациента не
удостоверява снемането й. Освен цитираната съдебно-графологична експертиза, и
въпреки изричните указания на съда, че доказателствената тежест за установяване неистинността на документа в оспорената му
част тежи върху ищеца, и че в тази
връзка е необходимо да бъдат събрани гласни доказателства, чрез разпит в
качеството на свидетел на д-р М. Х., от страна на последния не са ангажирани други
надлежни доказателства и доказателствени
искания, от които да се установи, че действително при осъщественият му преглед
от лекар специалист-ортопед на
30.05.2017г. не е съобщил, че пет месеца преди прегледа е получил травма на
лявото рамо. Напротив-от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и
от уточненията във връзка с нея, които е дало в открито съдебно заседание
вещото лице което я е изготвило, се подкрепя удостовереното в амбулаторният лист обстоятелство, че ищеца
е имал и по-стара травма на лявото рамо, в същата област, в която и по време на
престоя си в затвора е получил вторично травматично увреждане. Този извод
вещото лице е направило освен въз основа на наличната по–делото медицинска
документация, вкл.отчитайки рентгеновите снимки, така и въз основа на
осъщественият от самият него преглед на ищеца.
Ето защо съдът намира за недоказано оспорването на амбулаторен лист №
001080/30.05.2017г., в частта на удостовереното в анамнезата от издалият го лекар. Съответно доколкото в
този документ, освен подписа на пациент фигурира и подпис за „лекар“, който е удостоверил изложените в същия
документ съдържание – терапия, обективно състояние на пациент, и диагноза,
а в тази част амбулаторният лист не е
оспорен от ищеца, а в частта на снетата анамнеза както
вече се посочи съдът приема оспорването по реда на чл.193 от ГПК за недоказано,
то не е възможно това писмено доказателство изцяло да
бъде изключено от доказателственият материал по делото, а следва съдът да
не го кредитира в частта на подписа поставен за „пациент“.
Фактът, че след получаване на травмата по отношение на
ищеца е извършен преглед от лекар и му е правена рентгенова снимка се
потвърждава и от показанията на св.
Куличев и св. И., които в тази посока са еднопосочни и доколкото съответстват и
на показанията на св. П. и на посочените
по-горе медицински документи съдът в тази част кредитира. Показанията на св. Куличев в частта им в
която същият твърди, че ищецът е бил
заведен на лекар едва 10-на дни след инцидента съдът не кредитира. Този
свидетел не е имал преки впечатления от действията на затворническата
администрация свързани с времето на
отвеждане на ищеца за преглед при медицинсик специалист- по време на инцидента и
след него, двамата с ищеца са били в
различни отряди и липсват данни и не се твърди,
към този времеви период двамата да са били настанени в една
килия, или съседни такива или дори в един коридор. Освен това обратното се
установява от показанията на св. И., които е имал непосредствени впечатления от състоянието на ищеца и от
предприетите от затворническата администрация действия, тъй като помещението в
което е бил настанен е точно срещу това, в което е бил настанен М.Ф.И.
в затвора и двамата са контактували ежедневно. Видно от показанията на
този свидетел, които съдът по
изложените съображения, в тази
част възприема - след получаване на травмата, ищецът е постъпил в стационара на
затвора, и още на следващата
сутрин е изведен за преглед от
лекар и снимка.
Безспорно от същия амбулаторен лист
и по–конкретно от частта му „терапия“,
която не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК се установява и че на ищеца е била предписано лечение с „фастум гел“ и „нимезил“-по съответна схема
на прием-т.е. с противовъзпалителни и болкоуспокояващи средства. Предписаната
терапия с посочените лекарствени средства се установява еднопосочно и от
показанията на св. Куличев, св. И., св. П. и св. Петрова.
Фактът, че затворническата администрация
на Затвора Стара Загора е предприела мерки по лечение на травмата на ищеца е
видна и от изготвената съдебно –медицинска експертиза, в която
изрично е удостоверено, че е осъществено
в пълнота предписаното от лекар-ортопед
по отношение на ищеца консервативно лечение. Тук е мястото да се посочи, че
експертизата е изготвена от вещо лице притежаващо необходимите знания и
умения, пълно и точно отговаря на поставените задачи и е адекватно обоснована,
поради което за съда не се поражда съмнение
в правилността й, и същият я кредитира изцяло. Видно от същата
експертиза и от уточненията на вещото
лице по нея, в проведеното открито съдебно заседание – предписаното на
ищеца лечение е било адекватно и
съответстващо на добрите медицински практики,
като от травмата не са настъпили
функционални усложнения за ищеца. Единственото негативно следствие от така
получената травма(при скъсване и на четирите лигамента на акромиоклавикуларната
става)- „пагонна“
деформация не се дължи на проведеното лечение. Видно от същите уточнения на
вещото лице – такава се получава
винаги при случаи на такава увреда на здравето(при скъсване на четирите лигамента
на на акромиоклавикуларната става).
Дали рентгенологът който на
30.05.2017г. е осъществил рентгенографското изследване, правилно е разчел
осъществената рентгенография, е обстоятелство което няма пряка причина връзка с действията на
затворническата администрация, по осъществяване на лечение на М.Ф.И.. Това е
така, тъй като посоченият медицински специалист
не е част от затворническата
администрация, не е служител на ГД“ИН“, съответно не
осъществява дейността си в затвора Стара Загора, и за адекватността на
осъщественото от него, не може да се
ангажира отговорността на ответника.
След като е безспорно доказано, че затворническата
администрация в Затвора Стара Загора е провела лечение на ищеца по повод
получената от него травма в областта на лявото рамо през м. май 2017г., и това
лечение е било адекватно такова и съответстващо на добрите медицински практики,
то съдът намира, че ищецът не е доказал твърденията си в исковата молба касателно така
предявеният иск и от материалите по делото не се
установява първата предпоставка на иска по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ-неоснователно бездействие/действие на служители на
ответника. Ето защо, съдът намира за недоказано по основание, че на ищеца М.Ф.И.
са причинени твърдените неимуществени
вреди. Предвид липсата на първата кумулативно необходима предпоставка за
уважаване на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ , то дори ищецът действително да е
търпял болки и страдания от
травматичното увреждане получено от него по време на работата му в
Затвора Стара Загора, не би могла да е
налице и третата кумулативно необходима предпоставка. Ето защо исковата претенция,
следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. В тази връзка и
поради акцесорния си характер, следва да се отхвърли и претенцията за
присъждане на законна лихва върху търсената като обезщетение сума от
11.07.2017г.,до окончателното и изплащане.
Ответната страна не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
На основание чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, ищецът не е внасял
разноски по делото, като депозитът за възнаграждение на вещото лице изготвило
съдебно-графологичната експертиза в размер на 170.00 лева и на вещото лице
изготвило съдебно-медицинската експертиза в размер на 500.00 лева са
платени от бюджета на Административен съд –Хасково, видно от платежно
нареждане МО-8815 от 28.11.2019г. и платежно нареждане МО-9318 от 04.02.2020г. Предвид
това ищецът ще следва да бъде осъден да внесе по сметка на АдмС-Хасково сумата от 670.00 лева представляваща разноски за платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещи лица по допуснатите,
изготвени и приети съдебно–графологична и съдебно-медицинска експертиза.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от М.Ф.И. ***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.„Н.С. №**, иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 40 000(четиридесет
хиляди лева) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията
на Затвора гр. Стара Загора, вследствие на нелекувана травма на ляв
раменен пояс и лява раменна става, получена по време на изтърпяване наказание
лишаване от свобода, които ищеца търпял от 11.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.09.2017г., до окончателното заплащане на сумата и разноските по
делото.
ОСЪЖДА М.Ф.И., с
ЕГН **********,*** да заплати на Административен
съд, гр Хасково 670.00 (шестотин и
седемдесет) лева
разноски за платени от бюджета на
съда възнаграждения за вещи лица.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: