№ 10
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Я.
Членове:Даниела П. Костова
С.а Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от С.а Н. Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223000600245 по описа за 2022 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба на адв.М. Р. – защитник на подс.А. К. А., срещу
присъда № 33 от 31.05.2022г. по НОХД № 20223100200010/2022г по описа на
Окръжен съд – Варна.
Защитата на подсъдимия навежда доводи за допуснати от първата
инстанция съществени процесуални нарушения, свръзани с превратно
тълкуване на доказателствата по делото и липса на мотиви; твърди се и
неправилност и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд
относно наличието на негово виновно поведение, моли да бъде оправдан, в
условията на евентуалност се моли за наказание, определено в хипотезата на
чл.55 от НК.
С атакувания съдебен акт подсъдимият А. К. А. ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, че на 28.07.2016 г. в гр. Варна на бул. „Осми
приморски полк", при управление на моторно превозно средство -
мотоциклет „Хонда CBR 900RR3" с ДР № В 0681В, посока гр. Варна - кв.
Виница, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДП:
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
1
спрат, когато възникне опасност за движението", като по непредпазливост
причинил смъртта на Н. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, като след
деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343,
ал.1 б.“в“ и чл.54 от НК първата инстанция му е наложила наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложила с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г, вр. чл.37, т.7 от НК ВОС лишил подсъдимия А. А.
от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Със същата присъда, подс. А. е бил оправдан по първоначалното
обвинение и да е извършил деянието при нарушение на чл.20, ал.1 и чл.20,
ал.2, изр.1 от ЗДвП.
В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание участващият във въззивното производство
прокурор изразява становище за неоснователност на оплакванията на
защитата. Споделя изцяло изводите за наличие на допуснато от въззивника
нарушение на правилата за движение по пътищата, и то точно такова по
чл.20, ал.2, пр. 2 ЗДвП. Именно това нарушение според прокурора се намира
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния
резултат - смъртта на пострадалата. Според прокурора, установените по
експертен път величини на скоростта на движение на мотоциклета (59,58
км/ч, при разрешена 50 км/ч) и на неговата видимост към пешеходката - 56,17
м., обосновават извод, че сблъсъкът е бил предотвратим. Първата инстанция
е разгледала аргументирано въпроса за момента на възникване на опасността
и му е дала правилен отговор, съобразен и със съдебната практика, която
посочва, че това е винаги фактически извод, обусловен от конкретната
ситуация. Прокурорът споделя доводите на ВОС, че пешеходецът
представлява опасност за движението, не само когато е на пътното платно, но
дори тогава, когато от цялостното му поведение се възприема намерението за
навлизане в платното. Според представителят на ВАпП не е имало в
конкретния случай каквато и да е обективна причина при установената
фактическа обстановка, подсъдимият да не възприеме пешеходката и да не
спре. Липсата на наблюдение на обстановката е причина водачът да не
изпълни задълженията си като водач и да причини смъртта на пострадалата.
Повереникът на частните обвинители поддържа становище за
2
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не страда от
твърдяните пороци. Според частното обвинение основният аргумент за
ангажиране на наказателната отговорност на въззивника, възприет и от ОС, е
видимостта, която е той е имал към пешеходката, и която му е позволявала да
реагира своевременно на възникналата опасност. Повереникът на частните
обвинители намира, че заключенията на всички приобщени по делото АТЕ,
достигат неизменно до извод, че ако подсъдимият беше съобразил своето
поведение на пътя със ЗДвП, в частност при възникнала опасност да намали
своевременно скоростта си и да спре, ударът е бил предотвратим. Акцентира
се на липсата на реакция от страна на водача, който не е видял не само
пешеходката, но и велосипедистта С.. По отношение на наказанието, частното
обвинение го намира за справедливо и моли за потвърждаване на съдебният
акт.
Защитникът на подс.А. развива доводи за липса на виновно поведение
на подзащитния му, тъй като първоинстанционният съд неправилно е
определил първоначалния момент за възникване на опасността за подс.А..
В последната си дума подсъдимия заявява, че не се чувства виновен за
случилото се и желае да бъде оправдан.
Въззивната жалба е процесуално допустима, изхожда от надлежна
страна и е подаден в законоустановения срок. По същество, тя се явява
неоснователна.
Пред настоящия съд се поставя оплакване за пороци в начина на
формиране на вътрешното убеждение на съда по правно-релевантните факти
в резултат на непълен анализ и превратно възприемане на информацията от
доказателствените материали (чл.14, ал.1 НПК) и недостатъци в
съдържанието на мотивите към присъдата (чл.305, ал.3 от НПК).
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила са развити доводи за липса на мотиви на
постановената присъда. Принципно, липсата на мотиви на
първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения
от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до
въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите
са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде
разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава
невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по
какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд.
Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на ОС
Варна е изложил обстойни съображения по въпросите, визирани в чл.301
НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите
3
изисквания, посочени в чл.305, ал.3 от НПК, понеже е изложена възприетата
фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане
на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на
деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като е обсъдил задълбочено и аналитично
както относимостта и процесуалната годност на отделните доказателства и
доказателствени източници към предмета на доказване, касаещ обвинението,
така и конкретния "принос" на съответните доказателствени източници към
установяването на релевантните за това обвинение факти и обстоятелства. В
тази насока първата инстанция е положила значителни усилия и в крайна
сметка твърдението на защитата за допуснато процесуално нарушение по
същество се свежда до несъгласие с отказа на ВОС да възприеме
предложения от защитата прочит на доказателствата по делото и изведените
правни изводи. Въззивната инстанция споделя възприетия и от първата
инстанция анализ на доказателствените източници и изводимите от тях
правни последици.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства, настоящият въззивен състав приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. е правоспособен водач. Към инкриминирания момент
управлявал мотоциклет «Хонда CBR 900RR3» с рег. № В 0681В, закупен осем
месеца преди деянието.
На 28.07.2016 год., около 19.30 часа, подс.А. управлявал мотоциклета си
по бул. «Осми приморски полк» в посока от гр. Варна към кв. Виница, при
топло, сухо и светло време.
Пътят представлявал едно платно с две ленти за движение, отграничени
с бяла непрекъсната линия. Покритиато било асфалт, без неравности и дупки.
Участъкът имал наклон за изкачване, последван от плавен десен завой, който
преминавал в по-остър, продължавал по стръмнината, след което дъгата леко
се изправяла и следвал остър ляв завой по посока на движението на водача.
Максимално разрешената скорост за движение на МПС била тази за градски
условия - 50 км/ч. /т.1 л.155 от ДП/
При изграждането на пътя в посока Варна-кв.Виница бил премахнат
десния тротоар и били монтирани мантинели, въпреки наличето на
множество имотите, достъпът до които бил силно затруднен и налагал
4
прескачане на мантинелите.
След протести на гражданите за липса на достъп до имотите им, пред
дом 264 на бул. «Осми приморски полк» Община Варна изградила бетонни
стълби, била прекъсната мантинелата и била поставена отводнителна решетка
на реда на мантинелата. Маркировката за край на платното била в
непосредствена близост до отводнителната решетката. /л.41 т.1 от ДП снимки
от огл. протокол и закл. на в.л.Д. по НОХД /п-л от 31.05.22г./. Тротоар или
пешеходна пътека обаче липсвали.
По същото време пострадалата Н. Н. Н., на 81 години, и съпругът й
били на лозето си на бул. „Осми приморски полк" № 264. Около 19.30 часа
двамата съпрузи тръгнали да се прибират към централната част на града.
Двамата трябвало да се изкачат по стълбите до нивото на булеварда и да
пресекат платното, за да отидат на автобусната спирка отсреща и да ползват
градския траснпорт в посока центъра на гр.Варна.
Св.Николов подпомогнал съпругата си да се изкачи по бетонните
стълби, тъй като тя се придвижвала трудно и си помагала с патерица /тип
канадка-с подлакътник, доброволно предадена и приобщена като веществено
доказателство в съд. заседание от първоинстанционния съд/. Щом
пострадалата Н. Н. достигнала решетката, съпругът й я оставил, обърнал се и
се върнал обратно по стълбите, за да заключи вратата на имота.
Пострадалата в неустановен момент, но без да изчака завръщането на
съпруга си, предприела пресичане на пътното платно - тя тръгнала от
отводнителната решетка, преминала бетонната линия след решетката и
навлязла в платното за движение. Нейното поведение било наблюдавано от
движещия се в посока кв.Виница колоездач - свидетеля Д. С. С.. Той видял, че
Н. била буквално избутана от съпруга й по стълбите, за да стигне решетката,
след което тя тръгнала и бавно навлязла в платното, без да се огледа. С.
видял, че тя направила “две-три крачки в пътното платно“ /съгл. показанията
му т.1 л.59 и т.3 л.61 от ДП/ и навлязла в траекторията му на движение. В
последния момент той успял да я заобиколи отляво и избегнал удара с нея.
Когато я подминал, св.С. се обърнал и й извикал да внимава. Погледите им се
срещнали, но жената не реагирала, а продължила да пресича и така тя
навлязла на 1.20 метра в лентата за движение от дясната линия за край на
платното. Кратко време след това св.С. чул удар, обърнал се и видял тялото
на жената на платното, зад велосипеда си.
Непосредствено зад С. се движел мотоциклетът, управляван от
подсъдимия със скорост от 54.6 км/ч. Видимост към пешеходката и мястото,
5
от което тя навлязла в платното, за него се разкрила от най-малко 56.17 м.
Той обаче изобщо не възприел движещия се преди него велосипедист,
разминаването му с Н., самата Н. преди момент, когато сбъсъкът да е бил
неизбежен. Затова и въззивникът не реагирал нито с намаляване на скорост и
спиране, нито със заобикаляне. Последвал удар в предната лява част на
тялото на Н. с предната дясна част на мотора, когато тя се намирала на 1,20
метър навътре в дясната лента. Моторът се отклонил наляво, след което
подсъдимият паднал. Мотоциклетът се приплъзнал напред по платното,
спирайки на около 18 метра от приетия в огледа за ориентир № 1 стълб от
уличното осветление. Тялото на пострадалата било отхвърлено на около 20
метра от мястото на удара, в дясната лента за движение.
Колоездачът спрял и слязъл от колелото, а подсъдимият станал и също
отишъл до падналата жена. Двамата се опитали да й помогнат – сложили под
главата й дреха, А. намерил вода и започнал да я пръска по лицето. Обадил се
на тел. 112 и след около 10-тина минути на място дошли полицаи, за да
запазят местопроизшествието. Дошла линейка и откарала пострадалата в
болница. На местопроизшествието бил извършен оглед и изготвена скица към
него, обективирани в протокол.
Пристигналите служители на ПП съставили АУАН на подсъдимия, с
което започнало административно-наказателно производство за констатирано
от тях нарушение, изразяващо се в липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност.
Около 22.00 часа на същия ден в болницата пострадалата, вследствие на
получената комбинирана травма, починала.
Изложените фактически положения въззивният съд приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства - гласни и
писмени, и доказателствени средства, а именно: частично дадените на
съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на свидетелите,
приобщени по реда на чл.373, вр. чл. 283 от НПК, на св. Д. С., пред съда,
както и прочетените на основание чл.281 от НПК, заключенията на вещите
лица и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени
средства - протоколи за оглед на местопроизшествие- в присъствие на в.л.
инж. Й.М., протокол за оглед на мотоциклет, следствен експеримент - т.3
л.239 и други документи от досъдебното производство.
Чрез приобщеното заключение по СМЕ на д-р Д.Г. -СМЕ, /т.1 л.78ДП/
се установява, че смъртта на пострадалата е в следствие причинената
комбинирана травма, контузия на мозъка и мозъчния ствол, контузия на
6
белите дробове. Причинените от сблъсъка травматични увреждания са в
пряка причинно следствена връзка със смъртта на пострадалата.
От аутопсията на трупа е установено, че преобладаващата част от
описаните травматични увреждания по трупа са в резултат на детайлите на
мотоциклета, като те са реализирани в лявата половина на тялото,
включително в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Ударите са от
ляво надясно.
Уврежданията в областта на главата са в резултат, както от удари от
падане, така и от удар в детайлите на мотоциклета .
Ударите в лявата половина на лицето са в резултат на детайлите на
МПС-то. Тези в дясна тилната област са в резултат на падане и удар в
подлежащата пътна настилка, от където има счупване на мозъчно-черепната
кутия. Тогава са получени и тежките травматични увреждания в областта на
мозъка. Ударите са получени в посока отляво надясно.
При извършената аутопсия няма констатиран инсулт. Има
атеросклеротични промени, които говорят за мозъчно-съдова болест, но
развит инсулт няма - нито исхемичен, нито хеморагичен.
Към момента на удара пострадалата е била права.
Относно механизма на увреждането вещото лице счита, че
първоначалните удари са в долната половина на тялото, лявата гръдна
половина, таза и долните крайници. В последствие са получени ударите в
областта на лицето. Предвид същината на травматичните удари, като най-
тежките са в гръбначния стълб и таза, както и тазобедрената ямка. А нагоре
вече се касае за ожулвания и разкъсно-контузни рани.
Наред с това е установено значително по размер и кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясното коляно. От друга страна по-тежките
травматични увреждания са в областта на левия долен крайник и таза, което
означава, че тежестта на тялото в момента на удара е била върху левия долен
крайник и вероятно десният долен крайник е бил изнесен напред, при което
се е получило това кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното
коляно. Това означава, че десният долен крайник е бил пред левия. Този
механизъм може да се реализира и в крачка с изнесен напред десен долен
крайник.
Данни за друго неврологично заболяване, освен мозъчно-съдовата
болест,при аутопсията не е установено ,като има предвид атеросклероза по
мозъчни съдове, което в една или друга степен ощетява мозъчното
7
кръвообращение.
Според вещото лице установеното при аутопсията състояние на Н.
прижизнено не й е пречело тя да има нормална жизнена активност и да
осъществява обичайните си ежедневни задължения без чужда помощ.. Няма
тежки заболявания, които биха ограничили нейните физически възможности
за тази възрастова група. Като една 80-годишна жена е можела да се движи
нормално.
Проф. д-р Р., като част от тройна СТМЕ, в медицинското си становище,
което не се различава съществено от това на д-р Г. - сочи, че пострадалата е
страдала от мозъчно съдова болест, обусловила известна несигурност в
походката, което е установено и от невролог, отразена и в медицинските
документи от личен лекар; страдала е от високо кръвно налягане, което е
лекувано; имала и рефлукс, който се проявявал инцидентно.Самата мозъчно-
съдова болест не е била лекувана и от нея произтичала тази несигурност в
походката на база лошо кръвоснабдяване, от което следва общо медицинския
извод ,че е имала проблеми и се е движила по принцип по-бавно и с
променена и несигурна походка, поради което е и ползвала помощно средство
.
От изготвеното и приложено химическото изследване /т.1 л.71/ на
кръвта на подсъдимия, е видно, че той не е употребил алкохол или друго
упойващо вещество по време на инкриминираното деяние.
В хода на наказателното производство са били назначени и изслушани
множество АТЕ, които достигат до сходни изводи относно въпросите от
значение за изясняване на спора по делото – скорост на движение на
мотоциклета, опасна зоно за спиране и място на удара.
- Според С. и М. скоростта е била 56,92 км/ч непосредствено преди
произшествието, при което дължината на опасната зона за спиране е 40,90
метра. При скорост с разрешената - от 50 км/ч, опасната зона е 33,51 метра.
Разстоянието на видимост за водача към пешеходката е 67 метра.
Съобразената скорост, за да може да спре безопасно е 35,14 км/ч.
- Според Д. скоростта е била 56,3 км/ч непосредствено преди
произшествието, при което дължината на опасната зона за спиране е 35,23
метра. При скорост с разрешената - от 50 км/ч, опасната зона ще е 29,73
метра. Разстоянието на видимост към пешеходката е от 56,17 до 72,15м. Ако
се е движел в дясната страна на дясната лента- най-малката стойност от
56,17м. Съобразената скорост, за да може да спре безопасно е 42,3 км/ч.
8
- Според В., Я. и Д. скоростта е била 59,58 км/ч. непосредствено
преди произшествието, при което дължината на опасната зона за спиране е
42,97 метра. При скорост с разрешената- от 50 км/ч, опасната зона ще е 33,51
метра. Разстоянието на видимост към пешеходката е от 56,17 до 72,15м. Ако
се е движел в дясната страна на дясната лента- най-малката стойност от
56,17м./възприемат се резултатите от следствения експеримент на доц. Д./.
Според заключението на последно назначената експертиза – тази при
второто първоинстанционно разглеждане на делото – л.75-79 НОХД с вещо
лице Р. Д., скоростта по един от методите на изцисление, е била определена
на 54.5 км/ч. и именно тя е възприета от въззивния съд като най-благоприятна
за подсъдимия. Дължината на опасната зона за спиране при тази скорост
възлиза на 33.62 м.
Според всички експертизи, дори и подсъдимият да се е движел с
разрешената скорост от 50 км/ч за населеното място, то пешеходката при
всички варианти на изчисленията е попадала в опасната зона за спиране. За да
е можел безопасно да спре, е следвало да се движи с по-ниска от разрешената
скорост.
Същевременно по делото безспорно е установено, че нищо не е
ограничавало видимостта на водача на мотоциклета на разстояние поне 56,17
метра към мястото, в който пешеходката се е появила на пътя и е предприела
пресичане. Това обстоятелство е било установено не само по екпертен път, но
и чрез резулатите от проведения от в.л. доц.Р. Д. следствен експеримент на
мястото на инцидента /т.3 л.76-78 и сл.ДП/. Така и по емпиричен път се
установява, че подсъдимият е можел да види пешеходката от разстояние от
56,17 - 72,15 метра, като конкретната стойност зависи от неговото
местоположение на пътното платно/ вдясно, по средата или вляво на лентата
му за движение/.
Всъщност основният спорен момент по делото от съществено значение
за правилното му решаване е - кога загиналата пешеходка е станала опасност
за движението, с която подсъдимият, като водач на МПС, е бил длъжен да се
съобрази – дали това е момента на навлизането и в лентата за движение на
́
мотоциклета на въззивника (както настоява защитата) или от един по-ранен
момент, както е приел първоинстанционният съд.
В отговор на възраженията на защитата въззивният съд намира за
необходимо първо да посочи, че споделя като правилно становището на
първата инстанция, че в конкретния счучай казусът следва да се обсъжда
именно през призмата на чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП.
9
Конкуренцията между предвидима и непредвидима опасност отдавна е
изяснена и тя е намерила нормативно уреждане в двете хипотези по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Първото изречение изисква водачът предварително да отчете
негативното влияние на конкретни фактори от пътната обстановка и
съответно да съобрази скоростта си на движение с тях (като, ако не стори това
сам се поставя в невъзможност да преодолее опасността за движението), а
второто – възлага предприемането на мерки за намаляване на скоростта или
спиране при възникнала непридвидима опасност.
Моментът на възникване на опасност за движението е фактически
въпрос и не може да бъде свързан с формални критерии – като напр.
определени части от пътя. Освен това се касае за въпрос, чийто отговор се
дължи от съда, тъй като по съществото си представлява прилагане на правото.
Затова и становищата на експертите по многобройните АТЕ по делото биха
могли да бъдат обсъждани единствено като технически разрешения относно
възможността дадено МПС да спре на определено разстояние при определена
скорост на движение.
На следващо място, безспорно положение в доктрината и съдебната
практика е, че за начало на възникване на непредвидимата опасност следва да
се приеме моментът, когато пешеходецът без да е дал някакви признаци, че е
възприел наближаването на моторното превозно средство, се насочва от
тротоара или банкета към платното за движение и с поведението си явно и
очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Това е и началният
момент, когато водачът на МПС трябва да изпълни императивно вменените
му нормативни задължения за намаляване на скоростта и спиране.
Управляващите моторни превозни средства следва да наблюдават пътя
всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в
движението, като предприемат необходимото за предотвратяване на
произшествия, което подсъдимият е пренебрегнал в разглеждания казус. От
съществено значение за правилното решаване на случая е обективната
възможност на водача да възприме опасността за движение, а не дали изобщо
или доколко рано или късно водачът я е възприел, като съответно
обясненията на подсъдимия по този въпрос не биха могли да имат решаващо
значение. (ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС; Р 1432/74 г. по н. д. 1233/74 г. на III-то
н. о; Р 1179/75 г. по н. д. 1092/75 г. на III-то н. о.; Р 1232/78 г. по н. д. №
1108/78 г. на III-то н. о.; Р 819/80 г. по н. д. № 722/80 г. на III-то н. о.; Р 926/80
г. по н. д. № 836/80 г. на III-то н. о.; Р 269/83 г. по н. д. № 226/83 г. на III-то н.
о.; Р 134/85 г. по н. д. № 106/85 г. на III-то н. о.; Р 76/89 г. по н. д. № 39/89 г.
10
на III-то н. о.; Р 1476/90 г. по н. д. № 77/89 г. на III-то н. о. на ВС на РБ; Р
645/2007 г. по н. д. № 365/2007 г. на II-ро н. о. на ВКС на РБ.)
В конкретния случай Н., стъпвайки на отводнителната решетка, е
навлязла на пътя, чийто обхват съобразно дефиницията по § 1 т.9 ППЗДвП
включва платното/платната за движение, банкетите, тротоарите,
разделителните ивици, отводнителните окопи, откосите и ивиците,
ограничаващи пътя. От този момент тя е станала участник в движението
(съобразно дефинициите на това понятие, дадени от чл.2 ППЗДвП и §6 т.28 от
ЗДвП), тъй като заявеното от нея намерение да предприеме пресичане от този
момент вече е оказвало влияние за движението по пътя. В случая навлизането
й в лентата за движение на подсъдимия е било единствена и логична
възможност за продължаване на нейното движение, тъй като не е било
обективно възможно тя да се движи успоредно на пътната лента, предвид
липсата на тротоар и наличието на мантинела, прекъсната единствено пред
дом 264. Очевидно за пострадалата пешеходка не е съществувала и безопасна
алтернатива да предприеме пресичане на платната за движение, тъй като в
близост не е имало пешеходна пътека или друго съоръжение, което да
позволи тя да премине на отсрещния тротоар. Единствената възможна
траектория за движение на пешеходката е била да навлезе от дясно на ляво в
лентата за движение на мотоциклетиста, което тя и сторила. Затова, когато
пострадалата Н. е стъпила на пътя (в случая на коментираната решетка се
явява негова част), демонстрирайки готовност да навлезе на платното за
движение, за подсъдимия е възникнало задължението не само да се
съобразява с нейното поведение, но и да осигури безопасността й. Той е
разполагал с обективната възможност да изпълни това свое задължение, тъй
като е можел да възприеме нейните действия от най-малко 56.17 м. Затова
независимо от факта, че пешеходката е предприела навлизане в платното за
движение с бавен ход, когато автомобилът се е намирал на 27.11 м от мястото
на удара, след като водачът е имал обективна възможност да я възприеме в
един значително по-ранен момент - докато е бил на 56.17 м от последното,
той е бил длъжен да намали скоростта още в този момент. Величината на
видимост (възприетата стойност е най-благоприятната за подсъдимия) му е
позволявала да спре и при избраната от него скорост на движени от 54.5
км/ч., тъй като опасната зона за спиране възлиза на 33.62 м.
Затова и въззивната инстанция счита, че всички останали версии,
коментирани от защитата за вероятни хипотези, които не могат да бъдат
обсъждани, защото не намират опора в доказателствената маса, събрана по
11
делото.
При тези обстоятелства напълно обоснован е изводът на първата
инстанция за наличието на виновно поведение на подсъдимия А..
В обобщение - деянието на водача не може да се третира като случайно,
защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране,
когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент,
когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но
той не е сторил това, като по този начин подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да осигури безопасността на другите участници в движението.
В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 365/2007 г.,
II н. о. Именно допуснато от подсъдимия неправомерно поведение –
нарушението на чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП, което е и в непосредствена
причинна връзка със съставомерния резултат, не дава основание за
изключване на вината му при условията на чл.15 НК. Както се е произнасял
многократно и неизменно ВКС (Решение № 76 от 27.05.2022 г. на ВКС по н.
д. № 109/2022 г., I н. о.,) случайно деяние би било налице само при липса на
допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона
за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.
Пропускът на подсъдимия да забележи своевременно пешеходката се
дължи основно на неправилната негова оценка на пътната ситуация и до
неадекватен избор на скорост. В подкрепа на извода, че присъствието на
пострадалата е било обективно видимо, е и обстоятеството, че друг участник
в движението – колоездача С., разпитан като свидетел по делото, реално е
възприел пешеходеца Н. и е осигурил нейната безопасност.
По делото е безспорно, че е налице принос за настъпването на
вредоносния резултат и от страна на загиналата пешеходка. Решението на
пострадалата Н. да навлезе в платното за движение на подсъдимия, без да
вземе мерки за собствената си безопасност и без да отчете опасността за себе
си от приближаващия мотоциклет, управляван от подсъдимия, е било
необмислено, несъобразено със скоростта на движението на превозното
средство и отстоянието му, и съставлява нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Това нарушение също е в причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици, поради което правилно е отчетено от ВОС
като „съпричиняване“ на вредоносния резултат. Приносът на пострадалата за
настъпването на общественоопасните последици представлява обективно
смекчаващо обстоятелство, което се отразява върху преценката за тежестта на
12
деянието му и личната му обществена опасност, като ги намалява.
Поради изложеното въззивният съд счита, че след правилното
установяване на фактическата обстановка и след преценката на релевантните
по делото доказателства, първата инстанция е достигнала до законосъобразен
и правилен извод за обективна и субективна съставомерност на деянието,
осъществено от А. К. А., ЕГН ********** по предявеното му на първата
инстанция обвинение по чл.343, ал.1, б.„В” от НК. Именно нарушенията на
предписанията на ЗДвП относно избор на скорост (чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП)
са тези, които имат пряка и непосредствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Затова и въззивната инстанция се солидаризира с
изводите на ВОС, че подобна връзка не е налице по отношение на останалите
нарушения на правилата за движение по пътищата, посочени от
прокуратурата като осъществени от подс.А.. Тук следва да се посочи, че по
отношение на ВОС е действала забраната за reformatio in peus.
Първостепенният съд при разглеждане на делото за втори път като първа
инстанция е бил ограничен от изискването да не влошава положението на
подсъдимия, облекчено с присъда № 35/25.06.20221 г. по НОХД № 454/2020
на ВОС, с което е бил приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и
деянието е било преквалифицирано като престъпление по чл.343а, ал.1, б.Б,
вр.чл.343, ал.1, б.В от НК. Тази присъда е била отменена единствено по жалба
на подсъдимия, като ВАпС е върнал делото за ново разглеждане на първата
инстанция. По този повод е било образувано и НОХД № 10/2022 г. на ВОС,
по което е постановена и проверяваната присъда. Затова и ВОС не е
разполагал с процесуалната възможност да приеме квалификацията,
поддържана с обвинителния акт. С подобно правомощие не разполага и
въззивната инстанция не само по изложените ограничения, но и поради
липсата отново на съответен протест. Тези констатации правят излишно всяко
обсъждане доколко е правилно е бил приложен закона с извъшената
преквалификация на деянието на подс.А..
По оплакването за нарушение на закона при определяне на
наказанието:
Настоящият състав на ВАпС намира, че първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на материалния закон при определяне вида и размера на
наказанията, които да наложи на подсъдимия. Индивидуализирайки
наказателната отговорност на А. А., законосъобразно съставът на ОС Варна е
приложил чл.54 от НК, а не чл.55 НК, както претендира защитата. Първата
предпоставка за приложение на цитираната разпоредба е наличието на
13
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Изобилната практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези
смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите
такива, а изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания
казус от типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а
във втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. Възможно
е освен това някое от многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства да бъде изключително по своя характер – напр. тежко
заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Принципно, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност са
смекчаващи отговорността обстоятелства, но нямат изключителен характер.
Те могат да се разглеждат на плоскостта на многобройните такива, но само и
единствено в съвкупност с други смекчаващи обстоятелства. Правилно в тази
категория първата инстанция е отчела значителното съпричиняване за
настъпването на вредоносния резултат и от страна на пострадалата, за което
вече бяха изложени съображения. Оказаната помощ от въззивника на
пострадалата също не може да бъде отчетена като смекчаващо отговорността
му обстоятелство, защото тя е дала основание на първата инстанция да
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.
От друга страна обаче личността на подсъдимия като водач на МПС
разкрива завишена степен на обществена опасност. Видно от приложената по
делото справката от Пътна полиция /т.3 л.7 ДП/ подс.А. е бил санкциониран
нееднократно за извършени най-различни нарушения по ЗДвП - от
управление без колан, без документи, без гражданска отговорност, до
превишена скорост и др. Влезлите в сила НП са общо 13 броя. Част от тях са
със значителна давност, но последните му наказания като водач са от 2014г.,
2015г. и 2016 г. Последното НП от 2016г. е издадено по повод на процесното
ПТП, но констатираното нарушение не е относимо към деянието, предмет на
настоящия процес, а е свързано с управление на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба,
отново за престъпление по чл.343 А ал.1, б.Б от НК. Многократно е
санкциониран от Пътна полиция с фишове, с налагане на различни по размер
глоби за нарушаване на правилата за движение, като нееднократно му е било
отнемано свидетелството за правоуправление. Затова правилен е извода на
ВОС, че макар и да е с чисто съдебно минало, то коментираните писмени
доказателства характеризират подсъдимия като недисциплиниран водач на
14
пътя, причинил двукратно смъртта на други участници в движението. Затова
и въззивната инстанция намира, че не е налице втората предпоставка за
приложението на чл.55 НК, която изисква да се направи извод, че и най-
лекото наказание, предвидено за съответното престъпление се явява
несъразмерно тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се
достигне до подобно решение, поради което и не може да бъде уважено и
поддържаното в условията на евентуалност искане на защитата.
Изложените фактически и правни изводи мотивират въззивния съд да
приеме, че отмереното над минимума наказание „Лишаване от свобода” на
жалбоподателя А. е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК - да се
отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се
превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. При налагането на кумулативното наказание
по чл.343Г от НК първата инстанция също не е допуснала нарушение.
Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че не са налице
основания за намеса и ревизиране на наложените наказания.
По изложените съображения и предвид липсата на констатирани
основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, въззивният съд намира, че обжалваната първоинстанционна
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33 от 31.05.2022г., постановена по НОХД
№ 20223100200010/2022г по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му
пред ВКС на РБ.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15