№ 59
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110217969 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. А., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-023997 от 24.11.2021 г., издадено от Началник сектор Отдел
„Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В подадената жалба се изразява несъгласие с констатациите отразени в НП.
Жалбоподателят счита, че няма вина за настъпилото ПТП, доколкото другият участник му
се е извинил с жест, без да разговарят, а също така, че не е имало щети по двата автомобила.
Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.
Вададжийска. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за отмяна на
наказателното постановление, като счита, че фактическата обстановка в него е неясна и
неточна. Също така намира, че на местопроизшествието не са присъствали органи на
полицията, а наказателното постановление е издадено единствено въз основа на сведения на
другия участник в ПТП-то. Отделно, посочва, че актът не е съставен в присъствието на
жалбоподателя.
Жалбоподателят поддържа изложеното от адвоката си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
На 16.08.2021 г., около 13:30 часа, жалбоподателят Н. А. управлявал лек автомобил „***
собственост на *** с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Бяла Черква“, като на
кръстовището с ул. „Мидия“ жалбоподателят се престроил в лявата лента. Същият не
1
пропуснал движещия се в лявата лента лек автомобил марка *** и реализирал ПТП със
същия. Жалбоподателят без да спира продължил по пътя си.
Водачът на лекия автомобил, марка ***, подал сигнал на телефон 112.
На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - ***
За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1797587/16.08.2021 г.
От водача на лек автомобил, марка ***, била попълнена декларация от 16.08.2021 г.
От водача на лек автомобил, марка и модел „Тойота Рав 4“, рег. № СВ 8494 НМ, била
попълнена декларация от 19.10.2021 г.
Впоследствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
221113 от 19.10.2021 г. от Ц. Х. Ц. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“,
Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил съставен в присъствието на двама
свидетели и в присъствието на жалбоподателя, като екземпляр от същия му бил връчен
срещу подпис на 19.10.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-023997 от 24.11.2021 г. от Началник сектор Отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5
ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП били наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Препис от същото бил връчено на
жалбоподателя на 09.12.2021 г. лично срещу подпис.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц. Ц.
и обясненията на жалбоподателя.
Свидетелят Ц. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като сочи, че
АУАН е съставен по докладна записка.
Относно обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание пред настоящия
съдебен състав, съдът намира, че следва да кредитира същите с доверие относно мястото и
датата на настъпилия инцидент, както и поведението на жалбоподателя след неговото
настъпване, доколкото се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Съдът
обаче счита, че твърдението на жалбоподателя, че между двата автомобила не е имало удар,
а „леко приплъзване“ се явява субективна оценка и не следва да се взема предвид при
изграждане на вътрешното убеждение на настоящата съдебна инстанция. На следващо място
изложеното от жалбоподателя, че върху автомобила му не е имало никакви щети не
изключва обстоятелството, че между двата автомобила е настъпило ПТП. Жалбоподателят
категорично заявява, че при настъпилия инцидент не е спрял и не е осъществявал контакт с
водача на другия автомобил.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Ц. Ц., обясненията на
жалбоподателя Н. А., декларация от жалбоподателя от 19.10.2021 г., протокол за ПТП №
1797587, справка картон на водача, декларация от С. Дишев, скица към протокол за ПТП №
1797587 от 16.08.2021 г., заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на МВР,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, заповед № 513з-242/12.01.2016 г.
на директора на СДВР и акт за встъпване в длъжност от 28.01.2016 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на
защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 19.10.2021 г., в деня, в който е бил призован
нарушителят и в негово присъствие. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
2
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният
АУАН е съставен от Ц. Ц. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична
дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да
съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от
*** която работи като „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са
оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице са словесни описания на нарушенията, които съответстват на посочените в
АУАН и НП правни квалификации на същите. В обстоятелствената част на АУАН и на НП
достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от
обективния състав на нарушенията.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване,
уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на
нарушителя и двама свидетели.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП регламентира задължение, съгласно което водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Съдът намира, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателят е предприел маневра на ляво, като не се е съобразил с
преминаващото в ляво от него МПС, *** поради което е реализирал ПТП. Настоящият
съдебен състав намира, че обстоятелството, че между двата автомобила е имало
съприкосновение е безспорно доказано, като дори жалбоподателят в своите обяснения не
отрича, че е преминал в лявата лента, като определя съприкосновението между двамата
автомобила за „леко приплъзване“.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено
положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при
което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае
съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Направените в АУАН
констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от
доказателствата по делото.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения
досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид.
Относно нарушението по пункт 2 от НП
3
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Анализът на нормата сочи, че за да е приложима тази хипотеза, необходимо е
участниците в ПТП да не са постигнали съгласие относно обстоятелства, свързани с
извършването на ПТП. В случая, видно от обясненията на жалбоподателя, както и от
посоченото в попълнената от лицето С. Д. декларация, жалбоподателят е напуснал мястото
на произшествието, без да установи последиците от ПТП, както и без да е установен контакт
между него и водача на увреденото МПС, поради което и сочената от
административнонаказващия орган хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е
неприложима, поради липса на елемент от обективната страна на тази хипотеза -
непостигнато съгласие между участниците в произшествието.
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, нарушение извършва водач, който не е
спрял след ПТП, за да установи какви са последствията от него. Ето защо, следвало е да се
вмени във вина нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не както е преценил
наказващият орган, като е дал квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде
отменено в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а в останалата част следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че съдът намира твърдените нарушения
за безспорно доказани, но едното от тях за неправилно квалифицирано, то следва
претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-023997 от 24.11.2021 г., издадено
от Началник сектор Отдел „Пътна полиция“ СДВР, в частта, в която на Н. А. А., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4