№ 2001
гр. София, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501975 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба,
подадена от Т. Н. Т., с която оспорва определение № 4 257 от 12.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 14 975/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 състав, с
което съдът е прекратил производството по гр.д.№ 14 795/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 1 състав, поради недопустимост на иска.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Твърди, че
изводите на съда относно наличието на правен интерес са незаконосъобразни. Твърди, че
образуването на производство по което е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД
за обявяване на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, не
лишава страна от правен интерес да предяви иск за връщане на даденото. Твърди, че
предметът на двете дела се съотнасят по между си в отношение на алтернативна
преюдициалност, като едното не изключва другото. Ето защо моли съда да постанови
определение, с което да отмени атакуваното и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 4 257 от
12.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14 975/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 1 състав, че съдът е прекратил производството по гр.д.№ 14 795/21 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 състав, поради недопустимост
на иска.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Т. Н. Т., с която е предявен
против С. Ц. В. и Ц. Ц. В. (съгласно уточнителна молба от 07.03.2022 г.) осъдителен иск за
сумата 39 200 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Не се спори, а се установява и от обстоятелствената част на исковата молба, че
1
ищецът е навел твърдения за сключен на 27.02.2015 г. с Ц.В. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № ***, бл. *** (стар № 19-22), ет. *, вх. *
в гр.***, ж.к. „***“. Твърди, че уговорената цена е в размер на 40 000 лв., като в изпълнение
на поетото задължение е заплатил част от продажната цена в размер на 39 200 лв., от които
8 000 лв. преди сключване на договора, 8 000 лв. в деня на сключването му и равни месечни
вноски по 400 лв. към 30.11.2019 г. Релевирани са твърдения, че на 27.02.2015 г. продавачът
предал владението върху имота и оттогава до момента ищецът упражнява фактическа власт,
както и че са останали две вноски общо от 800 лв., които искал да плати, но не успял поради
това, че изгубил контакт с продавача, въпреки положените усилия за издирването му, с
предположението да е починал. Твърди по този начин да е поставен в невъзможност да
изпълни в цялост задължението си, което от своя страна породило у него съмнение за
неизпълнение насрещното на продавача за прехвърляне правото на собственост. С оглед на
изложеното твърди, че продавачът или неговите наследници са се обогатили неоснователно
за негова сметка с платената сума от 39 200 лв. при условията на недействително,
неосъществено или отпаднало основание и претендира връщането й на основание чл.55 ЗЗД
или чл.59 ЗЗД.
В изпълнение на дадени от съда указания по чл.129, ал.2 ГПК с молби от
01.02.2022 г. и 07.03.2022 г. ищецът заявява, че предявява иска против наследниците на Ц.В.
след установяване, че е починал. Сочи, че предварителният договор не е недействителен,
развален или прекратен по друга причина, а правния си интерес от предявения осъдителен
иск на извъндоговорно основание обосновава с това, че в резултат на сключения, но
неизпълнен докрай договор от страна на продавача, вероятно поради смъртта му, той се е
обогатил за негова сметка с платената сума 39 200 лв., което имущество безвъзмездно
преминало в патримониума на наследниците и те следва да я върнат. С молбата от
07.03.2022 г. е посочил още, че предявил против наследниците иск по чл.19, ал.З ЗЗД за
обявяване на предварителния договор за окончателен е образувано и понастоящем висящо
гр.д.№ 12 868/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД
изключва правния интерес на ищеца от предявеният в настоящето производство иск за
неоснователно обогатяване.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:
С атакуваното определение № 4 257 от 12.05.2022 г., постановено по гр.д. №
14 975/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 състав, съдът е
прекратил производството по гр.д.№ 14 795/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 1 състав, поради недопустимост на иска.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в установените от
закона срокове и от оправомощено лице. Атакуваното определение е валидно и допустимо.
В частната жалба са инвокирани твърдения за неправилност на изводите на
съда по отношение на допустимостта на предявения иск. Така наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение, съдът в настоящия си състав намира за
основателни, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК когато съдът при проверка на
исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба
2
(прекратява производството по предявен недопустим иск), т.е. изпълнявайки задълженията
си съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на предявените искове. В конкретния
случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, направените
уточнения, както и от изложеното в частната жалба, по която е образувано настоящето
производство, ищецът твърди, че е предявил иск против ответниците за сумата от 39 200 лв.,
представляваща сума, с която същите са се обогатили неоснователно, с оглед
неизпълнението на поетите от наследодателя им задължения за прехвърляне правото на
собственост върху следния недвижим имот: апартамент № ***, бл. *** (стар № 19-22), ет. *,
вх. * в гр.***, ж.к. „***“. Не се спори, а се установява и от твърденията на самия ищец, че
по отношение на същият имот е предявил срещу ответниците иск с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключеният предварителен договор от 27.02.2015
г., по който иск е образувано гр.д. № 12 868/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 4 състав. Спорно пред настоящата инстанция е изводът на съда
относно липсата на правен интерес от предявяването на иск, по които е образувано
настоящето производство.
Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че нормата на чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД поражда право за всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен
ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи
окончателен договор. С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват
права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу
задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост. При
неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска
обявяване на договора в окончателен. При наличие на неизпълнение на задължението на
продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права.
Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет
годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
В случай на неизпълнение на задължението на страната-продавач по
предварителния договор да прехвърли собствеността, с оглед интереса му, за купувача може
да се породи и право да развали договора. Правото да се иска обявяване на предварителния
договор за прехвърляне на вещни права, в окончателен, както и правото да се развали такъв
предварителен договор, се пораждат от неизпълнение на задължението на продавача да
прехвърли собствеността. От момента, в който е настъпило неизпълнение, за купувача се
пораждат и двете права, както да иска обявяване на предварителния договор в окончателен
чрез предявяване на иск, така и да развали извънсъдебно договора. Възникването на тези
потестативни права е с настъпване на условие или с настъпването на срок, предвидени в
договора. След възникване на някой от тези факти, правоимащият купувач може или да
развали договора, или да поиска обявяването на този предварителен договор в окончателен.
В случай на отхвърляне на предявеният конститутивен иск за обявяване на
предварителния договор за окончателен с влязло в сила съдебно решение, за купувача по
предварителния договор се поражда правото да иска връщане на даденото по този договор.
Ето защо настоящият състав намира, че предявен иск за обявяване за окончателен на
сключен между страните (с наследодателя) не лишава купувача по този договор от правен
интерес да предяви иск за връщане на даденото по договора. Наведените твърдения от
страна на ищеца, че същият не е недействителен или преустановил своето действие (
3
твърдения, че е действителен и обвързва страните) не обуславят липсата на правен интерес,
а представляват нередовност на исковата молба, с оглед твърденията и отправения петитум,
което е основание за даване на указания за отстраняване на това противоречие между
обстоятелствена част е петитум.
Не на последно място следва да се посочи, че предявяването на иск по чл.19,
ал.3 от ЗЗД не лишава от купувача по предварителен договор от правен интерес за предяви
иск за връщане на даденото по този договор, а поставя производство по предявените искове
( за обявяване на предварителен договор за окончателен и за неоснователно обогатяване) в
условията на преюдициалност, което би могло да обоснове спиране на второто
производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно и като Т.а следва да се отмени, като делото
да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4 257 от 12.05.2022 г., постановено по гр.д. № 14 975/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което съдът е прекратил
производството по гр.д.№ 14 795/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 1 състав, поради недопустимост на иска, като неправилно и незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4