№ 7059
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100510981 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10981/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ЗД Бул Инс”
АД, ЕИК ********* гр.София срещу решение №14138 от 21.07.2025 г по гр.д.№13493/25 г
на СРС , 53 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.432
КЗ на Е. К. Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 12 000 лева, обезщетение от
застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от ПТП на 10.04.2024 г в гр.София на бел.Ломско шосе в
района на моста на ж.к.Обеля по вина на водача на л.а.„Мерцедес С200” с рег. № **** ,
ведно със законната лихва, считано от 14.05.2024 г до окончателното заплащане на сумата .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част . Не е
доказан фактическия състав на отговорността на застрахователя , включително защото
представеният двустранен констативен протокол за ПТП противоречи на чл.3 от Наредба
№Iз-41 от 12.01.2009 г , като е следвало да се състави протокол за ПТП с пострадали лица .
Пострадалата не е спазила чл.137б ЗДвП като е била без поставен предпазен колан/детско
столче . Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерно висок размер и
противоречи на чл.52 ЗЗД .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Доказан е фактическият състав на отговорност на
1
застрахователя по „ГО“ . Възражението за съпричиняване е недоказано .Присъденото
обезщетение съответства на чл.52 ЗЗД и не е завишено . Ищцата е малолетна , болките й са
били значителни , както и е развила страх и тревожност от преживяното.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.07.2025 г ,
поради което въззивната жалба от 05.08.2025 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна е установено следното :
Според двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен към
16:45 на 10.04.2024 г. между моторно превозно средство марка л.а.„Мерцедес С200” с рег. №
**** и моторно превозно л.а.„Мини купър” с рег. № **** е настъпило пътнотранспортно
произшествие на бул. „Ломско шосе”, гр. София. Посочено е, че вследствие на виновното
поведение на водача на автомобил „Мерцедес С200” е настъпил сблъсък между двете
превозни средства, които са се движели в една посока и в една и съща лента за движение,
като посоченият автомобил е ударил в задната част автомобила „Мини купър”. В
протокола не се съдържа информация за наличието на пострадали лица вследствие на
произшествието.
Според лист за преглед на пациент в КДБ/СО №081552 от 11.04.2024 г., издаден от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД ищцата Е. К. Д. /към момента на настъпване на
инцидента на 8-годишна възраст/ пострадалото дете се е возило на задната седалка на
автомобила „Мини купър”, като не е носило обезопасителен колан. Вследствие на удара
между двете превозни средства е ударило главата си в областта на лицето в шофьорската
предна седалка. При прегледа майката е посочила, че детето за момент е загубило съзнание,
а след това е било неадекватно и е повтаряло едно и също, започнало е обилно кървене от
носа му, както и повръщане. Поставена е основна диагноза мозъчно сътресение,
съпътствано от повърхностна травма на носа, както и навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Като терапия е предписано
носенето на мека шийна яка за 10 дни, извършването на консултация със стоматолог и
избягването на физически натоварвания.
На следващия ден - 12.04.2024 г., е извършен повторен контролен преглед в Спешния
кабинет по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, като в Лист за
2
преглед на пациент в КДБ/СО № 082707, се посочва вече установената диагноза и не се
назначава допълнително лечение.
На 14.05.2024 г. към застрахователно дружество „ЗД Бул Инс” АД е отправена претенция от
ищцата Е. К. Д. чрез законния й представител Д. И. Н. по застрахователна полица №
BG/02/123002300205. В претенцията е описан механизма на настъпване на процесното ПТП
на 10.04.2024 г., като се посочва, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие виновният водач на автомобил „Мерцедес С200” с рег. № **** има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД Бул Инс” АД, поради което
застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Описан е механизма на настъпване на ПТП, както и настъпилите като последица от
него неимуществени вреди - мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на лигавицата на
долната устна, контузия на врата и на носа. В претенцията се посочва, че получените травми
са предизвикали силни болки у увреденото лице, както и негативни емоционални
изживявания - тревожност, раздразнителност травматичен стрес и душевни страдания. От
застрахователя се претендира заплащането на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. На основание чл. 380, ал. 1 КЗ е посочена
банкова сметка за заплащане на сумата.
На 04.06.2024 г. от ответното застрахователно дружество е изпратено писмено становище по
отправената претенция с изх. № НЩ-3770-04.06.2024 г. , в което се посочва, че
застрахователят няма основание да удовлетвори претенцията, по която е заведена щета №
**********, тъй като не са ангажирани доказателства, че са причинени увреждания
вследствие на настъпилото на 10.04.2024 г ПТП. Посочва се, че липсват изискуемите от
закона документи, които да удостоверят, че е настъпило ПТП с пострадали лица съгласно
чл.3 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г.
Според приетата пред СРС автотехническа експертиза от представените доказателства и
от техническа гледна точка може да се направи извод, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес С200” с рег. № ****,
който се е движел със скорост и недостатъчна дистанция, при които не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи удар с движещия се пред
него лек автомобил „Мини купър” с рег. № ****.
Според приетата пред СРС съдебно-медицинска експертиза видно от представената по
делото медицинска документация (Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 081552 от
11.04.2024 г., Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 082707 от 12.04.2024 г. и разпечатки
на хартиен носител от проведените рентгенографии) на пострадалото дете след настъпилия
на 10.04.2024 г. инцидент е причинена сравнително лека закрита черепно-мозъчна
травма с леко сътресение на главен мозък, без изпадане в пълно безсъзнание - кома.
Настъпила е сравнително лека шийна травма с навяхване и разтягане на ставен апарат
на шиен отдел на гръбначен стълб, както и мекотъканна лицева травма с контузия и кървене
3
от носа и разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна на устата. При наличните
данни според вещото лице може да се приеме, че уврежданията са настъпили от действието
на тъпи твърди предмети, именно в хода на процесното ПТП. Посочва се, че за лицевите
травми са контактни увреждания, които пасажерът на седалката зад шофьора може да
претърпи при удар на лицето в облегалката на предната седалка. От описания удар може
да се получи и поставената диагноза - мозъчно сътресение. При липса на установени с
проследяващи медицински документи усложнения според заключението на вещото лице
следва да се приеме, че в своята съвкупност травмите следва да се квалифицират като
временно разстройство на здравето, което е неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1
НК. При подобни на описаните мекотъканни увреждания на лицето възстановяването
средностатистически настъпва за около 2 до 3 седмици, като през този период е възможно
наличието на леко нарушение на носовото дишане и дискомфорт при хранене, налагащи
избягване на консумация на по-твърда храна до зарастване на лигавичната рана. Липсата на
данни налага извода, че не е имало удължаване на предписания първоначален срок от 10 дни
за имобилизация с мека яка на шията. Съобразно посоченото болките и ограничените
движения в шията следва да са отшумели за не повече от 3 седмици след инцидента. По
отношение на диагностицираното мозъчно сътресение следва категорично да се приеме, че
се касае за лекостепенно сътресение на мозъка без изпадане в пълно безсъзнание, като
последиците от такава травма могат да се изразяват в когнитивни описани симптоми (липса
на спомен за инцидента, проблем със запомняне на нова информация, затруднено мислене,
объркване, неспособност за концентрация или съсредоточаване), физически симптоми
(главоболие, замъглено зрение, гадене, повръщане, замайване, чувствителност към шум или
светлина, проблеми с равновесието и координацията, умора, слабост или липса на енергия),
емоционални симптоми (раздразнителност, тъга, нервност, безпокойство) и симптоми,
свързани със съня (проблеми със заспиването или сънливост). При лекостепенно мозъчно
сътресение като това на пострадалата след спазване на предписан режим и лечение
симптомите би следвало да отшумят за около 20-25 дни след настъпване на травмата.
Според разпитания пред СРС свидетел И.И., водач на автомобила „Мерцедес С200” с рег. №
**** същият е шофирал на моста в ж.к. „Обеля” при настъпване на инцидента, като ударът е
настъпил внезапно по време на час пик. След удара водачът е напуснал автомобила, като с
водача на движещия се непосредствено пред него лек автомобил „Мини купър” с рег. №
**** са постигнали съгласие да попълнят Двустранен констативен протокол. Твърди, че не е
имало спор по отношение на обстоятелствата за настъпване на произшествието, като
свидетелят е видял детето, като не е изглеждало то да има видими наранявания. Според
свидетеля не се е налагало да бъде викан екип на спешна медицинска помощ. Водачът
посочва, че предвид пътната обстановка не се е движел с повече от 30 км/час преди
настъпване на удара.
Според разпитания пред СРС свидетел М.Р.С. , същата е била водач на автомобила „Мини
купър”, на чиято задна седалка е пътувало пострадалото дете. Посочва, че детето не е носило
обезопасителен колан, като автомобилът се е движел с около 20 км/час и ударът е бил
4
изненадващ. След удара детето е изпищяло на задната седалка, като казало, че много го боли
главата, и имало видими следи от удар в областта на лицето. След това по време на
попълване на двустранния констативен протокол детето се успокоило и казало, че вече се
чувства добре. През нощта след настъпване на инцидента детето започнало да повръща,
като след това го завели в спешния кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД.
Твърди се, че дълго време след това детето е имало болки, като все още чувства уплах от
возенето в автомобил.
От правна страна СРС е приел , че в хода на исковото производство е безспорно
установено, че на 10.04.2024 г. около 16:45 часа в гр. София е настъпило ПТП, вследствие на
което ищцата Е. К. Д., с ЕГН **********, е претърпяла телесни увреждания. Между
страните не е налице правен спор по отношение на факта, че водачът на лекия автомобил -
И.И., има валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
дружество „ЗД Бул Инс” АД със застрахователна полица № BG/02/123002300205, валидна от
31.07.2023 г. до 30.07.2024 г., като това обстоятелство се установява и от справка в
електронната система на Гаранционен фонд. Установен е фактическият състав на деликта .
По смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението и да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Съгласно чл. 23,
ал. 1 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат на такова
разстояние от движещите се пред тях други превозни средства, че да могат за избегнат
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.
Според СРС видно от събраните доказателства по делото и изготвения Двустранен
констативен протокол за настъпило ПТП водачът на автомобил „Мерцедес С200” не е имал
дължимото поведение, управлявайки автомобила, тъй като с поведението си е станал
причина за настъпване на сблъсък между двете превозни средства, които не са се намирали
на необходимата безопасна дистанция едно от друго.
В двустранния констативен протокол застрахованият водач л.а.„Мерцедес С200” с рег. №
**** И.И. е признал вината си за ПТП , като това е потвърдено и при разпита му като
свидетел пред СРС . По дело е установено, че вследствие на претърпяното на 10.04.2024 г.
произшествие, малолетната ищца, возеща се на задната седалка на автомобила, е
ударила главата си в предната седалка на шофьора. От представената медицинска
документация и от надлежно проведената съдебно-медицинска експертиза се установява, че
е получена травма на главата - мозъчно сътресение, съставляващо кратковременно
неопасно за живота разстройство на здравето. Травмата е предизвикала и негативни
психологически изживявания - стрес, безпокойство и тревога у детето, което към момента на
настъпване на инцидента е било на 8-годишна възраст.
Видно от извършената САТЕ несъобразяването на застрахования водач с пътната обстановка
е довело до настъпване на сблъсъка между двете превозни средства, а оттам и на телесните
увреждания, претърпени от ищцата вследствие на удара. В заключението на вещото лице се
посочва, че процесното ПТП би могло да бъде избегнато, ако водачът на лекия автомобил
5
„Мерцедес С200” е спазвал необходимата дистанция от движещото се пред него превозно
средство. В този смисъл поведението на застрахования водач се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото телесно увреждане на ищцата.
Според СРС без правно значение в случая е обстоятелството, че непосредствено след
настъпване на инцидента водачите не са съставили протокол за пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица, тъй като симптомите, съпътстващи получената от детето
травма в областта на главата - а именно повръщане, кървене и болки, са се проявили няколко
часа по-късно и са надлежно констатирани чрез издадените от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”
ЕАД листове за преглед. Обстоятелството, че телесното увреждане е последица от
настъпилото произшествие, се установява и от заключението на вещото лице по
извършената съдебно-медицинска експертиза, което посочва, че описаните травми са
възможна последица от удара на главата на детето в предната седалка.
Според СРС обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост /чл.52 ЗЗД/ като се вземат предвид :
1) характер и степен на настъпилото вследствие на трудовата злополука увреждане;
2) здравословното състояние на увреденото лице преди и след инцидента;
3) интензивност на лечението - тежест на извършените медицински манипулации, нуждата
от приемане на медикаменти;
4) характер на претърпените от лицето физически болки;
5) продължителност на необходимия период за възстановяване;
6) причинени неудобства и отражението им върху ежедневието на увреденото лице;
7) душевното и емоциално състояние на пострадалия;
8) оценка на дълготрайните последици на увреждането върху бъдещото професионално и
личностно развитие на лицето;
9) средните обезщетения , определяни от съдебната практика в подобни хипотези.
Според СРС в случая пострадалата е получила травматични увреждания в областта на
главата, съставляващи временно разстройство на здравето, което е неопасно за живота. С
оглед младата възраст на ищцата, която към момента на настъпване на инцидента е на 8-
годишна възраст, липсват данни да са били налице предшестващи заболявания, които да са
допринесли за настъпване на уврежданията. Според релевираните от ищцата твърдения
настъпилата травма е довела до затрудняване на движенията във врата, говоренето,
дишането и храненето. Налагало се е спазването на щадящ режим и приемането на
обезболяващи медикаменти. Близките на детето е трябвало да приготвят специална храна,
която то да приема, както и да му оказват помощ в самообслужването. Настъпилото телесно
увреждане според твърденията на ищцата е довело и до емоционален дискомфорт - тъга,
травматичен стрес, изпитване на страх от пътуването с автомобил. Съобразно заключението
на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза настъпилата травма е възможно да има
за последица подобни симптоми. Според заключението на вещото лице при подобна травма -
6
а именно леко мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, контузия на врата и повърхностна рана на носа, необходимият
период за възстановяване е около 20- 25 дни. В настоящия случай липсват данни
периодът на лечение да е бил с по-голяма продължителност. На ищцата се е наложило да
носи мека шийна яка за период от 10 дни, както и да избягва физически активности. Няма
данни да са настъпили последващи усложнения, нито да се е налагало пострадалата да
продължава да приема болкоуспокояващи лекарства или да посещава рехабилитационни
процедури. През целия период на възстановяване лечението е провеждано в домашни
условия, като не се е налагало болничен престой, нито извършването на оперативни
интервенции.
Според СРС следва да се вземе предвид, че с оглед младата възраст на пострадалата и
стресовата ситуация при която е настъпило увреждането и последващите страхови
изживявания , като психологическа травма за значим фактор при определяне на
неимуществени вреди. Съобразявайки посочените критерии и особеностите на случая СРС е
счел , че трябва да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева .
Според СРС възражението за съпричиняване е неоснователно . В случая твърдяното от
ответното дружество съпричиняване се изразява в обстоятелството, че пострадалото дете,
возещо се на задната седалка на автомобила, не е носело обезопасителен колан. От
посоченото в анамнезата в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 081552 от 11.04.2024 г., а
именно, че детето „било без колан и си е ударило главата в областта на лицето”, става ясно,
че пострадалото лице в действителност не е било с поставен колан към момента на
настъпване на инцидента. Това се установява и от свидетелските показания на М.Р.С. - водач
на автомобила „Мини купър”, на чиято задна седалка е пътувало пострадалото дете, която в
откритото съдебно заседание посочва, че „по спомен детето не е носило обезопасителен
колан”. Касае се за бездействие от 8 годишно дете и нито може да се очаква , нито може да
се изисква то да знае правно дължимото поведение и самостоятелно да го изпълнява в
ситуация на возене в лек автомобил при наличие на възрастни в него. Нещо повече за тази
рисково дейност регулирана с нормативни актове, с които изрично отговорността за това, че
лицата действат безопасно и са с колани се носи от водача на лекия автомобил. По тази
причина неправилно, укорим или противоправно поведението на детето не може да бъде
опредено, поради което не може да има и съпричиняване. Водачът на автомобила в случая
не е бил родител на детето , поради което съпричиняване не може да се изведе и по линията
на родителската отговорност, едва ли и обективната отговорност може да се сведе до това че
родител е пуснал детето да се вози в кола на познати.
Според СРС ненадлежното използване на обезопасителната система в автомобила, целяща
да гарантира безопасността и здравето на пътниците, в действителност съставлява
нарушение на задълженията на водача по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП. Водачът на
автомобила „Мини купър”, на чиято задна седалка се е намирало пострадалото дете, преди
потегляне не е положил дължимата грижа да се увери, че всички пътуващи са с поставени
обезопасителни колани. Като пътници в превозно средство децата, включително
7
малолетните, са участници в движението и за тях са установени задължения, едно от които е
при движение на моторно превозно средство да бъде използвана система за обезопасяване
или обезопасителен колан, с които превозното средство е оборудвано.
Според СРС с оглед особеностите в психофизическото развитие на децата, чийто живот и
здраве може да бъде застрашен и от най-лекия инцидент, по отношение на тях и спрямо
ръста и теглото им следва да бъдат взети допълнителни мерки за обезопасяване. В случая
липсата на поставен обезопасителен колан от страна на пострадалото 8- годишно дете не
може да бъде квалифицирано като форма на съпричиняване от страна на лицето, в
чийто патримониум са настъпили вредите. Задължение на водача на автомобила е било да
се увери, че пътуващото на задната седалка малолетно дете е поставило предпазен колан - в
този смисъл вредите са настъпили като последица не от поведението на пострадалото дете, а
като последица от поведението на застрахования водач, който е предизвикал настъпването
на пътнотранспортното произшествие, и от поведението на водача на автомобила „Мини
купър”, който е нарушил задълженията си по чл. 137а - чл. 137д от ЗДвП. Двамата водачи
отговарят за настъпилите вреди солидарно по силата на чл. 53 ЗЗД.
Според СРС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка
между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото
МПС , като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. При
релевирано възражение за съпричиняване приносът на пострадалия следва да бъде доказан в
условията на пълно и главно доказване по силата на чл.154 ал.1 ГПК. Изводът за наличие на
съпричиняване не може да се основава единствено на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат.
Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение (Решение № 164 от
26.06.2025 г. по т. д. № 1353 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). От
приложените по делото доказателства се установи, че пострадалото 8-годишно дете в
действителност не е било с поставен обезопасителен колан, но самият факт на допуснатото
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП не е достатъчен, за да се приеме наличието на
съпричиняване, а е необходимо по категоричен начин в конкретното производство да се
установи причинната връзка между липсата на обезопасителен колан и тежестта на
претърпените от пострадалия пътник увреждания. Ответното застрахователно дружество,
релевирайки възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, единствено посочва, че е налице нарушение
на задължението за поставяне на обезопасителен колан, като твърди, че по отношение на
малолетния пострадал „не могат да бъдат адресирани правни норми” и следва да бъде
ангажирана отговорността на родителите. В заключението на вещото лице по проведената
съдебно-медицинска експертиза не се посочва нищо по отношение на липсата на
8
обезопасителен колан и в каква причинно-следствена връзка се намира това обстоятелство с
настъпилите вреди. В проведеното на 25.06.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице
единствено констатира, че в хода на разглеждане на документацията по делото не е видяло
данни за обезопасителна система. Посочва, че при поставен колан или специална седалка
вероятно е възможно ударът да не настъпи. Липсва категорично становище, което да
установи дали липсата на обезопасителен колан е довела до настъпване на травмата.
Според СРС не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинна връзка
между твърдяното от ответника - застраховател нарушение на правилата за движение от
страна на пострадалото лице (непоставен предпазен колан) и настъпилия вредоносен
резултат. Възражението на ответника за наличието на съпричиняване не следва да бъде
уважено.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като водещите му мотиви се
споделят и от настоящия съд , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната
жалба .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че е доказан фактическия състав на
отговорността на застрахователя по „ГО“ при пряк иск на увредено лице за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ . По делото е представен двустранен
консаттивен протокол , с който водачът на л.а.„Мерцедес С200” с рег. № **** И.И. е признал
вината си за ПТП . Впоследствие И. е разпитан и като свидетел по делото и установява
механизма на ПТП , като показанията му на практика съвпадат с тези на другия свидетел и
водач на л.а.„Мини купър” с рег. № **** М.С. . Въпросните показания на свидетелите се
потвърждават и от заключенията на САТЕ за механизма на ПТП и на СМЕ , че уврежданията
на ищцата съответстват на този механизъм .
Правилно е СРС е посочил , че е без правно значение , че след настъпване на инцидента
водачите не са съставили протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали
лица. Данните по делото са , че е била налице скрита травма – симптомите на детето като
повръщане, кървене и болки са се проявили часове по-късно и са надлежно констатирани
чрез издадените от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД листове за преглед. Обстоятелството,
че телесното увреждане е последица от настъпилото произшествие, се установява и от
заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза, което
посочва, че описаните травми са възможна последица от удара на главата на детето в
предната седалка.
Законът не предвижда , че в случай на несъставяне или погрешно съставяне на двустранен
протокол се погасява отговорността на виновното лице , респ.тази на застрахователя по
„ГО“ . Ако както в случая се предяви иск пред съда , същественото е да бъде проведено
пълно доказване на деликта /ПТП/ от ищеца . Такова в случая е налице според
представените и посочени по-горе множество съвпадащи си и взаимно допълващи се
доказателства .
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно и недоказано възражението
9
на ответника за съпричиняване поради липса на правилно поставен обезопасителен
колан/детско столче . Доказателствената тежест да докаже това възражения е на
ответника , а същият не е представил доказателства , че при правилно поставен
предпазен колан/детско столче е нямало да настъпят процесните увреждания на ищцата или
че същите са щели да са в по-малък обем . Въпроси в тази насока не са били поставени нито
на САТЕ , нито на СМЕ . Единствено в о.с.з на 25.06.2025 г вещото лице по СМЕ е дало
отговори на подобни въпроси от ответника , но същите не могат да се вземат предвид ,
защото са извън предмета на поставените задачи на СМЕ . Отделно отговорите на вещото
лице в о.с.з са хипотетични и не се основават на извършен оглед на лекия автомобил .„Мини
купър” с рег. № ****, като не е ясно дали същият е разполагал с обезопасителен колан или с
обезопасителна система за деца /т.нар.детско столче/ . Също така по делото не е изследвано
какво е било теглото и височината на малолетната ищца с оглед указанията в решение №6 от
03.02.2017 г по гр.д.№ 53091/2015 г , ГК , ІІІ ГО на ВКС за задължително изследване на
спазване на изискването на чл. 137а-137д ЗДвП - децата да се возят в седалки за кола с
петточкови колани или бустер /автокресло/ с висок гръб до достигането на 150 см. височина
или 36 кг тегло .
И само на тези основания възражението за съпричиняване е неоснователно . Само за
пълнота трябва да се посочи , че съществува по-нова практика на ВКС , че е налице
завишено изискване за грижа от водача на МПС , в което пътуват малолетни лица – в случая
тя не е родител на малолетната ищца - и не следва да се вменява отговорност/съпричиняване
от малолетните ако същите са пътували без правилно поставен обезопасителен колан и в
детско столче - решение №75 от 04.07.2022 г по т.д.№972/21 г на ВКС , I ТО .
Правилно е определен съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД и размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди . В случая се касае за травма на главата на малолетно
дете - лека закрита черепно-мозъчна травма с леко сътресение на главен мозък, без изпадане
в пълно безсъзнание. Настъпила е и сравнително лека шийна травма с навяхване и разтягане
на ставен апарат на шиен отдел на гръбначен стълб, както и мекотъканна лицева травма с
контузия и кървене от носа и разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна на устата
. Това , че травмите са характеризирани от вещото лице по СМЕ като „леки“ не отменя факта
, че се касае за няколко травми в областта на главата и шията , които са предизвикали
значителни болки на детето – гадене и повръщане , световъртеж , главоболие и болки във
врата . Особено съществени в случая са и последващите страхове и притеснения на детето от
пътуване , тъй като същото е малко и с неукрепнала психика .
Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лева се явява справедливо и
поради това , че възстановителния период на детето е бил до 2-3 седмици и се е наложило
носене на шийна яка , което е доста трудно и стъписващо за толкова малко дете. Самото
ПТП е от 2024 г при значителни инфлационни процеси и променена социално-икономическа
обстановка . Това налага присъждане на по-високо обезщетение спрямо сходни случаи и
практика на съдилищата и ВКС при подобни увреждания на малолетни лица.
Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди в
10
обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника е адвокатското
възнаграждение на адвоката защитавал безплатно въззиваемата страна .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14138 от 21.07.2025 г по гр.д.№13493/25 г на СРС , 53 състав ,
в частта , с която „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ********* гр.София е осъдено да заплати на
основание чл.432 КЗ на Е. К. Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 12 000 лева,
обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 10.04.2024 г в гр.София на
бел.Ломско шосе в района на моста на ж.к.Обеля по вина на водача на л.а.„Мерцедес С200”
с рег. № **** , ведно със законната лихва считано от 14.05.2024 г до окончателното
заплащане на сумата , както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ********* гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2
ЗАдв на адвокат Д. И. Н. ЕГН ********** сумата от 1200 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11