Решение по дело №322/2019 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 67
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Галена Петкова Дякова
Дело: 20194510200322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                Р      Е     Ш     Е     Н     И     Е            67

                                            Гр.Бяла, 08.06.2020г.

         

                              В    И  М  Е  Т  О     Н  А      Н А Р О Д А

 

  РАЙОНЕН СЪД град Бяла   в открито  съдебно заседание на  двадесет и шести май през две хиляди  и двадесета година в състав

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря  Михаела Пенева, като разгледа докладваното НАХД № 322 по описа за 2019г., за да се произнесе  съобрази следното :

 

Административнонаказателното производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на И.Г.П. ***  против НП № 19 – 0247 – 000295  от 31.07.2019г. на Началник РУ“Полиция“ Бяла, към ОДМВР Русе, с което на основаниe чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  за нарушение на чл.150 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв за това, че на 16.05.2019г., около 19,45ч. в Община Бяла, на път първи клас  I – 3 /Плевен – Бяла/, км1, като неправоспособен  водач на МПС, който не притежава СУМПС, управлява лек автомобил „Ф.“ без регистрация по пътища отворени за обществено ползване, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че посоченото в НП не отговаря на обективната истина, че са допуснати процесуални нарушения. Не се явява в с.з., изпраща упълномощен процесуален представител. Представя допълнителни доказателства – копие на СУМПС, издадено в Република Кипър и легализиран превод на свидетелството, оригиналите на които са представени в с.з.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че :

Жалбоподателят бил правоспособен водач на МПС, който притежавал валидно издадено СУМПС № .  от Отдел „Автомобилен  транспорт“ на Република Кипър/ л. 48/. Свидетелството било издадено на 24.04.2017г. с валидност до 24.04.2032г. За нарушения по ЗДвП в РБългария имал съставени множество АУАН  и издадени НП през периода 2016г. до 2019г.

 На 16.05.2019г., около 19,45ч. в Община Бяла, на път първи клас  I – 3 /Плевен – Бяла/, км1, жалбоподателят като водач на лек автомобил Ф.“ без регистрационни табели бил спрян от полицейски служители. Актосъставителят извършил проверка. По време на проверката водачът не представил СУМПС, обяснил, че не го носи. След извършена справка в информационната база данни на МВР чрез оперативния дежурен на РУ Полиция Бяла било установено, че жалбоподателят не притежава валидно издадено СУМПС от надлежните български власти при МВР на РБългария.

При така посочените обстоятелства актосъставителят в присъствието на свидетел съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.150 ЗДвП, приложен към делото/л.10/. Актът бил връчен на жалбоподателя, последният го подписал, като отбелязал, че няма възражения. Допълнителни възражения постъпили в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. В тях се сочело, че издаденият АУАН е изцяло нечетлив, както и че жалбоподателят е правоспособен водач и притежава СУМПС, издадено в РКипър през 2016г.

На 31.07.2019г. въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП от Началника на РУ Полиция гр.Бяла, връчено на жалбоподателя на 08.11.2019г., с което административнонаказателната му отговорност била ангажирана.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН от 16.05.2019г., НП № 19-0247-000295 от 31.07.2019г, справка за нарушител на региона, Заповед  №8121з-515 от 14.05.2018г., СУМПС № .  от Отдел „Автомобилен  транспорт“ на Република Кипър, легализиран превод на СУМПС, докладна записка, както и след изслушване на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта.

 Действайки като въззивна инстанция и подлагайки  на служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена  в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН пред надлежния съд, от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е същата е   основателна по следните съображения :

 Актът за установяване на административно нарушение  е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН, като формално същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП на Началника на РУ Полиция гр.Бяла. По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП, предвид представената по делото Заповед № № 8121з-515 от 14.05.2018г./л.21 /на Министъра на вътрешните работи, с които са делегирани правомощия на началниците на РПУ като административнонаказващи органи. Налице са необходимите реквизити  на НП по чл. 57,ал.1т.1-7 от ЗАНН. Съдът не констатира при проверката допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване  на административнонаказателното производство. Неоснователни са доводите в жалбата, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като му е представен нечетлив екземпляр от акта. Първият екземпляр от акта е ясно четлив, жалбоподателят се е запознал със съдържанието му, след което го е подписал.   

Съдът в рамките на задължителната служебна проверка, разглеждайки делото по същество следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. При извършване на посочената проверка и при обсъждане  на представените доказателства, съдът намира, че фактическите констатации в АУАН  не са обосновани и не се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства. Установи се, че по време на проверката жалбоподателят не е представил СУМПС. От този факт и след проверка в база данни на Сектор ПП към ОДМВР Русе е установено, че на жалбоподателя в РБългария не е издадено надлежно СУМПС. Във възражението по акта жалбоподателят е посочил, че е правоспособен водач и притежава надлежно издадено СУМПС от РКипър, но не е представил пред административнонаказващия орган  доказателствата, посочени във възражението – притежаваното от него СУМПС и легализирания му превод. От представените по делото копия и представените в с.з. оригинали на двата документа - издадено СУМПС № **********  от 24.04.2017г. от Отдел „Автомобилен  транспорт“ на Република Кипър безспорно се установява, че към датата на проверката жалбоподателят е бил водач на МПС, който е придобил правоспособност в РКипър.  

 

 

Следователно към датата на проверката - 16.05.2019г., жалбоподателят е бил правоспособен водач и на територията на РБългария, тъй като съгласно нормата на чл.161, т.5 от ЗДвП, свидетелство за управление на МПС издадено от държава-членка на Европейския съюз е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено. Посочения горе извод се налага и предвид заложения принцип на взаимност в Директива 2006/126/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година   относно свидетелства за управление на превозни средства. В Член 2 - Взаимно признаване, изрично е посочено че Свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно. Ноторно известно обстоятелство е, че РКипър е държава, членуваща в Европейския съюз, поради което правоспособността придобита в тази държава и съответно документирана и материализирана в надлежно издаденото свидетелство от съответния държавен орган - Отдел „Автомобилен  транспорт“ на Република Кипър дава право на жалбоподателя законосъобразно да управлява МПС на територията на РБългария.

При така установеното от правна страна, съдът счита, че при  реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е вменено нарушение, което той не е извършил. Това е така, защото от събраните писмени  доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат възложени и разноските на жалбоподателя, направени за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв, с оглед представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът   

 

                                 Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ  НП № 19 – 0247 – 000295  от 31.07.2019г. на Началник РУ“Полиция“ Бяла, към ОДМВР Русе, с което на основаниe чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.150 от ЗДвП на И.Г.П. ***  е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв/двеста лв/.

 

като   незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе - гр.Русе, бул.“Скобелев“ № 49 да заплати на И.Г.П., ЕГН ********** *** сумата 200лв./ двеста лв/  представляващи разноски за адвокатска защита.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен  съд - Русе, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава  дванадесета от АПК.  

 

  

                                                                          СЪДИЯ : /п/