О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……… 20.09.2018 година град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение
на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Евдокия Недкова
Прокурор: Георги Дуков
Сложи за разглеждане докладваното от съдия
Георгиева ЧНД № 793 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
437 и сл. от НПК, във вр. с чл.
70 от НК. Постъпила е молба от лишения от свобода Х.А.С.-М.
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание молбата се поддържа, като
молителя твърди, че наказанието му е
оказало необходимия превъзпитателен ефект и в бъдеще, ще съобразява поведението
си с обществените изисквания , ще работи, ще се грижи за семейството си.
Защитниците му представят препис-извлечение
за сключен граждански брак, удостоверение за актуално състояние на търговско дружество
„Йонейда“ ЕООД с управител Л. Ц. М., медицинска документация включваща
документи издавани в периода 2015-2017г., а именно: пет амбулаторни листи ,
шест броя епикризи, две имунологични изследвания, лекарствена система за
лечение на Псориазис, първа страница на рецептурна книжка издадена на
26.03.13г. –във връзка с диагнозата псориатрична артропатия и първа страница на
рецептурна книжка издадена –хр. Вирусен хепатит тип С, медицинско заключение ,
кореспонденция .
Представителят на БОП дава становище за
неоснователност на искането, поради липса на трайни и устойчиви показатели за
поправянето на осъдения изтърпяващ наказание лишаване от свобода .
Процесуалния представител на началника на
затвора също счита молбата за неоснователна, посочвайки наличието на
необходимост от продължаване на корекционната работа с лишения от свобода.
След
като се запозна с направеното искане, становищата на страните изразени в
днешното съдебно заседание, и събраните по делото писмени доказателства, съдът
приема следното:
Осъденият
Х.С.-М. е за четвърти път в затвора, за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. С присъда по НОХД№1170/14г. в законна сила от 13.07.15г. по описа на
БОС е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, по чл.150, ал.1, предл.трето от НК
и по чл.354в, ал.1 от НК, за всяко от които му е определено отделно наказание и
му е наложено едно общо в размер на най-тежкото от 4 години и 8 месеца лишаване
от свобода, при първоначален строг режим. Приспаднато е задържането на лицето в
периода 21.08.2014г. до привеждане в изпълнение на 20.10.2014г. на присъдата.
Към настоящият момент осъденият е изтърпял
общо 4 години , два месеца и 11 дни от същото. От тях фактически 4 години и 3
дни, следователно повече от две трети от цялото наказание лишаване от свобода.
Зачетено е и времето на 46 дни положен обществено полезен труд по смисъла на
чл. 41, ал.3 НК , приравнени на 2 месеца и 8 дни
лишаване от свобода / Ако действително работените дни са 2/3 от 69 -приравнени
на ЛОС дни , то лишеният от свобода ще е положил труд през 46дни./ Остатъкът от наказанието е 5 месеца и
19 дни.
Според справките от Затвора-Бургас, лишеният
от свобода М. не е освобождаван преди предсрочно от изтърпяване на наказание
лишаване от свобода .
Според доклада на инспектор СДВР към
затвора-Бургас, Първоначалната оценка на риска от от рецидив е в размер на 95 точки, снижил се
до 85т., последвало отново покачване до 95 точки. Последната оценка на риска от
05.06.18г. отчита 76 точки, с отразяване на леко снижаване на стойностите в
проблемните зони, а именно: отношение към правонарушението, взаимоотношения,
начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, емоционални проблеми и
умения за мислене. Лишеният от свобода признава вината си и до известна степен
осъзнава факторите допринесли за него, като счита присъдата завишена. В
отношенията си към обществото привидно признава правата на другите, но липсва
категорична готовност да ги зачита. Рисковото поведение, което продължава да се
наблюдава , се състои в съхранение на непозволени вещи и произлизащите от това
проблемни ситуации. Лишения от свобода М. декларира, че осъзнава последствията
от взетите решения, но в проблемни ситуации бил склонен да рискува. Стреми се
да овладява импулсивното си поведение в ограничената среда на затвора. Преминал
през специализирана групова работа “Умения за мислене“, като не се сочи с каква
степен на успех е приключил курса. Полагал доброволен труд като помощник в
строителството, като хигиенист , а после назначен на работа в бригада
„Пластмаси“. Многократно наказван. При последното дисциплинарно нарушение му е
наложено наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, със
Заповед №926/09.08.18г. на Началника на Затвора. Не е награждаван. Риска от
вреди за обществото, за себе си и служителите е среден. Престъпленията извършва
като модел на поведение в трудни финансови периоди, в резултат на утвърден
криминален опит. Съобразно направените констатации при постъпването му в
затвора и извършената до момента корекционна работа с осъденото лице, не се
отчитат значими промени в поведението му, съзнателни и цялостни положителни
промени в мисленето му, които да сочат на извода, че се е поправил и
превъзпитал . Не са постигнати целите визирани в чл.36 от НК, главно поради
задълбочената криминализация на личността на лишения от свобода М.. Съобразно
отчетените резултати от поправителното въздействие спрямо осъдения и липсата на
значим напредък в постигане целите на наказанието, както и поради все още
неизтеклото дисциплинарно наказание от 09.08.18г., позицията му е молбата за
условно предсрочно освобождаване да не бъде уважавана.
Същото становище се застъпва и от началника
на затвора, който посочва още, че приоритетните задачи, по които трябва да
продължи корекционната работа с лишения от свобода, са осъзнаване в дълбочина
на факторите допринесли за криминалните деяния и адекватно оценяване на
проблемни ситуации и намиране на решения . Препоръчително е да продължи
включването му в труд, с цел поддържане на трудовите навици и дисциплина, което
ще подпомогне постигане на целите на наказанието. Като добър ресурс за
постигане целите на наказанието сочи желанието на М. за връщане към общоприетия
начин на живот на свобода. Мнението му е, че целите на наказанието не са изцяло
изпълнени , поради което с оглед отсъствието на положителните материалноправни
предпоставки на чл.70 от НК, молбата за
условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважавана .
Пред
съда , М. заявява, че когато излезе от затвора ще живее в жилището на съпругата
си в гр.София и след обучителен курс ще работи в тапицерския цех на нейната
фирма, който се намирал на партерния етаж на жилищната сграда. Признава вината
си за извършените престъпления и заявява , че съжалява за стореното, като
годините му минали в затвора. Желае да започне живота си отначало, със
семейството си , включващо и децата на своята съпруга от предходния й брак, с
които се намирал в отлични отношения. Иска да подобри здравето си и да има и
свои деца . Декларативно обявява, че
според него се е поправил с изтърпяването на голяма част от наказанието.
От материалите в досието на лишения от
свобода Х. М., е видно, че същия за времето на изтърпяване на настоящото
наказание лишаване от свобода е бил дисциплинарно наказван общо 8 пъти, както
следва: два пъти за съхранение на мобилен телефон и сим-карта; веднъж за
съхранение на забранени вещи-рол-он и будилник, открити в ползвания от него
шкаф; веднъж, за това, че е наплюл в лицето служебно лице и напуснал
медицинския кабинет; веднъж за употреба
на метамфетамин; веднъж за употреба на марихуана ; веднъж отказал да му бъде
извършен личен обиск , не изпълнил разпореждането да преустанови поведението
си, като продължил да заплашва, обижда и крещи; веднъж за неизпълнение на
разпореждания, отправяне на обиди и заплахи към служители от затвора.
С
издаваните заповедите на директора за наказване лишеният от свобода е бил
надлежно запознаван , същите не са били обжалвани по съответния ред, поради
което са влезли в сила и са били изпълнени.
Безспорно от данните представени от
затворническата администрация, осъденият е претърпял положително развитие. Посочените в тях констатации дават основание да се приеме, че
процесът на поправяне и превъзпитание в неговото съзнание е започнал. Наред с
това обаче е видно, че оценката на риска от
от рецидив макар и в средни стойности, все още е в горната си граница .
Незначителна е промяната и при новото оценяване във връзка с настоящото
производство в проблемните зони: отношение към правонарушението , при
невъзможност да формулира ясно и да осъзнае факторите допринесли за извършване
на престъпните деяния; привидно признава правата на другите, но липсва
категорична готовност да ги зачита; продължава да проявява рисково поведение,
което се състои в съхранение на непозволени вещи и произлизане на проблемни
ситуации от това; в проблемни ситуации е склонен да рискува, което не кореспондира
със заявеното че осъзнава последиците от взетите решения .
Така
също, за времето на престоя си в затвора, периодът в който осъденият е работил
е незначителен и за него не може да се установи категорично, че са налице
трайни положителни нагласи към труда. Изложеното навежда извод, че не са налице
доказателства за трайна и категорична промяната в поведението му, която ще
остане такава и след освобождаването му.
Изложеното обосновава извод, че не са налице
категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени
в неговото съзнание, характер и поведение, които да сочат, че същият се е
превъзпитал и поправил. В този смисъл следва да се приеме, че лишеният от
свобода не се е поправил трайно след осъждането му, не са постигнати целите
визирани в чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което
не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1
от НК.
Установените
и датиращи от години заболявания на лишения от свобода, във връзка с лечението
на които е било и прекъсвано многократно изпълнението на наказанието, наличието
на осигурено жилище и работа, след излизането му на свобода, са обстоятелства следващи преценката за постигане целите на
наказанието и биха имали значение само ако бъде направена категорична
положителна оценка за това, че целения поправителен и възпитателен ефект е
постигнат. Поради достигането до обратния фактически извод , съдът счита, че не следва да ги обсъжда.
По изложените съображения настоящата инстанция
намира, че молбата на лишеният от свобода М. за условно предсрочно
освобождаване не следва да бъде уважавана,
а корекционната работа по отношение на същия следва да продължи .
Мотивиран от горното и на основание чл.
440, ал.1 от НПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Х.А.С.
– М. ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му по НОХД№ 1170/2014г. на Окръжен съд-Бургас наказание лишаване
от свобода.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на Началника на Затвора - гр.Бургас за сведение и на Окръжната
прокуратура-Бургас.
Определението подлежи на протест от прокурора
в седемдневен срок пред Апелативен съд - Бургас, по реда на глава
двадесет и втора от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: