№ 118
гр. Шумен, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Т. Енч. Д.
Т. Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500119 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №8 от 12.01.2024г. по гр.д.№170/20....г. по описа на ВПРС ,поправено с
решение №50/12.04.2024г. по гр.д.№170/20....г. по описа на ВПРС ,съдът е признал за
установено в отношенията между ищцата К. Д. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.
Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ==== № 12, от една страна и
ответниците С. И. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Велики Преслав, общ. Велики
Преслав, обл. Шумен, ул. „.... № 8 и И. В. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Велики
Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ==== № 12, от друга страна, че ищцата е
едноличен собственик на поземлен имот с идентификатор № 58222.495.1446 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав,
обл. Шумен, одобрени със Заповед РД 18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „.... №12, с площ от 643 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10метра), номер по предходен план: 1148, в квартал 85, парцел 4, при
съседи:58222.495.1456, 58222.495.1455, 58222.495.1454, 58222.495.1447,
58222.495.2094,58222.495.1445, заедно с построената в имота сграда с идентификатор:
58222.495.1446.1, със застроена площ от 130 кв. м., брой етажи 2, предназначение - жилищна
сграда – многофамилна, на основание давностно владение, продължило за периода от
01.01.1997 год.до 19.12.2022 год. – датата на депозиране на исковата молба, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, осъдил е С. И. К., ЕГН: ********** и И. В. М., ЕГН:********** да
заплатят солидарно на К. Д. К., ЕГН: ********** сумата в размер на 3....5,87 лева,
1
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението е обжалвано от ответника С. И. К. с въззивна жалба вх.
№351/29.01.2024г. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят е поискал да му се предостави правна помощ ,чрез
назначаването на процесуален представител по делото. С определение №40/1.02.2024г. е
назначен адв.П. А. Х. от ШАК за представител на ответника , който е депозирал уточняваща
въззивна жалба вх.№644/20.02.2024г. в която е изложил допълнително доводи за
недопутимост и незаконосъобразност на решението на ВПРС. Моли решението да бъде
обезсилено като недопустимо, алтернативно ,ако съдът реши ,че решението е допустимо да
го отмени и отхвърли предявения иск като неоснователен.
Пред въззивната инстанция ответникът е упълномощил лично процесуален
представител адв.Г. Г. от ШАК на 1.04.2024г. В съдебно заседание се представлява от адв.Г.
Г. ,който е оттеглил въззивната жалба частично само по отношение на ½ ид.ч. от поземления
имот и втори жилищен етаж от сградата построена в поземления имот и съдът е прекратил
производството по делото частично, поради оттегляне на въззивната жалба срещу
решението на ВПРС в частта му за 1/2 ид.част от процесния поемлен имот с идентификатор
58222.495.1446, както и по отношение на първи етаж от сградата с идентификатор
58222.495.1446.1 Жалбоподателят поддържа въззивната жалба в останалата й част и моли
съда да отмени решението с което е уважил иска по чл.124 ал.1 ГПК по отношение на 1/2
ид.част от поземлен имот с идентификатор 58222.495.1446 и втори жилищен етаж от
сградата с идентификатор 58222.495.1446.1 като незаконосъобразно и да отхвърли
установителния иск за собственост относно 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор
58222.495.1446 и втори жилищен етаж от сградата с идентификатор 58222.495.1446.1.
Ищцата К. Д. К. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Т. Д. К. от АК-София е
депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана
и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В уточняващата въззивна жалба се твърди ,че решението е недопустимо ,тъй като в
процеса не са участвали всички съсобственици на имота представляващ 1/2 ид.част от
поземлен имот с идентификатор 58222.495.1446 и втори жилищен етаж от сградата с
идентификатор 58222.495.1446.1, което възражение съдът счита за неоснователно. Ищецът
при иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК сам избира срещу кой от съсобствениците на
имота да го предяви ,като те в това производство не са необходими другари , а обикновени
такива и неучастието на всички тях не води до недопустимост на иска и до недопустимост
на постановеното по този иск решение.
2
Също така не е налице и основание за отмяна на решението ,поради нарушаване правото на
ответника да участва в делото пред ВПРС и за отмяна на решението на това основание и
връщането му на ВПРс за ново разглеждане. Въззивната инстанция сита ,че ВПРС не е
допуснал процесуални нарушения при призоваването на ответника . Първото съобщението
до ответника с което му се връчва исковата молба и му се дава право на отговор му е
връчено лично на 12.09.20....г. и той не е упражнил правото си на отговор в едномесечен
срок. Призовката за първото по делото съдебно заседание му е била връчена на 24.10.20....г.
като длъжностното лице изрично е посочило ,че лицето отказва да получи призовката
,поради което и на осн.чл.44 ал.1 ГПК ответникът е бил редовно призован за първото по
делото съдебно заседание. След като ответникът ,въпреки неговите заболявания е реагирал
адекватно и е организирал защитата си след получаване на съдебното решение от ВПРС,
като е депозирал въззивна жалба срещу решението и е поискал и правна помощ ,то за него
не е била налице пречка по същия начин да организира защитата си и след получаване на
съобщението и призовката за първото по делото съдебно заседание от ВПРС и да поиска и
правна помощ. Липсват данни по делото ответникът да е лишен от дееспособност по
законов ред, като представеното заключение по СПЕ не може да се ползва като
доказателство в настоящото производство, но въпреки това вещото лице е посочило ,че
ответникът е интелектуално съхранен и би могъл да възприема ,запаметява и възпроизвежда
фактите и случилото се , че ответникът е в ясно съзнание и приемливо ориентира,
установява и поддържа пълноценен вербален контакт. До влизане в сила на решение за
поставяне под запрещение на пълнолетно физическо лице , то е дееспособно , даже и да
страда от заболявания.
Предвид гореизложеното ВПРС не е допуснал процесуални нарушения при
призоваването на ответника и неговото право на участие в процеса пред ВПРС не е било
нарушено, като не е налице основание за връщане на делото на първоинстанционния съд .
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата излага, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба №......1982г. на
Районен съд - гр. Велики Преслав първият ответникът С.И.К. и Д.К.М. (наследодател на
ищцата) придобили правото на собственост върху имот с идентификатор №58222.495.1446,
находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „.... №12, а по плана от 1978г. представляващ УПИ с
планоснимачен номер 1148, парцел 4, в квартал 85, с площ от 643 кв.м. Сочи, че с договор за
групов строеж от 29.10.1982г. ответникът К. и М. в качеството на съсобственици на имота
се съгласили да построят сграда в него, и след завършването й, да придобият обособени
части от нея. Ищцата поддържа, че строежът на сградата започнал през 1982 г., но
единствено нейният наследодател извършвал и финансира строителни дейности в имота,
докато първият ответник се дезинтересирал, както от самия имот, така и от
планиранотостроителство, в резултат на което сградата останала с незавършен горен етаж и
с временен покрив, а долният етаж, който бил предвиден за Д.К.М. (наследодател на
ищцата), бил завършен изцяло от него. К. навежда твърдение, че през 1996 год. се заселила в
3
имота заедно със съпруга й, като направила необходими ремонти в същия - укрепила и
реновирала оградата на имота, поставила нова и по-здрава входна врата на парцела. Сочи, че
в посочения период от време в имота се съхранявали скъпоструващи строителни материали,
а постройката била недовършена (без входни врати и прозорци), което наложило
поставянето на нова ограда и входна врата. Ищцата акцентира, че ответникът К. по никакъв
начин не се противопоставил на извършваните от нея действия и не защитил собствеността,
като липсвали заведени от него пред компетентните органи жалби или искове Ищцата
релевира, че наследодателят й Д.М. и съпругата му упражнявали всеобхватна и пълна
фактическа власт върху целия имот, включително върху УПИ и недовършената постройка,
като извършвайки строителни работи в него, манифестирали фактическа власт върху имота
пред всяко трето лице, включително и пред съсобственика С.И.К., а последният по никакъв
начин не се противопоставил. Допълва, че през 1996 год. била допусната заедно със съпруга
й в имота от наследодателя й Д.М., като се регистрирали адресно в имота и придобили
качеството на негови държатели, а ответникът К. отново не се възпротивил на това
обстоятелство. Сочи, че и в този времеви период нейният баща и нейната майка владеели
целия имот за себе си, заедно с построената в него сграда с идентификатор 58222.495.1446.1,
като преди датата на смъртта на М., родителите й са придобили по давност в режим на СИО
процесният недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда с идентификатор
58222.495.1446.1 и ½ идеална част от УПИ с идентификатор 58222.495.1446. Доколкото
ищцата е единствен наследник по закон и е приела наследството, счита, че придобитото от
наследодателя й М. право на собственост е преминало в нейния патримониум, като и към
датата на предявяване на иска живее в имота, на първия етаж. Освен това уточнява, че
считано от началото на 1997г. е започнала да упражнява самостоятелно, необезпокоявано и
явно фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го свои, като е
демонстрирала това намерение, както срещу своите родители Д. и И. М.и, така и срещу
ответника С.К.. Излага, че нито родителите й, нито ответникът С.К. са се противопоставяли
на намеренията на К. да придобие имота.
Ищцата моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е
изключителен собственик на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот с
идентификатор №58222.495.1446 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, одобрени със Заповед РД 18-
44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Велики Преслав,
ул. „.... №12, с площ от 643 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10метра), номер по предходен план: 1148,
в квартал 85, парцел 4, при съседи: 58222.495.1456, 58222.495.1455, 58222.495.1454,
58222.495.1447, 58222.495.2094, 58222.495.1445, заедно с построената в имота сграда с
идентификатор: 58222.495.1446.1, със застроена площ от 130 кв. м., брой етажи 2,
предназначение - жилищна сграда – многофамилна.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
С.И.К..
4
Ответницата И. В. М. е подала отговор, в който взема становище по процесуалната
допустимост и основателност на исковата претенция. Излага, че живее в процесния имот
заедно с дъщеря си (ищцата). Заявява, че през последните над петнадесет години не е
виждала някой друг да обитава къщата и постройките, освен дъщеря й и съпругът й.
Признава, че винаги е приемала ищцата за собственик на имота и няма претенции по
отношение на същия. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена като моли да не
бъде осъждана да заплаща сторените съдебно-деловодни разноски по делото, доколкото не
оспорва иска.
От ангажирания договор за собственост на недвижим жилищен имот по чл. 20 от ЗСГ,
обективиран в нотариален акт № ....1982 год. по описа на районен съдия при РС – Велики
Преслав се установява, че Д.К.М. и С.И.К. са придобили право на собственост върху
следния недвижим имот: полумасивно жилище, подобрения и насаждения в двор от 660
кв.метра, в парцел IV-1148 от кв.85, по плана на град Преслав. Видно от представения
договор за групов строеж от 28.10.1982 год., сключен между Д.К.М. и С.И.К., последните са
се задължили веднага след откриване на кредитирането на строежа с общи усилия и
средства да започнат строеж на жилищна сграда на два етажа на ул. ==== №12, парцел IV-
1148 от кв.85, по плана на град Преслав, като всеки следвало да получи в дял: за Д.М.:
жилище (апартамент) на първи жилищен етаж, състоящ се от 4 стаи, кухня и санитарен
възел със застроена площ от 116 кв.метра, заедно с изби № 1, 4 и 5, както и ½ ид.част от
общите части на сградата и парцела с право да ползва източната част на парцела; за С.К.:
жилище (апартамент) на втори жилищен етаж, състоящ се от 4 стаи, кухня и санитарен възел
със застроена площ от 116 кв.метра, заедно с изби № 2 и 3, заедно с всички тавански
помещения, изградени над неговия етаж, както и ½ ид.част от общите части на сградата и
парцела с право да ползва западната част на парцела. Видно от констативен протокол по чл.
181, ал. 2 от ЗУТ изх. № 25/ 09.02.20.... год., изд. От Община Велики Преслав жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 58222.495.1446.1, построена в имот с идентификатор
58222.495.1446, е изградена по одобрени строителни книжа и разрешение за строеж № 112/
02.08.1982 год. на осн. Договор за групов строеж от 28.10.1982 год. Обектът представлява
монолитна сграда със застроена площ от 130 кв.метра, състояща се от сутерен, два жилищни
етажа и таван. Напълно завършен и обитаем е първи жилищен етаж. Втори етаж и таван са
завършени в груб строеж и са необитаеми. Констатирано е, че на втори жилищен етаж
остават за изпълнение всички довършителни работи – вътрешни инсталации, мазилки,
топлоизолации, вътрешна и външна дограма. Приложени са по делото множество документи
за поръчвани и закупувани строителни материали, за които ищцата твърди, че са били
вложени в построяване на жилищната сграда, въз основа на сключения договор за групов
строеж (5 бр. експедиционни бележки за периода 1994 год.- 1995 год., 10 бр. фактури,
издавани за периода 1983 год. – 1995 год., 3бр. квитанции, издадени през 1994 год., на името
на Д.К.М.; позволително за извоз за дървени материали от 1984 год., издадено за Д.М.). От
ангажираното удостоверение за граждански брак, изд. Въз основа на акт за сключен
граждански брак № .... от 25.04.1976 год., съставен в гр. Велики Преслав безспорно се
установи, че ответницата И. В. М. е била в брак с Д.К.М. към датата на придобиване на
5
процесния недвижим имот с идентификатор 58222.495.1446. От представеното
удостоверение за наследници изх. № 433/10.10.2022 год., изд. от общ. Велики Преслав се
установява, че лицето Д.К.М. е оставил свои законни наследници – съпругата си И. В. М.
(конституирана като ответник в настоящото производство) и дъщеря си К. Д. К. (ищца). По
делото са приложени удостоверения за постоянен адрес на ищцата и на ответницата И. М.
съответно изх. № 35 и 36 и двете от 25.05.20.... год., изд. от общ. Велики Преслав, от които
се установява, че двете имат регистриран постоянен адрес в град Велики Преслав, ул. ====
№ 12 (в процесния недвижим имот). Видно от представеното Удостоверение за данъчна
оценка изх. № ********** от 09.09.2022 год., изд. от Общ. Велики Преслав данъчната
оценка на процесните имоти с идентификатори 58222.495.1446, 58222.495.1446.1 и
58222.495.1446.2 възлиза на 11813,10 лева. Представена е скица № 15-1038174 от 07.09.2022
год., изд. от СГКК – гр. Шумен на ПИ с идентификатор 58222.495.1446, върху който са
построени сгради с идентификатори 58222.495.1446.1 със застроена площ от 130 кв.метра,
брой етажи – 2, предназначение: жилищна сграда, многофамилна и 58222.495.1446.2 със
застроена площ от 40 кв.метра, брой етажи – 1, предназначение: селскостопанска сграда. В
скицата е отразено, че няма данни за собственици на имотите. От ангажираните писмени
доказателства безспорно се установява, че имот с идентификатор 58222.495.1446 е
идентичен с описания недвижим имот в договор за собственост на недвижим жилищен имот
по чл. 20 от ЗСГ, обективиран в нотариален акт № ....1982 год. по описа на районен съдия
при РС – Велики Преслав.
Пред ВПРС са били разпитани трима свидетели на ищцовата страна.
От показанията на С.А.А. , съсед на ищцата се установява ,че само ищцата живеела
заедно със семейството си в процесния недвижим имот, като не бил виждал други хора в
къщата. Твърди, че за ремонтирането и поддържането на къщата се грижели само ищцата и
съжителят й. Допълва, че допреди завеждане на настоящото дело не знаел, че вторият етаж
от къщата не е собственост на ищцата. Ответникът С.К. не бил посещавал имота и не
влагал никакви средства в него. Свидетелят В.Й.В. излага, че повече от 10 години ходел на
гости на ищцата и семейството й в процесния недвижим имот. Твърди, че не е виждал в
имота друг, освен ищцата и нейните близки. Освен тях никой друг не живеел в имота.
Разбрал наскоро, че е заведено дело, тъй като ищцата не могла да се разбере с ответника по
въпроса. Свидетеля М.Д. във фактическо съжителство с ищцата споделя, че нежеланието
на ответника К. да завърши втория етаж от къщата им създавало множество проблеми.
Излага, че през 2000 години построили временен покрив на втория етаж, за да не проникват
вода и сняг в плочата над първия етаж. Сочи, че след 2010 год., когато им се родило второто
дете решили да заживеят постоянно в имота, което наложило необходимостта да поставят
временни прозорци на втория етаж, за да съхранят собствения си имот. Преди това живеели
в имота само лятото. Поставили временни прозорци на втроия етаж за да не вали сняг и
дъжт в имота вътре ,защото влизала вода и в техния етаж. През последните 20 години
ответникът К. не е проявявал интерес към втория етаж от къщата, нито бил посещавал
имота. Допълва, че през 2011 година направил опит да осъществи контакт с ответника, но не
6
успял да го мотивира нито да завърши втория етаж от къщата, нито да им го продаде.
Ответникът му заявил, че няма финансова възможност да завърши етажа и не се интересува
от проблемите, които възникват за обитателите на първия етаж от къщата. От 2011 година
насам ответникът не бил посещавал имота, не се интересувал от него и не бил проявил
никакво желание да го стопанисва. През 2000г.поставили временен покрив на къщата ,тъй
като преди това било абсолютно невъзможно да се живее в имота, като преди това живеели
в малък апартамент 3-4 човека.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигано до следните правни
изводи: Ищцата е предявила срещу ответниците субективно съединени искове с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено ,че тя е собственик на процесния
имот .
За основателността на установителния иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК е в
тежест на ищцата , да докаже , че е собственик на процесният недвижим имот на твърдяното
от нея правно основание – давностно владение осъществявано първоначално от нейните
родители , а от 1997г. и от нея.
На осн.чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10г.
Признаците на владението са два ,като всяко владение е упражняване на фактическа
власт върху веща ,което е обективният признак на владението и ,че владелецът държи веща
като своя ,което е субективният елемент на владението
В тежест на ищеца е да докаже, че е установил фактическа власт изключително за
себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по
чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит
начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да
са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на
заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение.
По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване ,че ищцата
или нейните родители са владели и осъществявали фактическа власт и по отношение на
втория етаж от къщата и са го ползвали по предназначение като жилищен етаж или по
някакъв начин въобще да са го ползвали. Те са ползвали първия етаж ,който е бил тяхна
собственост съгласно доказателствата по делото заедно с 1/2 ид.част от дворното место, но
липсват доказателства ,че те са завладели и втория етаж от къщата ,собственост на
7
ответника ,като този етаж е изграден само в груб стоеж ,без да е пригоден за живеене.
Изграждането на покрив и поставянето на временни прозорци не водят до извода за
завладяване на втория етаж от къщата от родителите на ищцата или от самата нея. Както се
установи от показанията на свидетеля М.Д. прозорците били поставени с цел в имота да не
навлиза вода от дъждовете и снеговете от втория етаж и за да могат те да ползват първия
етаж ,защото в този етаж се стичала вода от горе, а покривът е обща част и е задължение на
собствениците и на двата етажа да го изградят и поддържат. Не се установи също така и
субективния елемент от владението по отношение на родителите на ищцата или от нейна
страна. През 2011г. съжителят на ищцата е провел разговор с ответника за съдбата на имота
на ответника и за неговото закупуване от ищцата и съжителя й, което води до извода ,че
ищцата е считала именно ответника за собственик на втория етаж от къщата и на неговата ½
ид.част от поземления имот. Също така имота не е бил владян непрекъснато като в него
ищцата и семейството й са се нанесли да живеят след раждането на второто им дете след
2000г., като до тогава имотът не е бил годен за ползване по твърдения на самия свидетел
М.Д. ,съжител на ищцата.
В случая родителите на ищцата са били собственици на първи етаж от къщата и на
1/2 ид.част от дворното место, но не се доказа по делото ,че те или ищцата са започнали да
своят и собствените на ответника втори жилищен етаж и 1/2 ид.част от дворното,
отблъснали са владението на ответника и са довели до знанието му намерението си да своят
имота изцяло и да го уведомят ,че отказват да признаят правата му , като не оставят у него
съмнение за новото си субективно отношение към веща . Следователно е в тежест на
ищцата и тя трябваше да докаже по делото , че тя и нейните родители са ползвала имота на
ответника в продължение на 10г. , но също така и фактът ,че анимусът им да го държи за
себе си е бил изразен изрично и демонстриран пред ответника. Знанието у ответникът , че
родителите на ищцата и тя след 1997г. са започнали евентуално да своят имота само за себе
си не може да се предполага , а то трябва да се докаже при условията на пълно и главно
доказване , което ищцата не успя да установи по делото. Свидетелят М.Д. твърди ,че е
искал да закупи имота от ответника през 2011г. , а също така съществените ремонтни
дейности са били съсредоточени само по отношение на първия етаж от сградата ,като
изграждането на покрив ,ограда и бетонни пътеки е извършено в общите части на имота и
поддържането им е задължение на всеки един от съсобствениците им. След като ищцата е
живеела в имота е било логично тя да извършва и ремонтни дейности предприети най-вече в
нейния етаж и в общите части. Владението върху имот не може да е установено по скрит
начин. Не се доказа и ,че те са установили и фактическа власт върху етажа на ответника.
Това , че ответникът не е ползвал собствения си имот непрекъснато не води до погасяване
и загубване на правото му на собственост и не обосновава извода ,че той по този начин се
е отказал от правото си на собственост по отношение на този имот. Ответникът е
декларирал втория етаж от сградата и 1/2 ид.част от дворното место като техен собственик
пред общ.Велики Преслав ,което се установява от издадената на негово име данъчна оценка
на имота. Дворното место е съсобствено между страните и при наличието на сграда с два
етажа е налице етажна соственост и поземления имот от който всеки от собствениците на
8
двата етажа има по 1/2 ид.част се явява негова обща част , без самостоятелно значение и
придобиването по давност само на ½ ид.част от него без главната вещ –втория етаж от
сградата е недопустимо. Също така, както се посочи по-горе не се доказа по делото, че е
било демострирано пред ответника от родителите на ищцата или от нея , че те са започнали
да своят целия поземлени имот само за себе си и че анимусът им да го държат за себе си е
бил изразен изрично и демонстриран пред ответника. В ТР№1/6.08.2012г. на ВКС по т.д.
№1/2012г. на ОСГК е прието ,че ако съсобственик се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част ,той трябва да докаже при спор за собственост , че е извършил
действия ,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. Следователно е в тежест на ищцата и тя трябваше да
докаже по делото , че тя и родителите не само са ползвала поземления имот в
продължение на 10г. , но също така и фактът ,че анимусът им да го държат за себе си е бил
изразен изрично и демонстриран пред ответника. Знанието у ответника , че ищцата и
нейните родители са започнал да своят неговия имот само за себе си не може да се
предполага , а то трябва да се докаже от ищцата при условията на пълно и главно доказване
, което тя не успя да установи по делото.
Предвид гореизложеното , съдът приема за установено по делото ,че нито ищцата
нито преди нея нейните родители са придобили по давност ½ ид.част от поземлен имот с
идентификатор № 58222.495.1446 заедно с втори жилищен енаж от построената в имота
сграда с идентификатор: 58222.495.1446.1 и предявения от нея иск с правно основание
чл.124 ГПК по отношение на този имот е неоснователен и следва да се отхвърли.
Правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала не съответстват на
правните съждения на първоинстанционния съд, поради което решението на ВПРС в
обжалваната му част следва да се отмени и вместо това искът по чл.124 ал.1 ГПК относно
гореописания имот да се отхвърли като неоснователен.
Решението в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.
По разноските: При този изход от спора на ищцата се следват само половината от
направените разноски пред ШРС, а именно сумата от 1617.94лв. , а ответникът няма искане
за присъждане на разноски по делото.
На ищцата следва да се присъдят половината от направените от нея разноски пред
ШОС, което е сумата от 200лв. за адвокатски хонорар, тъй като тя има право на такива
съобразно частичното прекратяване на производството пред ШОС ,поради частичното
оттегляне на въззивната жалба .
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8 от 12.01.2024г. по гр.д.№170/20....г. по описа на ВПРС ,
поправено с решение №50/12.04.2024г. по гр.д.№170/20....г. по описа на ВПРС в частта му с
9
която ,съдът е признал за установено в отношенията между ищцата К. Д. К., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ====
№ 12, от една страна и ответника С. И. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Велики
Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.... № 8, че ищцата е собственик на ½
ид.част от поземлен имот с идентификатор № 58222.495.1446 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен,
одобрени със Заповед РД 18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „.... №12, с площ от 643 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10метра),
номер по предходен план: 1148, в квартал 85, парцел 4, при съседи:58222.495.1456,
58222.495.1455, 58222.495.1454, 58222.495.1447, 58222.495.2094,58222.495.1445, заедно с
втори жилищен етаж от построената в имота сграда с идентификатор: 58222.495.1446.1, със
застроена площ от 130 кв. м., брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда –
многофамилна, на основание давностно владение, продължило за периода от 01.01.1997 год.
до 19.12.2022 год. – датата на депозиране на исковата молба, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и е осъдил С. И. К., ЕГН: ********** да заплати солидарно на К. Д. К., ЕГН:
********** съдебно-деловодни разноски за разликата над 1617.94лв. до присъдените
3....5.87лв. и вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Велики
Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ==== № 12, от срещу С. И. К., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.... №
8 иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено между страните ,че К.
Д. К. е собственик на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор № 58222.495.1446 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав,
обл. Шумен, одобрени със Заповед РД 18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „.... №12, с площ от 643 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10метра), номер по предходен план: 1148, в квартал 85, парцел 4, при
съседи:58222.495.1456, 58222.495.1455, 58222.495.1454, 58222.495.1447,
58222.495.2094,58222.495.1445, заедно с втори жилищен етаж от построената в имота сграда
с идентификатор: 58222.495.1446.1, със застроена площ от 130 кв. м., брой етажи 2,
предназначение - жилищна сграда – многофамилна на основание давностно владение,
продължило за периода от 01.01.1997 год. до 19.12.2022 год. – датата на депозиране на
исковата молба
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН: ********** да заплати на К. Д. К., ЕГН: **********
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 200лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС .
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11