№ 2101
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330204522 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №16-003195, издадено на
23.06.2021г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив
/ДИТ Пловдив/, с което на В.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание, лично и чрез
процесуалния си представител - адв. Й.Д., моли съда да измени размера на
наложената глоба до 1000 лева. По същество не оспорва нарушението.
Въззиваемата страна, чрез Началник отдел „Административно
информационно и правно осигуряване“ Н.К., моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.05.2021г. от инспектори при ДИТ-Пловдив, сред които и свид.
Ц.Г.М., на длъжност „***“ била извършена проверка в производствена база
*** в с.***, представляваща стопански двор, стопанисван от жалбоподателя
В.А.М., който бил регистриран ***. Поводът за проверката бил станала
злополука на 10.03.2021г., в която пострадал Р.Ю.П., ЕГН:**********, докато
работел с машина за разрохкване /разпръскване/ на компост за посаждане на
гъби. Самият пострадал П. сигнализирал регионалната инспекция на
27.04.2021г. с молба към контролните органи да установяват, дали има
трудово правоотношение с жалбоподателя, поради отказ от РУСО –Пловдив
за регистриране на трудова злополука, с оглед липса на трудов договор. В
същата описал нехуманно отношение на М. по време на злополуката и
характерът на тежката травма, която получил.
В хода на проверката, наред с изясняване на обстоятелствата около
инцидента, проверяващите установили, че конкретното лице П. било прието
да работи на 10.03.2021г. с гореописаната машина от жалбоподателя М., без
последният да е сключил с него за деня трудов договор в писмена форма.
Нa 28.05.2021г. били снети обяснения от жалбоподателя М., в които
заявил, че в деня на инцидента конкретното пострадало лице, въпреки
проведения инструктаж, не изключило от електронната мрежа машината чрез
предпазителя, при което въртящият се вал в края усукал панталона в областта
на слабините на П. и го навил в резултат, на което получил нараняването.
Като причина за неизпълнение на задължението си по настоящото нарушение
е посочил незнание за установените по закон ежедневни трудови договори в
писмена форма.
При тези обстоятелства свид. М. преценила, че е извършено нарушение
на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ, за което на 31.05.2021г.
съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-
003195 срещу жалбоподателя М., в който акт били вписани обстоятелствата
по констатираното нарушение. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието на АУАН и го подписал
без възражения.
2
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на В.М. административно наказание –
глоба в размер на 1 600 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр.
чл.114а, ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства,
така и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свид. Ц.М. и
частично от показанията на свидетеля А. М.. Свид. М. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации, при което съдът
кредитира с доверие показанията й като обективни, логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите, събрани по делото
писмени доказателства.
В хода на съдебното производство беше разпитан и свид. А. М.,
ангажиран от жалбоподателя и негов брат. С доверие се ползват единствено
показанията на свидетеля, в частта, в която потвърждава станалата злополука
с пострадалия при работата му с процесната машина, в това число за реално
вършена трудова дейност от страна на пострадалия към онзи момент. В
останалата част показанията на свидетеля се оценяват критично, поради
противоречивостта и изолираността им от другия доказателствен материал по
делото, като се отчита и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото
предвид установената му с жалбоподателя близка родствена връзка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че жалбоподателят В.А.М., в качеството му на
работодател е извършил административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на задължението
за сключване на трудов договор в писмена форма, поради установени
отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат само като
трудови правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на работодател, е
приел на работа в процесната производствена база/стопански двор като
управляващ машина за разрохкване /разпръскване/ на компост, необходим за
посаждане на гъби Р.Ю.П..
Изпълнителното деяние в случая представлява приемане на определено
3
лице на работа и е осъществено в момента, в който работникът е започнал да
полага труд на договореното работно място и време чрез фактически
действия по изпълнение на възложената задача, в случая: управление на
машина за разрохкване /разпръскване/ на компост, срещу уговорено
възнаграждение.
Характерът на осъществяваната работа не е определящ елемент за
трудовите отношения. Те остават трудови дори и в случаите, когато работата
не е необходимо да бъде извършвана ежедневно, а само при необходимост,
както в случая - наето лице за няколко часа през деня. В подкрепа на това е
законодателното изменение от 2016г. в КТ, с което се въведе изискването за
еднодневни трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ за краткотрайна сезонна
работа между регистриран земеделски производител и работник. В аспекта на
казаното наказващият орган е квалифицирал нарушението в съответствие на
закона.
Всъщност осъществявавана трудова дейност от страна на П. без сключен
трудов договор в писмена форма към процесната дата е обстоятелство, по
което страните не спорят. Същото, освен от кредитираните свидетелски
показания на разпитаните свидетели, се потвърждава и от приложените по
преписката писмени доказателства.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от
КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед допуснатото неизпълнение на задължение към държавата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
1600 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, която разпоредба предвижда
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2, да се накаже с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В случая наказващият орган е
наложил санкция над определения в закона минимум, без да се е мотивирал за
това. По делото няма доказателства за други нарушения на жалбоподателя по
влезли в сила наказателни постановления за ангажиране на неговата
отговорност. Установява се и сравнително кратък период от няколко часа, в
които е предоставена работната сила, като това се доказва и от характера на
4
липсващия договор на основание чл.114а, ал.1 от КТ, като не е установена
нужда от наемане на същото лице за работа еднократно и в други дни. Ето
защо, настощият съдебен състав намира, че следва да бъде намален размерът
на наложеното наказание до предвидения в закона минимум от 1500 лв.,
който размер се явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на
извършеното нарушение и на дееца.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за намаляване размера
на глобата до 1000 лв., доколкото същият касае друг субект на нарушение –
длъжностно лице, какъвто жалбоподателят М. не е.
Процесното деяние е изключено от обхвата на привилегированата
разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2
от КТ, в която е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 /какъвто е настоящият казус/ и 3 и чл.63, ал.1 и 2.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната
му и териториална компетентност. Обжалваното НП е издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив в кръга на правомощията му по
закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и Заповед № З-0058/11.02.2014г.
на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“. АУАН и
обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е
и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
5
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска
защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.5, вр. ал.3 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-003195, издадено на
23.06.2021г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив
/ДИТ Пловдив/, с което на В.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.114а, ал.1 от КТ,
като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6