РЕШЕНИЕ
№ 2001
гр. Варна, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110116347 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от С. Д. Д. против *, *,
представлявано от *-директор , иск с правно основание чл.3,ал.1 вр чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е работил
по трудов договор при осем часов работен ден и трудово възнаграждение от 145 лв. и е
придобил трудов стаж за периода от 01.09.1981 г.-01.08.1982 г. като дружинен ръководител
към Окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/ -Варна в
основно училище в с. *.
Поддържа, че в процесния период от време е работил като дружинен ръководител
към Окръжния комитет на ДМКС в основно училище в с. *, което е отразено в трудовата му
книжка. Излага, че е работил при осемчасов работен ден с изплащане на ежемесечно
трудово възнаграждение от 145 лв., имал право на платен годишен отпуск . След
прекратяване на трудовия договор на 31.12.1989год. е оформена трудовата му книжка. Сочи,
че след като подала документи за пенсия за осигурителен стаж и възраст от ТП НОИ-Варна
отказали да признаят стажа за процесния период поради липса на подпис на главния
счетоводител на извършената рекапитулация на стажа. Сочи, че ДКМС бил закрит през
м.02.1990 г., като създадената след него организация „Българска демократична младеж“
също прекратила съществуването си, а ведомостите за заплати на работилите в тези
структури били унищожени и не са предадени на НОИ. Иска се уважаване на претенцията.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника е изразил становище за
неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е иск по чл.3,ал.1 вр чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между него и структурите на
ДКМС е съществувало трудово правоотношение в периода от 01.09.1981 г.-01.08.1982 г. за
сочената него длъжност. Ответникът от своя страна е длъжен да установи фактите ,
изключващи положителните факти , на които ищецът се позовава.
Няма спор между страните, че дейността на организацията в която е работел ищецът
е прекратила дейността си без правоприемник .
От приетото по делото удостоверение /л.6/, издадено от НОИ-ТП град Варна се
1
установява, че липсват в осигурителния архив на НОИ писмени данни за положен от ищеца
стаж в процесния период ори работодател ОК на ДКМС гр. Варна.
Представен е препис от трудовата книжка на ищеца на л14-15 от която е вписван
стаж от 01.09.1981 г.-01.08.1982 г. на длъжност „дружинен ръководител“ с работодател Ок
на ДКМС Варна, като е положен подпис за „ръководител на
предприятието/учреждението/организацията/.
От приетия по делото протокол №44 от 20.08.1981год. , от заседание на бюрото на
ОК на ДКМС се установява, че ищцата е била утвърден на работа, като дружинен
ръководител в ОУ с. Дъбравино, с месечно възнаграждение от 145 лв., считано от 01.09.1981
г. /л.17 от делото/.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели
-* и *Д. Н.. След констатации по представените в оригинал трудови книжки на двете
свидетелки, съдът е установил, че и двете в процесния период са работили в ОК на ДКМС
Варна, първата на длъжност – инструктор, а втората – касиер-домакин.
Двамата свидетели сочат, че познават ищцата. Същата полагала труд в процесния
период в ОК на ДКМС -Варна като дружинен ръководител в с. *. И двете свидетелстват, че
за заеманата от ищцата длъжност е били предвидено работно време, работно
възнаграждение, платени отпуски. Свид. Н. сочи, че поради липса на човек, който да се
заминава само с въпросите касаещи лични състав, тя като касиер е оформяла всички
необходими документи за назначаване на служителите вкл. дружинните ръководители,
заплащането на техните възнаграждения и съотв. освобождаването им. Двамата свидетели
описват и в какво се е състояла работата по заеманата от ищеца длъжност.
Към доказателствата по делото е приета декларация , издадена и подписана от ищеца
, с която при известност на отговорността по чл.313 от НК, ищецът е заявил , че
потвърждава истинността на заявените в исковата молба по настоящото гражданско дело
обстоятелства.
От правна страна:
Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен
до 31.12.1999год., съгласно действащите до тогова разпоредби се явява сред онези правно
релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен
ред. Макар и производството да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР
въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска, а именно наличието на
удостоверение, издадено от работодателя /осигурителя , при който е придобит стажът, от
неговия правоприемник или друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа,
ведомости за заплати, че документите са загубени или унищожени, или удостоверение от ТП
на НОИ, че в архивите липсват писмени данни за претендирания стаж, когато ведомостите
и книжата са предадени или иззети и се съхраняват в НОИ. В случая съдът намира , че е
налице хипотезата на пр.1 от ал.2 на чл.5 от ЗУТОССР , съгласно който , когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж”.
В тази връзка съдебният състав приема, че са налице доказателства за липсата на
разплащателните ведомости на работодателя на ищецът, поради което същият има правен
интерес от установяване на трудовия си стаж по съдебен ред и предявеният иск се явява
процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Събраните свидетелски показания са допустими с оглед изпълнението на изискването
на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, а именно от трудовите книжки на свидетелите е ясно, че те са
работили в същите структури, за които твърди и ищеца, че е полагал труд в процесния
период. Показанията на двамата свидетели са последователни и безпротиворечиви,
основават се на лични възприятия, с оглед на което съдът им се доверява.
От показанията се установява, че ищцата е работила в периода 01.09.1981 г.-
01.08.1982 г. като дружинен ръководител в ОК на ДКМС- Варна. Работата тя е
осъществявала по трудов договор със всички произтичащи от този договор последици,
съгласно КТ. Установява се, че ищцата е била назначена на 8-часов работен ден, макар че е
полагала труд като при ненормиран работен ден / свидетелят Н. сочи, че дружинните
ръководители са имали ангажименти и извън утвърденото работно време/. Свидетелите
2
сочат, че ищцата е получавала месечно трудово възнаграждение, което се установява и
представения препис от протокол от заседание на бюрото на общинския комитет на ДКМС
от 20.08.1981г. В последния е посочена длъжността на ищцата съответстваща на вписването
в трудовата книжка на ищцата / вписванията в която не се признават от НОИ, поради липса
на реквизит при оформянето й/. Последната следва да се цени, с оглед всички събрани по
делото доказателства и доколкото съответства на показания на свидетелите за заеманата
длъжност, за периода и наличието на уговорена заплата, съдът цени вписванията в нея с
доверие.
С оглед всички събрани доказателства – писмени и гласни, които са абсолютно
еднопосочни, по отношение на факта, че ищеца е полагат труд в процесния период в
соченото от него учреждение съдът дава вяра на твърденията , на ищеца, заявени и с
представена по делото декларация за точни период, длъжност и място на работа.
Правоотношение на ищеца с ОК на ДКМС се характеризира с всички елементи на трудово
правоотношение / работно време, възнаграждение, отпуски, престиране на труд/ и стажа за
този период следва да приеме за установен като трудов.
В обобщение, съдът приема, че съвкупният анализ на събраните в хода на
производството доказателства е в състояние да обуслови извода за основателност на
предявения иск и като такъв същият следва да бъде уважен.
По реда на ЗУТОССР не е допустимо да се установява точния размер на трудовото
месечно възнаграждение/ чл.1, ал.3 ЗУТОССР/.
Съдът не събира държавна такса в настоящото производство, защото, съгласно чл.9 ,
ал.1 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон
не се събират държавни такси. Ищецът не е претендирал разноски, поради което и такива не
му се присъждат.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на * , представлявано от *-директор
по иск с правно основание чл.3,ал.1 вр чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, че ищецът С. Д. Д.,
ЕГН:**********, адрес: гр. * е работил по трудов договор при осем часов работен ден и
месечно трудово възнаграждение и е придобил трудов стаж за периода от 01.09.1981 г.-
01.08.1982 г. като дружинен ръководител към Окръжния комитет на Димитровския
комунистически младежки съюз /ДКМС/ -Варна в основно училище в с. *, което време
следва да му бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999 г., на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3