О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
17.07.2020 г., град П.
Пернишкият районен съд, ІІ –
ри гр. състав, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д.
№ 01513 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу М.Т.Р. за признаване за установено, че дължи сума в
размер на 1156,13 лева, представляваща ¾ от стойносттана ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «***, за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 149,33 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно
със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на исковете, тъй като е налице
постановен влязъл в сила съдебен
акт.
От представения от ответника съдебен акт, както и от извършена служебна справка от съда, се установява, че е постановено влязло в сила решение
по гр. д. № 05857 по описа за 2018 г. на Районен съд – П.. От същото е видно,
че е обявена за влязла в
сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03890/2018 г. на ПРС, с което М.Т.Р. *** АД сумата от 385,38 лева – стойност на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес гр. П., кв. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
както и 49,78 лева – лихва за забава, считано от
10.07.2016 г. до 28.05.2018 г.
В друга
част с обсъжданото решение са
отхвърлени исковите претенции на “Топлофикация – П.”
АД срещу М.Т.Р.,
скоято се иска да се признае
за установено, че дължи разликата от 385,38 лева до предявения
размер от 1740,61 лева - стойност на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес гр. П.,
кв. «***, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., както и за разликата
от 49,78 лева до предявения размер от 199,10 лева -
лихва за забава, считано от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г.
От мотивите на съдебния акт се установява, че заповедта е обявена за влязла в сила поради оттегляне на възражение, като вземанията се отнасяли за
¼ от общия им размер. За останалата
¾ от двете вземания исковете са отхвърлени,
тъй като не са доказани.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Субективните предели на сила на пресъдено нещо определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното със влязлото в сила решение правно положение относно съществуването респ. несъществуването на спорното право. Видно от влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 05857 по описа за 2018 г. на Районен съд – П., се установява, че страни са “Топлофикация – П.” АД (ищец) и М.Т.Р. (ответник), които са идентични в настоящото производство.
Обективните предели на сила на пресъдено
нещо касае предмета на делото (спорното материално право и търсената защита).
Тези предели имат значение за отвода на пресъдено нещо,
който предполага тъждество на предмета на разрешения с пресъдено
нещо спор и предмета на второто дело, по което се поставя този въпрос.
Тъждеството следва да се отнася както до основанието, така и до петитума на исковете по приключилото и новото дело. Видно от решението по гр. д. № 05857 по описа за 2018 г. на ПРС, се налага
извод, че вземанията касаят
цената на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес гр. П., кв. «***,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и
лихва за забава, считано от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г. Важно е да се отбележи, че исковите претенции по обсъжданото решение
не са заявени като частични искове.
Нещо повече изрично е посочено, че исковете за ¾ от вземанията
са отхвърлени, а за останалата ¼ от вземанията
е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължние по ч. гр. д. № 03890/2018
г. на ПРС (в тази част е прекратено производството).
Предметът на настоящото дело е идентичен с предмета на
производствата, по които са постановени решението по гр. д. № 05857 по описа
за 2018 г. на ПРС и влязлата в
сила заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 03890/2018 г. на ПРС. Това е така, тъй като
съвпада вида на вземането
(цена на топлинна енергия и
обезщетение за забава), както и другите индивидуализиращи белези (периоди и имот, до който се извършва доставката на енергия).
Предвид изложеното съдът намира, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на предявените искове в настоящото производство.
Съгласно
чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с в влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите когато законът разпорежда друго. На основание чл.
299, ал. 2 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Това налга
да се върне исковата молба и да се прекрати настоящото
производство.
Прекратяването на производство води до изовд, че следва да се обезсили издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 00295 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна има право да ѝ се заплатят направените разноски за заплащане на адвокатски хонорар, които са следните: 300 лева в исковото производство и 300 лева в заповедното производство.
Водим от горното и
на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.
01513 по описа за 2020 г. на Районен съд – П..
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на
парично задължние, издадена по ч. гр. д. № 00295/2020 г. на Районен съд – П..
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева в
исковото производство и 300 лева в заповедното производство.
Определението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: