ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 249202.10.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502257 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано по повод частна жалба, подадена от ЕТ „Русена – Ценка Едрева“, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, ет. 2, чрез адв.
Росен Диев против Разпореждане № 13509/29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1767/2020 г. по описа
на БРС, с което е върнато като просрочено подаденото от жалбоподателя възражение по чл.
414 от ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 3512 от 08.06.2011 г. по
ч.гр.д. №5217 по описа за 2011 г. на Районен съд Бургас.
В жалбата се посочва, че заповедният съд неправилно е приел, че заповедта за
изпълнение била редовно връчена на дата 14.07.2011 г., на която дата било залепено
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК за връчване на първата покана за доброволно
изпълнение, изпратена по изпълнително дело №272/2011 г. по описа на ЧСИ Георги
Михалев. Излагат се подробни съображения относно нередовността на това връчване, като
се посочва, че и преди измененията в чл. 47 ГПК от 2017г., съдебната практика е възприела,
че за да е редовно връчването по чл. 47 от ГПК е необходимо връчителят да е извършил
поне три отделни посещения на адресата, осъществени с интервал от поне една седмица,
едното от които да е в неприсъствен ден. Посочва, че срокът за подаване на възражението по
чл. 414 от ГПК е започнал да тече считано от датата на връчването на втората покана за
доброволно изпълнение, извършено лично на длъжника Ц. Е. в кантората на ЧСИ Георги
Михалев, а именно от датата 28.02.2020 г. Възражението било депозирано пред БРС на
09.03.2020 г., или в рамките на законоустановения срок. Посочва се, че понастоящем
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, като
настъпилата по закон перемпция е констатирана с Постановление за прекратяване от
11.03.2020 г. на ЧСИ Георги Михалев. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и
прави доказателствено искане за изискване на преписката по изпълнително дело № 272/2011
г. по описа на ЧСИ с рег. № 703 на КЧСИ.
1
Препис от частната жалба е връчен на другата страна по заповедното производство –
Община Бургас, като в срока по чл. 276 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
С Разпореждане №3674 от 17.09.2020 г. по настоящото дело, съдът на основание чл.
192 от ГПК е задължил ЧСИ Георги Михалев да представи заверено копие от преписката по
изпълнително дело № 272/2011 г. по неговия опис, като същото е постъпило по делото на
28.09.2020 г.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, легитимирано да
обжалва постановения от БРС съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима, но по
същество същата е неоснователна поради следното.
Предмет на обжалването е Разпореждане № 13509/29.07.2020 г. по ч.гр.д. №
1767/2020 г. по описа на БРС, с което съдът е отменил свое разпореждане от 13.03.2020 г. по
същото дело, с което на заявителя Община Бургас са дадени указания за предявяване на иск
по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си и е върнал като просрочено подаденото
от длъжника ЕТ „Русена- Ценка Едрева“ възражение срещу Заповед №3512/08.06.2011г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Възражението по чл. 414 от ГПК против посочената заповед е подадено в деловодството на
БРС на 09.03.2020 г., като след извършване на служебна проверка и констатиране, че
заповедното производство по ч.гр.д. № 5217/2011 г. е унищожено, БРС, на основание чл. 80,
ал. 5 от ПАС е разпоредил да бъде образувано ново дело - ч.гр.д. №1767/2020 по описа на
БРС.
На основание издаденият въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК
изпълнителен лист, взискателят Община Бургас е образувал изпълнително дело №272 по
описа за 2011 г. на ЧСИ Георги Пеев Михалев, с рег. № 703 на КЧСИ.
За да приеме, че подаденото на основание чл. 414 от ГПК възражение е просрочено,
районният съд е обсъдил постъпилото по делото писмо от ЧСИ Г.Михалев, в което същият е
удостоверил, че първата покана за доброволно изпълнение с изх. № 3290/12.07.2011 г. не е
връчена на длъжника лично, а на 14.07.2011 г. било залепено уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК на адреса на управление, посочен в изпълнителния лист, а именно: гр. Бургас,
ул. Цар Симеон I №48. Втората покана за доброволно изпълнение с изх. № 2462/28.02.2020
г. била връчена лично на г-жа Ц. Е. на 28.02.2020 г. в кантората на ЧСИ. Като доказателства
към писмото са приложени копия от двете покани за доброволно изпълнение.
При тези данни, районният съд е приел, че заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника на 14.07.2011 г., на която дата било залепено уведомление при реда и условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. При съобразяване и на действащата към този момент редакция на
ГПК, съдът е приел, че връчването е редовно и считано от 28.07.2011 г. /на която дата бил
изтекъл двуседмичния срок от залепването на уведомлението/, е започнал да тече срока за
подаване на възражението, който в конкретния случай бил изтекъл на 11.08.2011 г.
По делото е приложена разписката, удостоверяваща връчването на първата поканата
за доброволно изпълнение и от която се установява, че на 14.07.2011 г. връчителят на
съдебния изпълнител е посетил адреса на управление на длъжника – ЕТ „Русена – Ценка
Едрева“ и след като не е открил лицето е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1от ГПК. В
2
допълнение връчителят е отразил, че къщата на посочения адрес е в ремонт, като по
сведения от работниците същата била продадена на англичани. Това обстоятелство само по
себе си би могло да обоснове извод дори за наличието на предпоставките чл. 50, ал. 2 от
ГПК, в който случай не е необходимо залепване на уведомление, а книжата се прилагат по
делото и се считат за връчени. Но доколкото търговецът не е сменил адреса си /което
обстоятелство се потвърждава от вписванията в Търговския регистър/ връчителят правилно е
предприел действия по залепване на уведомление в съответствие с правилото на чл. 50, ал. 4
от ГПК, която разпоредбата препраща към реда по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК в редакцията, действалата към момента на връчването
/ДВ бр. 42 от 05.06.2009 г./, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. В действителност, в съдебната
практика и преди законодателните изменения в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 86 от 2017 г., бе
възприето допълнително изискване към процедурата по чл. 47 от ГПК, а именно
извършването на най- малко три посещения от връчителя на посочения адрес, осъществени
през интервал от една седмица, като поне едно от тях да е в неприсъствен ден. Но това
изискване не бе възприето по отношение връчването на юридически лица. В този смисъл
Определение № 398/03.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2823/2014 г. Г. К., I г.о., ВКС, с което е прието,
че чл. 50, ал. 4 ГПК постановява, че ако връчителят не намери достъп до канцеларията, или
не намери служител, който да е съгласен да получи книжата, залепя уведомление по чл. 47,
ал. 1 ГПК, като няма законово изискване в този текст за посещение на адреса на управление
няколко пъти в продължение на около месец и за допълнителен акт на съда, с който да
разпорежда залепяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Този подход впрочем е оправдан с
оглед различното правно положение на търговците спрямо физическите лица, в качеството
им на адресати на съдебни книжа. За физическите лица не е налице изискване за постоянно
пребиваване на техния постоянен и настоящ адрес, поради което и за да се установи тяхното
отсъствие следва да се положи по-голяма процесуална активност с оглед динамичността на
ежедневието на гражданите и участието им в трудовия процес. Вписаният в Търговския
регистър адрес на управление на търговците, в това число и едноличния търговец е мястото,
където последните чрез своите служители ежедневно в рамките на работната седмица и
спецификите на работното време за всяко дружество, осъществяват дейността си. Поради
което и за удостоверяване липсата на търговец или юридическо лице на посочения в
Търговския регистър адрес е достатъчно и необходимо едно посещение. Цитираното от
жалбоподателя решение по гр.д. №5741/2014 г. по описа на ВКС, I Г.О. не може да намери
приложение в настоящия случай, доколкото със същото се разрешават въпроси касещи
връчване по реда на чл. 47 от ГПК, но спрямо физическо лице.
В случая съдът намира, че не са събрани доказателства, които да опорвергават
доказателствената сила на удостовереното в съобщението от 14.07.2011 г. обстоятелство, че
длъжникът - едноличен търговец не е намерен на посочения по делото адрес и че на
посочената дата на посочения адрес е било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1
3
ГПК. С оглед на това изводът на районния съд, че връчването на първата покана за
доброволно изпълнение е редовно от външна страна, се явява правилен, поради което
оспореното разпореждане подлежи на потвърждаване. С изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК, считано от момента на връчване на първата покана за
доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение е станала стабилен съдебен акт с
произтичащите от това правни последици. Ето защо повторното връчената на 28.02.2020 г.
покана за доброволно изпълнение не би могла да има за последица възобновяване на срока
по чл. 414 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно и следващото оплакване на жалбоподателя, че
липсвали данни дали заедно с поканата за доброволно изпълнение на длъжника били
връчени и заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В
приложената по делото покана изх. №03290/12.07/2011 г. изрично е посочено, че към нея са
приложени преписи от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, въз основа на които е
образувано изпълнителното дело.
Съгласно разяснянията, дадени в т. 8 от ТР 4 от 18.06.2014 по т.д. 4/2013 на ОСГТК на
ВКС за необжалваемост на въззивните актове, постановявани в заповедното производство,
уредено от закона като двуинстанционно, настоящото определение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №13509 от 29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1767/2020 г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4