РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
в присъствието на прокурора Ц.П.
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500336 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 198 от 16.02.2021 година, постановено по гр.дело № 1640/2020 година
по описа на Районен съд – Велико Търново, е осъдена Прокуратура на Република България
на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на СТ. С. В. сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото
му на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № ЗМ-558/2003
година по описа на РПУ Велико Търново преписка № 1426/2003 година на Районна
прокуратура – Велико Търново, ведно със законната лихва считано от 08.06.2020 година до
окончателното плащане, както и сумата от 10 лева – направени по делото разноски, като е
отхвърлен предявения иск в останалата му част за разликата над 1500 лв. до пълния
предявен размер от 20000лв. Със същото решение е отхвърлен и иска с правно основание
чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ изцяло за сумата от 10500 лева, претендирано обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.06.2020 година до
окончателното плащане, от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на
посоченото досъдебно производство.
Против решението е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Република
1
България чрез прокурор Ивайло Иванов при Районна прокуратура – Велико Търново, чрез
която се обжалва горепосоченото решение в частта, с която искът е уважен, като се
навеждат оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Счита иска за
изцяло неоснователен, алтернативно оспорва размера на претендираното и присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Отправя искане към въззивната инстанция да
постанови решение, с което да отмени това на районния съд в обжалваната част и да
отхвърли изцяло иска.
Постъпила насрещна въззивна жалба от С.В. и отговор на въззивната жалба. Чрез
отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Чрез насрещната въззивна жалба
се атакува решението в частта, с която искът за неимушествените вреди е отхвърлен в
останалата му част като неоснователен. Излагат се подробни доводи относно
основателността на иска и неправилност на атакуваното решение на районния съд в
отхвърлителната част. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на
районния съд и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция:
Жалбоподателят се представлява от прокурор от Окръжна прокуратура Ц.П., който
заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея оплаквания. И оспорва насрещната
въззивна жалба. В хода на устните състезания излага доводи за неправилност на решението,
с което е присъдено обезщетение по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ. Счита иска за изцяло
неоснователен, тъй като липсват претърпени от ищеца каквито и да било вреди. Последният
е проявил пасивност и не се е интересувал от наказателното производство. Прокуратурата
след като не е открила извършителя е постановила спиране на производството в рамките на
предвидените в процесуалния закон срокове, а в последствие също при спазването на
същите е прекратила наказателното производство. в обжалваната му част и неоснователност
на предявените искове
Въззиваемият и подател на насрещната въззивна жалба в съдебно заседание се
представлява от пълномощник П С. Пълномощникът оспорва въззивната жалба и поддържа
насрещната въззивна жалба. Пледира за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД.
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид
становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Насрещната въззивна жалба също е допустима и подадена от
легитимирано лице при спазване на предвидения срок.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице процесуални нарушения при неговото постановяване, което да
обуславят недопустимост на решението.
Съдът като прие, че решението не страда от пороци, които да водят до неговата
нищожност, нито пък до неговата недопустимост, пристъпва към разглеждане на въззивната
жалба и делото по същество с извършване проверка относно правилността на обжалваното
решение.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били
предявени от С. С. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ против Прокуратура на Република България чрез които се претендира присъждане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди поради това, че наказателното дело,
образувано по повод извършена през 2003година кражба от дома му, не е разгледано в
разумен срок. Предвид твърденията в исковата молба и посочените правно релевантни за
спора факти първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковете.
В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови
доказателства.
От събраните поделото доказателства се установяват следните относими към правния
спор факти:
На 25.05.2003 година е образувано ДП № ЗМ-558/2003г. по описа на РПУ Велико
Търново срещу неизвестен извършител за това че на 24/25 май 2003г. в гр. В. Т.на ул. **, №
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими
вещи – златни бижута и сумата 1500 лв. от владението на СТ. С. В. без съгласие на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
вр. чл. 194, ал. 1 от НК. За периода от 25.05.2003г. до 07.07.2003година са извършени
единствено оглед на местопроизшествие, разпит на свидетел, приложена е експертна
справка относно открити дактилоскопни следи на местопроизшествието. Досъдебното
производство е изпратено на прокурора с мнение за спиране поради неиздирване на
извършителя. С постановление от 07.07.2003 година наказателното производство е спряно
на основание чл. 239, ал.1, т. 2 вр. чл. 414 от НПК/отм./. Делото е изпратено на органите на
РУП Велико Търново за продължаване издирването на извършителя. Въпреки, че е
постановено този акт на прокурора да бъде съобщен на пострадалия, последното не е
извършено и С.В. не е уведомен за спирането на досъдебното производство. С
постановление от 18.07.2018 година досъдебното производство № ЗМ-558/2003г. по описа
на РПУ Велико Търново е възобновено и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е
прекратено, поради изтичане на давността по чл. 80, ал.1, т. 3 от НК. Това постановление е
съобщено на пострадалия С.В. с писмо с обратна разписка на 22.10.2018 година.
3
На 22.04.2019г. ищецът подал заявление по чл. 60а, ал. 1 от ЗСВ за заплащане на
обезщетение за нарушаване правото му на разглеждане и решаване на досъдебното
производство в разумен срок поради бездействие на разследващите органи и прокуратурата,
което е отхвърлено по реда на чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, като са приели, че относимата
продължителност на разглеждане на делото не надхвърля разумния срок.
Събрани са гласни доказателства, разпит на свидетелите С. С. С. – син на ищеца и П.
А. П., от съвкупния анализ на които се достига до извод, че ищецът е изживял отрицателни
емоции от престъпното посегателство спрямо имуществото му, както и от бездействието на
разследващите органи и прокуратурата за разкриване на извършителя на престъплението.
Загубил доверие в тези институции и в способността на съответните държавни органи да
защитят правата на гражданите, както и че те са в състояние да изпълнят възложените им от
закона правомощия и задължения. Бездействието на прокуратурата е подкопала доверието
му в тази институция.
Така описаната фактическа обстановка е идентична с установената от
първоинстанционния съд и се възприема за безспорна и от двете инстанции. В хода на
въззивното производство при анализа на доказателствата, съдът не намира основание за
установяване на нови фактически положения, различни от тези установени от районния съд.
Анализът на фактите по делото налагат правни изводи за основателност на предявения иск
по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, по следните съображения:
Ищецът се явява пострадал от престъпление, образуваното за разследването на което
досъдебно производство е прекратено, поради изтекла давност. Предявил е споите
претенции по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по който ред не е постигнато споразумение и
не му е заплатено обезщетение. Последното се явява процесуална предпоставка за
допустимост на предявения иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ и предопределя неговия правен
интерес за завеждането му. Съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закон, в частност това се отнася и при разглеждане на
наказателното дело, образувано за престъпление от което ищецът се явява пострадал. При
неизпълнение на този основополагащ принцип е предвидена отговорност на Държавата по
реда на чл. 2б от ЗОДОВ, съгласно който тя отговаря за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията. При разглеждането на делата,
образувани по предявен иск с това основание, съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
4
имат значение за правилното решаване на спора.
В настоящото производство се установява, че досъдебното производство
необосновано е продължило над 15 години. Видно от приложената преписка освен
извършените първоначално процесуално следствени действия – оглед на
местопроизшествие, разпит на ищеца в качеството му на свидетел и пострадал от
престъплението и изготвяне на една експертна справка от разследващите органи не са
положени никакви усилия за издирване на извършителя. Месец и половина след
образуването на досъдебното производство същото е спряно, поради това че извършителят
не е издирен и преписката е изпратена на РПУ Велико Търново за предприемане действия
по издирването. През периода от спирането на наказателно производство до неговото
възобновяване и в последствие прекратяване поради изтекла давност по чл. 80, ал.1, т. 3 от
НК, няма извършвани никакви действия, от които да е видно, че са полагани каквито и да
било усилия за издирване на извършителя. Единствената причина за това е неизпълнението
на правомощията на наблюдаващия прокурора по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК след
спиране на наказателното производство в хода на досъдебната му фаза да осъществява
надзор за своевременното му провеждане, включително да изисква информация за
предприетите мерки и действия по издирване на извършителя. Не е извършено нито едно
действие, което да води до отпадане на причината на спиране на наказателното
производство и това неминуемо е довело до погасяване по давност на наказателното
преследване за извършеното престъпление. По този начин за ищеца,който е и пострадал от
престъплението, е препятствано да реализира своите права спрямо извършителя и от друга
страна това бездействие на разследващите органи, на прокуратурата и най-общо казано на
Държавата да реализира наказателната отговорност спрямо извършителя и да защити
правата на пострадалия, засегнати от деянието на този извършител, е довело до подкопаване
доверието в институциите у ищеца. Поведението на ищеца по никакъв начин не е
допринесло и не се намира в причинно следствена връзка със забавянето на наказателното
производство, а бездействието на компетентните органи в продължение на години прави
безпредметно обсъждане сложността на делото като критерии за превишаване на разумния
срок. Наблюдаващия прокурор не е изпълнил едно основно правомощие – да ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно
провеждане. Чрез своето бездействие и неупражнен контрол спрямо органите на които е
възложено издирване на извършителя се е стигнало до пълно бездействие по конкретното
наказателно производство и така са засегнати правата на пострадалия, до степен на пълна
игнорираност като значимо благо. Правото на справедлив процес в разумен срок
прокламирано в чл. 6, пар. 1 от Конвенцията е с не по-малка значимост от правото на живот,
свобода и неприкосновеност на личността на гражданите. Нарушавайки това право чрез
бездействието си по осъществяване на наказателното преследване във връзка с
престъплението, от което е пострадал, е засегната неговата имуществена сфера – доверието
в държавата и държавните институции, призвани да осигуряват защита правата на
гражданите. Загубена е вяра в способността на държавата чрез нейните институции да
охрани правата и свободите на гражданите. Вярно, че наказателното производство е
5
прекратено поради изтекла давност. Но от доказателствата по делото категорично се
установява, че докато е текъл срокът през който може да бъде осъществявано наказателното
преследване, всъщност прокуратурата е бездействала. Да досъдебното производство е
спряно и с това се изчерпват всички положени ,усилия за издирване на извършителя.
Имайки предвид всичко изложено съдът приема, че е налице осъществен фактическият
състав по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди и
следва да бъде обезщетен за това. Районният съд е достигнал до същия правен извод, но при
определяне на дължимото парично обезщетение, не е съобразил критериите на чл. 52 от
ЗЗД. Приел е, че справедливото обезщетение е в размер на 1500 лв. Настоящата инстанция
не споделя този извод. Като отчете вида на неимуществените вреди, степента на засягане
неимуществената сфера на ищеца/жалбоподател/ изразяващо се в това, че той е загубил вяра
в Държавата като органи и институции, призвани да защитават основните права и свободи
на гражданите, неговото разочарование от това, че той като пострадал от престъпно
посегателство спрямо имуществото му извършено чрез взлом, не може да бъде
удовлетворен. Отрицателното му усещане за безнаказаност на правонарушителя;
разколебаването на неговата увереност, че спазващият закона е винаги защитен – всичко
това налагат извода, че справедливото обезщетение би трябвало да е в по-голям от
присъдения размер, а именно 7500 лева.
Предвид изложените мотиви изцяло неоснователни се явяват наведените във
въззивната жалба на Прокуратура на Република България доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и и изцяло неоснователност на
предявения иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ. Възражението, че хе вменено в задължение на
полицейските органи издирването на извършителя се явява неоснователно. Напротив
именно наблюдаващият прокурора е този, който след като е възложил тези действия на
полицейските органи е следвало да упражнява постоянен надзор за законосъобразното им и
своевременно провеждане. Именно това бездействие е довело до абсолютна
незаинтересованост на Държавата от изхода на делото и от това дали пострадалият ще
получи защита на своите засегнати права. Простото спазване на процесуалните срокове не е
достатъчно да обезпечи спазването на принципа на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията.
Предвид изложеното по-горе въззивната жалба на прокуратурата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Частично основателна се явява насрещната въззивна жалба с оглед определения
размер на справедливото обезщетение. Съдът по-горе прие, че то е в размер на 7500 лв.
Следователно искът се явява основателен до дози размер. Поради това решението в
обжалваната част, с който искът е отхвърлен за разликата над 1500 лв. до предявения размер
7500 лв. следва да бъде отменено – за сумата от 6000 лв. В останалата му част над 7500 лв.
за разликата до 20 000 лв. или за 12500 лв. искът следва да бъде отхвърлен или решението в
тази част потвърдено. Съдът следва да присъди в полза на ищеца още 6000 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.
Разноски по делото не се дължат.
6
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 198 от 16.02.2021 година, постановено по гр. дело № 1640/2020
година по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта му с която е отхвърлен
предявеният от СТ. С. В. ЕТВ ***** против ПРОКУРАТУРА на Република България, иск с
правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 1500 лева до 7500 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша, №
2 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. С. В. с ЕГН ***** от гр. В. Т, ул. **, № , офис № още сумата от
6000лв. /шест хиляди лева/ обезщетение по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок
на досъдебно производство № ЗМ-558/2003г. по описа на РПУ Велико Търново, пр.пр. №
1426/2003 г. по описа на Районна прокуратура Велико Търново/или общо обезщетение в
размер на 7500/, ведно със законната лихва от 08.06.2020 година до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на
чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7