Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 06.08.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: ЮЛИЯНА ТОЛЕВА                                                                   

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 216 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от от Т.Д.Ж. ЕГН ********** против решение № 1494/19.12.2019 г. по гр.д. № 2687//2018г. на Сливенския районен съд, в частта с която е била отхвърлена претенцията на жалбоподателя за заплащане на наем от ответниците за еднолично ползване на процесния недвижим имот в периода 01.07.2015г. – 22.10.2019 г., както и в частта на присъдените държавни такси в полза на държавата. В жалбата се посочва, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба не се съдържа нито едно конкретно основание за обжалване на решението. Страната не е направила доказателствени искания и не е претендирала разноски.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В с.з.въззивникът Т.Ж. редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.  

В с.з. въззиваемата П.П. редовно призована се явява лично и моли да се потвърди обжалваното решение.

В с.з. въззиваемата Б.П. редовно призована не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата Ц.Ж. редовно призована не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемият Д.Ж. редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемият М.Ж. редовно призован не се явява и не се представлява.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Т.Ж. на 02.01.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 16.01.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По делото е било прието за разглеждане искане от въззивника Т.Ж. против въззиваемите П.П. и Б.П. за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот ( наем) за времето от 01.07.2015 г. до 10.09.2019г. За установяване на основателността на претенцията по делото е била разпитана свидетелката Л., която е посочила, че процесния имот се владее и ползва от други лица – Е.П. и С.С.. От показанията и е видно и че едната ответница П.П. периодично посещава имота, а другата Б.П. живее в чужбина.

Следва да се уточни, че когато  между две страни се сключи договор за наем, наемателят дължи заплащане на наемодателя наемна цена. Тогава, когато някой съсобственик е бил лишен от възможност да ползва имота си от друг съсобственик, лишеният от права има право да получи обезщетение за времето, за което е бил лишен от възможност да ползва лично имота. В настоящия случай претенциите на въззивника са насочени към две от съсобственичките на имота – П. и Б. П., които обаче се установи, че не ползват лично имота и още по - малко са лишили въззивника от възможност да го ползва. Ето защо неговите претенции, с оглед събрания доказателствен материал се явяват неоснователни. Обжалваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение оспорването на дължимата държавна такса, съдът съобрази следното: Държавните такси се определят съобразно размера на дела на всеки съделител. Във въззивната жалба не е посочено конкретно оплакване от начина на определяне на дължимата ДТ или размера и, което да е предмет на разглеждане и обсъждане от настоящия съдебен състав, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. При прегледа на решението съдът не установи нарушение на закона при определяне размера на дължимите ДТ.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1494/19.12.2019 г. по гр.д. № 2687//2018г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.