№ 3538
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана В.а
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20251100504583 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4583/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. А. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №970 от 20.01.2025 г постановено по гр.д.
№28853/2024 г на СРС , 85 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Д. дължи сумата от 1050 лв стойност на доставена
топлинна енергия през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с аб.№ 302835 , ведно със законната лихва от
13.02.2024 г. до изплащане на вземането ; сумата от 205,55 лв. – мораторна лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.; 12,17 лв. – стойност на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №6135 от
23.02.2024 г по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав; както и П. А. Д. ЕГН
********** е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр.
София сумата от 191,98 лв. разноски пред СРС и сумата от 43,98 лв разноски за заповедното
производство.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в
обжалваната част . СРС е следвало да спре делото до произнасяне по дело С-760/23 на СЕС .
1
ЗЕ не изисква писмени договори с небитовите потребители и така се прилага методиката за
дялово разпределение . Чл.147а ЗЗП изисква ОУ да се приемат само с писмено съгласие на
потребителя . Няма данни етажната собственост да е вземала решение за присъединяване
към централно топлоснабдяване . СРС е приложил нормативен акт , който противоречи на
правото на ЕС и не може да се прилага отменен нормативен акт . По делото не е доказано
качествено изпълнение на договора за продажба и съгласно техническия проект . КЗК има
решение , че методиката не е законна от гл.т. на правото на конкуренцията . По делото не са
представени протоколи за монтаж и демонтаж на топломера . Не е установено , че правилно
е определен размерът на технологичните разходи . Вещото лице не е извършило
самостоятелни изчисления на доставената топлинна енергия . Няма данни счетоводството на
ищеца да е водено редовно и да са издавани фактури за вземанията .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.01.2025 г,
поради което въззивната жалба от 10.02.2025 г /по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. СРС не е
длъжен да спре производството до приключване на дело С-760/23 на СЕС, което е
образувано по искане на друг съд .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част.
Въззивникът е потребител на топлинна енергия за небитови нужди съгласно чл.153 ЗЕ , тъй
като е собственик на жилище в етажна собственост в гр. София, ж.к. „********* .
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника или с етажната собственост . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае
взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна енергия . Липсват
законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния договор за доставка на
топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съгласно
нормативните изисквания , а задължението на ответника е да заплаща тази топлинна енергия
по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .
2
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на чл.147а ЗЗП
по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на
ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването .
СТЕ установява извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната
собственост да се е противопоставила на извършването на същото . От представените
писмени доказателства и СТЕ се установява , че сградата е присъединена към
топлоснабдителната мрежа , налице е общ топломер и е извършвано законосъобразно
отчитане и начисляване на топлинната енергия . ОС на ЕС не е взела решение за
преустановяване на топлоснабдяването в сградата , нито въззивникът да е заявил подобен
отказ от услугата .
СРС е приложил законосъобразно действащото законодателство за доставка на топлинна
енергия , а твърденията на въззивника , че не е била налице качествена услуга са твърде
общи и по никакъв начин не са доказани .
Решение на КЗК относно методиката за разпределение на топлинната енергия не обвързва
законодателя , респ.не представлява част от действащото право , нито има задължителна
сила по конкретното дело .
Без значение е да се представят протоколи за монтаж и демонтаж на топломера . СТЕ
установява , че топломерите са преминали метрологична проверка , макар и с незначително
закъснение . Правилно е определен размерът на технологичните разходи .
Вещото лице е извършило самостоятелни изчисления на доставената топлинна енергия .
Начинът , по който въззивникът претендира да се извършат нови изчисления противоречи на
действащата нормативна уредба . Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през
периода е начислявана служебно за 2 бр. лица поради липсата на узаконен водомер за топла
вода, като не е начислявано допълнително количество топла вода. Поради дистанционното
отчитане на индивидуалния разпределител на разходите за отопление и поради липсата на
водомер за процесния период няма главни отчети. Начислявана е и топлинна енергия,
3
отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена
формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.
Дали счетоводството на ищеца да е водено редовно е без значение по конкретното дело . В
случая задълженията на ответника се установяват с писмени доказателства и СТЕ , а не чрез
счетоводна експертиза .
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на
делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки .
Отмяната на 6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 –
1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от
Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването на министъра на енергетиката; с решение №1037 от 10.02.2025 г по
адм.дело №85/24 г на ВАС , 5-членен състав няма за последица автоматично отпадане на
задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия . Съгласно чл.162 ГПК
когато искът е установен по своето основание , но няма достатъчно данни за неговия размер
, съдът определя размер по своя преценка или като вземе предвид заключение на вещо лице .
Топлинна енергия е доставена в етажната собственост и следва да се разпредели между
съответните потребители , включително ответникът .
В случая съдът счита , че независимо от отмяната на въпросните разпоредби поради
допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното одобряване от
административния орган , отчитането на топлинната енергия и разпределянето й между
потребителите в етажната собственост е извършено по научно обоснован и справедлив
метод . По тази причина съдът на основание чл.162 ГПК и като кредитира приетата пред
СРС СТЕ счита , че исковете са доказани в същите размери , които е приел и
първоинстанционният съд .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №970 от 20.01.2025 г постановено по гр.д.№28853/2024 г на
СРС , 85 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
4
********* от гр. София , че П. А. Д. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1050 лв
стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с аб.№ 302835 , ведно със
законната лихва от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането ; сумата от 205,55 лв. –
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.;
12,17 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.12.2020
г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК №6135 от 23.02.2024 г по ч. гр. д. № 8448/2024 г. по описа на СРС, 85 състав; както и П.
А. Д. ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
от гр. София сумата от 191,98 лв. разноски пред СРС и сумата от 43,98 лв разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА П. А. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице
помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5