РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000022 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260328/12.07.2021г., постановено по търг.д. №649/2020г.
по описа на окръжен съд П., „С.-**“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на „Ш.М.“ ООД, ЕИК ********* сумата 139 281.93лв.,
представляваща втора и трета вноски, дължими по Договор за спогодба от
17.08.2019г., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от
08.10.2020г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен
размер от 202 500лв. искът е отхвърлен; сумата 73 540.86лв., представляваща
неустойка за забавеното плащане за периода от 16.12.2019г. до 08.10.2020г. за
сумата от 139 281.93лв., дължима по силата Договор за спогодба; сумата 16
351лв. разноски по делото.
С решение №260396/14.10.2021г., постановено по реда на чл.250 от
ГПК, е допълнен диспозитивът на решение №260328/12.07.2021г., както
следва: „Осъжда „С.-**“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Ш.М.“ ООД,
ЕИК ********* сумата 73 540.86лв., представляваща неустойка за забавеното
1
плащане за периода от 16.12.2019г. до 08.10.2020г. за сумата от 139 281.93лв.,
дължима по силата Договор за спогодба от 17.08.2019г., като за разликата
до пълния предявен размер от 106 920лв. отхвърля иска като
неоснователен“.
Срещу решение №260328/12.07.2021г., постановено по търг.д.
№649/2020г. по описа на окръжен съд П., е постъпила въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство - „Ш.М.“ ООД. Въззивната
жалба е срещу тази част от решението, с която е отхвърлен искът за разликата
над 139 281.93лв. до пълния предявен размер от 202 500лв., представляваща
втора и трета вноски, дължими по Договор за спогодба от 17.08.2019г.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалвана част е неправилно.
Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за частичната
неоснователност на предявения иск, аргументирани с допусната
математическа грешка в договора за спогодба. Изложени са подробни
съображения за правната характеристика на договора за спогодба. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковата претенция да бъде уважена в пълен размер - 202 500лв.
Постъпила е въззивна жалба и срещу постановеното по реда на чл.250
от ГПК решение №260396/14.10.2021г., с което искът за неустойка е
отхвърлен до предявения размер за разликата от 73 540.86лв. до 106 920лв.,
като оплакванията са идентични с тези – срещу решение
№260328/12.07.2021г. Иска се отмяна на решение №260396/14.10.2021г. и
постановяване на друго, с което искът за неустойка да бъде уважен в пълен
размер – за сумата от 106 920лв.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
- „С.-**“ ООД, като в отговора е посочено, че същият е по въззивната жалба
срещу решение №260396/14.10.2021г., но са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба срещу решение №260328/12.07.2021г.
Във въззивните жалби и постъпилия отговор не се съдържат
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
2
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.288 от ТЗ, във вр. с
чл.365 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство „Ш.М.“ ООД основава
претенциите си на начално възникнали договорни отношения с ответника –
„С.-**“ ООД, произтичащи от договор за търговска продажба /с купувач –
ищецът и продавач – ответникът/, които отношения впоследствие са
оформени с договор за спогодба. На 27.07.2017г. страните са сключили
Договор за покупко-продажба на стоки: арматурна заготовка, изработена по
спецификация на купувача, количество - 250 тона, на обща стойност 252
500лв. без ДДС, като „Ш.М.“ ООД, в качеството на купувач, се е задължил да
заплати цената авансово в срок от един ден след сключването на договора,
което задължение изпълнил и на 28.07.2017г. превел по банковата сметка на
ответника пълния размер на уговорената цена с включен ДДС. Поради
частично неизпълнение от страна на продавача, на 17.08.2019г. страните
сключили договор за спогодба. В договора за спогодба е прието за безспорно,
че купувачът е заплатил на продавача по банков път сумата 252 500лв.,
страните са се съгласили да прекратят действието на сключения Договор от
27.07.2017г. и ответникът се е задължил да върне на купувача сумата 189
281.93лв. по банков път, като връщането следвало да стане по следния начин:
в срок до 15.12.2019 г. - 50 000лв.; в срок до 30.06.2020г. - 100 000лв. и в срок
до 31.12.2020г. - 102 500лв. Въвежда твърдение, че тъй като сумата за
плащане е с разсрочено връщане, размерът на дължимата сума е увеличен.
Ищецът е отсрочил изпълнението на задължението на ответника и поради
това вместо задължение в размер на 189 281.93лв. е приел заплащане на
вноски задължение в размер на 252 500лв. В чл.8 от договора за спогодба
страните са уговорили и заплащането на неустойка за забава при плащането
на вноските от 0.2% за всеки просрочен ден върху неизпълнената част от
3
задължението. Страните също са уговорили в т.9 от спогодбата, че при
неточно изпълнение за връщане на дължимото в размерите и сроковете,
цялото вземане става изискуемо, без да е необходимо ищецът да дава
допълнителен срок за изпълнение или да уведомява продавача за настъпилата
предсрочна изискуемост. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението да
заплати в срок първата вноска с падеж 15.12.2019г. се твърди, че ищецът е
провел успешно осъдително исково производство за сумата от 50 000лв. – по
т.д. №6/2020г. на ПОС. Предмет на исковата молба е претенция за втората и
третата погасителна вноска и уговорената върху тези вноски неустойка, като
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. /Към датата на предявяване
на исковата молба не е настъпил падежът на третата последна погасителна
вноска/. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
да се осъди ответникът да заплати: сумата 202 500 лв., представляваща втора
и трета вноска, дължими по Договор за спогодба от 17.08.2019г.; сумата 106
920лв., представляваща неустойка за забавеното плащане върху сумата 202
500лв., равняваща се на 405лв. дължима на ден неустойка за период от 264
дни - от 16.12.2019г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
съгласно чл.9 от спогодбата до 04.09.2020г., дължима по силата на чл.8 от
Договор за спогодба.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба
се оспорват предявените искове. Възраженията се свеждат по-скоро до
възражения по размера на исковите претенции, като са наведени
съображения, че е налице неяснота в договора за спогодба досежно размера
на записаните вноски, тъй като сборът от описаните вноски е 252 500лв., а
страните са определили общото задължение от 189 281.93лв. С оглед на това
несъответствие не би могло да се изясни какъв е и размерът на дължимата
неустойка, доколкото не би могъл да се определи какъв е размерът на
главниците по трите вноски. Въведени са възражения и срещу твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост и претенцията за третата погасителна вноска с
падеж 31.12.2020г.
При така наведените твърдения и възражения от страните, след като
съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба, съдът прие за
установено следното:
При отделяне на спорното от безспорното, следва да се приеме, че
4
правоотношенията между страните – търговци, се основават на валидно
възникнало договорно правоотношение – договор за търговска продажба с
продавач – ответникът и купувач – ищецът. Няма спор за наличие на частично
неизпълнение по този договор от страна на продавача – ответника, при което
правоотношенията между страните са преуредени с договор за спогодба от
17.08.2019г. и на този договор ищецът основава претенциите си.
В чл.1 от договора страните са приели за безспорно, че са сключили
Договор от 27.07.2017г. и цената по него в размер на 252 500лв. е платена
изцяло авансово по банков път от купувача „Ш.М.“ ООД. В чл.2 и чл.3 е
обективирано волеизявление, че продавачът е доставил на купувача стока на
обща стойност 22 818.07лв., а също и по нареждане на купувача на трето лице
„А.Г.“ ООД стока на стойност 40 400лв., т.е. общата стойност на доставената
стока е 63 218.07лв. Съвпадението на насрещните волеизявления в чл.4 и чл.5
от спогодбата е, че страните се съгласяват да прекратят действието на
Договор от 27.07.2017г. и продавачът следва да върне на купувача сумата 189
281.93лв., представляваща разликата между заплатената от купувача сума от
252 500лв. и стойността на доставената на купувача и на третото лице стока.
Клаузата на чл.6 от договора съдържа регламентация на начина на
изпълнение на задължението за заплащане на сумата от страна на „С.-**“
ООД, а именно – по банков път, с посочена банкова сметка, както следва: в
срок до 15.12.2019г. - 50 000лв.; в срок до 30.06.2020г. - 100 000лв. и в срок до
31.12.2020г. - 102 500лв. В чл.8 страните са уговорили заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението на продавача да върне
уговорената сума в размер на 0.2% за всеки просрочен ден върху
неизпълнената част от задължението, а в чл.9 е уговорена възможност за
предсрочна изискуемост при неизпълнение.
При така обективираната воля на страните в договора за спогодба и
предвид процесуалното поведение на страните – въведените твърдения и
възражения, първоинстанционният съд правилно е очертал основния спорен
въпрос по делото - какъв е размерът на подлежащата на връщане сума с оглед
разликата между изрично посочената сума за връщане от ответника от 189
281.93лв. /в чл.5 от договора/ и сбора на вноските, чрез които ще се погаси
задължението на ответника /чл.6 от договора за спогодба/, доколкото в
исковата молба ищецът твърди, че разликата е получена с оглед уговорката за
разсрочено връщане на авансово получената цена, а ответникът оспорва това
5
твърдение и заявява, че страните не са постигали уговорка за завишаване на
дължимата за връщане сума.
Отговор на този въпрос следва да се изведе по тълкувателен път – при
тълкуване волята на страните съгласно чл.20 от ЗЗД – при преценка на
общата воля на страните, като отделните клаузи да се тълкуват във връзка
една с друга, да се изведе общия смисъл на договора с оглед неговите цели,
обичаите в практиката и добросъвестността.
За да отхвърли частично предявения иск за главница, окръжният съд е
приел, че от текста на договора се установява, че страните изрично са
посочили размера на подлежащата за връщане сума - 189 281.93лв. Прието е,
че доколкото е изрично посочена сумата, която ответникът трябва да върне
поради прекратяването на Договор от 27.07.2017г. - 189 281.93лв. и не се
обективират в договора основания за завишаване на размера на подлежащата
за връщане сума, е налице математическа грешка при определяне на размера
на вноските и ответникът следва да дължи като втора и трета вноска сумата
от 139 281.93лв. общо, като е отчетено обстоятелството, че с Решение по т.д.
№6/2020г. на Окръжен съд П., влязло в сила на 17.03.2021г., „С.-**“ ООД е
осъдено да заплати на „Ш.М.“ ООД сумата 50 000лв., представляваща първа
вноска с падеж 15.12.2019г., дължима по Договор за спогодба.
Така даденото тълкуване на волята на страните е неправилно.
Неправилността на този извод на първо място произтича от правната природа
на договора за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД и целите на този
договор, утвърдени от обичаите в практиката. По смисъла на цитираната
материалноправна норма, договорът за спогодба е двустранен възмезден
договор, с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен
отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не
цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията
между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертват
действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че
то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в
себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за
частично поемане на несъществуващо задължение - чл.365 ал.2 от ЗЗД.
Вярно е, че в чл.5 от договора е посочено, че продавачът дължи
6
връщане на купувача сумата от 189 281.93лв. Тази клауза обаче има само
установителен характер – с нея е установена разликата между заплатената от
купувача сума от 252 500лв. и стойността на доставената на купувача и на
третото лице стока. Размерът на задължението на неизправния купувач за
връщане на „надплатената“ авансово сума е регламентиран едновременно с
начина на изпълнение в клаузата на чл.6 от договора. Този размер е ясно и
недвусмислено посочен, като сбор от конкретни три падежни вноски - в срок
до 15.12.2019г. - 50 000лв.; в срок до 30.06.2020г. - 100 000лв. и в срок до
31.12.2020г. - 102 500лв. В тази клауза е постигнато съвпадение на
насрещните волеизявления на страните – частичен отказ от страна на ищеца
от съществуващо право - да получи своевременно вземането си, чрез
разсрочването му на практика за период повече от една година и частично
поемане от страна на ответника на несъществуващо задължение – да върне
сума в по-висок размер от установената в чл.5 разлика между заплатената от
купувача сума и стойността на доставената на купувача и на третото лице
стока. Това тълкуване на волята на страните съответства в пълна степен на
правната природа и целите на договора за спогодба – чрез взаимни отстъпки
страните да прекратят един съществуващ спор или да избягнат един възможен
спор. Именно в това се изразява и действието на договора за спогодба –
страните да считат правното положение за такова, каквото са го признали и
завбъдеще да изпълняват задълженията си така, както са ги признали.
Ето защо изводите на първоинстанционния съд, че разликата в сумите,
посочени в чл.5 и чл.6 от договора се дължи на математическа грешка, а не е
осъзнато изразена воля на страните, са неправилни. /Що се отнася до
възражението на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба по
отношение на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, следва да се
съобрази разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, доколкото към настоящия
момент, както и към момента на постановяване на първоинстанционното
решение, е настъпил падежът на последната – трета погасителна вноска/. По
изложените съображения решение №260328/12.07.2021г. в частта, с която е
отхвърлен искът за главница – втора и трета вноски, дължими по Договор за
спогодба от 17.08.2019г. за разликата над 139 281.93лв. до 202 500лв. следва
да бъде отменено. Следва да се постанови друго, с което да се присъди
допълнително сумата от 63 218,07лв. /Ищецът не е претендирал законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба/.
7
По претенцията за неустойка, съответно въззивната жалба срещу
решение №260396/14.10.2021г., постановено по реда на чл.250 от ГПК:
От кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
неустойката по смисъла на чл.92 от ЗЗД са налице: валидно договорно
правоотношение, неизпълнение на една от страните по договора, за което
неизпълнение съществува клауза за неустойка в договора. Предвидената в
чл.8 от договора неустойка – 0.2% за всеки просрочен ден върху
неизпълнената част от задължението /в случая за задължение от 202 500лв. –
405лв. на ден/, обаче е прекомерна. В този смисъл клаузата на чл.8 от
спогодбата се явява нищожна, на каквато нищожност съдът и служебно може
да се позове. От значение е принципът на свобода на договарянето, но
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това
ограничение се отнася както за гражданските, така и търговските сделки –
аргумент - чл.288 от ТЗ. В случая преценката на съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди /като размерът на неустойката е повече от 50% от
неизпълненото задължение/ сочи, че уговорената в чл.8 от договора
неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и противоречи на добрите нрави. Това води до
неоснователност на претенцията за неустойка. Но първоинстанционното
решение, с което искът за неустойка е уважен, е влязло в законна сила и не
може да се влошава положението на жалбоподателя. Следва обаче да се
потвърди решение №260396/14.10.2021г., постановено по реда на чл.250 от
ГПК, с което искът за неустойка е отхвърлен за разликата над 73 540.86лв. до
пълния предявен размер от 106 920лв., макар и по други съображения.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.92/,
ищецът е сторил разноски в първоинстанционното производство в размер на
23 541лв. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция по съразмерност
му се дължат разноски в размер на 21 305,83лв. Или, освен присъдените с
първоинстанцинното решение разноски – 16 351лв., следва да му бъдат
8
присъдени разноски в размер на 4 954,83лв.
/Ответникът не е представил доказателства за сторени в
първоинстанционното производство разноски и такива не са присъдени./
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.47/
жалбоподателят е сторил разноски във въззивното производство в размер на
4 747,58лв. С оглед изхода от спора по уважаване на въззивната жалба срещу
решение №260328/12.07.2021г. и неуважаване на въззивната жалба срещу
решение №260396/14.10.2021г. му се дължат разноски в размер на 3 107,06лв.
Въззиваемата страна не представила доказателства за сторени във
въззивното производство разноски и такива не следва да се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260328/12.07.2021г., постановено по търг.д.
№649/2020г. по описа на окръжен съд П., в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от „Ш.М.“ ООД, ЕИК ********* срещу „С.-**“ ООД,
ЕИК ********* иск за разликата над 139 281.93лв. до 202 500лв.,
представляваща втора и трета вноски, дължими по Договор за спогодба от
17.08.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.-**“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА „Ш.М.“
ООД, ЕИК ********* допълнително сумата от 63 218,07лв. – част от втора и
трета вноски, дължими по Договор за спогодба от 17.08.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260396/14.10.2021г., постановено по реда
на чл.250 от ГПК, с което е отхвърлен предявеният от „Ш.М.“ ООД, ЕИК
********* срещу „С.-**“ ООД, ЕИК ********* иск за разликата над 73
540.86лв. до 106 920лв., представляваща неустойка за забавеното плащане по
Договор за спогодба от 17.08.2019г.
ОСЪЖДА „С.-**“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА „Ш.М.“
ООД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното производство в
9
размер на 4 954,83лв., както и разноски за въззивното производство в размер
на 3 107,06лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10