Р Е Ш Е Н И Е № 58
гр. Сливен, 23.06.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора Христо Куков
като разгледа докладваното от председателя КАНД № 53 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 56/04.02.2020 г., постановено по АНД № 1518/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № **********/09.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение на чл. 211, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. т. 9, б. „а” от Заповед № 461/30.05.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАГ на К.В.К. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационния жалбоподател РДГ – Сливен, която чрез упълномощен представител го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необосновано. Счита за неправилни изводите на съда, че в наказателното постановление се съдържа материалноправната разпоредба, която жалбоподателят в първоинстанционното производство е нарушил. Счита, че такава е посочена, не са анализирани всички доказателства представени по делото. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юриск. А.Д., която поддържа жалбата.
В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище от пълномощника му адв.М.Д. оспорва касационната жалба, моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че решението на съда е незаконосъобразно. Лицето имало провомощия да издава съответния документ по определен ред и след като не го е направил по този ред, без съмнение е извършил административно нарушение. Налице били условия да бъде отменено решението на съда и потвърдено наказателното постановление.
Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 17.04.2019 г., горските инспектори при РДГ Сливен - А. А. и К. К.били на работа в местността Блягорница, в района на ДГС Твърдица. При обход на местността, на черен път, спрели за проверка превозно средство ГАЗ 66, с peг № *********, превозващо дървесина.. При извършената проверка с. на РДГ Сливен, установили, че дървесината се превозва от временен склад от отдел 164, подотдел "К" държавна горска територия на ТП ДГС Твърдица до ТИР станция. Установили също, че за превозваната дървесина - 9 пр.куб.м. смърч, няма издаден превозен билет и дървесината няма поставена горска марка от оправомощения за това с. - К.К.. При пристигане на място, К. и.п. б.. На ответника, за това, че е и. п. б. извън посочените като временни складове в регистрационния технологичен план на отдел 164, подотдел "к" бил съставен АУАН ********** от 18.07.2019 г..
Въз основа на описания АУАН на 09.10.2019 г. е издадено обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната фактическа обстановка и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ Директорът на РДГ Сливен му е наложил на ответника административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за нарушение на чл.211 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 от ЗГ във вр. с т.9 буква“а“ от Заповед № 461/30.05.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е развил следните мотиви:
Решаващият съд е приел, че в хода на административно- наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и НП не се съдържала материално - правната разпоредба, която евентуално с действията си е нарушил жалбоподателя. Описаният като нарушен чл. 211 ал.2 т.1 от Закона за горите сочил лицата имащи право да издават превозни билети. От приобщения по делото писмен доказателствен материал се установявало, че ответника разполага с правомощието да издава превозни билети, но предоставянето на едно право, не влечало след себе си и задължението за реализирането му. Нито в съставения АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление, била посочена законовата или подзаконовата разпоредба, вменяваща задължение на жалбоподателя да издаде превозен билет. Единствено е посочена т.9, б. "а" от Заповед № 461/30.05.2017 год. на Изпълнителния директор на ИАГ, която обаче била административен акт.
На следващо място чл. 257 ал.1 т.2 от Закона за горите по своята същност бил административно - наказателна правна норма, която съдържала конкретна санкция при неизпълнение на дължимо поведение, произтичащо от съответна материално - правна разпоредба и която освен това била бланкетна. Тази разпоредба предвиждала административно- наказателна отговорност на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри, или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконови актове по прилагането му, или на одобрените горскостопански планове и програми. В АУАН обаче не било посочено в какво се изразява нарушението на ответника - в нарушение на коя законова или подзаконова разпоредба е издаден превозния билет. При това положение следвало да се приеме, че в съдържанието на АУАН липсва описание на съставомерен признак на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, което следва да се приравни на пълна липса на описание на самото нарушение. По този начин правото на защита на ответника било нарушено, тъй като същият е лишен от възможността да научи какво точно административно нарушение му е вменено, както и от възможността да възрази и да се защитава срещу фактическите констатации на актосъставителя. При тези мотиви отменил обжалваното НП.
Така формираните от първоинстанционния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция, при известни уточнения:
Съобразно чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите - Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ предвижда, че превозните билети се издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.
В разпоредбата на чл. 9а от Наредба№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е вменено в задължение на лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.
В тази насока, с разпоредбата на § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ е определено, че Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Образците се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите. Съответно, посредством правилото на § 37, ал. 2 от ПЗР на ЗГ е установено, че със заповедта по ал. 1 се определят и условията и редът за предоставяне и отчитане на документите, както и документите, които могат да бъдат подавани в електронен вид. Такава за случая се явява Заповеди № 461/30.05.2017 год. на Изпълнителния директор на ИАГ.
В АУАН и НП е цитирана като нарушена т.9, б. "а" от Заповед № 461/30.05.2017 год. на Изпълнителния директор на ИАГ, в която е посочено, че ПБ (превозен билет) за транспортиране на дървесина от временен склад се издават от с.и от ДГС, ДЛС и УОГС, оправомощени със заповед на директора на съответното стопанство - за дървесина, добита от горски територии, в които с. упражняват с си з.
Изпълнителното деяние за което е наказан ответника с процесното НП е не за неиздаване на ПБ, а за това, че превозния билет е издаден извън посочените като временни складове в регистрационния технологичен план на отдел 164, подотдел "к". В никоя от цитираните в АУАН и НП норми и правила не е предвидено такова задължение за лицата по чл.211 ал.1 от ЗГ. В този смисъл обосновани са изводите на въззивния съд, че при съставянето на в АУАН и НП не е посочена правната норма съдържаща правило за поведение, която да е нарушена с описаното деяние. В този смисъл е ограничено правото на защита на дееца, тъй като същия не би могъл да разбере коя правна норма е нарушил и да организира защитата си.
Наред с това съдът не би могъл и да извърши проверка на законосъобразността на НП, без да е посочена коректно нарушената правна норма.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
При този изход на правния спор ответника по касацията има право да иска присъждане на разноски. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че на ответника е предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице на основание чл.38 от ЗА. Липсват данни, че ответника по касацията е материално затруднено лице, поради което е неоснователно искането на неговия пълномощник за присъждане на разноски.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 56/04.02.2020 г., постановено по АНД № 1518/2019 год. по описа на РС Сливен, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.