№ 177
гр. Шумен, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:София Анд. Р.ова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20243600600521 по описа за 2024 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 19 от 06.06.2024 година постановена по НЧХД № 20233620200260 по описа за
2023 година Новопазарският районен съд е признал подсъдимия Р. С. Х., ЕГН -********** за
виновен в това, че на 03.05.2023г.в гр.Нови пазар причинил на Б. Б. И., ЕГН – ********** временно
разстройство на здравето, неопасно за живота –престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на основание
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00лв./хиляда лева/.
Съдът е осъдил подсъдимия Р. С. Х. да заплати на Б. Б. И. неимуществени вреди в размер на 1
500.00лв./хиляда и петстотин лева/ и имуществени вреди в размер на 50.00лв./петдесет лева/, ведно
със законната лихва върху тях, начиная от деня на деликта - 03.05.2023г. до окончателното им
изплащане, като е отхвърлил граждански иск в останалата му част, за разликата до пълния размер
като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл по разноските по делото и дължимите държавни такси.
Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител – служебния защитник
на подсъдимия Р. С. Х.. В жалбата, която е доста пестелива, се излагат доводи, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин и не е
безспорно установено. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова с
оправдаване на Х.. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Допълнителни мотиви не се излагат,
като се заявява, че се поддържа изложеното пред първоинстанционния съд в пледоарията.
Подсъдимият редовно призован, не се явява.
Ответника по жалбата – частния тъжител Б. Б. И., редовно призован, не се явява. За него се
явява упълномощения му защитник, който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че всички обстоятелства имащи значение за определяне на наказателната и гражданска
отговорност на подсъдимия са доказани и отчетени от първоинстанционния съд. Моли да се
1
потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както
и съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния
съд, а именно:
Частният тъжител Б. И. и подсъдимия Р. Х. имат стара вражда помежду си, свързана с
извънбрачната връзка на подсъдимия със съпругата на частния тъжител. Нещо повече,
подсъдимият твърди, че през месец юли 2022 година, И. разбил жилището му с взлом, изкърпил му
две врати, счупил прозорец, откраднал документите му за къщата, газов пистолет и 20 000 лв.
налични пари. За случилото се било водено досъдебно производство, като част от вещите му били
върнати. Твърди, че му било известно как И. разправял из града, че му откраднал парите и той
нямало да види и стотинка.
На 23.05.2023г.около 12,30 часа частния тъжител бил в района на пазара в гр. Нови пазар,
като седял пред магазина за авточасти и разговарял с магазинера Д.. В този момент подсъдимия
пристигнал с колата си и спрял пред магазинчето, където изкупуват трюфели. След като излязъл от
магазинчето за трюфели, видял тъжителя И. и се приближил към него. Започнал да го обижда,
казвал му „крадец, върни ми парите, ще ми ги върнеш с лихвата”.
Пострадалия му отговорил, че никакви пари не е вземал от него и да не се занимава с него.
Между двамата се разразил словесен скандал, разменили си обидни реплики, псувни. Св.И.-
управител на Общинския пазар в гр.Нови пазар чула викове и като излязла да види какво става,
установила, че тъжителят и подсъдимият се карат. Направила им забележка за това. Тогава
подсъдимия отишъл до колата си, извадил една метална тръба с дължина около половин метър,
върна се при частния тъжител И. и започнал да му нанася удари по главата и тялото с нея. Св.И.
като видяла Р. Х. да нанася удари на Б. по главата, ръцете, краката се обадила на полицията. Б. И. се
опитвал да се предпази, но въпреки тези негови опити Х. успял да му нанесе множество удари.
Единствено магазинера се опитал да го спре, но и след неговата намесата, пострадалия получил
още няколко удара. Тогава успял да хвана тръбата от ръцете му и я задържи за да прекратя ударите.
По-късно дошли органите на полицията.
На 03.05.2023г. в 13.00 часа, тъжителят Б. И. бил прегледан в ЦСМП Шумен, за което му е
издаден фиш амб.№975/03.05.2023г. При прегледа му е констатирано, че лявата му ръка е увредена
от стара катастрофа. Установени са нови рани: Повърхностни контузни рани на ляво ухо.
Разкъсноконтузна рана на лява подБ.ца. Контузна рана на ляво рамо, оток на лява мишница, оток на
дясна мишница, оток и разкъсна рана на дясна предмишница, оток на дясна длан със силна болка.
Посочена е работна диагноза: Множество разкъсно контузни рани след побой.
На 05.05.2023г. д-р Д. Д., началник отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна –
Варна“ АД е освидетелствал тъжителя по негово желание, за което е издадено медицинско
удостоверение №460/2023г. В заключението съдебният медик е посочил, че се касае за разкъсно-
контузни рани по лявата ушна мида, лявата подБ.ца, кръвонасядания и ожулвания в областта на
горните и левия долен крайник, травматични отоци в същите области, контузия на дясната длан и
лявата лакътна става. Описаните травматични увреждания са резултат на множество удари с или
върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята
съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Владимир Владов
– Началник ОСМ при „МБАЛ –Шумен“ АД. В заключението си вещото лице е посочило, че от
данните по делото и медицинската документация е видно, че на 03.05.2023г. лицето Б. Б. И. е
получило следните травматични увреждания: 1/ Една разкъсноконтузна рана на лявата ушна мида,
2/Една разкъсноконтузна рана на лявата подБ.ца, 3/Множествени кръвонасядания и охлузвания в
областта на двата горни и левия долен крайник. Огнища на травматичен оток в същите анатомични
области, 4/Контузии на лявата лакътна става, 5/Контузия на дясната длан. В резултат на получените
травматични увреждания на пострадалия И. е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на
2
регистрирани усложнения, възстановителния период следва да приключи за около 15-20 дни.
За случилото се, предмет на настоящото дело, е било образувано досъдебно наказателно
производство №197/2023г. по описа на РУ на МВР- Нови пазар, което е спряно с постановление на
наблюдаващия прокурор от 19.03.2024г., като е прието, че се касае за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.161,ал.1 от НК на пострадалия е указано, че може да подаде
частна тъжба пред Районен съд – Нови пазар в шестмесечен срок от получаване на
постановлението, което той е сторил.
Изложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на събраните
доказателства – от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Е. М.,И. Ш.С.,Ю. А. И.,Д.
С. А. и М. И. Г.. Съдът кредитира с нужното доверие показанията на посочените свидетели като
добросъвестно дадени,под страх от наказателна отговорност,логични, последователни и
кореспондиращи помежду си като цяло и в съвкупността им с обясненията на подсъдимия. От
позаказията на тези свидетелисе установява,че частният тъжител Б. И. и подсъдимия Р. Х. имат
стара вражда помежду си; че действително докато са се намирали на пазара в гр.Нови пазар на
23.05.2023г.е възникналасловесна разправия между подсъдимия и частния тъжител, прераснала и
във физическо стълкновение.
Св.Маринов е възприел, че Р. Х. е извадил от колата си една тръба и отишъл до
пострадалия, който пък хванал тръбата и двамата се дърпали чрез тръбата, докато дошъл друг
човек, който ги разделил./св.М. Г./. Удари нанесени от Р. Х. над Б. И. лично е възприела
свидетелката Ю. А. И., чиито показания съдът също кредитира с нужното доверие, доколкото са
дадени под страх от наказателна отговорност и възпроизвеждат релевантни за правния спор факти
възприети лично от нея. Всеки един от свидетелите е възприел различни факти, но взаимно те се
допълват и дават отговор за причината за действията на подсъдимия, а именно –влошените между
него отношения с частния тъжител поради причини от интимен и имуществен характер.
Обстоятелството, че е извадил тръбата от колата си признава и самият подсъдим в обясненията си
пред съда. Но заявява, че първо тъжителят тръгнал към него псувайки го, при което той се
изплашил и извадил тръбата от колата си за самозащита. Подсъдимият отрича да е нанасял удари с
тръбата по тъжителя, което се опровергава от показанията на св. Ю. И. и установените
травматични находки върху пострадалия. Свидетелските показания се подкрепят и от обективните
констатации съдържащи в фиш амб.№975/03.05.2023 год. издаден в ЦСМП Шумен и
съдебномедицинското удостоверение №460/2023 г. на д-р Д. Д., началник отделение Съдебна
медицина при МБАЛ „Св.Анна –Варна“ АД. Същите коренспондират и със съдебно-медицинската
експертиза изготвена от д-р Владимир Владов – Началник ОСМ при „МБАЛ –Шумен“ АД,
установяваща получените от тъжителя увреждания и механизма на получаваното им, както и
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
От тези обстоятелства, се налага извода, че нараняването е получено именно в хода на
конфликта между тъжителя и подсъдимия Р. Х.. По изложените съображения съдът приема за
доказано по несъмнен начин, че на 03.05.2023 год. в гр.Нови пазар, като е причинил на Б. И.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, подсъдимият Р. Х. е осъществил
престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на
свидетелите, съпоставил ги е с другите доказателства. Към този анализ няма какво повече да се
добави. Налице са достатъчно доказателства даващи основание да се приеме, че Х. е нанесъл
ударите на пострадалия, с което е причинил описаната по-горе телесна повреда. В тази насока са
показанията на останалите свидетели, които потвърждават, че между двамата е имало разправия на
висок глас. При така установеното и с оглед сложилите се между двамата конфликтни отношения
съдът е приел за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че подсъдимият е извършил
възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 НК, тъй като е
причинил лека телесна повреда на Б. И. изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал свойството
и значението на извършеното и е можел да ръководя постъпките си.
При определяне на наказанието първоинстанционния съд е преценил, че е приложима
разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
3
административно наказание. Съгласно посочената норма пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от
1000лв. до 5000лв., когато: 1. за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, 2. деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и 3. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел и 4. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В разглеждания
казус за престъплението извършено от подс.Х. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до
две години или “пробация”. Видно от изготвената справката за съдимост на подс. Р. Х., той е
реабилитиран и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК. От деянието предмет на делото
няма настъпили преки и съставомерни имуществени вреди.
В предвид на това съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми се
предпоставки, визирани в чл.78а от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева. Така определеното
наказание и така определения размер на наказанието, съдът е счел за справедлив и съответстващ на
тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлие
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъденият. С този размер наказание, на минимума, предвиден в съответната норма, съдът е приел,
че биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,
залегнали като основни начала в чл.36 от НК. Освен това съдът е счел, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По отношение гражданския иск предявен от Б. И. по чл.130, ал.1 от НК за претърпени
неимуществени вреди, съдът е намерил същият за частично основателен, позовавайки се на
данните, съдържащи се основно във Фиш за преглед в спешна медицинска помощ и заключението
на съдебно-медицинска експертиза за здравословното състояние на лицето. Съдът е направил
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, причинените морални
страдания, и пр. водейки се от Пост. №4/68г. на Пленума на ВС. Съдът е приел, че в резултат на
нанесените му от подсъдимия удари и причинени травматични увреждания, същите би следвало да
отшумят в рамките на 15-20 дни при благоприятно протичане на оздравителния процес. Между
деянието, извършено от подсъдимия и причинените на пострадалия неимуществени вреди
съществува причинно-следствена връзка. Подсъдимият е длъжен да обезщети пострадалия за
причинените му вреди, в какъвто смисълът е нормата на чл.45 от ЗЗД.
Същевременно е преценил, че размерът на иска за неимуществени вреди е несъразмерно
висок и не съответства на претърпените страдания. По тези съображения, в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът е уважил частично предявеният граждански иск, като е осъдил
подсъдимия да заплати обезщетение в размер на 1500.00лв./ главница /, ведно със законната лихва
върху нея до окончателното изплащане. В останалата му част, за разликата до пълния му размер,
гражданският иск бепреценен като завишен, неоснователен и недоказан, поради което същият беше
отхвърлен. Искът за имуществени вреди в размер на 50 лв. е уважен изцяло с оглед представените
писмени доказателства за него.
Съдът се е произнесъл по дължимите държавни такси и разноски по делото.
По жалбата на подсъдимия Р. Х.: Присъдата се обжалва от процесуалния представител –
служебния защитник на подсъдимия Р. С. Х.. В жалбата, която е доста пестелива, се излагат доводи,
че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, че обвинението не е доказано по безспорен начин
и не е безспорно установено. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови
нова с оправдаване на Х.. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Допълнителни мотиви не се
излагат, като се заявява, че се поддържа изложеното пред първоинстанционния съд в пледоарията.
Подсъдимият редовно призован, не се явява.
Тези оплаквания са неоснователни.
4
Съдът е изложил подробни мотиви защо е намерил за виновен подсъдимия. Депозираната
жалба сочи на нарушение на материалния закон като основание за преразглеждане на присъдата,
доколкото се сочи, че не е установено, че деянието не е извършено или че не е извършено от
обвиненото чрез тъжбата лице. Няма такива пороци. По отношение на материално правната страна
на въпроса, съдът е изградил една последователна, логична линия свързваща събраните по делото
преки и косвени доказателства. И единственият извод, който може да се направи от анализа на тези
доказателства е този, който е направил съдът осъждайки подсъдимия. Прякото доказателство, това
са свидетелските показания на управителя на Общински пазар на Нови пазар – свидетелката Ю. И.,
която с очите си е видяла и е пресъздала пред съда как на пострадалия Б. И. е бил нанесен побой от
подсъдимия. Видяла е резултата от този побой, кръвта по него, травматичните увреждания по
лицето му, които са били констатирани, „дупката в крака“, както тя се изразява, която после е
установена и от съдебните медици, така че няма никакви съмнения по отношение на авторството.
Първоинстанционният съд е извършил всички следствени действия и събрал относимите
доказателства необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. На страните е била дадена възможност за доказателствени искания. При решаване на
въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по
делото доказателства, като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са
правилни, законосъобразни и обосновани. Съдът, макар и фрагментарно да е описал приетата от
него фактическата обстановка, която е приел за установена, е направил анализ какво намира за
доказано. Това изложение е напълно достатъчно за да се възприеме фактическата обстановка и
развилите се събития, както и да се прецени всяко от действията на лицето дали съставлява
престъпление и ако – да, каква е правната му квалификация. Съдът е изложил и обосновани
съображения по събрания доказателствен материал. Събраните по делото доказателства са
анализирани в своята цялост и са съпоставени и помежду си, обсъдените са всички гласни
доказателства и са съпоставени с останалите.
По отношение на телесните повреди причинени от Р. С. Х. на Б. Б. И. – отново е налице
достатъчен по обем и подробно коментиран от районния съд доказателствен материал.
Първоначално И. е бил прегледан в МБАЛ, след това му е било издадено съдебно-медицинско
удостоверение във Варна и в хода на съдебното производство е била извършена и дала своето
заключение съдебно-медицинска експертиза, която кореспондира изцяло с това, което свидетелите
са възприели като ситуация, с конкретните медицински находки и с крайното заключение на съда,
че телесната повреда е налице. По делото са приложени фиш амб.№975/03.05.2023 год. издаден в
ЦСМП Шумен и съдебномедицинско удостоверение №460/2023 г. на д-р Д. Д., началник отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна –Варна“ АД. Същите коренспондират и със съдебно-
медицинската експертиза изготвена от д-р Владимир Владов – Началник ОСМ при „МБАЛ –
Шумен“ АД, установяваща получените от тъжителя увреждания и механизма на получаваното им.
В заключението си вещото лице е посочило, че от данните по делото и медицинската документация
е видно, че на 03.05.2023г. лицето Б. Б. И. е получило следните травматични увреждания: 1/ Една
разкъсноконтузна рана на лявата ушна мида, 2/Една разкъсноконтузна рана на лявата подБ.ца,
3/Множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на двата горни и левия долен крайник.
Огнища на травматичен оток в същите анатомични области, 4/Контузии на лявата лакътна става,
5/Контузия на дясната длан. От заключението на вещото лице е видно, на Б. И. е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от същото заключение е, че
възстановителният период е от 15-20 дена. Няма данни да е продължило повече.
Тоест, по отношение на приложението на материалния закон няма всъщност никакви
съмнения, че деянието е извършено, че е извършено виновно и че е извършено от извършителя –
подсъдимия Р. Х..
По отношение на наложеното наказание. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 78-а от НК.
Отново е изложил аргументи за това, които са правилни и законосъобразни. Наказанието е
индивидуализирано съобразно събраните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Наложеното наказание е справедливо. Отчетени са всички обстоятелства имащи
значение за индивидуализирането му. Във въззивното производство не се събраха нови
доказателства свързани с индивидуализацията му.
5
Гражданският иск е правилно определен. Безспорно И. е претърпял неимуществени вреди в
резултат на причинената му болка и страдания в резултат от полученото телесно увреждане, но
причинените страдания са овъзмездени по справедливост. Липсват доказателства за други някакви
по-съществени психологически или други увреждания, които да са в резултат точно на тези удари,
които да следва допълнително да бъдат обезщетени.
При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата обстановка или
до установяване на нови фактически положение. Неоснователно е оплакването за неправилно
приложение на материалния закон и/или за несправедливост на наложеното наказание и присъдено
обезщетение. Ето защо съдът намира, че присъдата на Новопазарския районен съд е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Поради което и водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 336 от НПК потвърждава изцяло присъда № 19 от 06.06.2024 година
постановена по НЧХД № 20233620200260 по описа за 2023 година на Новопазарският районен
съд
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6