№ 229
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500375 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 606 от 22.06.2022 г., постановено по гр.д. 2015/ 2021
г., Окръжен съд Бургас е осъдил „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София 1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7,
ет. 5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, на основание чл. 493, ал.1,
т.1 и чл. 497, ал.1 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД, да заплати на М. Т. И. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, сума в размер от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания,
психически и емоционален дискомфорт), последица от пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 29.04.2021 г. на път ІІ-66, на територията
на Община Стара Загора, за което е образувана Щета № 411-880-3-2021,
ведно с обезщетение, в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от 10.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като за
горницата до претендирания размер от 30 000 лв. искът за главницата е
отхвърлен, както и акцесорният иск за обезщетение за забава върху тази
горница, начиная от 29.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата от 8000 лв. за
1
периода 29.04.-09.06.2021 г.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от М. Т. И., с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., срещу постановеното
решение, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за разликата
над 8000 лв. до размера от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума. Претендира се отмяната му и уважаване на иска до пълния му предявен
размер.
Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е преценил
правилно в тяхната съвкупност характера и тежестта на претърпените от
въззивника - ищец телесни увреждания, не е съобразил размера на
присъденото обезщетение със социално-икономическите условия в страната,
нормативно установените в Кодекса за застраховането нива на
застрахователни обезщетения и съдебната практика в сходни случаи.
Изброяват се получените контузии от пострадалия И. и се сочи, че лявата му
ръка е била гипсирана за период от около 35 дни, а около три седмици след
инцидента накуцвал с десния крак и изпитвал болки в коляното; приемал
болкоуспокояващи медикаменти; не можел да извършва нормална физическа
дейност и да полага грижи за малкото си дете. Подчертава се, че и до момента
ищецът не е възстановен от уврежданията и не е ясно дали ще се възстанови
напълно или ще се наложи оперативно лечение на китката му.
Излагат се доводи, че при определяне размера на дължимото
обезщетение съдът от първа инстанция не е отчел в достатъчна степен
икономическата конюнктура в страната, като се изтъква увеличаването
размера минималната работна заплата за периода от 1999 г. до настоящия
момент. При позоваване на съдебна практика, се инвокира оплакване за
занижен размер на обезщетението.
Претендират се разноски. Въвежда се възражение за прекомерност
на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна по делото –
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“” АД ,
надлежно уведомена за подадената въззивна жалба, не депозира отговор по
нея.
Постъпила е и въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
2
дружество „ОЗК – Застраховане“” АД, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., против постановеното
решение, в частта, с която предявените искове са уважени до размера на 8000
лв. – за главната претенция, и акцесорната претенция върху този размер.
Решението, в обжалваната част, се квалифицира като неправилно и
необосновано. Претендира се отмяната му, като при условията на
евентуалност се поддържа, че исковете следва да де бъдат отхвърлени над
размера от 5000 лв. за главницата и мораторната лихва върху този размер.
Поддържа се, че в обжалваната си част съдебното решение е
неправилно и необосновано.
Навеждат се възражения за липсата на причинно - следствена връзка
между противоправното поведение на застрахования водач, настъпилото в
резултат на него ПТП и причинените претендирани за репариране
травматични увреждания на ищеца М. И.. Твърди се, че не е налице пълно и
главно доказване на същата. Изтъква се, че в медицинския документ, съставен
при прегледа на ищеца на мястото на настъпване на ПТП, приет като
доказателство по делото, не е описано нито в какво се изразява контузията на
горния крайник, нито на кой от горните крайници е получената контузия.
Предвид отказа на пострадалия да бъде хоспитализиран, се поставя под
съмнение получаването на травмата от процесното ПТП.
В случай че съдът приеме възражението за липса на причинно
следствена връзка за неоснователно, се въвежда искане за уважаване на
заявеното възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния за
него резултат, в аспект непоставяне на обезопасителен колан. В тази насока се
поддържа, че на базата на заключението на вещото лице автоексперт по
изпълнената по делото комплексна експертиза следва да се приеме, че
въззивникът – ищец не е бил обезопасен с колан към момента на инцидента,
предвид изразеното от експерта становище, че при липса на поставен колан,
въздушната възглавница няма да сработи, както е и станало.
На следващо място се поддържа, че ищецът е допринесъл за
персистиране на вредите от инцидента, като е отказал да бъде
хоспитализиран, както и да проведе лечение на травмите непосредствено след
ПТП – обстоятелства, които са повлияли на оздравителния процес и на
продължителността на преживените от него болки и страдания. Заявява се, че
3
ищецът не е провеждал допълнителни медицински процедури и
физиолечение, независимо че такива му били препоръчани. Навеждат се
доводи във връзка с функцията на обезщетението за неимуществени вреди да
компенсира реално преживените болки и страдания, а не да бъде източник на
неоснователно обогатяване. Въззивникът – ответник застъпва позиция за
присъдено обезщетение в завишен размер, съобразно възрастта на
пострадалия, липсата на трудова заетост и размера на минималната работна
заплата за страната.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. Т. И., в който се моли за оставянето й без уважение.
Твърди се, че от приетите по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че контузиите на ищеца са следствие от процесното
ПТП. Подчертава се, че по делото няма данни за други травматични събития,
преживени от ищеца в този период.
Възразява се срещу доводите за съпричиняване от страна на ищеца.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивника - ищец, като следствие от пътен инцидент, при
който е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на
увреждането. Претендира се и лихвата за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
4
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
от прекия причинител на увреждането – Р. Й. С..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивникът - ищец е отправил до
застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498,
ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод
настъпилото застрахователно събитие и, поради отказ на застрахователя за
изплащане на обезщетение, е инициирал настоящото исково производство –
чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по същество.
Видно от данните по делото, на 29.04.2021 г., около 16.55 ч., на път
II-66, км 81+100, на територията на община Стара Загора е настъпило пътно-
транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ****,
управляван от Р. Й. С., и лек автомобил „Дачия“, с рег. № ****, с водач -
ищеца – М. Т. И., в резултат на което последният е претърпял телесни
увреждания.
5
Фактическата обстановка по настъпилото увреждане, установена от
вещото лице по изпълнената пред първоинстанционния съд комплексна
съдебна автотехническа и съдебно – медицинска експертиза сочи, че пътният
инцидент е настъпил когато автомобилът, управляван от пострадалия, е
намалил скоростта си, което не е било възприето от делинквента, поради
отвличане на вниманието, довело до липса на адекватна реакция по
намаляване скоростта на движение на управляваното от С. превозно средство
и сблъсък на предните му състави в задната част на автомобила на ищеца. В
резултат на горните действия е последвало отклоняване на автомобила на
ищеца и навлизане в лентата за насрещно движение, където е настъпил челно-
страничен удар с насрещно движещ се автомобил. Превозното средство, с
водач С., след колизията с автомобила на ищеца, е продължило движението
си напред, като е ударило друг автомобил, преди окончателно да се установи
в спряло положение в лентата за движение посока с. Ракитница.
В резултат на настъпилия сблъсък на въззивника - ищец са
причинени следните увреждания, установени на базата на ангажираните в
производството писмени доказателства и изпълнената комплексна съдебна
автотехническа и съдебно – медицинска експертиза: контузия на дясна
колянна става, с клинично изявен симптом болка; контузия на лява гривнена
става, със счупване на дисталния участък на лява лъчева кост (фрактура на
стилоидния израстък). Експертът е посочил, че е била предписана гипсова
имобилизация, за период от 35 дни.
Така установената фактическа обстановка относно механизма на
увреждането и причинените травми следва да се възприеме от настоящата
апелативна инстанция, като доводите във въззивната жалба на застрахователя
за липса на причинно-следствена връзка между пътния инцидент и
уврежданията следва да се отхвърлят, като несъстоятелни. Изразеното в
жалбата съмнение относно произхода на констатираните у ищеца
неблагоприятни отражения върху здравословното състояние именно от
гореописаното произшествие се обосновава от ответника с липсата на яснота
относно контузията в медицинския документ, съставен след ПТП и отказа на
пострадалия да бъде хоспитализиран. Следва да се изтъкне, че във фиша за
спешна медицинска помощ, изготвен непосредствено след инцидента, приет
като доказателство по делото, са отразени контузия и рана на горен крайник, а
в талона за преглед от деня, следващ инцидента, ясно е обозначена травмата
6
на лява гривнена става и лява предмишница. Уврежданията са коректно
удостоверени и в съдебномедицинско удостоверение от 7.05.2021 г., след
преглед на ищеца. Ето защо, при липса на успешно насрещно доказване,
убедително следва да се заключи, че визираните в исковата молба
травматични увреждания са резултат на пътно-транспортното произшествие,
в което ищецът е участвал. Отказът за хоспитализация няма отражение върху
причинно-следствената верига, довела до увреждането на здравето на
претендиращия обезщетение, доколкото, видно от медицинския документ,
предписаното лечение е било гипсова имобилизация, която е била приложена,
а не болнично лечение.
Предвид гореизложената обстановка по настъпване на пътния
инцидент, следва да се заключи, че с поведението си водачът на автомобила,
застрахован при ответника, е нарушил разпоредбите на Закона за движението
по пътищата, вменяващи в задължение на водачите да се движат на такова
разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да
избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, както и да
упражняват непрекъснат контрол върху превозното средство, което
управляват, регламентирани в чл.23, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП.
В настоящия случай, следва да се приемат за установени в
кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта –
нанесени на въззивника -ищец вреди от нематериално естество, стоящи в
причинна връзка с противоправно поведение на делинквента, при вина, която,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, се предполага.
Горното поражда в полза на увреденото лице право да получи от
застрахователя адекватна имуществена обезвреда на болките и страданията от
деликта.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания:
7
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не
абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства,
имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие
увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на
ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, от ангажираните в производството
доказателства – съдебномедицинска експертиза и гласни доказателства, се
установява, че вследствие инцидента въззивникът е получил увреждания с
комплексен характер – контузия на става, счупване на лъчева кост, контузия
на коляно. Претърпял е гипсова имобилизация на горния крайник с
продължителност 35 дни. Изпитвал е интензивни болки в първите дни от
увреждането, които постепенно са отшумели, но и понастоящем се наблюдава
спонтанна и палпаторна болка в травмирания участък. Видно от
заключението на вещото лице, въззивникът не е напълно преодолял травмите
си, липсват убедителни данни за пълно костно срастване, но обемът на
движение на крайника е възстановен.
Разпитаният пред съда от първа инстанция свидетел Калоянов,
непосредствено възприел състоянието на въззивника - ищец след инцидента,
споделя за неговите преживявания, натоварени със стрес и болкови усещания,
ограничения в битов и семеен план за известен период. Депозирани са гласни
доказателства в насока, че въззивникът не е възстановен след
произшествието, макар да е по-спокоен.
Към датата на пътния инцидент, пострадалият е бил на възраст 24 г.,
клинично здрав.
8
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– трудоспособната възраст на въззивника; причинените травматични
увреждания със счупване на кост на крайник и травма на коляно;
обездвижването на ръката; дефицитите в ежедневната рутина; претърпените
болки; както и непълното отшумяване на тези увреди, воден от общественото
схващане за справедлива обезвреда, към датата на увреждането, настоящият
състав намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 12 000 лв.
Въведено е от въззивника – застраховател възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
изразяващо се в твърдения, че пътният инцидент е бил способстван от
неговото нарушение на задължението за поставяне на обезопасителен колен
при управлението на автомобила.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
В разглеждания случай, възражението е неоснователно.
Вещото лице по съдебната автотехническа експертиза е дало
пълната динамична картина на пътнотранспортното произшествие, при което
са причинени уврежданията, като е заключило, че констатираният
травматизъм говори в полза на извода за правилно поставено средство за
пасивна защита на водача, тъй като, при пропуск да се обезопаси с колан, при
тази интензивност на удара, биха били наблюдавани увреди по главата и
гръдния кош, каквито в конкретния случай липсват.
Без основание се акцентира във въззивната жалба на репликата на
експерта в съдебно заседание, че при непоставен колан въздушната
възглавница няма да се отвори, от която се черпят доводи, че тъй като в
процесния случай възглавницата не се е отворила, от това следва, че колан не
е бил поставен. Самото вещо лице е изразило скептицизъм по отношение на
това недоказано произволно твърдение и е потвърдило при разпита си
отразеното и в писменото заключение становище относно правилно
употребената пасивна защита от ищеца, като водач.
Поради частично несъвпадане на изводите на настоящия състав с
тези на съда от първа инстанция, налага се частична отмяна на решението, в
отхвърлителната иска част, с присъждане на допълнително обезщетение в
9
размер на 4000 лв.
Видно от данните по делото, ищецът е претендирал обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, считано от 25.08.2021 г. Съдът от първа
инстанция е присъдил лихва от 10.06.2021 г., като в тази част решението, като
недопустимо, следва да се обезсили.
Претенцията за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателна, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 25.05.2021 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивника - ищец.
Предвид поискването на обезщетението за забавено плащане от по-късен
момент и при съобразяване на диспозитивното начало в процеса, лихвата
следва да се присъди считано от 25.08.2021 г. до окончателното изплащане.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
Предвид изхода от делото, на процесуалния представител на
въззивника - ищец следва да се заплати адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от претенцията, платимо от въззиваемото
дружество, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 890 лв. за първата инстанция и 1480 лв. за
въззивната инстанция (при актуалната редакция на цитираната Наредба).
На ищеца се дължат съдебно-деловодни разноски, пропорционално
на уважената част от претенцията 40 % (12 000/30 000) от сторените – 200 лв.
- заплатена държавна такса пред първата инстанция; 350 лв. - възнаграждение
на вещо лице, или 220 лв. за първоинстанционното разглеждане на делото.
От заплатената при въззивното обжалване от ищеца държавна такса от 73,30
лв. ответната страна следва да понесе 29,32 лв., при прилагане на горната
пропорция.
На дружеството – въззивник се дължат разноски, пропорционално на
успешната му защита пред двете инстанции 60 % (18 000/30 000) от
сторените: 1800 лв. – адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния
10
съд; 600 лв. – възнаграждение на вещо лице, или 1440 лв. за
първоинстанционното разглеждане на делото; пред настоящата инстанция на
въззивника – ответник следва да се възстановят, от заплатените 160 лв. –
държавна такса и 3180 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, 2004 лв.
Въведеното от въззивника – ищец възражение за прекомерност на заплатения
от въззивника – ответник адвокатски хонорар за защита от един адвокат пред
въззивния съд е неоснователно, тъй като при актуалната редакция на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на дължимото възнаграждение е 2020 лв., а платеното
такова без ДДС е 2650 лв., поради което следва да се съобрази, че същото не
надхвърля значително минимума и преценката на решаващия съд по чл.78,
ал.5 ГПК е дискреционна, а не обвързана.
Следва да се осъди дружеството - въззивник да заплати държавна
такса в размер на 480 лв. - 4 % върху уважената част от иска, както и сумата
от 240 лв. - 2 % пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 606 от 22.06.2022 г., постановено по гр.д.
2015/2021 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е осъдено
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“” АД ,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София1301, район
Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, представлявано от
А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив, площад „Кочо
Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати на М. Т. И. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, с адрес за връчване: гр. София, ул.
„Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., обезщетение за забава, в размер на
законната лихва за забавено плащане, върху главницата от 8000 лв., считано
от 10.06.2021 г. до 24.08.2021 г.
ОТМЕНЯ Решение № 606 от 22.06.2022 г., постановено по гр.д.
2015/2021 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М. Т. И. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, с
адрес за връчване: гр. София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., против
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“” АД ,
11
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София1301, район
Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, представлявано от
А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив, площад „Кочо
Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., иск за осъждане на дружеството да
заплати на М. Т. И. сума в размер от още 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, психически и
емоционален дискомфорт), последица от пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 29.04.2021 г. на път ІІ-66, на територията на Община
Стара Загора, за което е образувана Щета № 411-880-3-2021, ведно с
обезщетение, в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
считано от 25.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати на М. Т. И. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., сума в размер от още 4000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания,
психически и емоционален дискомфорт), последица от пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 29.04.2021 г. на път ІІ-66, на територията
на Община Стара Загора, за което е образувана Щета № 411-880-3-2021,
ведно с обезщетение, в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от 25.08.2021 г. до окончателното й изплащане,.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати на адв. Н. А.
М. - П., с адрес: гр. София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8, сумата от 890 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
12
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати на адв. Н. А.
М. - П., с адрес: гр. София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8, сумата от 1480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати М. Т. И. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., сумата от 220 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати на М. Т. И. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., сумата от 29,32 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за втората инстанция.
ОСЪЖДА М. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****,
с адрес за връчване: гр. София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., сумата от 1440 лв.-
съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА М. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ****,
с адрес за връчване: гр. София, ул. „Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 – адв. Н. М., да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
13
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., сумата от 2004 лв. -
съдебно-деловодни разноски пред втората инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати държавна
такса за първоинстанционното производство в размер на 480 лв., по сметката
на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. – заедно, с адрес за връчване: гр. Пловдив,
площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати държавна
такса за въззивното производство в размер на 240 лв., по сметката на
Апелативен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14