Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
11.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил
и с участието на Бонка Василева – прокурор в
ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 132 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали
срещу Решение № 87/ 17.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 752/ 2021 г. на РС –
Кърджали. Изразява се несъгласие с извода на съда, че макар да са налице
обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че
автомобилът е с прекратена регистрация. Изразява се становище, че
санкционирането единствено на собствениците е в противоречие с волята на
законодателя, който изрично е посочил, че субект на административнонаказателна
отговорност в тези случаи са водачите. Съвсем естествено е, с цел избягване на административнонаказателна репресия, нарушителите да
твърдят, че не са знаели, че МПС не е било регистрирано. Те са били задължени
да проверят тези обстоятелства. Обстоятелството, че собственика на автомобила
не е бил уведомен по надлежен ред за прекратената регистрация е ирелевантно за отговорността на водача. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, също не го
освобождава от отговорност. Незнанието на факта, че управляваният от водача
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност. Иска се да се отмени оспореното
решение. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът
не се явява и не се представлява.
Ответникът – Н.Ш.К.,
чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане
на направени по делото разноски.
Представителят на ОП – Кърджали дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното
решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 752/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е отменил наказателно постановление №21-1947-000259
от 28.06.2021 г., издадено от началник сектор РУ – Кърджали към ОДМВР -
Кърджали, с което на Н.Ш.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца, както и отнемане на 10 контролни точки
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. С
горепосоченото решение, ОДМВР - Кърджали е осъдено да заплати на Н.Ш.К. и
сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РС
– Кърджали е установил следната фактическа обстановка:
На 18.03.2021 год.,
около 14.55 часа в ***, на ***, в района на ***, Н.Ш.К. управлявал лек
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“
с per. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, поради
което е имал качеството „водач“ на МПС. Автомобилът е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване – *** в гр. Кърджали, в района на ***, като това
МПС към датата 26.11.2020 год. е било със служебно прекратена регистрация. За
да отмени наказателното постановление съдът изложил мотиви, че административнонаказващият орган не е ангажирал
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно -
наличието на знание от страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от
него МПС - лек автомобил „Ленд Ровер
Рейндж Ровер Ивоук“ с посочения регистрационен номер, е с прекратена
регистрация.
Решението е правилно.
По
делото е безспорно установено, че ответникът по касация Н.Ш.К. е управлявал
описаното в НП МПС - „Ленд Ровер
Рейндж Ровер Ивоук“ с peг. № ***, собственост
на „***“ ЕООД ***, поради което е имал качеството „водач” на МПС. Автомобилът е
бил управляван по път, отворен за обществено ползване – в гр. Кърджали, ***, в района на ***. МПС, към
датата 26.11.2020г., е било със служебно прекратена регистрация. Административнонаказващият орган действително не е
ангажирал никакви доказателства, които да обосноват субективната страна на
деянието, а именно – наличието на знание от страна на дееца за обстоятелството,
че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Прекратяването на
регистрацията на процесния автомобил е извършено на
26.11.2020 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, като съгласно същата,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховане и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е.
законодателят е въвел нормативно задължение компетентния орган, при служебно
прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС.
В разглеждания казус няма данни органа да е извършил уведомяване на собственика
на горецитираното МПС, а именно управителя на „***“
ООД, който в случая е Н.К., за прекратяване на регистрацията на 26.11.2020г. При
липсата на такова надлежно уведомяване, както самия собственик, така и всяко
лице, което управлява автомобила няма как да узнаят, че регистрацията на МПС е
прекратена. Прекратяването на регистрацията на МПС е извършена служебно, за
което собственика на МПС не е уведомен, а това налага извода, че не е изпълнен
фактическия състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. При това положение се налага
единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана
субективната страна на нарушението, описано в НП. Последното може да се извърши
само умишлено при форма на вината пряк умисъл, тоест при съзнаване на всички
факти от обективния състав на нарушението и при пряк умисъл на извършването му.
Предвид изложеното и разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно
нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се
обуславя извода, че Н.Ш.К. не е действал виновно, поради което и извършеното от
него деяние не съставлява административно нарушение.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Обжалваното решение на Районен съд - Кърджали като правилно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на
спора е основателно своевременно заявеното искане на ответната страна за
присъждане на деловодни разноски. Доказани са
направени разходи в размер на 300 лв., представляващи реално заплатено адвокатско
възнаграждение по ДПЗС от 17.11.2021 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК, във
връзка чл. 63, ал.3 от ЗАНН ОДМВР-Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови
направените от ответника деловодни разноски в размер на 300 лв.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 87/ 17.09.2021г., постановено по а.н.д. № 752/ 2021 г. по
описа на РС – Кърджали.
Осъжда ОДМВР - Кърджали да
заплати на Н.Ш.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на
300 лв. (триста лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.