№ 2060
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева
Станева и Ярослав Кжищоф чрез пълномощника им Радина Иванова Илиева против
разпореждане № 7829/03.11.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. №
20212120107624. С това разпореждане е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение против длъжника Й. М. Т., ЕГН: ********** от гр. Б.,
ж.к. „М. р.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** за следните суми:
207,92 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020г. до 03.09.2021г.
поради недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и чл.10, ал.1
от ЗПК (тъй като не е ясно как е формиран ГПР); нищожна клауза поради противоречие с
чл.19, ал.5 от ЗПК (тъй като в ГПР не са включени всички разходи – възнаграждение за
услуги „Фаст“ и „Флекси“ с добавянето на които ГПР надвишава размера, предвиден в
чл.19, ал.4 от ЗПК) и противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД (основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК), тъй като
ГЛП от 41 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата, с
която е уговорена се явява нищожна;
198,33 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ поради
недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и чл.10, ал.1 от ЗПК
(тъй като не е ясно как е формиран ГПР); нищожна клауза поради противоречие с чл.19, ал.5
от ЗПК (тъй като в ГПР не са включени всички разходи – възнаграждение за услуги „Фаст“
и „Флекси“ с добавянето на които ГПР надвишава размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК);
595,00 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ поради
недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и чл.10, ал.1 от ЗПК
(тъй като не е ясно как е формиран ГПР); нищожна клауза поради противоречие с чл.19, ал.5
от ЗПК (тъй като в ГПР не са включени всички разходи – възнаграждение за услуги „Фаст“
и „Флекси“ с добавянето на които ГПР надвишава размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК);
30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, начислена към
1
16.08.2020г., поради недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10
и чл.10, ал.1 от ЗПК (тъй като не е ясно как е формиран ГПР); нищожна клауза поради
противоречие с чл.19, ал.5 от ЗПК (тъй като в ГПР не са включени всички разходи –
възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ с добавянето на които ГПР надвишава
размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК);
158,65 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2020г. до
03.09.2021г. поради недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и
чл.10, ал.1 от ЗПК (тъй като не е ясно как е формиран ГПР); нищожна клауза поради
противоречие с чл.19, ал.5 от ЗПК (тъй като в ГПР не са включени всички разходи –
възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ с добавянето на които ГПР надвишава
размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК);
25,01 лева – мораторна лихва за периода от 03.09.2021г. до 27.10.2021г. поради
недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и чл.10, ал.1 от ЗПК
(тъй като не е ясно как е формиран ГПР); нищожна клауза поради противоречие с чл.19, ал.5
от ЗПК (тъй като в ГПР не са включени всички разходи – възнаграждение за услуги „Фаст“
и „Флекси“ с добавянето на които ГПР надвишава размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК);
„Профи Кредит България“ ЕООД оспорва изводите на районния съд за
недействителност на договора за кредит на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 и чл.10,
ал.1 от ЗПК и твърди, че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по
валидността на сделката в този етап от производството. Жалбоподателят подчертава, че
заповедния съд не е зачел разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗД и неправилно е извършил
преценката за валидността на договора. Според дружеството, в договора ясно е посочена
методиката на формирания годишен процент на разходите. В допълнение към това, „Профи
Кредит България“ ЕООД подчертава, че при ГПР в размер на 48,78% и ГЛП в размер на 41
%, добрите нрави не са накърнени.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с представените по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 28.10.2021г. „Профи Кредит България“ ЕООД подава заявление пред Районен съд
– Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Й. М. Т.
за задължения по договор за потребителски кредит № 40000450469, сключен между
страните, както следва:
669,73 лева – главница по договор за паричен заем;
207,92лева – възнаграждение по договор за кредит за периода от 01.099.2020г. до
03.09.2021г.;
198,33 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;
595,00 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“;
30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, начислена към
16.08.2020г.;
158,65 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2020г. до 03.09.2021г.;
25,01 лева – мораторна лихва за периода от 03.09.2021г. до 27.10.2021г.
326,72 лева – обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 28.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане.
Районен съд – Бургас уважава заявлението за главницата и законната лихва и го
отхвърля за възнаграждението по договора за кредит за периода от 01.09.2020г. до
03.09.2020г.; за възнаграждението по услуга „Фаст“ и „Флекси“, за таксата за извънредно
2
събиране на вземания, за обезщетенията за забава в периодите от 02.08.2020г. до
03.09.2021г. и от 17.12.2020г. до 28.06.2021г., както и за мораторната лихва за периода от
03.09.2021г. до 27.10.2021г. За да постанови този резултат, заповедният съд приема, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10
и чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е ясно как е формиран годишният процент на разходите.
Отделно от това, съдът намира за нищожни клаузите за заплащане на процесните суми
поради противоречието им с чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите
очевидно не са включени разходите за услуга „Фаст“ и „Флекси“, с добавянето на които
този процент надвишава размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. По отношение на
договорната лихва, съдът счита, че клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.III от
ЗЗД (противоречие с добрите нрави), тъй като годишният лихвен процент в размер на 41%
значително надвишава трикратния размер на законната лихва. В резултат на тези мотиви,
заповедният съд формира решаващия извод, че кредитополучателят дължи само чистата
стойност на кредита без лихвите и другите разходи.
Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение на парично задължение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай уговорената от страните годишна договорна лихва е в
размер на 41,00 % и надвишава трикратния размер на законната лиха по просрочени
задължения, определена с ПМС на РБ. Разбирането, че клаузата, с която е уговорена тази
лихва, противоречи на добрите нрави, се основава на съдебна практика, която не е актуална
към настоящия момент и е преодоляна от последваща такава. Тази практика, към която се
отнасят и цитираните в разпореждането решения, е постановена във времето, когато Законът
за потребителски кредит не предвиждаше пределна горна граница на договорната лихва за
потребителските кредити и единственото ограничение на свободата на договаряне бяха
правилата на добрите нрави по чл.9 от ЗЗД. С изменението на чл.19, ал.4 от ЗПК в
редакцията, обн. в ДВ, бр.35/2014г. законодателят въведе горна граница на годишния
процент на разходите в размер на пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Нарушаването
на тази норма е скрепено със санкция в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузата, в която
е уговорен ГПР в размер, надвишаващ този по ал.4. Целта на тази норма е да се ограничи
възлагането на несъразмерна тежест върху икономически по-слабата страна по договор за
финансова услуга – потребителят. В конкретния случай договорената лихва е в размер на
41,00% и не надвишава петкратния размер на ГПР, което означава, че същата е договорена в
рамките на закона. След като не противоречи на закона, възнаградителната лихва не може
да противоречи на правилата на добрите нрави. В този смисъл е константната практика на
Окръжен съд – Бургас (определение № 260110/18.01.2021г. по възз. ч. гр. д. № 2859/2020г.;
определение № 831/29.07.2021г. по възз. ч. гр. д. № 781/2021г.; определение №
336/14.05.2021г. по възз. ч. гр. д. № 640/2021г.). По тези съображения, разпореждането, с
което е прието обратното на това разбиране, и е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за възнаградителна лихва в размер на 207,92 лева за периода от
01.09.2020г. до 03.09.2021г., за обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2020г.
до 03.09.2021г. в размер на 158,65 лева, за обезщетение за забавено плащане за периода от
3
17.12.2020г. до 28.06.2021г. в размер на 326,72 лева и за мораторната лихва в размер на
25,01 лева, е незаконосъобразно и трябва да се отмени със следващото от това задължаване
да се издаде заповед за изпълнение за тези суми.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за такса за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 30 лева е правилно и
трябва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че при забава
на длъжника, кредиторът има право да получи мораторна лихва, но не може да претендира
други суми за забавено изпълнение, включително и да събира такса за извънсъдебно
събиране на вземания. Поради това, настоящият въззивен състав намира, че с процесната
такса се цели заобикаляне на посочената императивна разпоредба и основанието за отказ да
се издаде заповед за изпълнение по чл.411, ал.2, т.2, предл.I от ГПК е изпълнено. Като е
достигнал до този извод, районният съд е постановил правилно разпореждане, по отношение
на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението да се издаде заповед за
изпълнение за сумата от 198,33 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“, е правилно и трябва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Правилото на ал.2 от цитираната норма забранява на кредитора да
изисква плащане на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Кредиторът не може и да събира повторно такса и/или
комисионна за едно и също действие. Алинея четвърта задължава кредитора да определи
ясно и точно в договора за потребителски кредит видът, размерът и действието, за които се
събират такси и/или комисионни. В настоящия случай, от съдържанието на договора за
потребителски кредит се установява, че кредитополучателят може да закупи допълнителна
незадължителна услуга на стойност 210 лева. Клаузата, с която е разписана тази възможност
урежда дейността на кредитора, която предшества вземането на решение за отпускане на
кредита. Според чл.16 и сл. от ЗПК обаче, кредиторът може да изисква и събира информация
и след анализ на същата да прецени дали да предостави кредита. В конкретния случай,
въведената в договора допълнителна незадължителна услуга покрива изцяло дейността на
кредитора по чл.16 от ЗПК, поради което заповедният съд правилно е отказал да издаде
заповед за изпълнение за нейната стойност.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението да се издаде заповед за
изпълнение за сумата от 595,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Флекси“, също е правилно.
От събраните по делото доказателства се установява, че тази услуга представлява
възможност за гъвкав погасителен план срещу цена от 595,00 лева. Цената на услугата
„Флекси“ се доближава до размера на кредита, което противоречи на добрите нрави.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че с включването на тази услуга в
пакета на кредита се цели заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, която
ограничава размера на годишния процент на разходите до петкратния размер на законната
лихва. Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, която
има за цел или резултат заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна, за което съдът
следи служебно. В конкретния случай с процесната клауза очевидно се цели заобикаляне на
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което заповедният съд правилно е преценил, че същата е
нищожна.
4
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7829/03.11.2021г., постановено от Районен съд – Бургас
по ч. гр. д. № 20212120107624 в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев
Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф чрез пълномощника им Радина
Иванова Илиева да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК против длъжника Й. М. Т., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. „М. р.", бл. **, вх. *, ет. *,
ап. ** за следните суми: 207,92лева – възнаграждение по договор за кредит за периода от
01.09.2020г. до 03.09.2021г.; 158,65 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от
02.08.2020г. до 03.09.2021г.; 25,01 лева – мораторна лихва за периода от 03.09.2021г. до
27.10.2021г. и 326,72 лева – обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 28.06.2021г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав
Кжищоф чрез пълномощника им Радина Иванова Илиева против длъжника Й. М. Т., ЕГН:
********** от гр. Б., ж.к. „М. р.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** за следните суми: 207,92лева –
възнаграждение по договор за кредит за периода от 01.09.2020г. до 03.09.2021г.; 158,65 лева
– обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2020г. до 03.09.2021г.; 25,01 лева –
мораторна лихва за периода от 03.09.2021г. до 27.10.2021г. и 326,72 лева– обезщетение за
забава за периода от 17.12.2020г. до 28.06.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7829/03.11.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по ч. гр. д. № 20212120107624 в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев
Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф чрез пълномощника им Радина
Иванова Илиева да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК против длъжника Й. М. Т., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. „М. р.", бл. **, вх. *, ет. *,
ап. ** за следните суми: 30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания,
начислена към 16.08.2020г.; 198,33 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ и 595,00 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5