№ 12273
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110124968 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “*******************“ ЕАД
/с предишно наименование „******************“ АД/ срещу И. К. О., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 12803/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
926,17лв., представляващи главница за доставена и потребена електрическа енергия за
периода от 05.10.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва от 10.03.2022г. до
изплащане на вземането, и 9,20лв., представляващи мораторна лихва за периода от
25.11.2021г. до 25.02.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в с. Радотина, п. к. 2148, клиентски № ************. Поддържа, че е
доставил до процесния имот ел. енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията на падежа, поради
което дължи и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава, че е титуляр на партидата, но оспорва лично да е потребил доставената
ел. енергия. Твърди, че в имота живее майка му – Т. Г., която е прехвърлила имота на
ищеца с договор за издръжка и гледане, но си е запазила правото на ползване.
Поддържа, че е поискал преустановяване на ел. енергията до имота, но това не било
сторено. Счита, че не следва да отговаря за неправомерно ползвана ел. енергия.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Трето лице – помагач на страната на ответника – Т. В. Г. не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищцовото дружество е да
проведе пълно и главно доказване, че за процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия до
имота, количеството на доставената ел. енергия и нейната стойност; че е настъпил
падежът на главното задължение, както и размера на обезщетението за забава.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение
по договор за доставка на ел. енергия до имота, находящ се в с. Радотина, клиентски №
************. С нотариален акт от 1993г. Т. В. Г. е прехвърлила собствеността върху
процесния имот на дъщеря си И. К. О. срещу задължението на приобретателя да поеме
гледането и издръжката на майка си. Прехвърлителят си е запазил правото на ползване
върху имота пожизнено. От представената справка от Службата по вписванията /л. 133/
и от съдържанието на конститутивното съдебно решение, постановено по гр. д. №
1127/2021г. по описа на РС – Ботевград /л. 68/, се установява, че на 22.01.2007г.
вещният ползвател Т. Г. се е отказала от правото си на ползване върху имота. Между
страните не е спорно, че съдебното решение, имащо за предмет разваляне на договора
за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, е влязло в сила
(най-рано на 29.03.2022г. предвид датата му на постановяване и срока за обжалване).
Конститутивното действие на решението е за в бъдеще с оглед обстоятелството, че
една от престациите има периодичен и повтарящ се характер – чл. 88, ал. 1 ЗЗД, в
който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС. От това следва, че през
процесния период – 05.10.2021г.-03.02.2022г. собственик на имота, върху който не е
имало учредени ограничени вещни права, е бил ответникът.
По делото е представено споразумение от дата 02.07.2021г. /л. 64-65/, сключено
между страните по спора, съгласно което ответникът, в качеството на потребител на
ел. енергия, признава задълженията за консумирана ел. енергия до процесния имот за
предходен период (07.03.2021г.-04.06.2021г) и се задължава да ги заплати доброволно
на 6 вноски с посочен падеж. Споразумението носи подписите и на двете страни по
него, като същите не са оспорени, с оглед на което съдът е длъжен на основание чл.
180 ГПК да приеме, че изявленията принадлежат на лицата, които са посочени като
техни автори.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на събраните доказателствени
източници се налага изводът за съществуване на облигационно правоотношение между
страните през процесния период по договор за продажба (доставка) на електроенергия
до описания в исковата молба имот. По силата на това облигационно правоотношение
носител на договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл.
98а от ЗЕ за снабдяване с (за доставяне, продажба на) електрическа енергия на (до)
обекта (имота) е ищцовото дружество, а потребител – краен клиент по смисъла на т.
27г от ДР на ЗЕ на доставяната ел. енергия е ответникът, който дължи и заплащане на
цената на консумираното количество.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно в отношенията между страните
с доклада по чл. 146 ГПК, че през процесния период от страна на ищцовото дружество
е доставена ел. енергия до имота на сочената стойност, която не е заплатена.
Възраженията на ответника за недължимост на сумите са свързани с
обстоятелствата, че е подал писмено искане до ищцовото дружество за прекъсване на
електроенергията до имота, след което е последвало неправомерно свързване от страна
на третото лице – помагач, за които действия, респ. за потребеното количество ел.
енергия, ответникът не следва да отговаря.
2
Установява се от представените писмени доказателства, че на 28.06.2021г.
ответникът е подал заявление до „***************************“ АД, с което е
поискал временно преустановяване на електрозахранването до имота, като е
отбелязано „без дата за възстановяване“. Заявлението е прието от служител на
„***************************“ АД, като е издадена и фактура от същата дата за
дължимост на такса за тази услуга в размер от 19,00лв.
На 02.07.2021г. адресът е посетен от двама служители на
„***************************“ АД, като на проверката е присъствало и третото лице
– помагач Т. В. (майка на ответника). За извършените при проверката действия е
съставен констативен протокол /л. 98/, в който е отбелязано, че електрозахранването е
прекъснато.
На 18.10.2021г. е подадена заявка от служители на дружеството за предприемане
на действия по обезопасяване на СТИ в имота /л. 100-101/. Посочено е, че системно
липсва достъп до имота и същият се води прекъснат от електрозахранване, а има товар
(тоест потребление). Указано е, че следва да се предприемат действия по изнасяне на
ЕТ извън имота на потребителя. В частта „кратко техническо описание“ е посочено, че
„електромерът следва да се изнесе в табло на стълб; абонатът се води прекъснат“.
На 22.10.2021г. е съставен констативен протокол /л. 101/ за извършени действия
от служители на „***************************“ АД. Посочено е, че е демонтиран
старият електромер и е монтиран нов такъв, като демонтираният следва да се изпрати
за метрологична проверка. Протоколът е съставен от служителите С.М. и И. А. в
присъствието на свидетелите Ц.Б. и Ц.П. и носи четири подписа. При разпита си
свидетелят И. А. посочва, че положеният под № 2 подпис не е негов, но е възможно
колегата му да го е подписал. Свидетелят посочва, че официално електрозахранването
в имота се водило прекъснато, но имало ток, като явно някой прикачал Т. и пускал
тока.
На 02.12.2021г. ответникът е подал жалба до „***************************“
АД, в която посочва, че е направил искане за спиране на електроподаването, но
получил нова фактура за консумирана енергия, от която било видно, че е монтиран нов
електромер и електрозахранването е пуснато отново. Посочил е, че възразява срещу
самоволното присъединяване към мрежата без да има заявка от него и да е платено за
това, с оглед на което отказва да плати тази фактура, получена на 26.11.2021г.
От „***************************“ АД е изпратен отговор до ответника изх.
номер от дата 08.12.2021г., в който се посочва, че по искане на ответника от
28.06.2021г. електрозахранването в обекта е прекъснато, като при извършената на
18.10.2021г. проверка е установено, че средството за търговско измерване е включено и
има потребление, и на 22.10.2021г. същото е изместено в ел. табло на стълб на
имотната граница и е поставен нов електромер. На 29.11.2021г. е извършена нова
проверка на място, като е установено, че няма неправомерно присъединяване към
електромера, схемата на свързване е правилна и в обекта има електрозахранване и
потребление, за която проверка е съставен протокол № *********. Съгласно този
протокол /л. 135/ е проверен електромерът и не е установено нерегламентирано
прикачване. Посочено е в отговора, че на основание подадената жалба и извършеното
посещение електрозахранването е прекъснато.
На 11.01.2022г. ответникът е депозирал жалба пред ищцовото дружество /л.
104/, в която се оплаква от дължимостта на нови суми, доколкото след 02.07.2021г.
ответникът не е заявявал и заплащал за пускане на ел. захранването в обекта, нито
някой го е уведомявал за това действие.
На 18.01.2022г. от служителите на „***************************“ АД е
3
посетен отново адресът, за което е съставен протокол /л. 105/. В него е отбелязано, че е
проверено СТИ и същото е прекъснато от електромер. От дружеството е изпратен
отговор до ответника по повод жалбата от 11.01.2022г., /л. 110/, в който се посочва, че
на 18.01.2022г. е извършена проверка, установено е, че електромерът е включен и
липсва поставена пломба, като електрозахранването не е възстановявано от служители
на дружеството. Посочено е, че са предприети необходимите действия и
електрозахранването е прекъснато отново, като електромерът е пломбиран.
На 16.03.2022г. ответникът е подал заявление до
„***************************“ АД, с което е поискал прекратяване на договора за
достъп и пренос на ел. енергия до процесния имот, като заявлението е прието от
служител на дружеството и му е даден входящ номер. Издадена е фактура от същата
дата за сумата от 44,48лв., представляваща такса за прекратяване на регистриран
потребител с преустановено ел. захранване и обезопасяване. От
„***************************“ АД е изпратен отговор с изх. номер от дата
23.03.2022г. /л. 138/, в който се посочва, че с оглед постъпили данни в дружеството, че
в обекта има друг потребител на ел. енергия, който е във владение на имота, за който
има имотен спор, електроразпределителното дружество няма основание да изпълни
заявената услуга. Посочено е, че дружеството не може да бъде използвано за решаване
на конфликти и спорове между потребителите, като електрозахранването няма да бъде
прекъснато при ново искане, доколкото последващите действия във връзка с
прекъсване на електрозахранването могат да се предприемат само след представяне на
съдебен акт или на акт на друг компетентен орган. Предвид това е изискано
предоставяне на банкова сметка за възстановяване на внесената сума за извършване на
услугата.
При горните обстоятелства, съдът намира възраженията на ответника за
неоснователни.
Вярно е, че според чл. 44, ал. 1 от ОУ към договора за продажба на ел. енергия
при писмено заявление от потребителя продавачът спира продажбата на електрическа
енергия за определен срок. Такова писмено заявление е подадено от ответника на
28.06.2021г. /л. 97/, като е посочено, че това искане се прави „без дата за
възстановяване“. На 02.07.2021г. в изпълнение на искането електрозахранването в
имота е прекъснато, за което е съставен констативен протокол /л. 119/.
Ответникът признава, че през целия процесен период в имота е живяла неговата
майка, която се явява трето лице – помагач по делото, въпреки че собственик на имота
е ответникът и Т. Г. се е отказала от вещното си право на ползване. Към този момент
договорът за прехвърляне на имота срещу гледане и издръжка не е бил развален, тоест
бил е действащ (самото разваляне няма обратно действие). От това следва, че лицето е
живяло в имота със знанието и без противопоставянето на ответника, като не са налице
и твърдения в обратната насока. Вярно е, че по делото няма събрани доказателства за
отправено искане от ответника за възстановяване доставянето на ел. енергия до имота.
Но няма и доказателства пускането на електроенергията да е станало от служители на
дружеството или по тяхна инициатива. Напротив, налице са констативни протоколи и
други писмени доказателства, от които се установява, че електрозахранването е
прекъсвано неколкократно от служители на дружеството, но въпреки това отново е
възстановяване от някого, без да е известно от кого. Според разпитания свидетел А.,
„има някой, който я беше прикачил Т. и й пуска тока“. През процесния период
договорното правоотношение между страните не е било прекратено, като изявление в
тази насока от страна на ответника е отправено едва със заявлението от 16.03.2022г.,
което следва процесния период. С оглед на това, през този период между страните е
съществувал договор за доставка на електроенергия до имота, макар ответникът да е
4
поискал временно преустановяване изпълнението на задълженията на дружеството по
реална доставка на такава. Не е спорно, че претендираното от ищеца количество ел.
енергия е доставено в имота. От това следва, че след като е налице договорно
правоотношение и реална доставка на ел. енергия в имота, за насрещната страна по
договора се е породило задължението да заплати цената на потребеното количество. Не
може да го освободи от тази отговорност обстоятелството, че реално ответникът не е
ползвал имота и е направил искане за прекъсване на електрозахранването.
Собственикът на един имот отговаря за лицата, които го ползват и стопанисват, а в
случая на ответника му е било известно, че същият бива ползван от майка му.
Ищцовото дружество се намира в облигационно правоотношение с ответника като
собственик на имота, а не с друго лице. С оглед на това, дори новото присъединяване
към мрежата да не е в резултат от действия на служители на дружеството и по искане
на клиента, отново страната в облигационното правоотношение (клиентът) носи
отговорността за потребената стойност в имота. В този случай, последният би имал
регресни права спрямо извършителя на тези действия и реален ползвател на тази
енергия, но в отношенията му с търговеца на ел. енергия отговаря именно той.
Дружеството няма задължение да изследва кой реално потребява енергията, доколкото
задължен към него се явява ответникът.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за главното
вземане се явява основателен.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 от приложимите ОУ към договора за продажба на ел.
енергия, потребителят заплаща на продавача стойността на ел. енергия веднъж
месечно, като продължителността на периода за плащане е 10 дни. В издадените
фактури изрично е посочен срокът за плащане на задълженията по тях. Съгласно
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно, от деня,
следващ 10-тия ден за плащане, ответникът изпада в забава и от този момент дължи
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че
законната лихва за забава върху главницата за периода 25.11.2021г.-25.02.2022г.
възлиза на по-голям от претендирания размер от 9,20лв., но с оглед действащия в
гражданския процес принцип на диспозитивното начало съдът е ограничен от
заявеното.
Ето защо, този иск също се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. За заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 121,00лв.,
а за исковото в размер на 219,00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „*******************“ ЕАД /с предишно наименование „******************“
АД/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
************************************, срещу И. К. О., ЕГН: **********, с адрес:
гр*****************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12803/2022г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 926,17лв., представляващи главница за
5
доставена и потребена електрическа енергия за периода от 05.10.2021г. до 03.02.2022г.
до имот, находящ се в с. Радотина, п. к. 2148, клиентски № ************, ведно със
законната лихва от 10.03.2022г. до изплащане на вземането, и 9,20лв., представляващи
мораторна лихва за периода от 25.11.2021г. до 25.02.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. О., ЕГН: **********, с адрес:
гр*****************, да заплати на „*******************“ ЕАД /с предишно
наименование „******************“ АД/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************************************, сумата от 121,00лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 219,00лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – Т. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. *****************“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6