РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Велико Търново, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110101532 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск, имащ за предмет претендирано право на обезщетение за морално
удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени
вреди ,чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите
на чл.493, ал.1, т.5 , вр. с чл. 429, ал.3, изр.2-ро, ал.2, т.2 от КЗ.
Пълномощникът на С. Т. К. , с ЕГН: ********** от с.*** - адвокат Ж.Д. от ХАК ,
твърди, че доверителката й е пострадала при пътно-транспортно произшествие , настъпило
на **.**.**** г. около 14.45 часа на ***, по следния начин: при управление на лек
автомобил „БМВ 316“ с рег.№ **** , в който същата е пътувала , водачът му М. Р. Г. от
гр.Русе не избира правилно скоростта на движение , не се съобразява с атмосферните
условия / мокра пътна настилка/ и в зоната на дясна крива с надлъжен наклон излиза вляво
на пътното платно, блъска еластична метална преграда , след което излиза извън него и се
блъска в крайпътен скат . Вследствие на удара е получила мозъчно сътресение без открита
черепно мозъчна травма- диагноза, поставена й в отделението по неврохирургия при
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД- гр.В.Търново , където след откарването й в ЦСМП е
настанена за лечение и наблюдение и изписана на **.**.**** г.
Травматичното увреждане й причинява неприятни субективни последици от
психично и нервно-физиологично естество- болки и страдания , основателен страх да не
загуби живота си / ужас/, страх да се вози в лек автомобил, загуба на сън, тревожност ,
обединени в понятието неимуществени вреди.
1
Тъй-като гражданската отговорност на виновния за събитието водач на МПС е била
застрахована при *** съгласно полица *** с валидност от 10.08.2023 г. до 09.08.2024 г. към
застрахователя на 19.12.2023 г. е предявена претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди , с посочване на банкова сметка и е образувана ликвидационна преписка
„Щета“ № ***, но в установения от закона максимален три месечен срок не го е изплатил .
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
застрахователно дружество да й заплати сумата от 7000 лева - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, заедно с лихва за забава върху нея , считано от датата
на извънсъдебно предявяване на претенцията / 19.12.2023 г./ до окончателното й
изплащане .
В с.з. пълномощникът поддържа предявения иск с доводи в писмена защита .
Претендира присъждане на разноските по производството , както и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2,вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт М. В. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК
оспорва главния иск по основание, без да излага конкретни възражения за това, при
положение ,че заявява , че не оспорва описания начин на настъпване на събитието; в
случай, че бъде установено основание за търсене на с деликтна отговорност на водача на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при него , прави възражение , че
пострадалата е допринесла за вредите по смисъла на чл. 432, ал.2 от КЗ, вр. с чл.51, ал.2 от
ЗЗД поради обстоятелството , че не е имала поставен предпазен колан в нарушение на
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП ; претендираният размер на обезщетение е прекомерно
завишен и не съответства на изискването за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/.
Оспорва иска за присъждане на лихва за забава с възражение, основано на
обстоятелствата , че е поискана , но не е представена към извънсъдебната претенция лична
банкова сметка на ищцата , поради което приложими са последиците на чл.380, ал.3 от КЗ.
Моли да бъдат отхвърлени исковете , с присъждане на направените по
производството разноски и юрисконсултско възнаграждение , а евентуално – главният иск да
бъде уважен в намален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Настъпилото по време, място, начин и участник /предмет на описание в исковата
молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на
пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен
източник /главен юридически факт/ на получената от ищцата травма с медико-
биологичното й описание по- горе, произтеклите от нея вредни последици от субективно
естество , застрахованата гражданска отговорност на водача- причинител на вредите ,
предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение и
писмения й отговор са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от
представените в заверени по чл.32 от ЗА копия на документи /констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № *** от**.**.**** г. на ОД на МВР ; акт за установяване на
административно нарушение от **.**.**** г. и наказателно постановление на ОД на МВР
В.Търново – сектор „ПП“ от **.**.**** г. ; епикриза от **.**.**** г. на НХО към МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД; рецептурна бланка ; претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение с известие за доставянето й ; писмо изх. № *** на
застрахователя ; показанията на свидетеля и участник в събитието М. Р. Г. , както и тези на
2
Т.К.Т. / леля на ищцата/ и К. И. К. / баба / , заключението на съдебно- медицинската
експертиза на вещото лице д.р Н. Г. неоспорено и прието по делото/, поради което са
надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.
Загубата на контрол върху лекия автомобил , управляван от лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, вследствие на което е осъществен
удар в крайпътен скат е факт, който обективно разкрива правно оценъчното явление
неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.
Това е така, защото обществения разум, въплатен в установения с него правов ред
не позволява и цели избягване на физически съприкосновения/ удари, сблъсъци/ по
пътищата между моторни превозни средства, моторни превозни средства и пътни
съоръжения и моторни превозни средства и хора, тъй-като те практически неминуемо
довеждат до травми, смърт, както и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 от ЗДвП.
Този факт по принцип съдържа логическата тежест на градиво/ основание / за
наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е
налице.
Безспорно е, че за възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие
може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази
дължима грижа като един абстрактен обективен модел, която даден физически правен
субект в качеството на водач на МПС не е положил, а е могъл и е бил длъжен да положи-
аргумент от чл.11, ал.3 от НК/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват
предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Те не го оборват и няма обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването му е
било извън интелектуално-волевите способности / контрола на съзнанието/ и ситуация на
обективна невъзможност на водача да го предотврати/ избегне , попадащи в съдържанието
на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината й
.
Тя е само в неговото поведение, тъй-като в нарушение на повелението на чл.20, ал.2 от
ЗДвП не е изпълнил задължението си да избере такава скорост на движение , която да е съобразена
със състоянието на пътя / в случая - мокра пътна настилка/
По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите, застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената в
него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на
застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от
виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде
ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищцата като пострадало / чл.478, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.478, ал.2 от
КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за
изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени и
имуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението,
което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първата бе упражнила
срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2,
вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.
На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/
правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51,
ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и
виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-
общо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода,
телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията,
душевно спокойствие и др.
3
Преките вредни последици от деликтното деяние на застрахования водач, състоящи
се в полученото мозъчно сътресение засягат правно защитимото идеално благо на ищцата
, наречено здраве , както във физическия/ физиологичния/ , така и в душевния / по широк/
смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на
личността- болки и страдания /.
Всички вредни последици от неимуществен характер следва да бъдат възмездени чрез
някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само
посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена
оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай/.
Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация
на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически
увреждания.
По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното
разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти
винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и не определя
съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а
изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за
постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания.
С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия
опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/
обществен идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на
принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към
друг и към цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се
отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено
компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи
това, което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства.
Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди,
включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната
практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на
всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на
понятието справедливост.
Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на събитието/
**.**.****/ и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните
способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и услугите, показващи
стабилност ; характера и броя / 1/ на травматичното увреждане ; кратката максимална
продължителност на възстановителния период/ не повече от 25 дни/, без доказателства да е била
по-голяма ; възрастта на пострадалата /*** години/ ; липсата на каквито и да било доказани
остатъчни усложнения ; неминуемото силно стресово преживяване от събитието и
последващия страх от возене в лек автомобил , както и казуистичната съдебната практика,
приема, че размер от 4000 лева на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е напълно
съответен на справедливостта.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Твърдението , че ищцата е получила увреждането , защото не е имала поставен
4
предпазен колан , освен че е голословно/ без предварителни данни в негова подкрепа , а по делото
нито е установено , че е нямала , нито че е имала поставен такъв/ не намира подкрепа в
заключението на съдебно- медицинската експертиза, доколкото в тежест на оспорващата страна/
ответника/ е да докаже това обстоятелство, заедно с причината му връзка с вредите.
С предявената по реда на чл.380, ал.1 , вр. с чл.498, ал.1 от КЗ на 19.12.2023 г.
претенция е упражнено правото на пострадалата да иска освен обезщетението за неимуществени
вреди, без заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва , което делинквентът-
застрахован би му дължал, считано от деня на непозволеното увреждане/ чл.84, ал.3 от ЗЗД/ и по
силата на нормите на чл. 493, ал.1, т.5 , вр. с чл.429 , ал.2, т.2 от КЗ е вменено в задължение и на
застрахователя, само че от по- късен момент: или от деня, в който е уведомен от застрахования за
събитието по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице , която е по –ранна- чл.429, ал.3 изр.2-ро от КЗ .
В случая правото по чл. 493, ал.1, т.5 , вр. с чл.429 , ал.2, т.2 от КЗ е упражнено с исковата молба и
понеже е оспорено съдът е длъжен да се произнесе по него. Уведомяването за събитието съвпада с
датата на предявяване на застрахователната претенция , поради което задължението на ответника
е възникнало и станало изискуемо на тази дата, като изпълнението му е следвало да се извърши,
заедно с определянето и изплащането на същинското застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди най- късно да изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ / три месеца от
предявяването на претенцията/- 19.03.2024 г. , доколкото няма твърдения и представени
доказателства за изключението, уредено в хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 , нито за приложението
на срока от 15 работни дни в хипотезата на чл.497, ал.1 , т.1 от КЗ.
Ответникът е определил в срока обезщетението , но не го е изплатил , поради което от
20.03.2024 г. се счита изпаднал в забава/ възражението , че нямало посочена банкова сметка на
пострадалата правоимаща в извънсъдебната претенция е неоснователно , тъй-като е посочена
такава на пълномощника й - адвокат , а за нея не важи изискването на чл.338, ал.1 от КЗ, нито има
изрично указание в разпоредбите на чл. 496, ал.2 и ал.3 ,чл.380, ал.21 от КЗ , че банковата сметка
трябва да е непременно лична/ /. Тази негова забава обаче е без значение , защото иск на основание
чл.497, ал.1 от КЗ няма изрично предявен.
По изложените съображения вземането за лихва за забава на основание чл.493, ал.1,
т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2 ,изр.2-ро от КЗ като добавъчен елемент на обезщетението за
неимуществени вреди подлежи на присъждане за времето от 19.12.2023 г. до окончателното
изплащане на главницата.
Пълномощникът на ищеца е упражнил правото си по чл.38, ал.2 ЗА да иска
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по
настоящото производство.
От представения договор за правна защита и съдействие се вижда, че тя е
поета в полза на материално затруднено лице- чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Определено съгласно чл.7, ал.2, т. 3 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа , чието прилагане следва от нормата на чл. 38, ал.2 от
ЗА, вземането възлиза на сумата от 700 лева, съобразно уважената част на иска за
обезщетение за неимуществени вреди .
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника сумата от 150
лева , представляваща направени по производството разноски , съразмерно с отхвърлената
част от иска .
На основание чл.78, ал.6 , вр. с чл. 83, ал.2 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 360 лева ,представляваща
държавна такса за разглеждане на уважения иск и направени разноски от бюджетните
5
средства на съда.
Тъй-като искът е частично отхвърлен , а ответникът е бил защитаван от
юрисконсулт , страната има право на присъждане на адвокатско възнаграждение – чл.78,
ал.8 от ГПК, което съдът определя в размер на 100 лева по реда на чл.37 от ЗПП.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1 вр. с чл.429, ал.2, т.2,
изр.2-ро от Кодекса за застраховането ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на С. Т. К. , с ЕГН: ********** от с.*** сумата от 4000 /
четири хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от получено мозъчно сътресение без открита черепно мозъчна травма , вследствие
настъпило на **.**.**** г. около 14.45 часа на път III -504 на 2+300 км. застрахователно
събитие с характер на пътнотранспортно произшествие; заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва към и върху тази сума , считано от 19.12.2023 г. до
окончателното й изплащане .
ПЛАЩАНЕТО да се извърши по посочената на л. 66 от делото банкова сметка на
правоимащата.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата ***, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат Ж.Д.
Д. от ХАК сумата от 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на С. Т. К. , с ЕГН: ********** от с.*** по гр.д. №
1532/2024 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК С. Т. К. , с ЕГН: ********** от
с.*** да заплати на ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 150 / сто и петдесет / лева, представляваща направени по производството
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 100/ сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 360
лева , представляваща следваща се държавна такса за разглеждане на уважения иск
и направени разноски от бюджетните средства на съда.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6
7