О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 22.03.2019
г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на двадесет
и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Иванова ч.гр.д. № 67/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.А.Н., подадена чрез пълномощник, срещу определение от 13.12.2018 г. на съдията
по вписванията при РС- Пирдоп, с което е отказано вписване на искова молба с вх. № 2031963/20.12.2017
г. по описа на Софийски районен съд, по която е образувано гр. д. №
88653/2017 г., относно поземлен
имот, съставлавящ УПИ І –
46 по регулационния план на с. Ч., обл. Софийска, с площ 530 кв.м., заедно с построените в него массивна къща,
плевня, гараж и лятна кухня,
по заявление вх. № 1921/13.12.2018 г. по описа на
Служба по вписвания – гр. Пирдоп.
В жалбата е направено искане обжалваното определение да
бъде отменено с указание за вписване
на исковата молба. В жалбата са изложени
подробни възражения срещу съображенията на съдията по вписвания, мотивирали го да постанови обжалвания
отказ.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното:
На 13.12.2018 г. Службата по вписвания при РС- Пирдоп е сезирана със заявление вх. № 1921 от адв. В.Й. за вписване в книгите по вписвания на искова молба вх.
№ 2031963/20.12.2017 г. по гр. д. № 88653/2017 г. на Софийски
районен съд по отношение на
недвижим имот, находящ се съдебния район на РС – Пирдоп.
Към молбата са приложени:
писмо на Софийски районен съд до Служба по вписвания – гр. Пирдоп изх. № 113255/04.12.2018 г., с което
съгласно протоколно
определение от 26.11.2018 г. по гр.д. № 88653/2017 г. на СРС е изпратен оригинал на искова молба
с вх. № 2031963 от 20.12.2017 г. за вписването й по отношение на описания в исковата
молба имот под № 1.; копие от горепосочената искова молба, подадена
от С.А.Н., с която срещу З.
А. Н. е предявен иск за делба
на недвижими имоти, сред които е дворно място, съставляващо парцел ІІ-46 в кв. 10 по плана на с. Ч., с площ 530 кв.м., при посочени граници и съседи, описан в нот. акт № 52, т. І, дело №
92/02.04.1986 г. на Средногорски районен
съд, и описание по скица №
30/17.07.2017 г. – УПИ І-46 в кв. 10 по плана на с. Ч., одобрен със заповед № 1225/1977 г., ведно с построените в имота сгради; пълномощно от С.А.Н. от
12.12.2017 г., с което същият
упълномощава адв. В.Й. да го представлява по гр.д. №
88653/2017 г. на СРС, както и да подава,
подписва и получава книжа, да впише исковата молба в АВ; удостоверение
за данъчна оценка на община Ч.
изх. № ********** от 11.07.2017 г. на имот пл. № 46 от кв. 10, УПИ парцел
2; скица № 30/17.07.2017 г., издадена
от община Ч., на УПИ І-46, кв. 10 по плана на с. Ч., одобрен
със заповед № 1225/1077 г.
и Заповед № 60/1998 г.; справка от Адвокатски съвет – София към 13.12.2018 г. относно адв. В. Х. Р.- Й.. В преписката се съдържа вносна бележка за платени на 19.01.2018 г. от С.А.Н. в полза на Агенция по вписванията
74,90 лева за вписване на искова
молба.
С определение № 6/13.12.2018 г. съдията
по вписвания при РС-Пирдоп
е отказал да впише представената
искова молба. Отказът е мотивиран със следните съображения:
в инициативния документ по чл. 571 от ГПК не било посочено в какво точно се състои искането на молителя – дали се иска вписване,
отбелязване или заличаване
на цитирания акт; инициативният
документ бил подаден от адв. В. Р.- Й., но никъде в него
не било отбелязано, че тя
действа в качеството си на пълномощник,
респ. упражнява чужди права; след извършена служебна справка по партидите на лицата и имота в книгите по вписвания, водени от СВ- Пирдоп,
се установявало, че депозираният
акт не е вписван в книгите
по вписвания, респ. не съществува възможност за извършване на отбелязване по него
или заличаването му; приложеното към инициативния документ копие от удостоверение за данъчна
оценка е загубило валидност предвид
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ, а от друга страна, същото
се отнасяло до УПИ ІІ-46 по регулационния
план на с. Ч., а описаният в петитума
на исковата молба бил УПИ
І-46, поради което приложената данъчна оценка няма отношение към процесния недвижим имот,
предмет на исковата молба; по
отношение на постройките в УПИ І-46 в исковата молба, както и в заявлението за вписване, отсъствала информация – реквизит по см. на чл. 6, ал.1, б.
«в» от ПВ – не била посочена заемната
площ на сградите; няма доказателства за заплатена държавна такса за вписването пред СВ- Пирдоп. Посочено е в тази връзка,
че правилото на чл. 10, ал. 2 от ПВ не се прилага при вписвания на актове по чл. 11 от ПВ, доколкото
заинтересуваните лица имат задължение да извършват вписвания по местонахождението на
имотите, респ. заплащат дължимите държавни такси за вписване във всеки съдебен
район, където следва да бъде извршено вписване; Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения
срок срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Обжалваният отказ на съдията по вписвания е незаконосъобразен.
Съдията по вписвания
при РС-Пирдоп е бил надлежно
сезиран от пълномощника на С.А.Н.
– адв. В. Й., с молба за вписване в книгите по вписвания при Служба по вписвания
– Пирдоп на искова молба за делба с предмет недвижим
имот, находящ се в района
на РС – Пирдоп, заведена в СРС с вх.
№2031963/20.12.2017 г., по която е образувано гр.д. № 88653/17 г. по описа на същия
съд. Видно е от представеното писмо от Софийски районен съд до Службата по вписвания – гр. Пирдоп, че вписването на горепосочената искова молба е разпоредено от съда по образуваното въз основа на исковата молба производство по гр.д. № 88653/2017 г. Поради това несъстоятелно
е съображението на съдията
по вписвания, че от депозираното
бланкетно заявление не може
да се изведе волята на
заявителя – дали желае вписване,
отбелязване или заличаване
на цитирания акт.
Видно е от представеното пълномощно от
12.12.2017 г., че С.А.Н. е упълномощил адв. В.Й. да го представлява по горепосоченото
дело, включително и да впише
исковата молба. С оглед естеството
на акта /искова молба/ и обстоятелството, че вписването на
исковата молба е разпоредено от съда, пред който е образувано производството, действието по подаване на молбата за вписване е част от процесуалните
действия по делото, поради което вън от всякаво
съмнение е, че молбата за вписване е подадена от адв. В. Й. в качеството й
на пълномощник на ищеца. С оглед на това, съображенията на съдията по вписвания, че «никъде в заявлението не е отбелязано, че лицето действа в качеството си на
пълномощник, респективно упражнява чужди права», както и всички изложении в обжалваното определение разсъждения
в тази посока,
са неправилни.
В ТР
№7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 7/2012 г. е определен предметният
обхват на проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона. Съгласно т. 6 от посоченото ТР, проверката на съдията
по вписвания се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли
е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Проверка на материалноправните
предпоставки на акта, чието вписване се иска, не е в рамките на правомощията на
съдията по вписвания, освен ако това не е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да
се проверява редовността на акт, който изхожда
от съда или
чието вписване е наредено от съда. Когато вписването
е разпоредено от съда, тогава той
е проверил редовността на исковата молба
и съдията по вписванията не може да подлага
на контрол неговата преценка.
В случая направената
от съдията по вписвания преценка на съдържанието на приложената данъчна оценка
относно идентичността на недвижимия имот, за който се отнася, и този, предмет на
исковата молба, както и относно срока на действие на данъчната оценка, е извън
предметните предели на неговите правомощия.
Представяне на актуална данъчна оценка е необходима в производството по
вписване на актове с оглед определяне на дължимата държавна такса за вписване в
случаите на чл. 2, изр. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписвания /ТДТСАВ/ - когато цената, по която е таксуван
документът, не е указана.
Тази хипотеза е
неприложима за исковите молби за делба поради
спецификите на производството по съдебна делба, в което дължимата държавна
такса се определя от съда едва с решението по извършването на делбата върху
стойността на дяловете на съделителите. Следователно,
не става въпрос въпрос за непосочване на цената, по
която е таксуван актът, а за акт,
който не се таксува предварително,
а отложено. Това отложено определяне
на цената на иска и заплащане
на държавната такса е една от
особеностите на делбеното производство. В тази насока следва
да се изтъкне
изрично предвиденото в
чл.341, ал.1 ГПК съдържание на
молбата за съдебна делба, сред което не
е посочване цена на иска, за
разлика от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1 ГПК, където цената на иска
е един от необходимите реквизити. Предвид изложените специфики на производството по съдебна делба,
то при предявяване
на молбата за делба пред
съда не се
дължи внасяне на държавна такса
и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка
на делбените имоти. Прилагайки разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от ТДТСАВ
с оглед гореизтъкнатите особености на исковата
молба за делба, то вписването
й следва да се таксува в рамките
на посочената минимална цена от 10 лв., тъй като цената на иска
към този момент не е определена.
Тя ще бъде установена
с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе
при вписване на съдебното решение. В горния
смисъл е определение № 266/08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3726/15 г. на ВКС, ІІ
г.о.
По горните
съображения, неправилен и изводът на съдията по вписвания за обективна невъзможност
да се определи дължимия размер на държавната такса за вписване досежно находящите се в съдебния
район на РС- Пирдоп имоти, предмет на заявения с исковата молба спор.
Видно е от
представения платежен документ, че заявителят е внесъл по сметка на Агенция по
вписвания преди подаване на молбата за вписване сума от 74,90 лева за вписване
на исковата молба /която е повече от дължимата държавна такса/, с което
изпълнено изискването на чл. 2 от ТДТСАВ. В тази връзка всички съображения на съдията по
вписвания за липса на доказателства за заплатена държавна такса за извършването
на вписваното пред Служба по вписвания – Пирдоп се явяват несъстоятелни.
Незаконосъобразен
е последният изложен в обжалваното определение мотив на съдията по вписвания за
отказа му да разпореди вписване на исковата молба, а именно непосочването в нея
на застроената площ на сградите, построени в делбения
имот. Тази преценка на съдията по вписвания относно съдържанието на исковата
молба е извън неговите правомощия. Както бе посочено по-горе, когато вписването
на исковата молба е разпоредено от съда, съдията по
вписвания не може да подлага на контрол извършената от съда преценка за нейната
редовност. Отделно от това за пълнота следва да се посочи, че когато е предявен
иск за делба на дворно място заедно с построените в него сгради, не е
необходимо в исковата молба постройките да бъдат индивидуализирани с посочване
на застроената им площ.
С оглед на горното съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията предпоставки за
вписване на исковата молба за делба, поради което обжалваното определение на
съдията по вписвания при РС-Пирдоп следва да бъде отменено, а делото – върнато
на последния с указания да разпореди вписването.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 6 от 13.12.2018 г. на съдия по вписвания
при РС-Пирдоп, с което е постановен отказ за вписване на искова молба вх. №
2031963/20.12.2017 г., по която е образувано гр.д. № 88653/2017 г. на Софийски
районен съд по предявен от С.А.Н. срещу З. А. Н. иск за делба на недвижими
имоти, досежно имота по т. 1 от исковата молба, находящ се в с. Ч., обл.
Софийска.
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при РС-Пирдоп за
извършване на вписването на горепосочената искова молба.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.