РЕШЕНИЕ
№ 1123
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110109540 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 42322 от
26.7.2017 г. от „Т.Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ** срещу П. С.
Х., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 3203.59 лева, представляваща изискуема главница по
договор за потребителски кредит № */03.04.2018 г.; 224.70 лева, представляваща изискуема
договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 05.02.2020 г. до 05.06.2020 г.; 313.14 лева,
представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница, за периода от
05.02.2020 г. до 14.07.2020 г. (за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не е начислявана
законна лихва), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане по ч. гр. д. № 8963 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 3978/
31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2018 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *, в изпълнение на който кредитодателят предоставя на
кредитополучателя сумата от 13141.14 лв. Размерът на отпуснатия кредит е 10 000 лева,
като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на
1407.98 лв., за закупуване на избрана от потребителя стока. От страна на длъжника е
изразена воля за сключване на застраховка живот на стойност 858 лева и застраховка „Банк
комбо безработица“ за сумата от 875.16 лева. С част от отпуснатата сума е покрито
предходно задължение на ответника към ищеца по договор № *, в размер на 3721.19 лв.
Общото задължение по договора възлиза на 17895.45 лева. Уговореният годишен лихвен
процент е 29.24 %. Между страните е постигнато съгласие за връщане на дълга на 21 вноски,
20 от които по 688.28 лв., и една в размер на 688.45 лева.
Ответникът – П. С. Х., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
излага съображения за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва
1
съществуването на дълга, като се позовава на извършено погашение главницата преди
депозиране на заявлението. Релевира възражение за нищожност на договора, поради
противоречието му със ЗПК. Отделно от това, намира договора за недействителен, като
сключен от лице без представителна власт. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 03.04.2018 г. между „Т. Б. А.Б.“ ЕАД и П. С. Х. е сключен договор за
потребителски кредит № *, за сумата от 10000.00 лв. Уговорено е и заплащане от заемателя
на еднократна такса за оценка на риска, в размер на 1407.98 лв. и застрахователни премии
съответно от 858 лв. (BANK КОМБО ЖИВОТ) и 875.16 лв. (BANK КОМБО
БЕЗРАБОТИЦА). Възнаградителната в размер на 29.24 % на годишна база, ГПР 49.25 %,
Прието е между страните, че общия размер на дължимата сума е 17895.45 лв., платима на 25
месечни вноски, по 688.25 лв., всяка и една вноска от 688.45. Падежът за заплащане на всяка
вноска е уговорен на 5- то число от месеца.
Погасителения план е обективиран в съдържанието на договора за кредит.
Приобщен на л. 11 е и застрахователно удостоверение, относно сключен
застрахователен договор между ЗК „У. Ж.“ АД, П. С. Х..
Договорът, общите условия, погасителния план, застрахователния сертификат,
съдържат подпис за „клиент“.
От заключението на вещото лице Р.Х. по изготвената в хода на процеса съдебно –
счетоводна експертиза, се установява следното: общият размер на отпуснатата сума е
13141.14 лв., формиран както следва: 10 000 лв. – главница, 858 лв. и 875.16 лв. -
застраховки; сумата е усвоена от длъжника, като с 3721.18 лв. е погасено старо задължение,
а 6270 лв. – за изтеглени; извършени са погашения в общ размер от 14549.75 лева; размерът
на дължимата главница е 3203.59 лв., на възнаградителната лихва, за периода 05.02.2020 год.
– 05.06.2020 год., е 224.70 лв., а на мораторната лихва – 330.51 лв., за периода 06.02.2020
год. – 14.07.2020 год.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са
предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване
на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания
на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и
процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 8963/ 2020 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи да
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и
неговият размер, а именно: валидно облигационно отношение между страните, възникнало
по силата на договор за потребителски кредит № */ 03.04.2018 г, по който е изправна страна
(т. е. реалното предаване на заетата сума) и въз основа на който за ответника е възникнало
задължение за заплащане на търсените суми, в т. ч. и главница, договорна лихва, мораторна
лихва в претендираните размери, настъпване изискуемостта на задълженията.
В тежест на ответника е да установи установи възраженията си за недължимост на
търсените суми поради извършено погашение, както и поради нищожност на договора.
На следващо място – процесното вземане, произтича от сключен между страните
договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.04.2018 год., по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в размер на
10000 лева. Липсва спор по делото, а и се установява от експертното заключение,
2
кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, че заетата сума е
предоставена по сметка на ответника. След като е налице реално предоставяне на сумата от
ищеца, то ирелеванен спрямо възникване на задължението за връщане на предоставената
сума, остава въпроса за представителната власт на лицето, сключило договора от името на
кредитора. Същевременно, в хода на процеса, истиността на договора, в частта относно
авторството на изявлението на длъжника не е оспорена. Ето защо, следва да се приеме, че с
подписа си, положен по договора, ответникът е удостоверил предаване на сумата по
описания в договора начин.
Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, в редакцията ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма,
при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставената сума - 10000 лева, общия
размер на плащанията – 17895.45 лв., лихвения процент по кредита – 29.24 %, както и ГПР –
49.25 %. Посочени са погасителните вноски и конкретната падежна дата, поради което и
изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме за изпълнено. В чл. 15, ал. 1 от
договора страните изрично са уговорили, че при забава в плащанията заемателят ще дължи
обзщетение за забава, като по този начин формално е изпълнено и изискването за посочване
на разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. Същевременно, ответникът е
удостоверил, че е получил от кредитора и преддоговорна информация.
На следващо място - по своята същност възнаградителната лихва представлява
цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични
средства. Заплащането на възнаградителните лихви не е обвързано с изправността на
длъжника, като същите се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.
В настоящата хипотеза между страните е постигнато съгласие относно конкретния
размер на договорната лихва, като уговорката е в съответствие с установения в чл. 9 ЗЗД
принцип за свобода при догововаряне. Този размер и не надвишава драстично размерът на
лихвата прилагана от банковите институции, като същия е е съобразен и с определения чл.
19, ал. 4 ЗПК горен праг.
По изложените съображения следва да се приемат за неоснователни възраженията на
ответника за несъответствие на договора с установените реквизити, съответно и не може да
бъде споделена тезата за недействителност на договора.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за кредит, по който заемодателят е изправна
страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна
сума и уговорената договорна лихва на съответните падежни дати.
На следващо място – настъпил е и падежаи на последната погасителна вноска, а от
заключението на вещото лице Р.Х., кредитирано от съда като обективно всестранно и
компетентно изготвено и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен метериал,
което не е оспорено и от страните, се установява, че размерът на дължимата главница към
датата на депозиране на заявлението е 3203.58 лв., на възнаградителната лихва, за периода
05.02.2020 год. – 05.06.2020 год., е 224.70 лв., а на обезщетението за забава – 330.51 лв.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за заплащане
на главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за основателност на тези
претенции.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции
съобразно предявените размери, поради което и следва да бъдат уважени на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/
3
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се
присъдят и извършените в заповедното производство разноски в размер на 124.83 лв., а
също и тези в настоящото, възлизащи на 503.51 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. С. Х., ЕГН:
**********, с адрес: ** дължи на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * сумите от 3203.59 лв. (три хиляди двеста и три лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.04.2018 г, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
224.70 лв. (двеста двадесет и четири лева и седемдесет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 05.02.2020 г. до 05.06.2020 г., 313.14 лв. (триста и
тринадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху
просрочената главница, за периода от 05.02.2020 г. до 14.07.2020 г. (за периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г. не е начислявана законна лихва), за които вземания по ч. гр. д. № 8963 по
описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 3978/ 31.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата от 503.51 лв. (петстотин и три лева и
петдесет и една стотинки), представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ** сумата от 124.83 лв. (сто двадесет и четири
лева и осемдесет и три стотинки), представляваща извършени в заповедното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4