М О Т И В И
В
Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 829/2016г. по внесен от Плевенска
Окръжна Прокуратура обвинителен акт с повдигнато обвинение против З.П.А. *** за това, че на 15.06.2016г. в
с.********, обл.Плевенска, на ул.„********” в посока на движение за с.*******,
при управление на МПС – лек автомобил „ВАЗ 21013”, с рег.№ ЕН **** ВН, нарушил
правилата за движение по пътищата, установен в ЗДвП, както следва:
-
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движенето по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
-
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”;
-
чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“;
-
чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е
забранено да превишава стойността на скоростта от 50 км/ч в населено място“;
-
чл.8 от ЗДВП – „Водачите на ППС
използват дясната половина на пътя по посока на движението си освен в случаите
когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“,
и по непредпазливост
причинил смъртта на Д.В.Д., с ЕГН:**********,*** – престъпление по чл.343, ал.1, б.„в” във вр. чл.342, ал.1
от НК.
В
съдебното производство е допуснато предварително изслушване на страните по
решение, взето служебно от съда. В хода на проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.370 и сл. от НПК, подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Като следствие от тези самопризнанията, които подсъдимият А. е изразил
съобразно чл.371, т.2 от НПК, при провеждане
на съдебното разследване съдът не е събирал доказателства по отношение на
фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт. По тази
причина, при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са били използвани
доказателствени материали, събрани само в хода на разследването по ДП, както и
направеното от подсъдимия самопризнание, с породените от него правни последици
по смисъла на чл.372, ал.1 от НПК.
В пледоарията си по същество представителят на
ОП-Плевен поддържа обвинението и предлага на съда да признае подсъдимия А. за
виновен в извършване на престъпното деяние, като му наложи наказание в
предвидения по закон вид и размер – лишаване от свобода за срок от три години,
което да бъде отложено с петгодишен изпитателен срок, и наказанието да бъде
редуцирано, при приложение на чл.58а от НК. Предлага също, предвид разпоредбата
на чл.343г от НК, да бъде лишен подс.А. от право да управлява МПС за срок от
три години.
Защитникът по делото моли съда да признае З.А. за
виновен по обвинението срещу него, като му наложи наказание „лишаване от свобода“
при приложението на чл.58а от НК, и чл.66, ал.1 от НК, в минималния размер,
предвиден в закона, както и да не определя срок за лишаване от право да
управлява МПС. Защитникът излага своите доводи, основаващи се на пълните
самопризнания, направени от подсъдимия, критичното му отношение към извършеното
от него деяние и чистото му съдебно минало, както и възрастта и здравословното
му състояние.
Разпитан пред, съда подс.А. се призна за виновен,
признавайки всички факти по делото така, както са описани в обвинителния акт и
в последната си дума изрази съжаление за стореното и се разкайва.
От осъществената цялостна преценка на събраните по
делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подсъдимия
самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от
ОП-Плевен обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
З.П.А. е роден на ***г***. Женен, със средно техническо образование. Пенсионер.
ЕГН **********. Не е осъждан за престъпления от общ характер. Същият е
правоспособен водач, притежаващ свидетелство за управление на МПС от 1983г. с
категория „В” и „М”. Притежава лек автомобил марка „Лада 1200S” с рег.№ ЕН **** ВН, червен на цвят.
На
15.06.2016г. около 14.00 часа, А., съпругата му Р.А. и внукът му З.Г. – на 26
години, потеглили от с.******, обл.Плевенска за гр.Плевен с автомобила на подсъдимия.
Той управлявал лекия автомобил, а до него на предна дясна седалка седял внукът
му, зад когото седнала Р.А.. Времето било ясно и слънчево, пътят бил асфалтиран
без побитости и дупки, имало добра видимост. След с.****** автомобилът навлязъл
по пътя в с.********, обл.Плевенска, като се движел по централната улица на
селото – „********”, по посока към с.*******, със 66 км/ч, при допустима
скорост в населено място от 50 км/ч, съобразно ЗДвП.
В
същото време, по улица „******”, която е пресечна улица на централната „********”,
се движел с велосипед Д.В.Д. - на 12 години, от с.********. Същият започнал да
пресича платното на ул. „********”. Водачът на лекия автомобил – подс.А.
продължил движението си напред по улицата, като двете превозни средства се
движели едно към друго, и в един момент траекториите им на движение се пресекли
и настъпил удар между тях.
Първоначалният
контакт се осъществил между предната челна част на лекия автомобил и лявата
странична част на велосипеда. Последвало е ударно силово взаимодействие, от
което са настъпили съответни деформации. За лекия автомобил силовото
въздействие е било върху бронята, декоративната решетка, преден капак и челното
стъкло, с посока назад и косо наляво. За велосипеда и велосипедиста това
въздействие било странично върху лявата част на дясно – напред по посоката на
движение на лекия автомобил и назад, приложено върху страничната лява част на
велосипеда. Вследствие на ударните сили, велосипеда е отхвърлен напред на 38м
южно от приетата по делото ориентирна линия и се е установил на пътното платно.
Велосипедиста, след удара в предното стъкло, е отхвърлен на 30м от приетата от
вещото лице ориентирна линия на източната лента на пътното платно. Лекият
автомобил не е променил скоростта и посоката си на движение, като е продължил в
първоначалната посока и изминал 106м след удара в посока към с.*******. След
изчерпване на кинетичната енергия, той се е установил в дясната част на пътното
платно на ул.„********”. С преустановяване на движението на превозните средства
и велосипедиста, произшествието е приключило.
В следствие на настъпилото ПТП е причинен тежък съставомерен
резултат – в резултат на удара в лекия автомобил, на място е починал
велосипедиста Д.В.Д..
Междувременно
пристигнали и органите на МВР, които започнали огледа на местопроизшествието.
На
мястото на произшествието пристигнал екип на спешна помощ, който само
констатирал смъртта на пострадалото дете.
Видно
от съдебно-медицинската експертиза, смъртта на Д.Д. е настъпила вследствие от
тежките множествени травми, както следва: картина на бързо настъпила смърт –
интензивни морави трупни петна, тъмна течна кръв, мозъчен и белодробен оток,
петна на Тардьо по плевралните листове, запушване на дихателните пътища – трахея, бронхи с хранителни материи,
препълнен стомах, малък излив на кръв от меката мозъчна обвивка на полукълбата
на малкия мозък, счупване на лява бедрена кост, множество охлузвания и
кръвонасядания по цялото тяло, разкъсно-контузни рани по лицето и долните крайници.
При
химически анализ на кръвта, на пострадалия Д.Д. е констатирано наличие на
алкохол 1.8 промили – тази стойност е в границите на средна степен на алкохолно
опиване и се характеризира с подчертана емоционална лабилност, нарушена
координация на движенията, отслабване на вниманието, спад на самокритичността,
забавени реакции.
Причината
за смъртта е асфиксия /задушаване/, в резултат на аспирация – вдишване на
стомашно съдържимо, аспирацията е провокирана от травмата, получена при ПТП. В
случая благоприятстващ фактор е бил препълнения с храна стомах и наличието на
алкохолно опиване.
Изложената фактическа обстановка - описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не е предмет на оспорване от страна
на подсъдимия А. и от неговия защитник, като се приема от съда за установена по
безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание на извършителя;
от съпоставката на това самопризнание с писмените и гласни доказателствени
материали, събрани в хода на разследването по досъдебното производство – показанията
на свидетелите; заключенията на вещите лица, изготвили СМЕ на труп,
видеотехническата експертиза и АТЕ; протокол за оглед на местопроизшествие и
приложен към него албум; препис-извлечение от акт за смърт; удостоверение за
наследници; справка за съдимост; справка за нарушител/водач; приложената
медицинска документация, както и останалите писмени документи, приложени към досъдебното производство.
Правилен е изводът, че съдържащите се в посочените доказателствени източници
факти потвърждават направеното от подсъдимия самопризнание и описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Не се спори по делото, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия не се установява, а такава е установена при пострадалия –
1.8 промила на хиляда.
Механизмът на ПТП се изяснява от заключението на а
втотехническата експертиза. Установено е, че преди
произшествието автомобилът на подсъдимия се е движил в условната дясна лента на
платното на ул.“********“ със скорост от 66 км/час, на която е съответствала
опасна зона за спиране - 56м. Допустимата скорост за движение в този участък е
била 50 км/час. Скоростта на велосипедиста, при движение по ул.“******“, преди
навлизане на пътното платно на ул.“********“, е била 18 км/час. Преди
произшествието и двамата водачи не са извършили технически действия за
намаляване на скоростта или спиране преди преминаване през кръстовището.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност преди навлизане в
кръстовището да види и да възприеме движението на велосипедиста, да намали
скоростта и да спре, тъй като разстоянието за спиране на автомобила, при
движението му със скорост от 66 км/час, е било приблизително равно на
разстоянието на видимост към велосипедиста. Водачът на велосипеда е имал
видимост към автомобила, когато се е намирал на разстояние от мястото на удара
на около 30м по посоката, от която се е движел автомобилът. Това е определило
техническата възможност за велосипедиста да спре преди да навлезе в пътното
платно по ул.“********“.
Водачът на автомобила е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, като контролира пътната обстановка в
кръстовището, което е било открито и същият е имал техническа възможност да
възприеме велосипедиста още преди навлизане в кръстовището.
Водачът на велосипеда също е имал техническа
възможност да предотврати произшествието. Имал е техническа възможност да вижда
автомобила, да намали скоростта и да спре, за да пропусне автомобила да
премине, след което да навлезе в кръстовището.
От заключението на СМЕ се установяват вида на
получените телесни увреждания и причината за смъртта на пострадалия. Според
експертното становище, констатира се картина на бързо настъпила смърт на Д.В.Д.
/интензивни морави трупни петна, тъмна течна кръв, мозъчен и белодробен оток,
петна на Тардьо по плевралните листове/, запушване на дихателните пътища
/трахея, бронхи/ с хранителни материи, препълнен стомах, малки на площ контузии
на белите дробове, съвсем малък излив на кръв под меката мозъчна обвивка на
полукълбата на малкия мозък /субарахноидален хематом/, счупване на лявата
бедрена кост, множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло,
разкъсно-контузни рани по лицето и долните крайници, алкохол в кръвта 1.8
промили. Непосредствената причина за смъртта на пострадалия е асфикция
/задушаване/, в резултат на аспирация /вдишване/ на стомашно съдържимо, като
аспирацията е провокирана от травмата, а благоприятстващ факто е бил
препълнения с храна стомах и наличието на алкохолно опиване. Алкохолното
опиване е било в границите на средна степен, характеризиращо се с подчертана
емоционална лабилност, нарушена координация на движенията, отслабване на
вниманието, спад на самокритичността, забавени реакции.
Пълната картина на механизма на пътното произшествие
се допълва и от заключението на видеотехническата експертиза и приложения към
нея албум.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения внимателен и подробен
анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода
на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Изложената
фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимия З.А.. Заключенията
на изготвените по делото експертизи са обективни, точни, ясни и пълни, поради
което не пораждат съмнение в тяхната правилност.
Посочената съвкупност от доказателства формира
фактическата страна на обвинението по несъмнен начин. Фактическата обстановка се
покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не
се оспорва от страните. Изложените фактически обстоятелства се потвърждават
изцяло от направеното, по реда на чл.371, т.2 от НПК, от подс.А.
самопризнание, което се подкрепя по безспорен и несъмнен начин от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства- скорост и посока на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия; местоположението на пострадалия; мястото на удара; механизмът на
пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му; характерът на
нараняванията на пострадалия; допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП, са
установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
От фактите по делото може да се направи единствения извод,
че подсъдимият З.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.343,
ал.1, б.„в” във вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 15.06.2016г. в с.********, обл.Плевенска, на
ул.„********” в посока на движение за с.*******, при управление на МПС – лек
автомобил „ВАЗ 21013”, с рег.№ ЕН **** ВН, нарушил правилата за движение по
пътищата, установен в ЗДвП, както следва:
-
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движенето по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
-
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”;
-
чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“;
-
чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е
забранено да превишава стойността на скоростта от 50 км/ч в населено място“;
-
чл.8 от ЗДВП – „Водачите на ППС
използват дясната половина на пътя по посока на движението си освен в случаите
когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“, и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.В.Д., с ЕГН:**********,***. Нормите, определящи съставите по чл.343 от НК, са бланкетни, тъй като те се
запълват от правилата за движението по пътищата, чието нарушение е довело до
причинения вредоносен резултат. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която във всеки
конкретен случай се сигнализира, като се указва на водача с пътен знак, въвежда
правилото за движение, предвиждащо забрана за водачите на МПС да превишават
указаната скорост от 50 км/час в населено място, като по този начин се запълва
състава на бланкетната норма на чл.343 от НК. Безспорно е установено по
делото, че настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалия са в пряка и причинна
връзка с противоправното поведение на водача З.А. и допуснатите от него нарушения
по посочените разпоредби. Пътното произшествие е настъпилото по вина на
подсъдимия, но не - изключителна. Съгласно константната съдебна практика
съпричиняване от пострадалите за настъпване на вредите има само, ако
вредоносното събитие е в причинна връзка с допуснато от тях нарушение. В настоящия
случай фактическите констатации по делото установяват неправомерно поведение на
пострадалия Д.Д.. Същият е управлявал своя велосипед в състояние на средна
степен на алкохолно опиване, което му е попречило правилно и своевременно да
възприеме движещият се лек автомобил, да намали скоростта си на движение и да
спре, за да го пропусне, при навлизане в кръстовището, на което предимство за
движение е имал именно автомобилът.
От субективна страна, деянието е извършено от подс.А.
виновно, по непредпазливост, при нейната форма – небрежност, по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Подсъдимият
обективно е причинил съставомерния резултат, без да е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но като правоспособен водач, който познава
правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика от,
той е бил длъжен и е могъл да предвиди, в съответствие с особеностите на
конкретната пътна обстановка и указана забрана за превишаване на скоростта над
50 км/час, настъпването на общественоопасните последици. Посочените
обстоятелства са изисквали проява на повишено внимание и предпазливост от
страна на водача и готовност, от негова страна, при възникване на опасност за
движението да спре. Предвид сравнително дългия стаж на подсъдимия като водач на
МПС, последният е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Именно поради това, подсъдимият е следвало в по- голяма степен да
съблюдава стриктно установените правила за движение по пътищата и да спази
задълженията си като водач на МПС да намали скоростта на движение или при
необходимост да спре. Той е имал и техническата възможност да възприеме
наличието на препятствие на платното за движение /велосипедиста/ и да стори
необходимото, за да предотврати удара. Като не е строил това, той е проявил
престъпна небрежност, разсеяност и невнимание на пътя, което е струвало живота
на детето. Същият, като водач на МПС, е следвало да съблюдава стриктно установените
правила за движение по пътищата и проявената в конкретния случай от негова
страна небрежност към тези правила, е основна причина за възникване на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат.
При определяне на вида и размера на наказанието за
подс.А., съдът съобрази предвиденото в съответната разпоредба на НК като вид и
размер наказание за този вид престъпления. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.343,
ал.1, б.„в” във вр. чл.342, ал.1 от НК законодателят е установил граници на наказанието лишаване от свобода, от две
до шест години. Осъщественото от подсъдимия деяние се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, предвид характеристиките на същото, вида
на нарушените обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина на
осъществяване и честата му проява в обществото. Обстоятелството, че напоследък
са зачестили транспортни произшествия с човешки жертви в населените места, сочи
на завишена степен на обществена опасност на този вид деяния, което обуславя
необходимостта от по-строга наказателна политика, като един от факторите за
ограничаването на тази неблагоприятна за съжаление тенденция. Високата степен
на обществена опасност на деянието се извежда от настъпилия вредоносен резултат
- отнет е животът на едно дете, от факта, че тези престъпления бележат
значителна динамика в последно време и прекършват живота на много хора, поради
което обществото е изключително чувствително към този род деяния.
При преценка на степента на обществена опасност на
личността на подсъдимия, съдът съобрази наличните по делото смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Безспорно е установено по делото, че
подсъдимият е възрастен и болен мъж; признал е вината си още на досъдебното
производство и е съдействал на разследването, поради което това признание на
фактите законосъобразно е отчетено като допълнително смекчаващо отговорността му
обстоятелство; изразява искреното разкаяние и съжаление за настъпилия
вредоносен резултат; проявява критичност към деянието и е оказал парична помощ
на майката на пострадалото дете непосредствено след произшествието. Изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни. Влияние, при
определяне степента на отговорност на извършителя, оказва и поведението на
самия пострадал и факта, че с това поведение той е съпричинил транспортното
произшествие – управлявал е превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта от 1.8 промила.
Като отегчаващо отговорността на извършителя обстоятелство
съдът определи това, че е причинена смърт на дете, въпреки, че водачът на
автомобила, причинил катастрофата, не е избирал жертвата си на пътя, но е можел
да предположи, че в населеното място, в което се е движел, по пътищата може да
се срещнат велосипеди, управлявани от деца. Сезонът е лято, децата са били във
ваканция и времето е било подходящо – топло и слънчево, за управление на
велосипеди. Несъобразяването, от страна на подсъдимия, на конкретно
установените правила за движение по пътищата, в най-голяма степен гарантиращи
безопасността на участниците в движението, сочи на занижен личен самоконтрол
като водач на МПС и надценяване на уменията му като шофьор. Допуснатите от
подсъдимия нарушения установяват пренебрежителното му отношение към правилата
за движение по пътищата, обстоятелство, което не следва да се пренебрегва при
оценка на личната му обществена опасност. В настоящия казус, същият не е оценил
обективно необходимостта от повишено внимание и предпазливост от негова страна
като водач, готовност при възникване на опасност за движението да спре и да
пропусне движещия се велосипедист.
Съобразявайки изложените обстоятелства и за постигане
целите по чл.36 от НК, справедливо и адекватно на
извършеното престъпление и личността на дееца се явява налагане на наказание
лишаване от свобода при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,
за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което, редуцирано с
една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК се определя в размер на
ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. В настоящият казус ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се явява нецелесъобразно за
поправянето на подсъдимия и за постигане целите на двете превенции –
индивидуална и генерална. С оглед определения размер на наказанието лишаване от
свобода и чистото съдебно минало на дееца, не са налице законови пречки за
приложението на института на условното осъждане, визиран в чл.66 от НК, а и подсъдимият не е личност
с трайно криминално поведение, обикновено налагащо изолирането на дееца от
обществото. При решаването на въпроса дали е целесъобразно приложението на чл.66, ал.1 от НК, индивидуалната и
генералната превенция следва да бъдат анализирани в светлината на
диалектическата им връзка, какъвто е и замисълът на законодателя. При това,
съдът е длъжен преди всичко да прецени дали поправянето и превъзпитанието на
дееца може да бъде постигнато с отлагане изтърпяването на наложеното наказание.
Но това съвсем не го освобождава от задължението да съпостави този си извод с
нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието и необходимо
условие за отмерване на справедлива санкция. Наказанието е справедливо, когато
съответства както на тежестта и моралната укоримост на извършеното
престъпление, така и на личната на дееца. И това е възможно само при постигане
на необходимия баланс, целящ поправителното и превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия и обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо
извършителите на подобен род посегателства. Този процес изисква внимателна
оценка на конкретната обществена опасност на деянието и отражението му в
обществото. В този смисъл, при решаването на въпроса дали да се приложи
института на условното осъждане, съдът следва да прецени не само личните
качества на дееца, но и неговото поведение като водач на МПС, конкретната
обществена опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха
се постигнали целите на чл.36 от НК. В конкретния случай съдът
намира, че и с прилагането на института на условното осъждане може да се
въздейства предупредително и възпиращо не само спрямо извършителя, но и върху
другите членове на обществото. Затова отложи изпълнението на наказанието от
ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
Идеята за санкцията единствено като назидание за
останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система.
Българският наказателен закон е изграден върху разбирането, че наказанието трябва
да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо, а справедливото
наказание е целесъобразно. Именно чрез баланса между двете цели на наказанието
- генерална и индивидуална превенция се постига крайната цел на
наказателно-правното въздействие - общата превенция.
Наред с наказанието лишаване от свобода съдът счете, че
следва да определи и кумулативно предвиденото наказание по чл.343г във вр. чл.37, т.7 от НК - лишаване от право подсъдимият
да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, предвид всички обстоятелства, обсъдени
по-горе, отнасящи се до конкретната тежест на престъплението и за увеличаване
степента на поправително въздействие на наказателната репресия.
Предвид изложеното, така определените по размер и
наложени кумулативни наказания на З.А., в своята съвкупност, съдът намира, че отговарят
на изискванията на чл.57, ал.2 от НК, съответни са на
извършеното престъпление и на дееца и са напълно достатъчно за постигане целите
както на специалната, така и на генералната превенция.
Съдът постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – люспи от боя от автомобил „ВАЗ“, да останат на съхранение по
делото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия З.П.А. да заплати по сметка на ОД на МВР–Плевен сумата
от 525.43 лева – разноски от досъдебното производство.
При тези мотиви съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :