№ 10 / 17.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1656 п. описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е п. реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,О. Е." ООД - гр. С., с ЕИК: ********* против Наказателно Постановление № 12 - 001630 издадено на 04.10.2019г. от Директор на Д. ,,И. п. т." - гр.Монтана, с което на търговеца е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за извършено административно нарушение п. чл.13, ал.4 от Наредба № РД - 07 - 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците п. правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.167, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
В жалбата санкционираното лице оспорва наказателното постановление като счита, че не следва да носи отговорност за смъртта на своя работник. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,О. Е." ООД - гр. С., редовно призован чрез своя управител, не се представлява.
Административно – наказващият орган Директор на Д. ,,И. п. т." - гр.Монтана, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултство възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 12.08.2019г. била извършена проверка на място и на 27.08.2019г. и п. документи във връзка със спазване на трудовото законодателство от служители в Д. ,,И. п. т." - гр.Монтанаглавен инспектор Л.Р. и П.А. в обект строителство МВЕЦ О. 9, находящ се в землището на с.Портитовци, Област Монтана. Двамата установили, че дружеството, в качеството на работодател, представлявано от И.Й., е допуснало лицето Г. Д. Г. да извършва самостоятелна работа, без да има успешно положен изпит п. правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и без да му е било проведено обучение за изпълнение на работното оборудване - бетонов възел и за рискове при работа с него. Във връзка с извършената на 12.08.2019г. проверка бил съставен надлежен протокол, в който били констатирани редица нарушения и били предоставени задължителни преписания. Нарушенията били толкова и съществени, че това наложило главен инспектор Р. да издаде Акт за спиране на дейността, поради наличието на реален риск за живота и здравето на работниците. На 09.09.2019г. били съставени АУАН № 12 - 001630 и акт за нарушение п. чл.416, ал.5 от КТ от страна на Р. в присъствието на свидетеля С.Ш., които били предявени на надлежно упълномощено от дружеството лице. Въз основа на актовете били издадени и наказателни постановления. И двете били обжалвани от дружеството като п. наказателно постановление № 12 - 001629/ 04.10.2019г. Районен съд - гр.Монтана постановил решение, с което изменил размер на наложеното наказание имуществена санкция от 3 000 на 2 000 лева.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът възприема същата за безспорно установена и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове п. чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата п. нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Посочената в наказателното постановление фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а и безспорно се установява от гласните и писмени доказателства.
Видно от показанията на Р., Ш. и А. е, че със своето бездействие дружеството жалбоподател не е изпълнил своето задължение, въздигнато в подзаконов нормативен акт, което е довело до летален изход на един от неговите работници. Свидетелите са били непосредствени участници в извършването на самата проверка и са възприели факта на извършеното нарушение на трудовото законодателство. Съдът кредитира показанията им като еднопосочни, логични е непротиворечиви и ги цени при мотивирането на своя съдебен акт. Същите се потвърждават частично от наведените в жалбата признания от търговското дружество, както и от приобщените п. реда на чл.283 от НПК писмените доказателства.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и същото е било издадено в съответствие с материалния и процесуален закон.
Видно от събраните п. делото доказателства е, че бездействайки, дружеството е допуснало настъпването на летален изход на един от неговите работници.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в противоправно бездействие, изразяващо се в допускане до работа на обект на лице, не положило съответния изпит.
От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, което п. своята правна същност отхвърля наведеното в жалбата възражение за отсъствие на виновно поведение.
Поради тази причина и насотящата съдебна инстанция намира, че административно наказващият орган е приложил правилно закона като е подвел под административна отговорност търговското дружество, в качеството му на юридическо лице, което е било и работодател, който е допуснал до работа работник, който не е бил положил изпит, свързан с безопасните издравословни условия на труд. Това е довело до санкциониране и на друго правно основание.
П. отношение на наказанието съдът намира, че административно наказващият орган правилно е отчел степента на обществена опасност на деянието, което е довело до летален изход за работинка, както и наличието на извършено друго нарушение.
Поради тази причина и размерът на наказанието в размер на 2 500 лева е справедливо определен и неподлежащ на изменение към предвидения в закона минимум.
При извършена служебна проверка п. законосъобразното провеждане на административното производство, не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният санкциониращ акт е правилен и следва да бъде потвърден.
П. отношение на претендираните разноски от страна на юрисконсулта на административно наказващия орган съдът намира, че предвид измененията в чл.63, ал.3 от ЗАНН и изричното им поискване, същите следва да бъдат присъдени, а дружеството осъдено да заплати сумата в размер на 100.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 12 - 001630 издадено на 04.10.2019г. от Директор на Д. ,,И. п. т." - гр.Монтана, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на ,,О. Е." ООД - гр. С., с ЕИК: *********, представлявано от И.А.Й. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева за извършено административно нарушение п. чл.13, ал.4 от Наредба № РД - 07 - 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците п. правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.167, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА ,,О. Е." ООД - гр. С., с ЕИК: *********, представлявано от И.А.Й., да заплати на Директор на Д. ,,И. п. т." - гр.Монтана сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: