РЕШЕНИЕ
№
70
гр.
Троян,17.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД , трети състав,
в открито заседание на деветнадесети юни,
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: ПЕТЯ ГАТЕВА
............................
Секретар Ваня Маринова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Гатева
АНД № 160 по описа на ТРС за
2020год., за да се произнесе – съобрази:
Производство
с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление №295р
-6611/05.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст.
комисар Милен Семков Маринов на жалбоподателя В. Д.П. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300/триста/лева на основание чл.209а ал.4 пр.2 във вр. ал.1 от Закона за здравето/ЗЗдр./
за нарушение по чл.209 а ал.1 от ЗЗдр.Посоченото наказателно постановление е обжалвано от П., който в законоустановения срок е подал жалба до Троянски районен съд и моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. П. твърди в
жалбата, че живее със сестра си, която е инвалид, че не работи, защото трябва да се
грижи за нея и двамата живеят с крайно оскъдни средства.Обяснява, че в
общинското жилище, в което са настанени, няма телевизор и радио и не е имал
възможност да научи за издадената два дни преди констатираното нарушение
заповед на министъра на здравеопазването.Моли съда да приеме, че случая е
маловажен.В подкрепа на твърденията
си жалбоподателят е
ангажирал доказателства.
В съдебно
заседание жалбоподателят В. Д.П., редовно призован, се явява
лично.Поддържа жалбата си и моли съда да
отмени обжалваното НП по изложените в нея съображения.
За въззиваемата ОДМВР Ловеч, редовно призовани, в с.з. се
явява главен юрисконсулт Радослав Радков. Същият изразява становище, че с оглед
представените по делото доказателства, се касае за маловажен случай и следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
От показанията на разпитания свидетели М.Д.Б.
и Ц.С.Х. и от приложените към делото писмени
доказателства: АУАН № 22/2020 г.; Наказателно постановление №
295р-6611/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч; Докладна записка № 359р-9697/1/8.05.2020 г.; Заповед № 295з-579/24.03.2020 г. на МВР, копие от експертно решение на ТЕЛК
№ 0672/065/ от 21.05.2020 г. на Т.Д.П. съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателя В. Д.П. е съставен Акт № 22/20 с бл.№ 827866 от 13.04.2020г. от Ц.С.Х.,***
затова, че на 13.04.2020г.
около 14.50часа в гр.Троян, ул.Васил Левски №129, не спазва въведената
със Заповед №РД
-01-197/11.04.2020г. противоепидемична
мярка по чл.63 ал.1 от Закона за здравето, а именно не е „поставила” защитна маска
или друго средство , покриващо носа и устата на обществено
място.Констатирано е, че е налице нарушение по чл.209а ал.1 от ЗЗдр.Препис
от акта е връчен на жалбоподателя, който
в графата за възражения е вписал, че няма такива.Въз основа на акта е издадено
Наказателно постановление №295р -6611/05.05.2020г. на директора
на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст.комисар Милен Семков
Маринов, с което на В. Д.П. е наложено
административно наказание глоба в размер
на 300лева на основание чл.209а ал.4 пр.2 във вр.
ал.1 от ЗЗдр.В НП е уточнено, че нарушението е
извършено в условията на обявено в РБългария
извънредно положение с Решение от
13.03.2020г. на Народното събрание, както и че е въведена противоепидемична
мярка на основание чл.63 ал.1 от ЗЗдр. със Заповед
№РД -01-197/11.04.2020г. т.9, с която е допълнена Заповед №РД
-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
При така
установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН
срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
В жалбата
си и в с.з. В. Д.П. не оспорва, че е
извършил нарушението, описано в наказателното постановление.Твърди обаче,
че живее със сестра си, която
е болна от епилепсия и е инвалид, че не работи, защото трябва да се
грижи за нея и двамата живеят с крайно оскъдни средства – 150.00лева на месец,
колкото е инвалидната и пенсия.Обяснява, че в общинското жилище, в което са
настанени, няма телевизор и радио и не е имал възможност да научи за издадената
два дни преди констатираното нарушение заповед на министъра на
здравеопазването. Уточнява, че е бил объркан, защото по улицата са се
движили хора с маски и хора без
маски.Твърди, че му е непосилно да заплати
размера на глобата.Уточнява, че помолил служителите на РУ Полиция Троян
да му дадат възможност да си закупи
маска от близката аптека, но те не се съгласили и му съставили АУАН.От приложеното към делото копие от Експертно
решение
на ТЕЛК № 0672/065/ от 21.05.2020 г. на Т.Д.П. се установява по безспорен начин, че същата е инвалид с 87% работоспособност с диагноза
:Разстройство на личността и поведението, дължащи се на боласт,
увреждане и дисфункция на главния мозък.Епилепсия -ГТКП.Лека степен на умствена изостаналост.
От така изложената фактическа
обстановка на първо място е видно, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, като
на посочените дата и час в АУАН се е
намирал на обществено място – гр.Троян, ул.Васил Левски №129 и не е имал поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, каквито са изискванията на чл.63 ал.4 във вр. ал.1 от ЗЗдр., във вр. с т.9 от
Заповед №РД -01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №РД
-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
Въз основа
на извършената служебна проверка съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на императивни
разпоредби от ЗАНН, ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 42 т.4 и т. 5 и чл. 57 ал.
1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и
да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. АУАН не
отговаря на изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.209 а ал.1 от ЗЗдр, по която е квалифицирано нарушението е бланкетна и не съдържа състав на административно
нарушение, а съдържа само санкцията
за съответното нарушение.За да може нарушителят да разбере в какво е обвинен, трябва в АУАН и в НП да бъде цитиран
точно нарушения нормативен акт и тъй
като в текстовата част на акта се
твърди, че е нарушена противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗдр., да се посочи съответно с какъв акт е въведена тя и
коя точно мярка е нарушена.Разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдр.
не съдържа описание на противоепидемични мерки на територията на България, а сочи, че при
непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61 ал.1, с цел защита и опазване живота
и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.Посочване
на правната квалификация на нарушението
е от съществено значение, като следва да се има предвид, че между описанието на
нарушението и неговата правна квалификация следва да е налице пълно единство,
тъй като влияят върху правото на защита на нарушителя, а именно върху
възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. В
случая едва в НП в текстовата част са посочени
заповедите на министъра на здравеопазването, визиращи нарушената мярка,
което е недопустимо, тъй като още със съставяне на АУАН нарушителят следва да е
наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Освен това липсва
съответствие между посочените правни норми в АУАН и в НП, което е
съществено процесуално нарушение. Както и по-горе е посочено, в АУАН е записана
като нарушена разпоредбата на 209а ал.1
от ЗЗдр., а в НП
освен нея са посочени и разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдр. и двете заповеди на министъра на здравеопазването, а
именно Заповед №РД -01-197/11.04.2020г., с
която е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г., но само в текстовата част, като нарушението отново е
квалифицирано по чл.209 а ал.1 от ЗЗдр.С тези нарушения
е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е
могло да разбере какво е нарушението, за
което е наказано.Досежно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено, АНО в обстоятелствената част на НП не е отразил точно мястото на извършване на нарушението, като
твърди, че П. се е намирал на открито/закрито/ обществено място, а в АУАН е записал, че П. „не е поставила защитна маска”. Касае се
отново до допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице.
Освен изложеното по-горе, по преценка
на настоящата инстанция,
наложеното на жалбоподателя наказание не е съобразено и с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.При
получаване на АУАН с цялата преписка към него , АНО е бил длъжен на първо място
да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице, да издаде съответното НП и наложи
административно наказание на нарушителя.В конкретния случай тази
последователност не е спазена.Не е отчетена
конкретната тежест на извършеното
нарушение, както и обстоятелството, че жалбоподателят
е изпаднал в тежко социално положение,
тъй като сестра му, видно от
представеното Експертно решение на ТЕЛК
№ 0672/065/ от 21.05.2020 г. на Т.Д.П., е инвалид с 87% работоспособност с
диагноза: Разстройство на личността и поведението, дължащи се на боласт, увреждане и дисфункция на
главния мозък.Епилепсия -ГТКП.Лека
степен на умствена изостаналост. П. не
работи, защото трябва да се грижи за нея и двамата живеят с крайно оскъдни
средства в общинското жилище, в което са
настанени.Съдът счита, че са достоверни обясненията на същия ,че нямат
телевизор и радио и не е имал възможност да научи за издадената два дни
преди констатираното нарушение заповед на министъра на здравеопазването.Съдът
счита, че административно – наказващият
оран е следвало да съобрази, че се касае
до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и
да предупреди писмено нарушителя, че
при ново нарушение ще бъде санкциониран.От друга страна вина за това има и жалбоподателят,
който не се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 от ЗАНН в 3-дневен срок от
подписване на акта да направи писмени
възражения по него, в които да изтъкне обстоятелствата, посочени в жалбата по
делото.
При това
положение съдът намира обжалваното Наказателно постановление №295р
-6611/05.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч
ст.комисар Милен Семков Маринов за незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, а съставения акт за административно нарушение да се третира
като писмено предупреждение на
жалбоподателя по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №295р -6611/05.05.2020г. на директора
на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст. комисар Милен Семков Маринов, с което на В. Д.П. ***, ЕГН **********,
е наложено административно
наказание глоба в размер на 300/триста/ лева
на основание чл.209а ал.4 във вр. ал.1 от
Закона за здравето за нарушение по чл.63 ал.4 във вр.
ал.1 от ЗЗдр.,
във вр. с т.9
от Заповед №РД
-01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. на
министъра на здравеопазването, като незаконосъобразно.
Съставеният
акт за
установяване на административно нарушение Акт № 22/20 с бл.№ 827866 от 13.04.2020г. от Ц.С.Х.,***, да се счита като писмено
предупреждение по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Решението може да се обжалва пред Ловешки
административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
Районен съдия: