№ 6646
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100104188 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от В. Б. Я., с
ЕГН:**********, адрес: гр. София, жк. „******* чрез адв. Б. Й., САК, срещу "М.Б.” ЕАД, с
ЕИК: ******* и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, в качеството му на цесионер по
договор за цесия, сключена с „Юробанк и еф джи България“ АД , че ищецът не му дължи
сумата от 20022,61 евро с левова равностойност 39 160,82лв., представляваща главница,
сумата от 5147,77 евро с левова равностойност 19068,17лв., представляваща просрочена
лихва, както и сумата от 2869,16лв. за направените разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.04.2010г. по ч.г.д.№17322/2010г. на СРС, въз основа на който е
образувано изп.д.№1536/2018 на ЧСИ С.Х., поради погасяване по давност правото на
принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че първоначално процесните задължения са възникнали към
„Юробанк и еф джи България“ АД, като впоследствие същите са били прехвърлени с цесия
на "М.Б." ЕАД, ЕИК *******. Твърди, че преди изпълнително дело № 20188630401536 е
имало образувано друго Изпълнително дело - № 20108630400541 отново при ЧСИ С.Х., per.
№ 863, район на действие СГС, с адрес: гр. София, ул. „******* *******, по което е нямало
напълно никакви изпълнителни действия от 12.06.2012г.
Твърди, че в периода от 12.06.2012г. до 03.09.2018г., над 6 години не са
извършвани изпълнителни действия по процесния изпълнителен лист, поради което е
погасено правото на принудително изпълнение.
В законоустановения срок ответникът "М.Б." ЕАД е подал отговор на исковата
молба, с който иска отхвърлянето на процесните искове като неоснователни. Ответникът
твърди, че изпълнително дело № 541/2010г., по описа на ЧСИ С.Х. е образувано на
1
01.06.2010г., като по него са извършвани изпълнителни действия, последното от което на
03.07.2013г.
Твърди, че изпълнително дело № 1536/2018г. е образувано на 14.06.2018г, като в
рамките на същия месец за наложени запори на вземания на ищеца от банкови сметки.
Твърди, че от деня на последно плащане по изпълнително дело № 541/2010г., а именно
30.07.2013г., до деня на образуване на изпълнително дело № 1536/2018г. – 14.06.2018г. не са
изминали пет години, поради което и не е изтекла погасителната давност.
На самостоятелно основание твърди, че началната дата от която следва да се
изчислява давностния срок е публикуване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем
различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 ГПК са
допустими и следва да се произнесе по същество.
Съгласно Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното
изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за
изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува
новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона.
По реда на чл.422, вр.чл.415, вр. чл.417 ГПК, са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.535 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които са издадени Заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 №6322/04.03.2022г. и Изпълнителен лист
№3998/04.03.2022г. по ч.гр.д.№9414/2022г. на СРС, поради което и съдът намира, че
2
производството е допустимо.
По основателността:
Видно от изпълнителен лист от 23.04.2010г. по ч.г.д.№17322/2010г. на СРС
длъжниците „Аленис“ООД и В. Б. Я. са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк и еф
джи България“ АД сумата от 20022,61 евро, представляваща главница, сумата от 5147,77
евро, представляваща просрочена лихва, както и сумата от 2869,16лв. за направените
разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от
23.04.2010г.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на взискателя от 01.06.2010г.
е образувано Изпълнително дело - № 20108630400541 при ЧСИ С.Х., pег. № 863, район на
действие СГС, с адрес: гр. София, ул. „******* *******. В молбата на взискателя има
изрично възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими
изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя.
По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от
длъжниците на 18.06.2010г. Предприети са и редица изпълнителни действия- налагане на
възбрани върху недвижими имоти, запори върху вземания в 30 търговски банки, описи на
движими вещи.
На 12.06.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 30.07.2013г. ищецът В. Я. с платежно нареждане е превела по банков път сумата
от 127,28лв. за погасяване на част от дълга по процесното изпълнително дело.
С молба на "М.Б." ЕАД от 28.02.2018г. е поискано да бъде конституиран като
взискател, вместо първоначално конституирания такъв, като е приложил и договор за цесия
сключена с „Юробанк и еф джи България“ АД от 21.06.2017г., с който са прехвърлени и
процесните вземания.
С молба на ищеца от 27.04.2018г. е поискано прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.
С постановление от 03.05.2018г. на ЧСИ С.Х., е прекратено изпълнителното
производство поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години на
основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на взискателя "М.Б." ЕАД от
14.06.2018г. е образувано изп.д.№1536/2018 на ЧСИ С.Х..
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
3
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
23.04.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Спорно в настоящето производство е кое е последното изпълнително действие по
процесното изп. д.№ 20108630400541 при ЧСИ С.Х.- запорът от 12.06.2012г. или частичното
плащане от длъжника от 30.07.2013г., както твърди ответникът.
В съответствие с горепосочената практика съдът намира следното изпълнително
действие извършено по изп. д.№ 20108630400541 при ЧСИ С.Х. е на 12.06.2012г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020г.,
ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността
е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.
Поради това и съдът намира, че погасителната давност за процесните вземания започва да
тече от прекратяването на изпълнителния процес.
Процесното изп. д.№ 20108630400541 при ЧСИ С.Х. е образувано преди 26.06.2015г.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. №
1747/2020г. на IV г.о., се приема, че двугодишният срок за перемция започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. при
постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят
по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси,
4
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение.
Поради това и съдът намира, че началният срок за перемиране на процесното
изпълнително дело е започнал да тече на 13.07.2013г., когато е извършено последното
валидно действие- частично плащане от длъжника, като е изтекъл на 26.06.2015г., откогато
е загубило сила ППВС № 3/1980г. Тогава изпълнителното дело е прекратено по право.
Оттогава до завеждане на исковата молба на 14.06.2018г. не е изтекла приложимата в
случая петгодишна давност / чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ за погасяване на вземането. В този смисъл е
и Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2020 г., III г. о., ГК.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че дори да се приеме,
че последното изпълнително действие по изп. д.№ 20108630400541 при ЧСИ С.Х. е
извършено на 12.06.2012г., то това не би променило крайният извод на съда, че
петгодишният давностен срок не е изтекъл към 14.06.2018г., когато е образувано изп.д.
№1536/2018 на ЧСИ С.Х..
Предвид гореизложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в
размер на 300 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от В. Б. Я., с
ЕГН:**********, адрес: гр. София, жк. „******* чрез адв. Б. Й., САК, срещу "М.Б.” ЕАД, с
ЕИК: ******* и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, с правно
основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключена с „Юробанк и еф джи
България“ АД , че ищецът не му дължи сумата от 20022,61 евро с левова равностойност 39
160,82лв., представляваща главница, сумата от 5147,77 евро с левова равностойност
19068,17лв., представляваща просрочена лихва, както и сумата от 2869,16лв. за направените
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.04.2010г. по ч.г.д.№17322/2010г.
на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1536/2018 на ЧСИ С.Х., поради
погасяване по давност правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА В. Б. Я., с ЕГН:**********, адрес: гр. София, жк. „******* чрез адв. Б. Й.,
САК, да заплати на "М.Б.” ЕАД, с ЕИК: ******* и седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, сумата от 300лв., представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6