РЕШЕНИЕ
№ 125 / 21.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 21.06.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 185/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ от В.И.М., ЕГН **********,
чрез адв. К.Д.Т. от ВАК, против Прокуратурата на РБ, за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000
лева и от К.А.К., ЕГН **********, по реда на
чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 15 000
лева.
Според
изложеното и в двете искови молби причинените неимуществени вреди произтичат от
водено наказателно производство и наложено наказание за деяние по чл. 196 НК за
ищеца В.И.М. „ лишаване от свобода „ за срок от 5 години при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, реализирано
наказание, респ. по чл. 195 НК за ищеца К.А.К. „ лишаване от свобода „ за срок
от 2 години при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип, реализирано наказание, след което ищците са били оправдани с решение по
кнд №380/2012г. на ВКС, който оставил в сила присъда №6/22.11.2011г. по внохд
№473/2009г. на Окръжен съд Добрич, с която е отменена присъда по нохд
№2804/2009г. на РС Добрич и признал ищците за невиновни и ги оправдал за
престъпления по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1 ,т.3 и т.5 вр. чл.194, ал1 НК и по чл.195, ал1, т.3
пр.1, т.5 и т. 7 вр. чл.194, ал.1 НК.
Ищците
излагат, че в резултат на неправомерното задържане за извършено престъпление са
претърпяли неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване от гарантиране правото
им на свободно придвижване и задължение да пребивават в място с лоши битови и
социални условия ведно с хора, извършили тежки престъпления, засегната честта и
доброто им име в обществото, претърпени психически страдания, изразяващи се в
неудобства, чувството на унизеност, притеснение и несигурност. Ищецът В.М.
излага още че е претърпял промяна ритъма и начина си на живот, тъй като бил
принуден да остави земята, която е стопанисвал и животните, които отглеждал, на
свой приятел.
С
оглед изложеното се моли за положително произнасяне по така предявените искове.
Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът
Прокуратурата на Република България /ПРБ / депозира отговор на исковите молби в
срока по чл. 131 от ГПК. Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Излага, се че органите на ПРБ не са извършвали спрямо ищците действия извън
правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Твърди, че
претедираното от двама ищци обещетение е завишено и в размер, несъобразен с
икономическото положение в страната и по – голям от необходимото за обещетяване
на претърпените вреди, същото не съответства на критериите за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. Продължителността на наказателното обвинение в
досъдебната фаза на процеса е малко повече от 6 месеца, но предмет на изясняване по същото е била дейността на четирима
обвиняеми лица. През периода на съдебната фаза на процеса делото се е намирало
в съда и други правни субекти, различни от ответника, са били отговорни за
своевременното му разглеждане и решаване. Мярката за неотклонение “ задържане
под стража “ и наложеното наказание са били определени с акт на съда, а за
времето през което е била наложена мярката за неотклонение“ задържане под
стража “ е приспаднато от изпълнението на наложеното с първоначалната присъда
наказание “ лишаване от свобода. “ Така постановената впослествие оправдателна
присъда е с основание недоказаност, като представителят на ВКП не е поддържал в
производството пред ВКС по кнд №380/2012г. протеста на Прокуратурата. Условията
в арестите и в местата за изтърпяване наказанието “ лишаване от свобода “ ,
както и дейността на затворническата администрация не са основание за
ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ. И двамата ищци не са
ангажирали доказателства за твърдените негетивни последици и за пряка причинна
връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБ.
От
съдържанието на служебно изисканите и посочени от ищците, както и от
представените от страните документи, съдът приема следната фактическа
обстановка:
В.И.М.
е бил привлечен като обвиняем на
06.10.2009г. по ДП №129/2005г. на Второ РУ МВР Добрич с повдигнато обвинение по
чл. 196, ал.1,т.2, вр. чл. 195, ал.1,т.3 пр.1 и т.5, вр. чл. 194, ал.1 НК. К.А.К. е бил привлечен
като обвиняем на 06.10.2009г. по ДП
№129/2005г. на Второ РУ МВР Добрич с повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1,т.3,
пр. 1, т.5, и т. 7 вр. чл. 194, ал.1 НК.
На 18.12.2010г. обвинителният акт е бил внесен в съда, където е било образувано
нохд №2804/2009г., приключило с осъдителна присъда, с която на В.И.М. било наложено наказание „ лишаване от
свобода „ за срок от 5 години, което да бъде изтърпяно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието и на К.А.К. е било наложено наказание „ лишаване от
свобода „ за срок от 3 години при определен за изтърпяването му строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип или затвор. Присъдата е била изменена
от Добричкият окръжен съд по внохд №402/2010г. в частта относно наложеното
наказание на К.А.К., като е намалил размера на същото на 2 години „ лишаване от свобода „ при първоначален
строг режим и потвърдена в останалата й част, а впоследствие – отменена от
Върховния касационен съд по кнд №56/2011г., I отд., който върнал делото
за ново разглеждане. С присъда № 6 от
22.11.2011 г. по нохд № 473/2011 г., Добричкият окръжен съд, при повторното
разглеждане на делото, отменил присъдата на първата инстанция и признал ищците
за невиновни в извършване на престъплението. Оправдателната присъда е била
оставена в сила от ВКС с решение № 164 от 05.04.2012 г. по дело № 380/2012 г.
По време на така продължилото производство ищците не се признавали за виновни,
същите са били задържани от 28.05.2009г до 24.11.2009г., като са отправяли
молби за изменение мярката за неотклонение - неуважени
Видно
от представените свидетелства за съдимост и двамата ищци имат криминално минало
и предходни осъждания. Ищецът К.К. не е търпял до процеса ефективно наложено
наказание “ лишаване от свобода “.
По
искане на ищците за установяване твърденията им са разпитани трима души
свидетели. В своето изложение пред съда свидетелката Н.Я.Н., във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца К.К., явства, че пребиваването на ищеца в
затвора се отразило негативно на него и семейството му– хората и близките започнали
да се отдръпват, на децата се подигравали в училище. Излага, че К. станал
мълчалив, самотен и не приказвал, трудно си намирал работа. Свидетелката
подробно описва какво споделял за условията в местата за лишаване от свобода, сочи,
че се оплаквал от болки в кръста. Явства за липса на трагични събития за К.К.,
свързани със загуба на близък. Свидетелят
И.Р.И., без родство и дела със страните, излага че се занимава със земеделие и
често ползва К.К. за ремонт на трактори
и техника. Описва ищеца като отзивчив, майтапчия, интелигентно момче. Явства,
че след излизане от затвора бил умислен, отчаян, неориентиран, изглеждал като
друг човек, споделял, че нищо не му се прави. Излага, че в селото говорели
негативно за него- че сигурно е направил нещо, за да е бил в затвора.
Свидетелят Е.Ю.Д., без родство и дела със страните, твърди, че преди
задържането му ищеца В.И.М. се ползвал с уважение в селото, сега характера му
бил променен, започнали да го отбягват. В. се занимавал с отглеждане на животни
– имал около 6 кози и някое теле, прасета, притежавал и техника –трактори,
микробуси, които изчезнали заедно с повечето животни, дали са били дадени на
доверие и останали незаплатени или продадени, свидетелят не знае, споделя, че
след освобождаването си В. бил на нулата. Явства, че по време на задържането ищеца
имал болна майка, която починала преди една година. Излага, че по време на
пребиваването му в местата за лишаване от свобода за болната му майка се
грижела неговата съпруга, а синът му бил извън къщи, вероятно някъде на работа.
Съдът
възприема показанията на свидетелите в частта, в която изнасят данни за факти,
базиращи се на непосредствените им впечатления и не противоречат на останалите
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и
гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При
тази фактическа установеност съдът извежда следните прави изводи относно
основанието на предявените искове:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ – налице е осъждане с присъда, която впоследствие е била отменена по реда
на глава 33 НПК . Основанието за
ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо ищците е
било образувано наказателно производство, те са били привлечено в качеството им
на обвиняеми, като им е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по
НК, предадени на съд, налице е влязла в законна сила присъда, с която лицата са
признати за виновни и осъдени на наказание по НК и впоследствие след реда на
извънредните способи за отмяна са оправдани. Това е достатъчно основание, за да
се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално
следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията
на съответния правозащитен орган. Отговорността на държавата е обективна - може да бъде ангажирана независимо от това
дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. За казусът съдът приема, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 4 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи: първо, повдигане на обвинение в извършване
на престъпление и свързаните с това последващи действия, напр. предявяване на
обвинението, разпит на обвиняемите, предявяване на разследването и т.н.,
съдебна фаза на производството пред няколко съдебни инстанции, влязла в законна
сила присъда, с която лицата са признати за виновни и осъдени на наказание по
НК и второ, оневиняване на ищците
след производството по глава 33 НПК.
Съдът
намира, че следва да се изключи отговорността на ПРБ за лошите материално
–битови условия в местата за изтърпяване наказанието „ лишаване от свобода „ ,
доколкото съгласно утвърдената съдебна практика за същите отговорят други
органи и на друго основание.
Съгласно
трайната практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД. Справедливостта не е
абстрактно понятие, а включва преценка на конкретни обстоятелства с обективни
характеристики – напр. характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
обществено и социално положение на увредения. Като критерий следва да се прецени
за казуса и срока на наказателното преследване, както и характера на
престъплението по повдигнатото обвинение.
Наказателното
преследване против ищците е продължило
около три години / от 28.05.2009г до 05.04.2012г. /, т. е срокът на същото не е
надхвърлил разумните граници. От друга страна в процеса са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които не са довели до разкриването
на обективната истина. Това води до нарушения на основни права на ищците като право
на зачитане презумпцията за невиновност, дирене на обективната истина и
справедлив процес. Така повдигнатите обвинения са били за тежки престъпления,
наказуеми за ищеца В.М. с „ лишаване от свобода „ до 15 години , а по отношение
на ищеца К.К. с „ лишаване от свобода „ до 10 години. Ищците са били задържани
първоначално в досъдебното производство на 28.05.2009г., а след това им е била
наложена най – тежката мярка за неотклонение до 22.11.2009г. – л. 137 от внохд
№473 /2011 г. на ОС Добрич, като същите са правили и на няколко пъти неуспешни
искания за нейното изменение. С оглед продължителният престой в местата за
лишаване от свобода нормално те са изпитвали негативни емоции, свързани със
страх за бъдещето си, чувствали са се емоционално
и психически зле, като са били ако не непрекъснато, поне през по – голямата
част от времето в състояние на стрес. В този смисъл съдът кредитира показанията
на свидетелите, които непротиворечиво описват промените в поведението на ищците
– последните били затворени и мълчаливи, което сочи за чувство на шок и обсебване
от негативни мисли. Следва да се отчете за казусът и твърдяното от ищците по
време на процеса знание и чувство за невинноста им, което е спомогнало за
причинената психическа травма, тъй като спрямо тях е била приложена принуда в най – тежка форма.
Извън тези субективни отрицателни емоционални и душевни преживявания обаче няма
данни за влошено трайно психическо и здравословно състояние. За твърдяното от
свидетеля Е.Ю.Д. заболяване на родителя на ищеца В.М., няма данни от
показанията му, от които да се приеме, че това се дължи и е в причинна връзка
единствено с воденото против сина й наказателно производство. Видно от данните
в свидетелствата за съдимост против ишците и преди в миналото са били водени и
то не неправомерно наказателни производства за други престъпления, които са
завършили с осъдителни присъди. Предходните осъждания на В. и К. следва да се
вземат предвид и спрямо общественото и социалното им положение, като съдът не
приема показанията на свидетелите в частта, където се изнасят твърдения за променено
отношение към ищците следствие тяхното осъждане. Житейски неправилно е да се
приеме, че възприемането им от общностите, сред които пребивават, е било
значително променено и техните близки и познати са започнали да се отнасят към
тях по друг начин именно с оглед тези незаконни обвинения, като предходните им
осъждания нямат отношение за начина на възприемането им от обществото. Също не
се твърди, а и не се доказа да е имало медийна разгласа на процеса от страна на
Прокуратурата, общественото положение на
В. и К. не е високопоставено и незаконните обвинения не са могли да станат поради това достояние на широк кръг от хора. По
отношение твърденията на ищеца В.М. за претърпени вреди във връзка със собствения
му бизнес - отглеждане на животни, не се установи пряката и непосредствена
връзка на претърпените вреди с увреждането.
С молба от 29.04.2010г. В.М. е поискал изменение
на наложената му мярка за неотклонение „
задържане под стража „ , като е направил признание на следните факти - изтеглени кредити от банки и частни лица и
средства от субсидии за обслужване на бизнеса му, част от животните му били
продадени, защото нямало кой да се грижи за тях. В тази насока са и показанията
на свидетеля Е.Ю.Д., но по делото не можа да се установи какви животни е
притежавал ищеца към момента на задържането си, каква част от тях са били продадени и за каква цена –
обичайната или занижена, нито за погасяване на какви задължения – към банки, Държавата
или частни лица, какво е било финансовото му състояние преди задържането. Съдът
приема, че наложената мярка за неотклонение е ограничила възможността на ищеца
да ръководи лично бизнеса си, но не се установи причинната връзка на това
обстоятелство с претендираните вреди. Извършването на сделки по собствената
воля на близките на ищеца, тъй като не могат да полагат грижи за животните, не
сочи за продажба вследствие наказателния процес, а извършването на продажби в изпълнение на поети от ищеца задължения по облигационни
връзки не може да изведе извод за основателност на исковата претенция в тази й
част. Следователно от така представените доказателства не се налага извода, че тези
вреди изразяващи се в имуществени загуби, нямаше да настъпят, ако не беше
незаконното обвинение, същите се дължат на действия на трети лица – близки или кредитори
на ищеца, които са действали независимо от ПРБ.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че
за обезщетяването на причинените от незаконното обвинение вреди и с оглед
принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца В.И.М. следва да
бъде присъдена сумата от 3500 лв., а на
ищеца К.А.К. сумата от 3000 лева
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК, Прокуратурата следва да бъде
осъдена да заплати на К.А.К. сумата от
202 лева представляваща част от сторените
от ищеца в производството разноски, с оглед постановения резултат.
Въпреки, че ишецът В. И.М. е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение, по делото не са налице доказателства да е заплатил такова, с
оглед на което ПРБ следва да бъде осъдена да заплати на В. И.М.
сумата от 1,75 лева, сторени разноски в производството за държавна такса
съобразно уважения размер на иска .
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с
адрес: гр.София, ул.”Витоша” №2, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал.1, т. 4 ЗОДОВ, сумата от
3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие воденото против него наказателно
преследване по повдигнато му и поддържано обвинение за извършено престъпление
по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 пр.1 и т.5, вр. чл. 194, ал.1 НК по
досъдебно производство №129/2005г. на Второ РУ МВР Добрич и наложено наказание,
за което е оправдан, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за
неимуществени вреди в останалата му част - над размера от 3 500 лв. до
претендирания размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: гр.София, ул.”Витоша” №2, ДА ЗАПЛАТИ
на К.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.1, т. 4 ЗОДОВ, сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
воденото против него наказателно преследване по повдигнато му и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 195, ал.1,т.3, пр. 1, т.5, и т.
7 вр. чл. 194, ал.1 НК по досъдебно
производство №129/2005г. на Второ РУ МВР Добрич
и наложено наказание, за което е оправдан, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част -
над размера от 3 000 лв. до претендирания размер от 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лева /
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витоша” №2, ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН **********, сумата в размер на 1,75 лв. / един лев и 75 стотинки / за платена
държавна такса, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София, ул.”Витоша” №2, ДА
ЗАПЛАТИ на К.А.К., ЕГН **********, сумата в размер на 202 лв. /двеста и два лева/ за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................