№ 1084
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110113660 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Астра – С“ ЕООД е предявило иск по чл.137, ал.2 ЗЕ срещу „Топлофикация София“ ЕАД за
сумата от 7404 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – обезщетение за ползване на
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна
собственост на адрес: гр. София, м. „С*“, УПИ I – *, ул. „Д*“ № 8, изградено от ищеца, за период
на ползването 29.09.2020г. – 15.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (15.03.2022г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.07.2008г. между страните е сключен предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, с предмет
изграждане за сметка на ищеца на присъединителен топлопровод и абонатна станция с цел да бъде
захранена с топлинна енергия за битови нужди жилищна сграда – етажна собственост, находяща
се на адрес : гр. София, м. „С*“, УПИ I – *, ул. „Д*“ № 8. С договора билo уговорено, че ищецът е
собственик на съоръжението за присъединяване до сключване на окончателен договор за
присъединяване, като ответникът поел задължение за изкупи съоръжението при условията на
чл.137, ал.2 и ал.3 ЗЕ, т.е. до срок от три години. Процесното съоръжение било изградено за сметка
на ищеца след съгласуване с ответника. Впоследствие към съоръжението се присъединили
етажните собственици от сградата. Владението върху съоръжението било предадено на ответника,
който открил абонатни номера на отделните етажни собственици за заплащане на доставената до
имотите им топлинна енергия. Ищецът канил ответника да изпълни законоустановеното си
задължение за изкупуване на съоръжението, но същото не било изкупено от страна на ответника,
без да има основание за отказ от изкупуването. В същото време ответникът не заплащал и
дължимото съгласно чл.137, ал.2 ЗЕ обезщетение за ползване на съоръжението в размер,
определен по методика на КЕВР съгласно чл.36, ал.3 ЗЕ – методика, приета с протокол № 24 от
04.02.2008г. на ДЕКВР.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Възразява, че ищецът не е депозирал необходимите документи за извършване на процедура по
изкупуване от ответника на съоръжението в по – кратки срокове, което рефлектирало и върху
размера на цената при изкупуването. При това счита, че ищецът поставил ответника в
невъзможност да сключи окончателен договор за присъединяване и съответно в невъзможност да
1
прехвърли собствеността върху енергийното съоръжение. Възразява, че ищецът не се легитимира
като собственик на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа. Легитимацията
на ищеца като собственик на съоръжението не можело да се изведе нито от вписване на ищеца в
разрешението за ползване, нито от предварителния договор за присъединяване. Не било доказано,
че за своя сметка ищецът е изградил съоръжението. Не оспорва, че съоръжението е законно
изградено и е въведено в експлоатация. С позоваване на нормата на пар.4, ал.4а ПЗР на ЗЕ, която
била приложима през процесния период, възразява, че не е отправяна покана за изкупуване на
конкретното съоръжение, като поддържа, че поканата следвало да изхожда от легитимирани лица,
а именно етажните собственици. Поради това счита, че е налице обоснован отказ за изкупуване на
съоръжението и не дължи претендираното обезщетение.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.137, ал.2 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че след съгласуване с ответника –
топлопреносното предприятие, е изградил за своя сметка съоръжение за присъединяване на
процесната сграда към топлопреносната мрежа, че същото е въведено в експлоатация, че през
процесния период същото функционира по предназначение – ползвано е във връзка с доставка на
топлинна енергия до клиентите на ТЕ за битови нужди, че е поканил ответника да изкупи
съоръжението, както и размера на обезщетение за ползване на съоръжението.
От приетия като доказателство предварителен договор за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия, за битови нужди № 822/29.07.2008г., сключен между ищеца „Астра –
С“ ЕООД и ответника „Топлофикация София“ ЕАД, се установява, че между страните е сключен
договор, в който страните са уредили взаимоотношенията си по повод присъединяване на сграда –
етажна собственост в УПИ I – 61,64, кв. 7 г, ул. „Д*“, м. „С*“ към топлопреносната мрежа до
сключване на договора за присъединяване от страна на ищеца в качеството му на потребител,
ползващ топлинна енергия за битови нужди. Уговорено е, че присъединяване на сградата се
извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията и абонатната станция,
като са уговорени конкретните му технически параметри (чл.2 от договора). Уговорено е, че след
извършване на строежа и съставяне на констативния акт, че е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти, ищецът следва да подаде заявление до топлопреносното предприятие за
сключване на договор за присъединяване (л.5 от договора). Ищецът е поел задължение да изгради
за своя сметка строежа, като в договора е посочено, че до прехвърляне на правото на собственост
върху строежа на ответника ищецът е негов собственик (чл.7 от договора). Ответникът е поел
задължение да придобие правото на собственост върху изградените съоръжения, които да му
бъдат прехвърлени от ищеца при условията на чл.137, ал.2 и ал.3 ЗЕ с договора за присъединяване,
като до прехвърлянето на собствеността на съоръженията е уговорено, че ищецът е техен
собственик (чл.23 от договора). Страните са приели, че ответникът има право да използва
изградените от ищеца съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа и да разрешава
присъединяване на нови потребители на топлинна енергия (чл.24 от договора).
Безспорно е по делото, че съоръжението за присъединяване на процесната сграда към
топлопреносната мрежа (присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция) е изградено и е въведено в експлоатация, което се установява и от приетото като
доказателство разрешение за ползване № ДК – 07-308 от 18.06.2009г.
От приетия като доказателство договор от 21.07.2008г., сключен между ищеца в качеството на
възложител и „Денес“ ООД в качеството на изпълнител се установява, че ищецът е възложил на
трето за спора лице изграждането на топлозахранване и абонатна станция на процесната жилищна
сграда срещу дължимо от ищеца възнаграждение от 43630 лева без ДДС. Уговорено е
възнаграждението да се плати на две части – авансово – 50 % от сумата или сумата от 21815 лева
без ДДС (26178 лева с ДДС) след подписване на договора и остатъкът от 21815 лева без ДДС
(26178 лева с ДДС) - след завършване на строежа. От приетите писмени доказателства (фактура №
*09/22.07.2008г. на стойност 26178 лева, платежно нареждане за сумата от 26178 лева, извлечение
от банкова сметка на ищеца с отбелязано плащане на сумата от 26200 лева на 23.07.2008г., фактура
№ **********/20.11.2008г. за сумата от 26178 лева, извлечение от банкова сметка към 11.11.2008г.
за плащане на сума от 26178 лева) съдът приема за установено, че съоръжението за
2
присъединяване е изградено за сметка на ищеца.
Няма спор за това, че след изграждане на съоръжението за присъединяване същото се ползва
от топлопреносното предприятие (ответник) за снабдяване на имотите в жилищната сграда с
топлинна енергия за битови нужди.
Страните спорят за това дали ищецът е собственик на съоръжението.
Изграденото за сметка на ищеца съоръжение (присъединителен топлопровод, съоръжение към
него и абонатна станция) служи за присъединяване на сградните инсталации на клиентите към
топлопреносната мрежа – арг. чл.135, ал.1 ЗЕ. Абонатната станция представлява уредба, чрез която
се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната
енергия от топлопреносната мрежа към клиентите – пар.1, т.1 ДР на ЗЕ. В закона е установено
принципното положение, че присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция за присъединяване на клиенти на ТЕ за битови нужди се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост – чл.137, ал.1 ЗЕ. Предвидена е възможност
съоръженията да се изградят от клиентите на ТЕ след съгласуване с топлопреносното предприятие.
В последния случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията,
изградени от клиентите – чл.137, ал.2 ЗЕ. Регламентирано е в срок до три години собствеността
върху съоръженията, изградени от клиентите, да се прехвърли на топлопреносното предприятие,
като отношенията между страните се уреждат с договора за присъединяване по чл.138, ал.1 ЗЕ –
чл.137, ал.3 ЗЕ. Няма спор между страните, че страните не са сключили окончателен договор за
присъединяване по чл.138 ЗЕ и собствеността върху съоръжението не е прехвърлена от ищеца на
ответника. От нормите на чл.137, ал.2 ЗЕ и пар.4, ал.4 ПЗР на ЗЕ и уговореното между страните
(чл.7 и чл.23 от предварителния договор за присъединяване) следва, че собственик на
съоръжението в настоящия случай е ищецът, който го е изградил за своя сметка, в качеството си на
клиент на ТЕ – собственик на жилищната сграда, която е присъединена към топлопреносната
мрежа.
Нормата на пар.4, ал.4 ПЗР (нова – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) на ЗЕ,
приложима през процесния период, въвежда и допълнително изискване за дължимост на
обезщетението за ползване – покана до топлопреносното предприятие за изкупуване на
съоръжението, като ако изкупуването не се извърши за срок от 3 месеца и не е налице обоснован
отказ от изкупуване, енергийното предприятие дължи наем по методика, определена от КЕВР в
зависимост от мощността и типа на съоръжението. Установява се, че ищецът е отправил такава
покана до ответника, видно от приетата като доказателство покана с правно основание пар.4, ал.4а
ЗЕ с рег. индекс № П – 1652/10.02.2020г. Покана за сключване на окончателен договор за
присъединяване е връчена на ответника на 11.10.2013г., видно от приетата като доказателство
покана с рег. № П – 4118/11.10.2013г. – л.46 от делото. Установява се и че по искане на ответника
ищецът е представил документи по опис във връзка със сключване на договор за присъединяване,
видно от приетата като доказателство покана с рег. индекс № П- 4118/20.12.2013г. Ответникът
носи тежестта да докаже, че е налице обоснован отказ от изкупуване на съоръжението, като той не
сочи конкретни документи, които да не са представени от страна на ищеца, което да обоснове
пречка за сключване на окончателен договор за присъединяване по чл.138 ЗЕ.
Неоснователно се възразява от ответника, че не ищецът, а етажните собственици са
легитимирани да отправят покана за изкупуване на съоръжението. Енергийните обекти и
съоръженията към тях трябва да бъдат собственост на лицензирани енергийни предприятия (арг.
пар.4, ал.1 ПЗР на ЗЕ), които разполагат и с правото да ги експлоатират при развиване на
дейностите, за които им е издадена лицензия. В случай че друго лице, различно от енергийното
предприятие, е инвестирало в изграждането на енергийни обекти и техните съоръжения,
инвестицията следва да се възстанови именно на лицето, изградило обекта/съоръжението, чрез
заплащане в негова полза на продажната цена на съоръжението при прехвърляне на собствеността.
При това неоснователно се възразява, че етажните собственици следва да подадат заявление за
изкупуване, защото същите не са инвестирали в изграждането на съоръжението и не им се следва
продажната му цена.
Неоснователно се възразява, че късното подаване на покана за изкупуване на съоръжението е
причина за увеличаване на покупната цена, която при настоящите условия ответникът следва да
3
заплати за изкупуване на съоръжението, защото доказателствата по делото сочат, че покана за
изкупуване е отправена още на 11.10.2013г. (покана с рег. № П – 4118/11.10.2013г. – л.46 от
делото), но ответникът не е предприел действия по изкупуването.
От горното следва, че по делото се установиха всички положителни предпоставки и не се
установиха отрицателни такива за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за ползване от
страна на ответника на съоръжението за присъединяване, като основанието за дължимост на
обезщетението почива на принципната забрана за неоснователно обогатяване. Размерът на
обезщетението се установява от приетото без възражение заключение по съдебно – техническата
експертиза, което се кредитира от съда, и съгласно което определено по Методика на ДКЕВР,
приета с протокол № 24 от 04.02.2008г., обезщетението за процесния период възлиза на сумата от
7404 лева.
От горното следва, че искът е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи
така, както е предявен.
По разноските :
Предвид изхода на делото само ищецът има право на разноски, като следва да му се присъдят
такива съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 1796,16 лева, за извършването на които са
представени доказателства. Неоснователно е възражението за прекомерност на адв. хонорар от
1000 лева, защото неговият размер не надвишава минималния съгласно чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ –
арг. чл.78, ал.5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на „Астра – С“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.50, вх.Б, ап.27 на основание чл.137,
ал.2 ЗЕ сумата от 7404 лева – обезщетение за ползване на съоръжение за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост на адрес: гр. София, м. „С*“,
УПИ I – *, ул. „Д*“ № 8 изградено от ищеца, за период на ползването 29.09.2020г. – 15.03.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (15.03.2022г.) до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1796,16 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4