№ 3
гр. Търговище , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА С. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20203500900072 по описа за 2020 година
Иск за сумата от 160 000 лв. с правно осн. чл.432, ал.1 от Кодекс за
застраховането, във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Б. С. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Вардун, общ. Търговище, действащ чрез процесуалния си представител
адв. В.- АК-Русе, срещу ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК *********, за присъждане на
застрахователно обезщетение в размер на 160 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на баща му С.Ш.Б., починал на 17.11.2017 г., в резултат
на ПТП между товарен автомобил „Мерцедес 1517“, рег.№ ******, управляван от Й.О.М. и
автобус „Мерцедес Варио“, рег.№ *******, с водач М.И.Т. от гр. Перник, чиято отговорност
е застрахована при ответното търговско дружество, и в който автобус е пътувал С.Б.
Ищецът твърди, че пътно-транспортното произшествие, вследствие на което е
настъпила смъртта на баща му, е причинено от поведението на водача на застрахования при
ответника автобус „Мерцедес Варио“, рег.№ ******* - М.И.Т., изразяващо се в нарушение
на разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - предприемане на неправилни технически
действия, отнасящи се до съответното манипулиране с волана и педала на газта, в резултат
на което управляваното от него МПС навлязло в насрещната лента за движение и поставило
водача на движещия се в своята пътна лента товарен автомобил в безизходно положение на
неизбежен удар. Образуваното по случая ДП № 354/2017 г. на РУ на МВР-Угърчин и
преписка № 5142/2017г. на Окръжна прокуратура–Ловеч приключило с Постановление за
прекратяване на досъдебното производство от 22.04.2020 г., водено за престъпление по чл.
343 ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“ вр. с чл. 343, ал. 1 , пр.3 от НК , поради смърт на виновния
водач- М.Т.И..
1
Излага твърдения, че вследствие смъртта на баща си, с когото е бил много близък,
претърпял и търпи неимуществени вреди–със смъртта му загубил единствената мъжка
подкрепа; загубил не само баща, но и приятел, бил първородният и единствен син, въпреки
разстоянието помежду им във времето връзката им била много силна, търсел неговите
съвети и одобрение в ежедневието. И сега баща му продължава да е част от него, в
сънищата му. Още в момента, когато разбрал за случилото се изпаднал в апатия и
меланхолия, в последствие се наложило да ползва услугите на ****** болница в Холандия
(където живеел от 2015 г.) за един месец, напуснал работа, останал без средства и се
наложило да се прибере в България. От преживения стрес, загуба и мъка, в момента бил
неуравновесен, с диагноза–***********, поради което в началото на 2020 г., две седмици,
бил на лечение в ****** отделение в болницата в Търговище. Преживеният стрес отключил
захарен диабет и хипертонична болест на сърцето, за което с ЕР от 09.07.2020 г. е
освидетелстван с 80 % трайно намалена работоспособност.
Тъй като в предприетата по чл. 380 КЗ процедура по отправена до ответното
дружество застрахователна претенция на 27.05.2020 г., предложеното застрахователно
обезщетение от 65 000 лв. преценил като занижено, претендира исковата сума, като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава, считано от
27.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер –оспорва механизма на ПТП,
наличието на вина на водача на процесния автобус, въвежда възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от починалия, поради непоставен обезопасителен колан,
възражения за вида и естеството на търпените неимуществени вреди от ищеца, поради
липсата на силна духовна и емоционална връзка син-баща, както и за липсата на причинно-
следствена връзка между смъртта на бащата и психичното заболяване на ищеца; счита
исковата претенция за неоснователно завишена и прекомерна; оспорва по основание и
размер акцесорния иск, началната дата, от която се претендира. Не оспорва единствено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По реда и в срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът взема становище по всички възражения на ответника, както и по доказателствените
му искания.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор, в който ответникът
заявява, че намира иска за основателен до размер на 65 000 лв. (в какъвто размер е
предложеното от застрахователя обезщетение в производството по чл. 380 от КЗ), над който
размер поддържа възражението си за прекомерност. Подържа останалите си възражения в
отговора. За първи път прави възражение за съпричиняване от страна на водача на товарния
автомобил. Счита иска за обезщетение за забава за основателен от дата 17.06.2020 г.,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ- тъй като застрахователят не е
2
изисквал допълнително доказателства, то срокът за произнасяне по преписката е изтекъл 15
работни дни след предявяване на претенцията.
В о.с.заседание ищецът се явява лично и със своя процесуален представител адв. В.,
която поддържа иска така, както е предявен. Претендира заплащане на адв.възнаграждение
по реда на чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът не изпраща представител, но е депозирал писмено становище, с което
признава иска за основателен до размер на 65 000 лв., с възражения за прекомерност в
останалата част до пълния размер. Претендира разноски по представен списък по чл. 80
ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение,
възражение за непредставяне на доказателства за заплатено възнаграждение.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП- 17.11.2017 г. автобус
„Мерцедес 814Д Варио “ с рег. № *******, управляван от М.И.Т., е бил застрахован при ЗК
“ЛЕВ ИНС“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица №
BG/22/117001043229, с начална дата на покритие 05.04.2017 – крайна дата 04.04.2018 г.
Спазена е изричната разпоредба на чл. 380 ГПК - положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска (чл. 498 ал. 3 КЗ).
Представени са доказателства за подадено заявление по чл. 380 от КЗ от ищеца до
ответника за изплащане на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му. Със
заявление от 27.05.2020 г., получено от ответника на 03.06.2020 г. ищецът е предявил
застрахователната си претенция. Видно от представения по делото отговор изх.№
8492/14.07.2020 г. ответното застрахователно дружество е уведомило ищеца (писмото е
получено от ищеца на 24.07.2020 г.) че във връзка с подадената претенция от 27.05.2020 г.
застрахователната комисия на дружеството е определила сума в размер на 65 000 лв., като
му е указал възможността и начина за подписване на споразумение и изплащане на
обезщетение.
Поради несъгласие с така определеното обезщетение, ищецът е депозирал исковата
си молба пред ОС-Търговище на 04.09.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата САТЕ се установява, че на
17.11.2017 г. на ПП І-4 (София-варна), при км 35+650, в землището на с. Микре, обл. Ловеч,
автобус „Мерцедес 814Д Варио “ с рег. № ******* се движи по същия път с посока на
движение от гр. Варна към гр. София в дясна пътна лента, със скорост около 97 км/ч. В
същото време, по пътя, в обратна посока (от гр. София към гр. Варна) се движи товарен
автомобил „Мерцедес 1517“, рег.№ ******, със скорост на движение около 78 км/ч. Когато
двете МПС-та били на разстояние около 180,21 м едно от друго, автобусът променя
3
направлението си и предната лява ъглова част на МПС-то пресича осевата линия и навлиза в
насрещната пътна лента. Съгласно протокола за оглед на ПТП пътното платно е разделено с
прекъсната осева линия за движещите се в посока гр. Варна и непрекъсната- за движещите
се в посока гр. София. На 205м пред местопроизшествието за движещите се в посока София
е поставен пътен знак „В 24-забранено изпреварването на МПС, с изключение на
мотоциклети без кош и мотопеди“, на 129 м- се намира пътен знак „А 40-Внимание!
Участък с концентрация на ПТП“. Ограничението на скоростта в района на произшествието
е 80 км/ч (максимално допустима извън населено място за автобуси и товарни автомобили
без прикачени ремаркета или полуремаркета“. Участъкът на произшествието е десен завой с
голям радиус на кривата , като видимостта в района е над 300 м. Платното за движение е
било с асфалтова настилка, мокра, износена и без повреди. Водачите на двете ППС са се
възприели като местонахождение, посока на движение, направление и всеки е предприел
действия за спиране, като действията на водача на товарния автомобил са предхождащи.
Движейки се закъснително един към друг, в определен момент достигат до мястото на
удара. Ударът е челен кос. В първа фаза на удара предна лява ъглова част на автобуса е
контактувала с предна лява на т.а., като двете ППС взаимно са проникнали едно в друго и са
се деформирали масивно (облицовки и основи, предни брони, фарове, предни калници).
Телата на возещите се в двете МПС в процеса на деформиране рязко са се отклонили в
посока обратна на действащия товарен импулс, като част от седалките на автобуса са се
откъснали от пода на купето. Според заключението на САТЕ до сблъсъка се е стигнало
поради неправилните технически действия от водача на автобуса, отнасящи се до
съответното манипулиране с волана и педала на газта, в резултат на което автобусът навлиза
в насрещната пътна лента и поставя водача на т.а. в безизходно положение и неизбежен
удар. В поясненията, дадени в с.з. вещото лице инж.Х. уточнява, че под неправилно
манипулиране на волана и газта е имал предвид неправилна маневра „изпреварване“, при
забранителен знак за изпреварване и при превишена скорост. Ударът е настъпил в лентата
на движение на товарния автомобил, чийто водач не е имал техническа възможност да спре
до мястото на удара, за да предотврати ПТП. Водачът на автобуса е имал техническата
възможност да предприеме спиране, но не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, предвид скоростта, с която се е движел. Съобразно техническа
спецификация автобусът е фабрично оборудван с предпазен колан от инерционен тип на
мястото на водача. Седалките на пасажерите не са оборудвани с предпазни колани.
Местопроизшествието е посетено от дежурен в ПТП-сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр. Ловеч, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
82/17.11.2017 г., в който като обстоятелства и причини за ПТП е посочено: по неизяснени
причини УЧАСТНИК 1 (автобусът, управляван от Марио Иванов) навлиза в лентата за
насрещно движение и се блъска челно В УЧАСТНИК 2“.
Образуваното по случая ДП № 354/2017 г. на РУ на МВР-Угърчин и преписка №
5142/2017г. на Окръжна прокуратура –Ловеч е приключило с Постановление за
прекратяване на досъдебното производство от 22.04.2020г., водено за престъпление по чл.
4
343 ал. 4 във вр. с ал. 3, б.“б“ вр. с чл. 343, ал. 1 , пр.3 от НК поради смърт на виновния
водач- М.Т.И.. Наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че настъпилият
обществено-опасен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите от водача на автобуса
нарушения по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП- не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, в резултат на което и по
непредпазливост причинил смъртта на 11 лица и тежки и средни телесни повреди на още 15
лица.
Не е спорно обстоятелството, че в вследствие на процесното ПТП, на 17.11.2012 г. е
починал бащата на ищеца – С.Ш.Б. (препис извлечение от акт за смърт-л.6), чието родство
се установява от представеното към ИМ удостоверение за наследници (л. 7).
От приетата по делото СМЕ (като част от комплексната експертиза) безспорно се
установява, че смъртта е настъпила от остра дихателна и сърдечна недостатъчност,
причинена от мастната емболия на белите дробове, произходът на емболията е от счупените
ребра. От силата на удара, при липсата на предпазен колан, траекторията на движение на
пътника Беров е по посока първоначалната посока на МПС със свободно движение на
тялото в пространството, достигайки до насрещна преграда и предмети в салона на
автобуса. В с.з. вещото лице д.р Г. пояснява, че с оглед констатираните увреждания смъртта
е била неизбежна, настъпила бързо и в пряка непосредствена причинна връзка с
претърпяното ПТП.
По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза, която подробно и
обстоятелствено е дала отговор на въпроса относно наличието на причинна връзка между
смъртта на бащата и развилото се психическо заболяване у ищеца, с диагноза „*******.“
Според вещото лице-психиатър е налице причинна връзка между констатираното заболяване
при ищеца и настъпилата при процесното ПТП смърт на неговия баща. Първите симптоми
са се проявили в деня, когато е научил за смъртта на баща си, има пряка връзка на
психичното заболяване с психотравменото събитие, като в случая генетичната
предразположеност (майка с ******) е улесняващ фактор за отключване на психичното
заболяване. Психичното му състояние е започнало да се променя и впоследствие се
усложнява до парафренизация няколко месеца след научаване за катастрофата и смъртта на
баща му. От заключението на СПЕ и представените от ищеца писмени данни относно
лечение в Холандия (където е пребивавал от 2015 г. до окончателното си завръщане в
България през есента на 2019 г.) се установява, че през 2018 година ищецът е потърсил
медицинска помощ, а в последствие, през м. януари 2019 г. приет в Болница за психични
заболявания Делфланд – лекуван един месец, като е установено „Въпреки, че това е първата
му психоза, пациентът отговаря на характеристиките на ******та и лечението е насочено
към тях“. Видно от прегледа на друг психиатър, направен на 10.09.2019г. състоянието не му
се е подобрило, а напротив продължава да се влошава. През м. ноември 2019 г. се завръща
със съпругата си (св. А.А.) окончателно в България. След прегледи при психиатър през м.
януари и м. февруари 2020 г., е приет в „Психиатрично отделение“ на „МБАЛ-Търговище“
5
АД на 06.02.2020 г., изписан на 20.02.2020 г. (л. 41-44). В епикризата е отразено, че на
преден план при изписване остава оформена **********. От представеното ЕР на ТЕЛК към
„МБАЛ-Търговище“ от 09.07.20г. е видно, че ищецът е 80% трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза „***********“ със срок 1 година, а с ЕР на ТЕЛК от
10.02.2021г.- срокът е до 01.02.2022 г.
За установяване на съществуващата емоционална връзка баща-син и отражението на
случилото се върху ищеца са разпитани трима свидетели- двамата по делегация съответно в
РС-Перник и в РС-Русе, и един в о.с.з. пред ОС-Търговище.
От показанията на св. Д.Ш. (дъщеря на ищеца от неговия първи брак)- за
извършения разпит е представен протокол № 205/24.03.2021 г. по съдебна поръчка №
1385/2021 г. на РС-Русе, се установява, че бащата и дъщерята от години не живеят в едно
населено място, контактуват обикновено по телефон, виждат се от време на време (два пъти
в годината). Докато бил в Холандия- се чували по вайбър. За смъртта на дядо си по бащина
линия свидетелката била уведомена по телефона от служител на полицията, тъй като по
това време както баща й, така и лелите й били в чужбина. Тя се обадила на баща си, който
изпаднал в шок, твърдял, че това е невъзможно и са се обадили телефонни измамници, след
което му станало много тъжно, бил неспокоен, много тежко приел смъртта на дядо й.
Според възприятията на свидетелката, баща и син имали нормални отношения, имали
близка връзка. Самата свидетелка не е контактувала с дядо си от дете. От баща си знаела, че
се чувал с дядо й по телефона, както и че когато се е връщал лятото в България е гостувал на
дядо й. Преди катастрофата баща й не бил имал психични проблеми, ходел на работа, имал
си съпруга, с която живеел в Холандия, но миналата година го напуснала, „неиздържайки да
седи край него“. Психическото състояние на баща й било доста разклатено, и се влошавало.
Свидетелката не е чувала да е имало неразбирателство между син и баща; не знае кой се е
грижел за дядо й, предполага че това е жената, с която дядо й е живял към 2017 г.
От показанията на св. С.М. (от разпита по делегация по гр. д. № 01100/2021 г. на
РС-Перник) се установява, че от 2015 г. се е познавала с бащата на ищеца, като
впоследствие от началото на 2016 г. заживяли на семейни начала в жилището на С.Б.в гр.
Перник. Заявява, че не познава ищеца, нито някого от неговото семейство. Знае, че
починалият е имал три деца от предишни бракове- две дъщери и един син, но не знае името
на момчето. Заявява, че не знае нищо за децата му, нито къде живеят, че в нейно присъствие
(предвид обстоятелството, че е ходела на работа) никое от децата му не го е посещавало,
нито С. е споделял с нея синът му да го е посещавал или да го е търсил по телефона. С. не й
е говорил за децата си, не знае в какви отношения са били баща и син, не знае да са се
карали. Когато починал, С. недочувал и недовиждал. Освен нея друг не се грижел за него.
От показанията на св. А.А. (бивша съпруга на ищеца, чийто брак е прекратен с
решение на съда от 20.07.2020 г.- л. 303) се установява, че са живели с ищеца заедно около
12 години, живеели в къщата му в с. Вардун, през 2015 г. заминали за Холандия, където и
двамата работели. За смъртта на баща си ищецът разбрал по телефона от дъщеря си, не
6
повярвал и се обадил в полицията в Ловеч. След разговора започнал да плаче, вече не искал
да говори с нея, говорел само за баща си, започнал да говори странни неща - че баща му
идвал на прозореца, че заминал за М. След смъртта на баща си „започна да не е добре“, не
ходел на работа, все по болници ходели, приели го в болница, после лекари идвали у тях (в
Холандия). От година и половина се прибрали в България, прекратили брака си, защото
повече не можела да го търпи заради психичните му проблеми. Бащата и синът били в добри
отношения, поддържали връзка по телефона, а като се прибирали през ваканциите ходели
при баща му, последно в Перник. Ходили са 2-3 пъти да го видят. Последно го посетили м.
юни преди да почине.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани
с притежаването или използването на моторни превозни средства, за които застрахователите
отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск
срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Съгласно сочената разпоредба , за да възникне отговорността на застрахователя,
следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на деликт при
съответното авторство; противоправност; вина; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“; настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; отправена писмена
застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ и
изтичане тримесечния рекламационен срок от депозиране на претенцията по чл. 380 КЗ до
предявяване на иска в случай на отказ за плащане или несъгласие с определеното от
застрахователя обезщетение (така Определение № 165/24.03.2017г. на ВКС по чтд
306/2017г. , ТК).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено
наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на
причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно
правоотношение, сключено по полица „ Гражданска отговорност” - застрахователна
полица № *****, с начална дата на покритие 05.04.2017 – крайна дата 04.04.2018 г.;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП на
7
17.11.2017 г., претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения,
които вреди са в резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Предвид прекратеното наказателно производство, в настоящото производството
следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта. Вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45 ал. 2 ЗЗД).
Съдът намира, че от събраните доказателства по безспорен начин се установи, че
поради нарушения на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, при нарушение на забрана за изпреварване
(нарушение на знак „В 24“), при превишена скорост, водачът на застрахования по
застраховка „ГО“ при ответното дружество автобус, е причинил процесното ПТП, в
следствие на което е настъпила смъртта на бащата на ищеца. Причина за настъпилото ПТП
е единствено поведението на водача на автобуса, който в хода на неправилно предприетата
маневра „изпреварване“ е извършил неправилни технически действия, отнасящи се до
съответното манипулиране с волана и педала на газта, в резултат на което автобусът е
навлязъл в насрещната пътна лента и е поставил водача на т.а. в безизходно положение и
неизбежен удар.
От заключенията на комплексната експертиза безспорно е установено, че смъртта на
наследодателя на ищеца е настъпила вследствие на процесното ПТП. Смъртта е била бърза
и неизбежна.
Основния спор, който се очерта в производството, е какъв е размерът и вида на
неимуществените вреди, причинени на ответника, респ. налице ли е съпричиняване от
страна на починалия, обосноваващо намаляване на обезщетението.
По отношение на размера на вредите.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата
8
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т.
д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претендират се неимуществени вреди, претърпени и които продължават да се търпят
вследствие смъртта на родител. От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че от 2015 година ищецът със съпругата си живее в Италия, а преди това е живял в с.
Вардун. Не е живеел заедно с баща си, но въпреки това са осъществявали връзка помежду си
– по телефона, както и 2-3 пъти лично, когато са се прибирали „за ваканция“ от Холандия
(св. А.). Ищецът е бил първородният и единствен син на починалия, и макар да са живели
отдалечени един от друг между тях е съществувала силна връзка, често се чували по
телефона, предвид разстоянието в местоживеенето- се виждали по-рядко. В тази връзка
съдът кредитира показанията на св. А. и св. Ш.. Изолирани остават показанията на св. С.М.
от гр. Перник, с която починалият е живял във фактическо съжителство последните близо
две години от живота си. Самата тя заявява, че в нейно присъствие (тъй като е ходила на
работа) ищецът не е търсил баща си, а от показанията на св. А. се установява явно
напрежение във взаимоотношенията със съжителката на бащата, който ги съветвал да не
говорят пред нея „разни неща“. За привързаността на сина към бащата може да се съди и от
факта, че смъртта на баща му се явява толкова стресиращо обстоятелство, че, съгласно
заключението на вещото лице, отключва сериозно психично заболяване, прогресиращо,
макар тук значение да има и фамилната обремененост на ищеца, като улесняващ фактор за
отключване на заболяването. Косвени доказателства за връзката между смъртта на бащата и
заболяването на ищеца се съдържат и в констатациите в представените писмени
доказателства от болницата в Холандия, коментирани и от вещото лице, изготвило СПЕ.
Всички ******** на ищеца са свързани с баща му, в представите му те винаги са заедно. В
същото време при определяне размера на вредите, съдът отчита и фактът, че все пак ищецът
и баща му не са живеели заедно, напротив – и по време на пребиваването на ищеца в
България, преди да замине извън страната, всеки от двамата е имал изграден собствен
живот, свои семейства, контактите са били основно по телефона, рядко са се виждали.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в
размер на 90 000 лв., който се преценява като съответен паричен еквивалент за
компенсиране по някакъв начин претърпените и търпяни от ищеца вреди. При определяне
на този размер съдът съобразява както факта на преживените от ищеца мъка и болка от
загубата на родителя, така и другата последица, а именно - отключеното психично
заболяване, което не е нещо временно, напротив – състоянието на ищеца се променя към
усложняване, с ********** Според вещото лице взависимост от приема на лекарствата,
ищецът е в периоди на поутихващи симптоми, но с непрекъснат ход на протичане на *****
9
процес, с личностова промяна. Коренно се е променило ежедневието, начина на живот и
психичното здраве на ищеца; останал е сам, след като съпругата му го е напуснала именно
заради здравословното му състояние; живее в свой собствен свят, където срещите с баща
му- ********, за които говори вещото лице, му дават успокоение. Вярно е, че същият има
фамилна обремененост, но въпрос на предположение е дали без тази неочаквана смърт
животът на ищеца би продължил своя нормален ход. Вещото лице, в поясненията си в с.з.
във връзка със зададените от страните въпроси, уточнява, че по принцип има редица
фактори, които могат да отключат това заболяване, но в случая именно смъртта на бащата,
която е и неочаквана, внезапна, има превес и е обусловила заболяването.
Недоказани останаха твърденията в исковата молба, че стресът от случилото се е
отключил и други заболявания–захарен диабет и хипертонична болест на сърцето.
И тук се поставя въпросът дали обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде редуцирано с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия С.Б.– изразяващо се в непоставен обезопасителен колан.
Приложението на чл. 51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно да е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, без да е необходимо
това поведение да е виновно. Приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен, предполагаем. (Така: решение № 45/15.04.2009
по т.д. № 525/2008 на ВКС, II т.о.; решение № 206/12.03.2010 по т.д. № 35/2009 на ВКС, II
т.о.; решение № 58/29.04.2011 по т.д. № 623/2010 год на ВКС, II т.о.; и др.). Наличието на
съпричиняване се преценява във всеки отделен случай.
В тежест на ответника е да докаже по пътя на главно пълно доказване наличието на
съпричиняване, каквито указания са дадени в проекто-доклада.
Както се установява от заключението на САТЕ, по техническа спецификация
автобусът е фабрично оборудван с предпазен колан от инерционен тип на мястото на водача,
но седалките на пасажерите не са оборудвани с предпазни колани. В тази насока са и
показанията на св. С.М., която също е била пътник в процесния автобус. Т.е. починалият е
бил в невъзможност да си постави предпазен колан поради липсата на такива в автобуса, в
който е пътувал. В същото време следва да се отчете и пояснението, дадено от вещото лице
д-р Г., че не би могло да се даде категорично заключение, дали поставен обезопасителен
колан (ако с такива бе оборудван процесният автобус) би предотвратил леталния изход. Не
без значение е и силата на удара между двете ППС-та, след като пасажерски седалки в
автобуса са се откъснали от пода на купето (заключението на САТЕ).
Предвид гореизложеното съдът приема за неоснователно направеното от ответното
застрахователно дружество възражение за съпричиняване – не се установи с поведението си
починалият по някакъв начин да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
10
По искането за присъждане на лихви за забава:
По отношение на това от коя дата следва да се присъдят лихвите:
Разпоредбата на чл. 493 ал. 1 т. 5 от КЗ предвижда, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429 а 2 т. 2 от КЗ- т.е. при ограниченията
на чл. 429 ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало „от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна“.
Както признава ответникът ищецът е отправил своята застрахователна претенция на
27.05.2020 г., и доколкото застрахователят не е изискал други доказателства, следва да бъде
присъдена законната лихва върху главницата, считано именно от тази дата – на предявяване
на застрахователната претенция.
На осн.чл. 78 ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда
следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими държавни такси в размер на 4%
върху уважения размер на предявения иск (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК)– в размер на 3600 лв., дължими от ответника.
По разноските:
С оглед частичната основателност на предявените искове ищецът има право да му
бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част на иска. Ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Ищецът е представляван безплатно от адвокат, като претендира ответното дружество
да бъде осъдено да заплати по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника му
адв. В. адв.възнаграждение, визирано в Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – съразмерно с уважения размер на исковата претенция
(56,2%) следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 3 230 лв. По възражението на
ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК – посоченото в Списъка по чл. 80 ГПК адв.възнаграждение
4730.00лв. е в минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 2 от Наредбата (какъвто би бил
основателен, при изцяло уважаване на исковата претенция). Ответникът претендира
разноски в общ размер 1145лв. (по представен списък по чл. 80 ГПК) - за заплатени
депозити за експертизи, удостоверение, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част от иска, основателни се явяват разноски в
размер на 500.94 лв., платими от ищеца, който е освободен от заплащане на държавни такси
и разноски, но не и от разноските, сторени от насрещната страна.
По изложените съображения, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Ш., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. Вардун, общ. Търговище, действащ чрез процесуалния си
представител адв. С.В. от АК-Русе, с адрес гр. Русе, бул. „Липник“ № 5, ет.1, офис 28 -
сумата от 90 000лв. (деветдесет хиляди лева) - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на С.Ш.Б.- негов баща, настъпила в резултат на ПТП на
17.11.2017 г., причинено виновно от водача на автобус „Мерцедес Варио“, рег.№ *******,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № *****, с начална дата на покритие 05.04.2017 г.– крайна дата 04.04.2018 г.,
сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* - на осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 90 000лв. до пълния
предявен размер от 160 000,00 лв. - като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Търговищки окръжен съд сумата 3 600 лв. - представляваща
държавна такса върху уважения размер на предявения иск - на осн.чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.В. В., ЕГН
**********, с адрес на кантората гр. Русе, бул. „Липник“ № 5, ет.1, офис 28, сумата 3 230
лв.- представляваща адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по
т.д. № 72/2020 г. на ТОС – на осн.чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА Б. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Вардун, общ. Търговище
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А сумата 500.94 лв. – разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска – на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Апелативен съд-гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12