№ 229
гр. Варна, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600300 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 НПК.
Образувано е по частна жалба на А. Й. срещу определение
№402/29.07.2022г. по ЧНД 713/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е
жалбата на А.Й. срещу постановление на ОП – Варна за частично
прекратяване на наказателното производство по ДП №337/2020г. по описа на
РУ – Аксаково е оставена без разглеждане като недопустима. Моли се за
„отмяна на определението, с което е потвърдено постановлението за частично
прекратяване на ОП - Варна и за връщане на делото за доразследване“.
Жалбата е неоснователна.
ОС – Варна е приел от фактическа страна, че ДП №377/2020г. по описа
на РУ-Аксаково било образувано за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр. с ал.1
от НК и по чл.198 ал.1 от НК. Изследвал обаче липсата на процесуални
предпоставки за допустимост на жалбата. Приел, че жалбоподателят
притежава качеството на пострадал, но установил, че жалбата му е не е
подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, позовавайки се на
разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК в констатацията си, че тъкмо там са
предвидени предвидени възможностите за упражняване на съдебен контрол.
Позовал се на липсата на основанията на чл.24 ал.1 от НПК, като и на чл.243
т.2 от НПК. Пояснил още, че обжалваното постановление, според което е
налице деяние по чл.198 ал.1 от НК, но не и такова по чл.142 ал.2 т.2 от НК,
1
не прегражда пътя на наказателното преследване, като не е налице и
изменение на обвинението в досъдебната фаза, поради това, че няма
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.142 ал.2 т.2 от НК
срещу конкретно лице. Съдът пространно е разяснил на жалбоподателя
правомощията на съда, в чийто обхват няма такова, според което да може да
указва на прокурора кое лице и за какво престъпление да привлече към
наказателна отговорност, позовавайки се на чл.127 ал.1 от Конституцията на
Република България и чл.46 ал.1 от НПК с пояснението, че това са
правомощия единствено в компетентността на прокурора. А правомощията
на прокурора да преценява правната квалификация на предмета на воденото
разследване не подлежи на съдебен контрол, а на контрол пред по-горен
прокурор по реда на чл.200 от НПК.
Всички гореизложени аргументи се споделят и от апелативната
инстанция. Следва да се отбележи, че очевидно гореизложеното е останало
неразбрано от жалбоподателя Й., който в частната си жалба срещу
процесното определение е изложил отново аргументи по същество срещу
постановлението на ОП – Варна и останал с превратното убеждение, че ОС -
Варна е потвърдил атакуваното от него постановление. Жалбоподателят не е
разбрал изложеното от ОС – Варна, а именно, че съдът не може да измества
прокурора в преценката му за наличие на основания за водене на разследване
по отношение на конкретни лица и деяния и съответно относно тяхната
правилна правна квалификация. Противното би означавало да се измести
прокурора от ръководно решаващата му функция на досъдебната фаза, която
иманентно включва преценката дали да се проведе разследване и за какво
престъпление. Това са въпроси, които попадат извън обхвата на контролните
правомощия на съда. Затова и жалбата, сезирала ОС - Варна, се явява
процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт на прокурора, който
не подлежи на съдебен контрол.
На жалбоподателя отново се обръща внимание, че за гарантиране
интересите на правоприлагането разпоредбата на чл.243 ал.10 от НПК
предоставя възможност постановлението за прекратяване да бъде предмет на
служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура, т.е. че
жалбата му може да бъде насочена към Апелативна прокуратура - Варна, а не
към съда. В обсега на компетентността си произнасяне от по-горестоящ
прокурор би могло да засегне проявените по делото факти и категорично да
2
обобщи следващите се правни изводи, съобразно претенциите на
жалбоподателя.
По изложените съображения и като намира, че не са налице отменителни
основания, то атакуваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.243 ал.7 от НПК
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №402/29.07.2022г. по ЧНД 713/2022г. на
ОС - Варна, с което е жалбата на А. М. Й. срещу постановление на ОП –
Варна за частично прекратяване на наказателното производство по ДП
№377/2020г. по описа на РУ – Аксаково е оставена без разглеждане като
недопустима.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3