П Р И С Ъ Д А

                                                       № 61

 

гр. Дряново, 25.05.2009 г.

 

                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДРЯНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и пети май, през две хиляди и девета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                             Председател: Р.С.

                                      Съдебни заседатели: Р.И.

                                                                             Т.Д.

 

при секретаря Г.Д., в присъствието на прокурора Г.Г. разгледа докладваното от съдията С. НОХД № 24 по описа за 2009 год., въз основа на данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата С.П.Х., родена на *** год. в гр. Дряново, живуща ***, ***, *** гражданка, със *** образование, ***, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че през периода 01.01.2002 г. – 31.10.2003 г. в гр. Дряново, действайки, при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице ****” ООД, гр. Габрово, район Дряново присвоила чужди пари, както следва – сума в размер на 464.87 /четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и седем ст./ лева, връчени в това и качество /на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена вода от частни абонати и търговци/ и поверени да пази и управлява, като за улесняването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – в кръга на службата си съставила официален документ – фактури с № 58063/14.01.2003 год., № 67233/16.07.2003 год. и № 68870/06.10.2003 год., в които удостоверила неверни обстоятелства /дата на съставяне на фактурата, абонат и получена сума пари по същата/ с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК; присвоила чужди пари – сума в размер на 1 165 /хиляда сто шестдесет и пет/ лева, връчени й в това й качество /на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена вода от абонат “***” ООД, гр. Дряново и поверени й да пази и управлява; присвоила чужди пари – сума в размер на 13 633.97 /тринадесет хиляди шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и седем ст./ лева - големи размери, връчени й в това и качество /на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена от частни абонати вода/ й поверени й да пази и управлява, или присвоила чужди пари в общ размер на 15 263, 84 /петнадесет хиляди двеста шестдесет  и три лева и осемдесет и четири ст./  –поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК  я ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението така наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 202, ал. 3 във вр с чл. 37, т. 6 от НК ЛИШАВА подсъдимата С.П.Х. - със снета по-горе самоличност от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с материално – отговорна или отчетническа дейност за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 202, ал. 3 във вр с чл. 37, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимата С.П.Х. - със снета по-горе самоличност от право да упражнява професията “касиер” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимата С.П.Х., родена на *** год. в гр. Дряново, живуща ***, ***, *** гражданка, със *** образование, ***, неосъждана, ЕГН ********** да заплати на *** ООД, гр. Габрово, със седалище и адрес на управление – гр. Габрово, бул. *** сумата от 15 263.84 /петнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лева до окончателното й изплащане, обезщетение за нанесени имуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.10.2003 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА подсъдимата С.П.Х., родена на 30.08.1958 год. в гр. Дряново, живуща ***, ***, *** гражданка, със *** образование, ***, **, неосъждана, ЕГН ********** да заплати чрез Дряновски районен съд сумата от 610.55 /шестстотин лева и петдесет и пет ст./ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪЖДА подсъдимата С.П.Х., родена на 30.08.1958 год. в гр. Дряново, живуща ***, ***, *** гражданка, със *** образование, ***, неосъждана, ЕГН ********** да заплати чрез Дряновски районен съд, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сумата от 697.40 /шестстотин деветдесет и седем лева и четиридесет ст./ лева, представляваща разноски по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред Габровски окръжен съд в 15 дневен срок, считано от днес.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                           2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ ПО НОХД № 24/2009 г. ПО ОПИСА НА ДРС

 

Срещу подсъдимата С.П.Х., родена на *** год. в гр. Дряново, живуща ***, ***, *** гражданка, със *** образование, ***, безработна, неосъждана, ЕГН ********** е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 311, ал. 1 във вр. чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Същата е предадена на съд, за това че през периода 01.01.2002 година – 31.10.2003 година в гр. Дряново, действайки в условията на продължавано престъпление и в качеството си на ***” ООД Габрово – район Дряново, присвоила чужди пари, както следва: - сума в размер на 464, 87/четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и седем ст./ лева връчени в това и качество/на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена вода от частни абонати и търговци/ и поверени и да ги пази и управлява, като за улесняването е извършила и друго престъпление за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – в кръга на службата си съставила официален документ – фактури с №№ 58063/14.01.2003г., 67233/16.07.2003г. и 68870/06.10.2003г. в които удостоверила неверни обстоятелства/дата на съставяне на фактурата, абонат и получена сума пари по същата/ с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, присвоила чужди пари – сума в размер на 1165/хиляда сто шестдесет и пет/ лева, връчени в това и качество/на основание инкасирана от заплатена цена на потребена вода от абонат “***” ООД гр. Дряново и поверени и да пази и управлява, присвоила чужди пари – сума в размер на 13633, 97/тринадесет хиляди шестотин тридесет и три лева и деветдесет и седем ст./ лева – големи размери, връчени в това и качество/на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена вода от частни абонати на гр. Дряново/ и поверени и  да пази и управлява, или присвоила чужди пари в общ размер на 15263, 84/петнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лева.

С протоколно определение от 24.03.2009 год. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от „***” ООД гр. Габрово, с който се претендира обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 15 263, 84/петнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лева с правно основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.10.2003г., до окончателното изплащане на сумата.

          Подсъдимата заявява, че е получила препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу нея обвинение. Не признава вината си. Не възразява да се приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск, като го оспорва по основание и размер.

Чрез комплексна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и чрез съпоставка на същите с обясненията на подсъдимата, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата С.Х. ***.

От приложеното заверено копие от допълнително споразумение № 409/01.11.1993 год. към трудов договор /л. 19 от д./ се установява, че същата е изпълнявала длъжността “***” ООД, гр. Габрово, клон Дряново. С допълнително споразумение № 285/23.08.2004 г. към трудов договор № 258/31.12.1982 год. /л. 33 от д./ подсъдимата Х. била преназначена на длъжността “***” в същото дружество. Като такава същата имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК.

Съгласно приложената длъжностна характеристика, непосредствените й задължения, произтичащи от характера на работата включвали периодично проверяване на показанията на уредите отчитащи потребената вода на абонатите от частен и обществен сектор, ежемесечно таксуване на консуматорите по показания или тарифи от минал период с попълване на необходимите документи, които и да събира инкасираните суми от потребилителите в частен сектор и ги внася в касата на дружеството в гр. Габрово.

В изпълнение на горните задължения, подсъдимата Х. била получила от счетоводството на дружеството, срещу подпис, кочани с фактури, както следва:

на 02.08.2004 год., кочан с фактури от № № 69654 до 69686;

на 06.06.2004 год., кочан с фактури от № № 67212 до 67244 и от № № 67245 до 67277;

на 15.08.2003 год., кочан с фактури от № № 68682 до 68894 и от № № 68895 до 68927;

на 19.03.2003 год., кочан с фактури от № № 65529 до 65561 и от № № 65562 до 65594.

Х. получила и касов апарат DT 106819 № 02106819 и кочани с ПКО и РКО.

Подсъдимата Х. била длъжна при съставянето на фактурите за отразява в стойностно и натурално изражение действително потребената вода и в трите екземпляра на фактурата да впише едни и същи данни. Получената сума по фактурата, ведно с втория екземпляр от същата, подсъдимата следвало да отчита ежемесечно в счетоводството на дружеството.

На 06.03.2002 год., подсъдимата посетила “***” ООД, гр. Дряново с управител св. О. Й. и съставила фактура № 49822/06.03.2002 год. за сумата от 1.85 лв. с вписана услуга – откриване на В и К партида. За заплащането издала и фискален бон. По-късно подсъдимата издала фактура № 68906 /без дата/, в която вписала показания за изразходвано количество вода “старо” – 2150 и “ново” – 4140 на стойност 2 865.60 лв. Същата фактура не постъпила в касата на дружеството. Впоследствие фактурата била анулирана, но преди това с два броя квитанции към ПКО, издадени от подсъдимата, с дата 17.10.2003 год. и 31.10.2002 год. било отразено частично плащане по горната фактура за 565.00 лв. и 600.00 лв. Сумите били платени от св. О. Й., но не били осчетоводени от подсъдимата, а присвоени. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. О. Й., а именно, че същият не бил извършвал плащания по горната фактура по следните съображения. На първо място показанията дадени от св. О. Й. в съдебно заседание и тези дадени на предварителното производство, относно това извършвано ли е плащанe по тази фактура са противоречиви. На следващо място – показанията на св. О. Й. противоречат и на приложените към делото два броя квитанции към ПКО, издадени от подсъдимата, с дата 17.10.2003 год. и 31.10.2002 год., където с два броя квитанции към ПКО, издадени от подсъдимата, с дата 17.10.2003 год. и 31.10.2002 год. било отразено частично плащане по горната фактура за 565.00 лв. и 600.00 лв. отразено частично плащане по горната фактура за 565.00 лв. и 600.00 лв. На основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК бяха прочетени показанията на св. О. Й. дадени пред друг състав на съда.

През периода 16.01.2003 г. – 06.10.2003 г., в качеството си на длъжностно лице Х. извършила следните престъпления:

Със последваща данъчна фактура, съставена от подсъдимата Х. № 58063/16.01.2003 г., същата е отразила консумирана вода от ЕФ “***”, гр. Велико Търново за сумата от 226.80 лв. /с включен ДДС/. Положила подписа си под същата и получила сумата. Откъснала първия екземпляр и предала на абоната – св. А.Л.. Горното обстоятелство се установява и от показанията на св. А.Л.. Фактурата не била осчетоводена и записана в дневника на продажби на дружеството. В последствие върху втория и третия екземпляри на фактурата вписала еднакви данни – дата 14.01.2003 г., абонат ЕТ “***” Дряново и получена сума – 24.00 лв. Сумата от 226.80 лв. Х. присвоила.

Горното се установява и от приложения към делото Акт за начет № 386/23.03.2005 г., съставен при извършен планов вътрешен одит на “В и К” ООД, гр. Габрово, съгласно Заповед № ТД080044/12.01.2005 г. на Директора на ТД на АДВФК, гр. Плевен и показанията на св. М. И..

По същия начин, на 16.07.2003 год., подсъдимата съставила и фактура за консумирана вода от ЗППК “Янтра”, с. Янтра, Община Дряново - № 67233/16.07.2003 г. за сумата от 86.40 лв. Първият екземпляр бил предаден в счетоводството на кооперацията и осчетоводен като разход. Фактурата отново не била вписана и осчетоводена и сумата присвоена от Х.. В последствие върху втория и третия екземпляри от фактурата подсъдимата вписала еднакви данни – дата 25.07.2003 г., абонат ЕТ “***” Дряново и получена сума от 6.00 лв. Тази фактура била вписана в дневника и сумата отчетена в централната каса на дружеството.

Горното се установява и от приложения към делото Акт за начет № 386/23.03.2005 г., съставен при извършен планов вътрешен одит на “В и К” ООД, гр. Габрово, съгласно Заповед № ТД080044/12.01.2005 г. на Директора на ТД на АДВФК, гр. Плевен и показанията на св. М. И..

От 01.09.2003 год., във “***” ООД, гр. Габрово, клон Дряново била въведена електронна обработка на данните и фактуриране с компютърни фактури.

На 06.10.2003 год. подсъдимата изготвила и издала фактура № 68870/06.10.2003 год. на абонат – фризьорски салон Б. А. за консумира вода на стойност 151.67 лв. – показанията на св. Б. А.. Фактурата отново не била вписана и осчетоводена и сумата присвоена от Х.. В последствие върху втория и третия екземпляри от фактурата е вписала еднакви данни  - дата 20.10.2003 год., абонат Д. Д. от с. Зая, Община Дряново с ЕГН ********** и получена сума – 4.00 лв. Тази фактура била вписана в дневника и сумата отчетена в централната каса на дружеството. Видно от приложената справка от РПУ – Дряново /л. 140 от д./, лице с такова ЕГН не съществувало, а жител от горното населено място с тези имена по фактурата бил починал през 1979 год. Фактурата не била издадена и за Д. К. Д. от гр. Велико Търново.  

Общо присвоената сума от горните 3 бр. фактури била – 464.87 лв.

Горното се установява и от приложения към делото Акт за начет № 386/23.03.2005 г., съставен при извършен планов вътрешен одит на “***” ООД, гр. Габрово, съгласно Заповед № ТД080044/12.01.2005 г. на Директора на ТД на АДВФК, гр. Плевен и показанията на св. М. И..

През инкриминирания период “***”, район Дряново бил разделен на подрайони с № № - 201, 202, 203 и 203, а селата в общината, обслужвани  от същото дружество били в подрайони с № № от 205 – 212, включително. Инкасаторите в частния сектор, по райони – св. П. Ц., св. Св. Ц. Д., св. Г. М. и св. П. П. имали задължението и ежемесечно нанасяли показанията на водомерите на абонатите в специални книги /карнети/ - показанията на св. С. Г.. В началото на всеки месец карнетите  се представяли в отдел АСУ в дружеството в гр. Габрово, където на база всяко показание се изготвяла квитанция за дължимите суми в два екземпляра. Получавайки обратно квитанциите, инкасаторите ги сверявали с показанията по карнетите и започвали да събират дължимите от абонатите суми. При заплащане на сумата, единият екземпляр от квитанцията се давал на абоната, а вторият, ведно с получените пари се отчитал в касата /в случая на Х./ - показанията на св. П. П., св. Г. М., св. П. Ц. – А., св. М. В., св. Ц. Д. и св. М. Г.. Отчитането ставало ежедневно, по опис на квитанциите, като на касовия апарат всеки инкасатор отчитал реализирания оборот. Платените квитанции следвало да бъдат събирани по 60 бр. в “пакет”.

За получената от инкасаторките сума подсъдимата издавала ПКО – по един на два подрайона. Същите не били вписвани, съгласно изискванията на ЗС в касова книга – сметка 501, тъй като такава не била водена от подсъдимата до 2004 год. Получените суми, подсъдимата внасяла в централната каса на дружеството в гр. Габрово.

Така платеното количество вода по платени квитанции от населението и по ПКО издадени от подсъдимата, за всички изброени по-горе подрайони, за периода 01.01.2002 г. – 31.08.2003 год. е било в размер на 443 293.41 лв. За същия период, в централата на дружеството подсъдимата Х. отчела 429 659.44 лв.

Горното се установява и от приложения към делото Акт за начет № 387/23.03.2005 г., съставен при извършен планов вътрешен одит на “***” ООД, гр. Габрово, съгласно Заповед № ТД080044/12.01.2005 г. на Директора на ТД на АДВФК, гр. Плевен и показанията на св. М. И..

          От заключението на назначената съдебно - икономическа  експертиза, изготвена от вещото лице Ц. М., се установява, че за периода 01.01.2002 год. до 31.08.2003 год. от данните за консумираната и платена вода от населението в район на гр. Дряново и фактически отчетените от С.П.Х. *** и постъпили суми в централна каса на “***” ООД Габрово се установява различие за платеното количество вода за район гр. Дряново – платено на каса гр. Дряново и отчетените в централната каса на “***” ООД Габрово е в размер на 13 771.97 лв. Вещото лице дава заключение, че в регистрите на “***” ООД, Габрово не е регистрирана фактура № 68906/без дата на фирма “***” ООД Габрово за консумирана вода на стойност от 2 865.60 лв. и вписана МОЛ С.Х. ***. Вещото лице дава заключение, че квитанция към ПКО .../17.10.2003 год. за частично внесени по фактура № 68906/без дата от “***” ООД – 565.00 лв. и квитанция към ПКО .../31.10.2003 г. за частично внесени по фактура № 68906/без дата от “***” ООД Габрово – 600.00 лв. не са постъпили в централната каса на “**” ООД Габрово.

          От заключението на назначената допълнителна съдебно - икономическа  експертиза, изготвена от вещото лице Ц. М., се установява, че във “***” ООД Габрово са постъпвали по сметка на дружеството преводи от Български пощи за платената от абонатите консумирана вода от селските райони. Неплатените квитанции били връщани от Български пощи във “***” ООД район Дряново и със сумите са задължавани инкасаторите. Вещото лице дава заключение, че по безкасов път са плащанията по текущи сметки, които абонатът получава от съответния банков клон извлечение за платената сума за консумация на вода и в случая се издава квитанция от инкасатор. Вещото лице дава заключение, че е извършило проверка по книгите за касови ленти на касови апарати за район 201 и 203, район 202 и 203. В дневните обороти били включени платено количество вода от население, платено количество от фирми, услуги. Липсвала необходимата отчетност по отчетите за дневен оборот на касови апарати за установяване на платените квитанции от абонатите за консумирана вода от население район Дряново. За периода 01.01.2002 г. – 31.08.2003 г. не била водена касова книга за прихода и разхода при “***” район Дряново. Платеното количество от население в район Дряново за периода 01.01.2002 г. – 31.08.2003 г. било установено на база първични документи – квитанции за платена вода от абонати район гр. Дряново. Вещото лице дава заключение, че по касовите книги на “***” ООД гр. Габрово за периода 01.01.2002 г. – 31.08.2003 г. се установявало, че С.  П.Х. е получавал служебен аванс от 1 500.00 лв., който не бил достатъчен и били ползвани средства от постъпленията за платено количество вода от население, фирми, услуги – район Дряново за закупуване на основни материали, горива, резервни части, плащания към БТК, Бълг. пощи, командировъчни, горивни и смазочни материали, за обяви, съобщения, канцеларски материали, услуги за ремонти и други за нуждите на подрайон Дряново, като същите са отчитани в счетоводството на “***” ООД Габрово.

От заключението на назначената съдебно-икономическа  експертиза, изготвена от вещото лице П. М., което не се оспорва от страните и което съдът възприема като мотивирано и обосновано, се установява, че осчетоводените 3 бр. изготвени фактури, а именно: Ф-ра № 58063/14.01.2003 г., с клиент ЕТ “***”, за сумата от 24.00 лв. е осчетоводена в дневник за продажбите; Ф-ра № 67233/25.07.2003 г., с клиент ЕТ “***”, за сумата от 6.00 лв. е осчетоводена в дневник за продажбите; Ф-ра № 68870/20.10.2003 г., с клиент Д. Д., за сумата от 4.00 лв. е осчетоводена в дневник за продажбите. Вещото лице дава заключение, че фактури със същите номера с името на други клиенти, а именно: Ф-ра № 58063/16.01.2003 г., с клиент ЕФ “***”, за сумата от 226.80 лв. не е записана в дневник за продажбите за съответния месец; Ф-ра № 67233/16.07.2003 г., с клиент ЗППК “Янтра”, за сумата от 86.40 лв. не е записана в дневник за продажбите за съответния месец; Ф-ра № 68870/06.10.2003 г., с клиент Б. А., за сумата от 151.67 лв. не е записана в дневник за продажбите за съответния месец.

           От заключението на назначената съдебно-икономическа  експертиза, изготвена от вещото лице М. П., което не се оспорва от страните и което съдът възприема като мотивирано и обосновано, се установява, че сумирайки издадените приходни касови ордери от подсъдимата С.П.Х., в касата на В и К, район Дряново за периода 01.01.2002 год. – 31.08.2003 г. за консумирана вода на подрайони 201, 202, 203, 204, 212 на гр. Дряново са постъпили общо 443 293.41 лв., като за същия период в касата на *** Габрово, Х. е отчела от тези постъпления 429 659.44 лв. или в по-малко  13 633.97 лв. Вещото лице дава заключение, че отчетените от Х. *** суми не влизат такива събирани от населението на селата в регион Дряново чрез Български пощи или други постъпващи по безкасов път.

          От заключението на назначената тройна счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Ю.Г.С., М.М.Т. и П.Р.Х., което не се оспори от страните и което съдът възприе като мотивирано и обосновано, се установява, че за периода 16.01.2003г-06.10.2003г. подсъдимата Х. е получила от потребители от общественият сектор за консумирана вода суми за които са издадени фоктури на потребителите и не се е отчела в централната каса на “***” Габрово за 464, 87 лева. За периода 01.01.2002 година – 31.08.2003 година Х. е получила от населението за консумирана вода 443293, 41 лева, а в централната каса на “***” ООД гр. Габрово е отчела 429659, 44 лева, или с 13633, 97 лева по-малко. За периода 01.01.2002г. – 31.08.2003г. подсъдимата С.Х. в изпълнение на длъжността си е извършила разходи за нуждите на район Дряново извън месечният служебен аванс в размер на 1500 лева. За допълнително извършените разходи над 1500 лева са издадени РКО, подписани от Х. и са съставяни авансови отчети, в които са описани разходните документи.

          От заключението на назначената съдебно - графическа  експертиза, изготвена от вещото лице Г. М., което не се оспорва от страните и което съдът възприема като мотивирано и обосновано, се установява, че ръкописния текст, с който са попълнени фактури с номера: № 58063/16.01.2003 г.; № 67233/16.07.2003 г. и № 68870/06.10.2003 г., издадени от “В и К” ООД Габрово, клон Дряново е писан от С.П.Х. с ЕГН **********, както и че подписите, положени в графата “лице, отговорно за осъществяване на стопанската операция” на фактури № 67233/16.07.2003 г. и № 68870/06.10.2003 г. са попълнение от С.П.Х..

Така установената фактическа обстановка се оспорва от подсъдимата и нейния защитник.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин чрез съпоставка на обясненията на подс. С.П.Х., дадени по време на съдебното производство, с гласните доказателства по делото - показанията на св. Б. А. А., св. С. С. Г., св. П. Т. П., св. П. Д. М., св. Д.М.С. четени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК, св. Д. К. Д., св. Н. Д. К. четени по реда на чл. 281 от НПК, св. Г. В. М., св. Ц. Р. Т., св. М. М. И., св. О. Й. Й. четени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, св. П. С. Ц. – А., св. И.М.Н. четени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, св. М. Х. В., св. Ц. С. Д., св. М. Т. Г., св. К. Д. П. и св. А.С.Л.; писмените доказателства по делото – копие от длъжностна характеристика – л. 18, копие от допълнително споразумение към трудов договор № 409/01.11.1993 г. – л. 19, копие от Удостоверение за актуално състояние по ф.д. № 2850/1991 г., копие от заповед № 253 – л. 32, копие от допълнително споразумение № 285/23.08.2004 г. – л. 33,копие от заповед № 4/14.03.2005 г. – л. 34, копие от длъжностна характеристика – л. 35, копие от длъжностна характеристика – л. 36,  копие от фактура № **********/20.05.2005 г. – л. 58, копие от квитанция с дата 24.10.2003 г., копие от данъчна фактура № **********/14.10.2003 г. – л. 60, копие от БУЛСТАТ – л. 61, копие от фактуа № **********/28.09.2004 г. – л. 64, фактура № **********/20.07.2003 г., с фискален бон – л. 65, копие от книга за разходите – л. 68 – 71, копие от фактура № **********/16.10.2003 г., фискален бон и квитанция от 20.11.2003 г. – л. 72, копие от БУЛСТАТ – л. 73, длъжностна характеристика – л. 76, протокол за доброволно предаване с дата 25.03.2005 г. – л. 93, протокол за доброволно предаване от 31.03.2005 г. – л. 94, протокол за доброволно предаване от 13.01.2006 г. – л. 95, протокол за доброволно предаване от 17.01.2006 г. – л. 96, протокол за доброволно предаване от 20.01.2006 г. – л. 97, протокол за доброволно предаване от 20.01.2006 г. – л. 98, фактура № **********/16.01.2003 г. с фискален бон – л. 101, фактура № **********/16.07.2003 г. с фискален бон – л. 102, фактура № **********/06.10.2003 г. с фискален бон – л. 103, копие от касов дневник за дата 06.10.2003 г. – л. 104 и 105, копие от касов дневник за дата 20.10.2003 г. – л. 106 - 109, копие от дневник за продажбите за периода 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. – л. 110 – 112, справка на регистрираните и платени фактури на “***” ООД – гр. Габрово, дърводелски цех – Дряново – л. 114, дневник за покупките за периода 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. – л. 116 и 117, справка за съдимост на С.П.Х. рег. № 168715.11.2005 г. – л. 138, характеристични данни на С.П.Х., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л. 142, копие от книга за водене на кочаните с фактури, предавани на МОЛ по райони – л. 144 – 147, приемо – предавателен протокол – л. 148, както и внесените писмени доказателства /квитанции и др./ с обвинителен акт № ПД 10/06 от 10.03.2006 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Дряново с опис: Касови книги на “***” ООД – гр. Габрово за периода 03.01.2002 г. – 29.12.2002 г. – 5 бр., касови книги на “***” ООД – гр. Габрово за периода 03.01.2003 г. – 31.12.2003 г. – 5 бр., папки “Инвентаризации” – 2 бр., Папка “Дневен отчет” – 2002 г. – 3 бр., 2003 г. – 1 бр., кашон № 1 – квитанции за периода 01 – 12 месец 2002 г. на “***” ООД, кашон № 2 – квитанции за периода 01 – 08 месец 2003 г. на “***” плюс найлонова торба с неплатени квитанции към 30.09.2003 г., 3 броя папки с ПКО за периода 01.01.2002 г. – 31.08.2003 г., ведно с Актове за начет № Г – 02/28.03.2005 г., № Г – 01/25.03.2005 г., № Г – 03/25.03.2005 г. на Агенцията за ДВФК на ТД – Плевен и внесените писмени доказателства /квитанции и др./ с обвинителен акт № ПД 10/06 от 10.03.2006 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Дряново с опис ІІ /допълнение/: кочани с фактури – по обвинителен акт – 5 бр., описи на неплатени квитанции към 01.09.2003 г. – 1 бр. папка, папка “Инвентаризация” – 1 бр., папка “Фактуриране” – 1 бр. и папка “Справка” – 1 бр.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

          Предвид гореизложеното и въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прие, че след като през периода 01.01.2002 г. – 31.10.2003 г. в гр. Дряново, действайки, при условията на продължавано престъпление и в качеството си на ***” ООД, гр. Габрово, район Дряново присвоила чужди пари, както следва – сума в размер на 464.87 /четиристотин шестдесет и четири лева и осемдесет и седем ст./ лева, връчени в това и качество /на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена от абонати вода/ и поверени да пази и управлява, като за улесняването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – в кръга на службата си съставила официален документ – фактури с № 58063/14.01.2003 год., № 67233/16.07.2003 год. и № 68870/06.10.2003 год., в които удостоверила неверни обстоятелства /дата на съставяне на фактурата, абонат и получена сума пари/ с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК; присвоила чужди пари – сума в размер на 1 165 /хиляда сто шестдесет и пет/ лева, връчени й в това й качество /на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена вода от абонат “***” ООД, гр. Дряново и поверени й да пази и управлява; присвоила чужди пари – сума в размер на 13 633.97 /тринадесет хиляди шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и седем ст./ лева - големи размери, връчени й в това и качество /на основание инкасирана сума от заплатена цена на потребена от абонати вода/ й поверени й да пази и управлява, или присвоила чужди пари в общ размер на 15 263.84 /петнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лева, действувайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимата С.П.Х. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, в извършването на което съдът я призна за виновна.

Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. За да е налице престъплението длъжностно присвояване е необходимо деецът, в качеството му на длъжностно лице да се разпореди с поверените му в това му качество стоково – материални ценности, като със свои собствени.

Съдът намира, че се доказа по категоричен начин подсъдимата С.П.Х. да е извършила деянието, в което е обвинена.

На първо място от показанията на св. А.Л., категорично се установява, че именно подсъдимата Х. му е издала фактурата, като последния е заплатил същата Това се установява и от показанията на св. Б. А. по отношение на другата фактура.  От заключението на назначената съдебно - графическа  експертиза, изготвена от вещото лице Г. М., което не се оспорва от страните и което съдът възприема като мотивирано и обосновано, се установява, че ръкописния текст, с който са попълнени фактури с номера: № 58063/16.01.2003 г.; № 67233/16.07.2003 г. и № 68870/06.10.2003 г., издадени от “***” ООД Габрово, клон Дряново е писан от С.П.Х. с ЕГН **********, както и че подписите, положени в графата “лице, отговорно за осъществяване на стопанската операция” на фактури № 67233/16.07.2003 г. и № 68870/06.10.2003 г. са попълнение от С.П.Х..

На следващо място по безспорен начин се установи, че подсъдимата Х. съставила фактура № 49822/06.03.2002 год. за сумата от 1.85 лв. с вписана услуга – откриване на В и К партида., като по-късно подсъдимата издала фактура № 68906 /без дата/, в която вписала показания за изразходвано количество вода “старо” – 2150 и “ново” – 4140 на стойност 2 865.60 лв. Същата фактура не постъпила в касата на дружеството. Впоследствие фактурата била анулирана, но преди това с два броя квитанции към ПКО, издадени от подсъдимата, с дата 17.10.2003 год. и 31.10.2002 год. било отразено частично плащане по горната фактура за 565.00 лв. и 600.00 лв., като сумите не били осчетоводени.

На следващо място по категоричен начин от заключението на назначената съдебно-икономическа  експертиза, изготвена от вещото лице М. П., което не се оспорва от страните и което съдът възприема като мотивирано и обосновано, се установява, че сумирайки издадените приходни касови ордери от подсъдимата С.П.Х., в касата на В и К, район Дряново за периода 01.01.2002 год. – 31.08.2003 г. за консумирана вода на подрайони 201, 202, 203, 204, 212 на гр. Дряново са постъпили общо 443 293.41 лв., като за същия период в касата на В и К Габрово, Х. е отчела от тези постъпления 429 659.44 лв. или в по-малко  13 633.97 лв., като в отчетените от Х. *** суми не влизат такива събирани от населението на селата в регион Дряново чрез Български пощи или други постъпващи по безкасов път.

На следващо място по категоричен начин от заключението на назначената тройна счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Ю.Г.С., М.М.Т. и П.Р.Х., което не се оспори от страните и което съдът възприема като мотивирано и обосновано, се установи, че за периода 16.01.2003г.-06.10.2003г. С.Х. е получила от потребителите от общественият сектор за консумирана вода суми, за които за издадени фактури на потребителите и не е отчела в централната каса на *** ООД Габрово – 464, 87 лева. За периода 01.01.2002г. – 31.08.2003г. подсъдимата Х. е получила платени от населението за консумирана вода 443293, 41 лева, а в централната каса на “***” ООД Габрово са отчетени от нея 429659, 44 лева или с 13633, 97 лева по-малко.

         Всички тези доказателства водят до единствения несъмнен извод, че именно подсъдимата е извършител на деянието.

От субективна страна подсъдимата Х. е извършила престъплението, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

В същност подсъдимата С.Х. през инкриминирания период под формата на продължавано престъпление, с помощта на улесняващи престъпления по чл. 311, ал. 1 НК, сама е извършила няколко присвоителни деяния, съставляващи едно единно продължавано престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 (в големи размери) във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, присвоявайки общо 13 633.97 лв. Процесните присвоителни деяния са извършени в непродължително време (22 месеца), всяко от тях осъществява един или няколко състава на едно и също престъпление, при еднородност на вината (пряк умисъл), при една и съща обстановка, при което от обективна и субективна страна всяко последващо се явява продължение на предшествуващите, както изисква чл. 26, ал. 1 от НК – В т. см. - Решение № 245 от 26.V.1982 г. по н. д. № 240/82 г., I н. о.

При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимата С.П.Х. престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: високата обществена опасност на конкретното престъпно деяние, с оглед размера на присвоената сума - 13 633.97 лв., ниската степен на обществена опасност на подсъдимата като деец, с оглед чистото й съдебно минало.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от НК по следните съображения. Съдът не намери, че в случая са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК,

Така изброените обстоятелства не са само смекчаващи. Те не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55 от НК. Освен това следва да се отчете и обстоятелство, което е от значение за определяне степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимата, размера на предмета на престъплението. Налице е тежко умишлено престъпление - длъжностно присвояване в големи размери - 13 633.97 лв. А паричната равностойност на предмета на престъплението за престъпленията против собствеността има голямо значение за степента на обществената опасност не само на деянието, но и на самия деец. Следователно това обстоятелство е от значение за определяне размера на наказанието. Вярно е, че в закона няма забрана за прилагане на чл. 55 от НК, когато размерът на предмета на престъплението е в големи размери, но в случая обаче наличните смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни - Решение № 80 от 28.X.1988 г. по н. д. № 81/88, ОСНК.

За да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, съдът е длъжен да обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, да прецени едните и другите и направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за този вид престъпления.

Тук е мястото да се вземе отношение и по въпроса, че след като законодателят в чл. 55, ал. 1 от НК е употребил в множествено число "изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства", дали едно само смекчаващо обстоятелство дава правна възможност да се определи наказанието при условията на чл. 55 от НК.

По-ниската степен на обществена опасност може да бъде обусловена и от едно само, но изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство (като напр. тежка бременност на подсъдимата, действие в афект, когато не е елемент на по-леко наказуем състав, незначителна стойност на квалифицирано длъжностно присвояване и др.).

Липсата на формално ограничение за прилагане на чл. 55 от НК при определяне на наказанието под минимума не значи произвол, а да се определи наказание, което да съответствува на обществената опасност на деянието и дееца.

Правилата на чл. 55 от НК дават възможност за провеждане на една справедлива наказателна политика, но те визират едно изключение и трябва да се прилагат внимателно, при действителна наличност, а именно при по-ниска обществена опасност на деянието и дееца – В т. см. - Решение № 49 от 26.I.1977 г. по н. д. № 2/77 г., II н. о.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че e налице превес на смекчаващите такива, поради което определи наказание за подсъдимата Х. в минимален размер с оглед предвиденото в посочените в разпоредбата граници, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага така наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 202, ал. 3 във вр с чл. 37, т. 6 от НК, съдът лиши подсъдимата С.П.Х. от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с материално – отговорна или отчетническа дейност за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 202, ал. 3 във вр с чл. 37, т. 7 от НК лиши подсъдимата С.Х.П. от право да упражнява професията “касиер” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Относно гражданския иск

С протоколно определение от 24.03.2009 год. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от „***” ООД гр. Габрово, с което се претендира обезщетение за нанесени имуществени вреди, в размер на 15263, 84 лева с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

         

От изложената по-горе фактическа обстановка, установена по безспорен и категоричен начин, е видно, че освен, че действията на подсъдимата са наказателно съставомерни, а също така, че осъществяват и фактическия състав  на чл. 45 от ЗЗД, визиращ гражданската отговорност на подсъдимата пред пострадалия, конституиран като граждански ищец. С противоправното си поведение С.П.Х. е причинила на пострадалия “***” ООД, гр. Габрово, със седалище и адрес на управление – гр. Габрово, бул. “***, конституиран в процеса като граждански ищец, имуществени вреди в размер на 15 263.84 /петнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лева, които са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние.

Въз основа на гореизложените обстоятелства, съдът прие, че на гражданския ищец се дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 263.84 /петнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лева, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да бъде уважен, като подсъдимата бъде осъдена да заплати на гражданския ищец сумата от 15 263.84 /петнадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лева, ведно със законната лихва от датата на уврежданието - 31.10.2003 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, както и 697, 40 /шестстотин деветдесет и седем лева и четиридесет ст./ лева – разноски,

Съдът осъди подсъдимата С.П.Х. да заплати чрез Дряновски районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на от 610.55 /шестстотин лева и петдесет и пет ст./ лева.

Съдът осъди подсъдимата С.П.Х. да заплати чрез Дряновски районен съд на основание чл. 189, ал. 3 от  НПК направените по делото разноски в размер на 697.40 /шестстотин деветдесет и седем лева и четиридесет ст./ лева.

          Причина за извършване на престъпленията е стремежът на подсъдимата за бързо и лесно облагодетелствуване, без оглед на средствата.

Съдът счете, че с така наложеното наказание на подсъдимата Х. ще бъдат осъществени най-ефективно целите по чл. 36 от НК.

В този смисъл е произнесената присъда.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                          2.