РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пловдив, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502818 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3494 от 27.07.2023 г. постановено по гр. д. № 11535/2022 г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив – I бр. състав, са предоставени
родителските права по отношение на децата Ф. А., ЕГН: **********, и С. А.,
ЕГН: **********, на майката П. М., ЕГН: **********, определено е
местоживеенето им при нея, определен е режим на лични отношения между
децата и бащата С. В. А., ЕГН: **********; осъден е бащата да заплаща
месечна издръжка в размер на 400 лева за всяко от децата, считано от
предявяване на претенцията до настъпване на причини за нейното изменение,
както и е разпределена отговорността за разноските по делото.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, подадена от С. В. А..
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от
обжалването и против обжалваем съдебен акт. Внесена е дължимата държавна
такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателят С. А. счита първоинстанционното решение за
неправилно – необосновано, постановено в противоречие с материалния
1
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и
при необсъждане и превратно обсъждане на събраните по делото
доказателства. Подчертава, че се доказало в производството пред първата
инстанция, че в дома на бащата се поддържала здравословна семейна храна,
готвела се вкусна храна за децата, осигурена им била ремонтирана стая с нови
мебели, купували им се дрехи и обувки, осигурявали им се забавления.
Бащата демонстрирал желанието и възможностите си за разширен режим на
лични контакти, който щял да бъде и в интерес на децата. Издръжката в пари,
присъдена от районния съд, била в завишен размер, който затруднявал
бащата. Преди завеждане на делото той плащал редовно по 500 лева на месец
за двете деца, докато работел в чужбина. Вече не работел в чужбина и можел
да плаща общо 400 лева за двете деца, което редовно правел. Нежеланието на
майката да работи, защото трябвало да гледа децата, не било извинително за
липсата й на достатъчно доходи, тъй като от медицинската документация,
представена пред първоинстанционния съд, станало видно, че дори и при
заболявания на децата тя ги пращала на градина. Необосновано районният
съд приел, че баща могъл да реализира доход, близък до средния, а такъв
извод за майката не бил достигнат. При разширен режим на лични контакти
бащата щял да предоставя по-голяма издръжка в натура, а не в пари, което
щяло да е по-посилно за него и щяло да облекчи и майката в разходите.
Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново
такова, с което да присъди съвместно упражняване на родителските права,
режим на лични отношения, както е описан в исковата молба и да определи
издръжка в размер на 500 лева общо за двете деца, както и да определи
дължимата държавна такса, съобразявайки платената от ищеца при
завеждането на делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата П. М..
В открито съдебно заседание въззивникът С. А. чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Заявява, че е съгласен родителските права да
се предоставят на майката и иска по-разширен режим на лични контакти с
децата. Уточнява, че желае да заплаща издръжка по 250 лева за всяко дете.
В открито съдебно заседание въззиваемата П. М. чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на въззивната жалба. Подчертава, че не са
2
налице данни по делото, че бащата не може да реализира достатъчни доходи
за изплащане на определената от първата инстанция издръжка.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран да разреши въпросите по чл. 127, ал. 2 от
СК по отношение на малолетните деца Ф. и С. А. от баща им – С. А..
В исковата молба са изложени твърдения, че от фактическото
съжителство на С. А. и П. М. са родени на 03.02.20** г. две деца – Ф. и С..
Към момента на завеждане на иска родителите не живели вече заедно и не
могли да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата, което налагало
спорът да бъде разрешен от съда. Ищецът заявява желание да се постанови
съвместно упражняване на родителските права, да се определи
местоживеенето на децата в дома на майката, предлага подробен проект за
режим на лични контакти между него и децата, както и размер на издръжката,
който той сам да заплаща – 200 лева месечно за всяко от децата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата П. М. е подала писмен отговор на
исковата молба, в който посочва, че от момента на раждането си Ф. и С. са
имали здравословни проблеми, като на Ф. предстои сърдечна операция.
Поради постоянните нужди на децата от грижа тя не могла да започне работа.
През последните години бащата й изпращал около 500 лева месечно за
децата, но те не стигали за покриване на техните нужди. Ищецът живеел и
работел в ***, където получавал заплата около 3000 паунда месечно, поради
което можел да заплаща по-висока издръжка. Противопоставя се на
съвместното упражняване на родителските права, тъй като бащата не
проявявал интерес да вижда децата. Изразява желание родителските права да
се предоставят на нея, предлага стеснен режим на лични контакти поради
местоживеенето на бащата в чужбина, иска бащата да заплаща издръжка по
600 лева месечно за всяко от децата, моли да се остави без уважение искането
децата да бъдат вземани от дома на майката от родителите или брата на
ищеца.
Първоинстанционният съд е предоставил родителските права на
майката, постановил е местоживеенето на децата да бъде при майката,
3
определил е режим на лични отношения на бащата с децата, осъдил е бащата
да заплаща издръжка в размер на 400 лева месечно за всяко от децата, както и
е разпределил отговорността за разноските по делото.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на правилността на решението.
Не се спори между страните, а и документално се потвърждава от
удостоверения за раждане, издадени на 26.07.** г. от Пловдивска община,
район Западен, че децата Ф. и С. А. са родени на 03.02.20** г. и произхождат
от страните по делото – П. М. (майка) и С. А. (баща). Не се спори, че
родителите не живеят заедно. Страните не спорят по предоставянето на
родителските права на майката и определянето на местоживеенето на децата
при същата. Пред първата инстанция е отделено като безспорно
обстоятелство относно режима на лични отношения между децата и бащата
той да се осъществява всяка нечетна седмица в месеца от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя с преспиване. Не е спорно, че бащата С. А. е изпращал на
майката П. М. различни по размер суми - общо около 400-500 лева месечно
през 2022-2023 г. за покриване на издръжката на двете им деца.
Спори се досежно режима на лични контакти между децата и бащата –
последният желае той да бъде максимално разширен, а майката счита, че
постановените от първата инстанция контакти са достатъчно конкретизирани.
Спори се и относно размера на издръжката за Ф. и С..
От представената с исковата молба писмени доказателства – медицински
и разходни документи, находящи се на л. 12 до л. 68 от първоинстанционното
дело, се установява, че малолетните Ф. и С. А.. боледуват сравнително често
от различни инфекциозни и възпалителни заболявания на горните дихателни
пътища и стомашно-чревната система (напр. ринит, бронхит, остър тонзилит,
остър гастрит при С., метеоризъм, гадене и повръщане при Ф.,
бронхопневмония при Ф.), във връзка с които са извършени разходи за
изследвания и допълнително медицинско обслужване от около 22 до 120 лева
на посещение и/или извършено изследване. От медицинските документи се
установява, че детето Ф. има в*** (поставена е диагноза „М***“), който се
проследява от лекар и изисква оперативно лечение.
От приетите по делото социални доклади за Ф. и С. се установява, че
4
след раздялата на родителите им за тях се грижи майката П. М., която
задоволява потребностите им от хранене, облекло, образование и
здравеопазване. В грижите за децата майката се подпомага от бабата по
майчина линия, която е *** и получава пенсия в размер на 392 лева месечно.
Има възможност за помощ и от приятели на майката. Децата живеят заедно с
майка си и баба си в къща, находяща се в гр. С****, която е обзаведена
подходящо, отоплява се, чиста и подредена е, не се забелязва наличие на
мухъл, децата разполагат със собствена стая. Социалният работник дава
становище, че С. и Ф. са много близки – постоянно са заедно, играят си; имат
добре развита социална среда – имат приятели, с които се срещат и играят. И
двете деца са интегрирани и добре възпитани, добре обгрижени, чувстват се
спокойно при майка си, посещават детска градина (предучилищна група).
При разговор с учителката им социалният работник е събрал данни, че децата
винаги са чисти и спретнати, а когато се разболеят – майката веднага ги спира
от градина и предприема мерки за здравето им. Чрез извършеното социално
проучване е установено, че емоционалната връзка между децата и майка им е
силна. Социалният работник отбелязва, че родителите споделят, че искат да
полагат грижи за децата и съдействат активно на отдел „Закрила на детето“,
но комуникацията помежду им е затруднена. Не се установява децата да са в
риск.
От постъпилите в първоинстанционното производство справки от НАП
за актуално състояние на действащи трудови договори, за данните за
осигуряването и за декларирани моторни превозни средства, касаещи бащата
С. А. се установява, че към 02.05.2023 г. той е работил по трудово
правоотношение на длъжност с код по НКПД 82** – „***“ с основна заплата
710 лева (това обстоятелство се потвърждава и от представения трудов
договор с работодател „ДЖИ ЕН БИЛД“ ООД от 10.01.2023 г.); че е
осигуряван по трудов договор на доход 780 лева за периода от февруари 2023
г. до март 2023 г.; че притежава личен автомобил „М***. НАП дава
информация, че в регистрите й не се съдържат данни С. А. да притежава
недвижимо имущество, нито да е регистриран като ЕТ, самоосигуряващо се
лице или като участник в търговски дружества. Пред въззивния съд се
представи и прие като писмено доказателство – служебна бележка от Агенция
по заетостта, от която е видно, че считано от 26.10.2023 г. С. А. е регистриран
като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив – Р., т. е. следва
5
да се приеме за установено, че към приключването на диренето пред
въззивния съд г-н А. не работи по трудов договор.
От постъпилата в първоинстанционното производство справка от НАП
за декларирани недвижими имоти се установява, че майката П. М. притежава
1/3 идеални части от земя и сграда, находящи се в гр. С., ул. „***. НАП дава
информация, в регистрите й не се съдържат данни г-жа М. да притежава леки
автомобили, не се съдържат данни за действащи трудови договори на
майката, нито данни последната да има регистрация като ЕТ,
самоосигуряващо се лице или участник в търговски дружества. В приетите от
въззивния съд социални доклади се съдържат данни, че майката получава
социални помощи по реда на чл. 7 и чл. 8д от Закона за социалните помощи
за деца.
Пред първата инстанция е разпитана като свидетел майката на С. А. – З.
А.а. Съдът кредитира показанията й като съобразява близката й родствена
връзка с жалбоподателя, понеже те са последователни, вътрешно
безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото. От
разпита й пред първата инстанция се установява, че бащата живее в гр. С.,
където е от понеделник до петък. Започнал е нова връзка с жена от гр. П.. В
събота и неделя се прибира в гр. С.. Г-н А. се вижда с децата два пъти в
месеца. Децата се чувстват добре, когато баща им ги вземе. Свидетелката,
бащата и чичовците на децата (брата на свидетелката и брата на бащата)
полагат грижи за децата в тези периоди. Свидетелката изнася данни, че тя и
сина й са купували на децата плодове, инхалатор, нови ботуши, нови обувки;
че тя и брат й са превозвали децата с цел да получат медицинска помощ,
включително до гр. София. След като синът й се върнал от А**, където
работел, разполагал със спестени пари, които вложил в ремонт на стаята на
децата.
Пред районния съд е разпитана и св. Д. М.. Съдът кредитира
показанията й като ясни и последователни, в унисон с останалия
доказателствен материал по делото, като отчита, че свидетелката познава
майката и бащата на децата и има преки впечатления за целия период на
съжителството и след раздялата им. От показанията на св. М. се установява,
че тя знае от г-н А., че той има амбицията да бъде добър баща. Децата обаче й
споделили, че баща им постоянно работел, бил на работа дори и уикендите,
6
поради което не могли да го виждат винаги. Според свидетелката
минималната сума, която е необходима за лекарства за децата на месец е 200
лева. Св. М. изнася данни, че самата тя помага с парични средства и дрешки
на децата; майката иска да започне работа, но няма възможност, понеже
децата са постоянно болни и тя стои вкъщи с тях. От свидетелските показания
на г-жа М. се установява, че децата живеят при майката в собствена стая, за
ремонта на която бащата е предоставил парични средства.
При изслушването си по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 59, ал. 6 от
СК, бащата С. А. споделя, че желае да прекарва повече време с децата си.
Заявява, че предоставя на децата си всичко, което поискат; когато са при него,
заедно четат приказки, енциклопедии, рисуват, играят и готвят. Споделя, че
децата са родени след провеждане на процедура „***“, за която той е
осигурил финансовите средства, като му се наложило да отиде да работи в
чужбина, за да стори това. Посочва, че осигурява парични средства за
отглеждането и лечението на децата, че се интересува от тях. Разполага със
свободно време петък, събота, неделя или понеделник, но това е
ориентировъчно, защото работата му не е с постоянно работно време. Очаква
евентуално да му се обадят отново за работа.
При изслушването на майката П. М. по реда на цитираните законови
разпоредби тя посочва, че е съгласна бащата да прекарва повече време с
децата, но по нейни впечатления той няма голямо желание. Споделя за
конкретна случка, в която поради разминаване между графиците на бащата и
децата среща така и не е осъществена. Признава, че получава пари за
издръжка на децата от баща им, но извън финансовата подкрепа той не полага
за тях друга грижа. Посочва, че бащата предпочитал децата да ходят при него
само за няколко часа, а самите се чувствали комфортно да преспиват при
баща си за една нощ. Относно трудовата си заетост казва, че не може да си
позволи да започне работа, защото децата са с влошено здравословно
състояние, а тя е основно грижещият се за тях възрастен – не може да
възложи всички грижи по отглеждането им майка си, след като децата имат
баща.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и могат да се споразумеят относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
7
издръжката му, спорът се разрешава от съда по реда на чл. 59, 142, 143 и 144
от СК. Производството не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация, като съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето
при разрешаване на спора съдът се ръководи от висшия интерес на детето.
Понятието „висш интерес на детето“ се свързва от международния акт
с правото на живот на децата, с тяхната сигурност и безопасност, с тяхното
физиологично, умствено, духовно и емоционално благоденствие, със
запазването на връзката с родителите, освен в извънредни обстоятелства. То
кореспондира с понятието „най-добър интерес на детето“, което
националният Закон за закрила на детето дефинира в допълнителните си
разпоредби чрез факторите, участващи в преценката му - желанията и
чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето (пар. 1,
т. 5 от ДРЗЗакДет).
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 59, ал. 4 от СК и
правилата на т. II на Тълкувателно постановление № № 1 от 12.XI.1974 г. по
гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, която не е загубила силата си и намира
приложение и при липса на брак между родителите, при вземане на решение
относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти
между детето и неупражняващия правата родител съдът се ръководи от
възпитателските качества на родителите, техния морален лик, грижите и
отношението на родителите към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола на децата, възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица при отглеждането на децата,
социалното обкръжение, жилищно-битови и материални условия за живот.
Като съобрази достигнатите по-горе констатации за изброените изходни
критерии, както и обстоятелствата, че родителите са с добър морален лик,
възпитали са добре децата си, следователно проявяват добри възпитателски
качества; че се касае до момче и момиче – близнаци в предучилищна възраст
– на децата предстои през 2024 г. да навършат седемгодишна възраст и да
8
бъдат записани в първи клас; че не съществува риск или опасност за тяхното
благоденствие под основните грижи на майката и подпомагащата грижа на
бащата; съдът намира, че следва родителските права по отношение на децата
Ф. и С. да се предоставят на майката П. М., при която да се определи и
тяхното местоживеене, а на бащата С. А. следва да се определи подходящ
режим на лични отношения със сина му и дъщеря му. Направеното във
въззивната жалба оплакване за твърде съкратен режим, постановен от
районния съд, е основателно. Установи се, че бащата е загрижен родител,
проявява интерес към децата си подпомага материално майката в грижата за
тях, когато прекарва време с близнаците се стреми да ги ангажира в
подходящи за възрастта им забавления и образователни дейности. Висшият
интерес на децата изисква съхраняване и подхранване на емоционалната им
връзка с неотглеждащия ги родител – баща им. Като не е съобразил това
обстоятелство, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен
акт в частта, касаеща личните отношения. Следва да се уважи искането на С.
А. за разширяване на постановения режим на лични отношения. Следва да се
съобрази факта, че децата скоро започват училище и да се определи режим и
за ваканциите. Освен определеното от районния съд време (всяка нечетна
седмица в месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване и през
лятото (лятната ваканция на децата) един месец, който не съвпада с годишния
отпуск на майката), съдът намира, че е необходимо да се определи и режим,
както следва:
Бащата С. А. да взема и вижда децата Ф. и С.:
През първите пет дни от пролетната ваканция на децата – от 10.00 ч. на
първия ден до 20.00 ч. на последния ден.
През Коледната ваканция на децата – за Коледните празници всяка четна
календарна година; за Новогодишните празници всяка нечетна
календарна година. За Коледни празници се счита времето от двадесет и
пети декември в 10.00 ч. до двадесет и седми декември в 20.00 ч., а за
Новогодишни празници – времето от тридесети декември в 10.00 ч. до
втори януари в 20.00 ч.
На личните празници на децата (имен ден и рожден ден) в нечетни
години – от 10.00 ч. до 20.00 ч.
По всяко друго време по споразумение на родителите, като се
съобразяват с предимство ангажиментите на децата.
9
За осъществяване на личните контакти с бащата С. А. децата Ф. и С. да
се вземат и връщат от бащата в дома на майката в гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължителни указания във връзка с приложението на закона при определяне
размера на издръжката се съдържат в Постановление №5 от 16.11.1970 г. на
Пленума на Върховния съд. Съгласно т. 5 и т. 7 от същото, възможностите на
лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи,
имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Нуждите на децата се преценяват с оглед на правилното им отглеждане,
здравословното състояние, възрастта, потребността от образование и други
обстоятелства, които са от значение за случая. Тези принципи, установени и с
разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК, са съобразени от първата
инстанция по спора с обжалваното решение. Доколкото правото на децата да
получават издръжка от родителите си е безусловно, законодателят е
предвидил минимален размер на издръжката на едно дете – една четвърт от
минималната работна заплата, или 233,25 лева месечно.
Бащата към приключването на диренето през въззивната инстанция не е
зает по трудово правоотношение, но е в трудоспособна възраст, в предишни
периоди от живота си е полагал труд в строителството. Няма данни да е с
влошено здравословно състояние или да съществуват други причини, които
да пречат на ангажирането му в трудовия процес. Предвид тези обстоятелства
съдът намира, че за него е възможно да реализира месечен доход в рамките на
средната работна заплата.
Майката също не е заета по трудово правоотношение, получава
социални помощи (които за 2024 г. съгласно Закона за държавния бюджет са
в размер на 110 лева), като домакинството й, което включва майка й и двете
деца, се издържа от тези помощи, пенсията на бабата и издръжката, плащана
от бащата на децата. Поради влошеното здравословно състояние на децата те
имат необходимост от постоянна непосредствена грижа, поради което и
10
майката изпитва трудност да започне работа, макар да е в трудоспособна
възраст.
По делото не се установява бащата и майката да имат задължения да
издържат други лица, освен малолетните си дъщеря и син.
При определяне на средствата, необходими за отглеждането и
възпитанието на децата Ф. и С., които са на възраст близо 7 години, съдът
взема предвид от една страна типични нужди от средства за храна, облекло,
образование, развлекателни и културни прояви от съответната възрастова
група, а от друга – техните индивидуални личностни и възрастови
особености. Съдът отчита и факта, че в последните три години са настъпили
съществени социално-икономически промени в страната, а и на световно
ниво, които се отразяват в значителна степен на размера на необходимите
средства за осигуряване на нормален живот на децата. По делото се установи,
че децата имат завишени потребности от грижа за здравето си. Ф. има
заболяване на **, което предстои да се лекува оперативно. Тези
индивидуални потребности на децата е необходимо да бъдат взети предвид от
съда при определянето на размер на издръжката.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че за отглеждане на
децата Ф. и С. е необходима парична сума в размер на 600 лева на дете
месечно. От тази сума 200 лева на дете месечно следва да се поемат от
майката, която осигурява непосредствената грижа за децата и обезпечава
жилищните им нужди, а останалите 400 лева на дете месечно следва да се
поемат от бащата.
Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта,
касаеща личните отношения между бащата С. А. и децата Ф. и С. А.., като
вместо него се постанови ново такова, с което да се уважи искането на бащата
за разширен режим на лични контакти. В останалите части – досежно
предоставянето на родителските права на майката, определяне на
местоживеенето на децата при майката и размера на издръжката – поради
съвпадение на крайните изводи на въззива с тези на първоинстанционния съд,
решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
11
При този изход от спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но
такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за
извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3494 от 27.07.2023 г. постановено по гр. д. №
11535/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – I бр. състав, В
ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения между децата Ф. С.
А., ЕГН: **********, и С. С. А., ЕГН: **********, и бащата С. В. А., ЕГН:
**********, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични отношения между децата Ф. С. А., ЕГН:
**********, и С С. А., ЕГН: **********, и бащата С. В. А., ЕГН: **********,
както следва:
Бащата С. А. да взема и вижда децата Ф. и С.:
Всяка нечетна седмица в месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя
с преспиване.
През лятото (лятната ваканция на децата) – един месец, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
През първите пет дни от пролетната ваканция на децата – от 10.00 ч. на
първия ден до 20.00 ч. на последния ден.
През Коледната ваканция на децата – за Коледните празници всяка четна
календарна година; за Новогодишните празници всяка нечетна
календарна година. За Коледни празници се счита времето от двадесет и
пети декември в 10.00 ч. до двадесет и седми декември в 20.00 ч., а за
Новогодишни празници – времето от тридесети декември в 10.00 ч. до
втори януари в 20.00 ч.
На личните празници на децата (имен ден и рожден ден) в нечетни
години – от 10.00 ч. до 20.00 ч.
По всяко друго време по споразумение на родителите, като се
съобразяват с предимство ангажиментите на децата.
За осъществяване на личните контакти с бащата С. А. децата Ф. и С. да
12
се вземат и връщат от бащата в дома на майката в гр. С..
ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, с която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата Ф. и С. А.. на
майката П. И. М., ЕГН: **********, определено е местоживеене на децата
при майката, както и осъден бащата С. А. да заплаща месечна издръжка по
400 лева на всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител, както
и е разпределена отговорността за разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1, 2 и 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13