Определение по дело №360/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 605
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20211700500360
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 605
гр. Перник , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Уникредит Булбанк" АД против Разпореждане
№ 265960/30.03.2021 г. по ч.гр. д. № 705/2021 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта,
с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. Н. И., А. Н. А., Г. С. И. и К. Б. Ш.
за сумата от 1047,69 евро - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г.-20.05.2020 г.
по договор за ипотечен кредит на физическо лице № ***г., Анекс № *** г. и Анекс № *** г.
В останалата част, в която е отхвърлено заявлението за разликата над тази сума до
сумата от 1076, 78 евро и за сумата от 1200,68 евро - лихва за периода от 20.10.2019 г. до
21.02.2021 г. разпореждането не е обжалвано.
В частната жалба се обосновава, че вземането за възнаградителна лихва до
настъпване на предсрочната изискуемост се определя съгласно действащия погасителен
план. Неправилно районният съд е определил датата на настъпване на предсрочната
изискуемост по кредита. Видно от текста на изпратените до длъжниците уведомления,
същите са поканени в 14-дневен срок от получаване на поканата доброволно да погасят
допуснатото просрочие в размер на 816, 84 евро, като при неизпълнение на осн. чл. 60, ал.2
ЗКИ, непогасеният остатък от кредита, включително непадежиралите суми по него, ще се
счита на обявен за предсрочно изискуем.Така настъпването на предсрочната изискуемост е
обвързано от получаване на поканата и изтичане на 14-дневния срок. В случая по
1
отношение на длъжниците В. Н. И., А. Н. А. и К. Б. Ш., получили уведомлението на
09.03.2020г., предсрочната изискуемост е настъпила 14-дни след поканата или на
23.03.2020г. Сочи се, че считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. според чл. 6 ЗМДВИП
кредиторът не е разполагал с възможността да прилага последиците на забавата от плащане
на задълженията на частноправни субекти, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договора и изземване на вещи. В този смисъл в посочения период
е било невъзможно предсрочната изискуемост да породи действие. Същата е настъпила на
23.05.2020г., а до този момент дължимата от длъжниците възнаградителна лихва е била в
размер на 1047,69 евро. С оглед изложените съображения се иска от въззивния съд отмяна
на разпореждането и издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за описаната
сума.
В съответствие с разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК не е осъществена от
районния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид оплакванията в частната жалба
съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, и след преценка на събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Формираната и изложена в мотивите на разпореждането от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събраните доказателства, поради
което и на основание чл. 272, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК не следва да бъдат
преповтаряни. Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е относно
момента на настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост по процесния договор за
кредит.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне
до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. При договори за кредит, съдържащи клауза за предсрочна
изискуемост /какъвто е Договорът/, предсрочната изискуемост на вземанията не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
както и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
2
Според т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване
на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Следователно дружеството може да претендира присъждане на договорна лихва само до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн., ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. След изменението на закона в ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г. чл. 6 от същия гласи: До отмяната на извънредното положение при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит
и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато
вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по
договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да
бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. След отмяната на извънредното
положение на 14.05.2020 г. чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
отново е изменен, като съгласно редакцията му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато
вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват
лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
На 13.05.2020 г., в извънреден брой 44 на Държавен вестник, бе обнародван Закон
за изменение и допълнение на Закона за здравето, който регламентира мерките след края на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и
отменено на 13 май 2020 г. Промените влизат в сила от 14.05.2020 г.
В случая длъжниците В. Н. И., А. Н. А. и К. Б. Ш. са получили уведомлението на
3
09.03.2020г.. Оттогава е започнал да тече определеният 14-дневен срок за доброволно
изпълнение. Действително предсрочната изискуемост като принцип настъпва с получаване
на уведомлението, но кредиторът сам е поставил по-късен срок за това, като е предоставил
възможност на длъжниците да изпълнят доброволно в определения срок. От 13.03.2020 г. до
13.05.2020г. според чл. 6 ЗМДВИП в ред. на ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., е налице
мораториум за пораждане действие на предсрочната изискуемост. Дотогава са изтекли 4 дни
от определения срок, а след 13.05.2020г. още 9 дни и на 23.05.2020 г. е настъпил ефекта на
изменение на договора, предвид липсата на изпълнение от длъжниците. До този момент
дружеството може да претендира присъждане на договорна лихва само до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост. Съгласно приложения по делото погасителен план
към Анекс № 2 размерът на възнаградителната лихва за периода 20.10.2019 г. – 20.05.2020г.
съответства на сумата 1047,88 евро, като съобразно диспозитивното начало до сумата от
1047,69 евро, до която се обжалва постановеното разпореждане и са налице условията на чл.
418, ал.1 – ал.3 ГПК следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
Длъжникът Г. С. И. е уведомен на 23.10.2020г. / с изтичане на двуседмичния срок
от залепване на уведомлението на 09.10.2020г./ и за него предсрочната изискуемост е
настъпила на 06.11.2020г. – преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 22.02.2021 г.
При уговорена солидарна отговорност, всеки от солидарните длъжници дължи на
свое независимо и самостоятелно основание, като отговорността няма акцесорен характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 2 ЗЗД, забавата на един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, т. е. същите продължават да се считат,
че не са в забава. Поканата, с която се определя срокът за изпълнение на безсрочно
задължение, отправена само до един солидарен длъжник, тя прави вземането изискуемо
само по отношение на този длъжник, а не и спрямо останалите. За другите длъжници
вземането остава още неизискуемо. След като главният длъжник (в случая
кредитополучателят) и солидарният длъжник имат самостоятелно материалноправно
положение, същите не са необходими другари както в исковото, така и в заповедното
производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са
солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси
изпълнение на вземането си. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД солидарният
съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента
на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на
дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването (така Решение № 211 от 23.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., Определение № 961 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 1141/2015 г., IV г. о.).
Всеки един от солидарните длъжници следва да е уведомен от кредитора за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като неуведомяването води до отричане
съществуването на така заявеното от банката нейно субективното право спрямо
4
неуведомения солидарен длъжник (в този смисъл Решение № 85 от 21.10.2015 г. на ВКС по
т. д. № 597/2014 г., I т. о., Решение № 41 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60106/2016 г., II
г. о.). 10.2015 г. на ВКС по т. д. № 597/2014 г., I т. о.).
С оглед изложеното и доколкото фактическият състав на правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем завършва с уведомяването на длъжника от
кредитора, то фактът, че солидарните длъжници (кредитополучател и негов солидарен
длъжник) са получили уведомлението на банката на различни дати, то спрямо всеки един от
тях предсрочната изискуемост е настъпила по различно време, съответно и размерът на
дълга спрямо всеки един от тях е различен. Това не означава, че във вътрешните им
отношения (ако не следва друго) отговорността няма да бъде поделена, доколкото
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е
бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за
погасяването на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването – чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
(Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., Определение № 961
от 24.07.2015 г. на ВКС гр. д. № 1141/2015 г., IV г. о.).
В обобщение настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за основателна.
До момента на настъпване на предсрочната изискуемост за длъжниците В. Н. И., А. Н. А. и
К. Б. Ш. те дължат претендираната възнаградителна лихва. Същата е дължима и от
длъжника Г. С. И. съобразно погасителния план, като различният момент на уведомяването
му относно претендираното вземане за претендирания период е ирелевантно.
Обжалваното разпореждане следва бъде отменено в обжалваната част като на РС –
гр. Перник следва да бъде указано да издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „УниКредит Булбанк“ АД срещу В. Н. И., А. Н. А., Г. С. И. и
К. Б. Ш. за сумата от 1047,69 евро - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г.-
20.05.2020 г. по договор за ипотечен кредит на физическо лице № ***г., Анекс № *** г. и
Анекс № *** г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 265960/30.03.2021 г., постановено в закрито заседание
по ч. гр. д. № 705/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която е
отхвърлено заявлението на „УниКредит Булбанк“ АД за издаване заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. Н. И., А. Н. А., Г. С. И. и К. Б. Ш.
за сумата от 1047,69 евро - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г.-20.05.2020 г.
по договор за ипотечен кредит на физическо лице № ***г., Анекс № *** г. и Анекс № *** г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
5
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „УниКредит
Булбанк“ АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** срещу В. Н. И.,
ЕГН **********, А. Н. А., ЕГН **********, Г. С. И., ЕГН ********** и К. Б. Ш., ЕГН
********** за сумата от 1047,69 евро - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г.-
20.05.2020г. по договор за ипотечен кредит на физическо лице № ***г., Анекс № *** г. и
Анекс № *** г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник за издаване на заповед за
изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
6