РЕШЕНИЕ
№ 312
Велико Търново, 25.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 418/2021г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано по жалба, вх. № 3171/08.07.2021г. в АСВТ, подадена
от името на ТД с фирма „ВЕНЕРА АФ”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, действащо чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена
Заповед за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ № 11088/13.05.2021г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване
на търговски обект, стопанисван от търговеца
и забрана на достъпа до него за 14 дни.
Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е
немотивирана, нарушава принципа на съразмерност и противоречи на целта на
закона. Съображенията в жалбата са
доразвити в писмени бележки, депозирано от упълномощения адвокат. Последният заявява,
че не е издадена касова бележка за продажбата на 1 бр. дъвка на стойност
1,20лв., защото продажбата не била приключена. Стоката е маркирана в
програмата, но поради влезлите деца в магазина, които били нетърпеливи, продавачката
обслужила първо тях и после се обърнала към проверяващите, които се отказали от
покупката. Не е било налице сделка по см. на ЗДДС, за което да се издаде ФКБ. Доказателствата
са тълкувани превратно от ОП. Няма данни за „нарушението“ да е съставен АУАН. В
оспорената Заповед фактическата касова наличност е посочена невярно като 730,84лв. вместо
531,08лв. Прилагането на ПАМ и запечатване на обекта за срок от 14 дни счита за
мярка несъразмерна по смисъла на чл.6 от АПК. Според ПП липсва преценка на
конкретни обстоятелства, свързани със случая, при определяне срока на
наложената мярка. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената
Заповед. Претендира разноски за АВ и ДТ по приложен списък.
Ответникът
по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново не се
явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения ***, който пледира жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита оспорената
Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в
предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата цел. Настоява,
че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано, а същата има
превантивен характер – да се предотврати извършваненто на друго противоправно
действие от нарушителя. Намира, че срокът на запечатване, който е около средния
предвиден е съобразен с принципа на съразмерност. Претендира разноски за ЮКВ по
представен списък.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.3 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е
връчена на 17.05.2021 г. Обжалвана е по административен ред и потвърдена с
Решение № ГДФК-142/11.06.2021г. Последното е връчено на 24.06.2021г., а жалбата
е депозирана пред ТД на НАП, чрез куриер на 01.07.2021г. Оспорващият е адресат
на разпоредените правни последици, които засягат неблагоприятно правната му
сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен контрол административен акт. Делото е
подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по седалището
на оспорващия търговец, адресат на Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.
Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените
с административната преписка не са оспорени от страните. В хода на съдебното
следствие не са приобщени нови такива, касаещи спора по същество.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е за
административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на
фактическите основания, посочени в Заповедта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването и. В тази връзка
ответникът представя като част от АП Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на
НАП, с която са определени органите, които да издават заповеди за ПАМ по чл.186
от ЗДДС.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното по
фактите:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № 11088/13.05.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „ОД”
в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от търговеца,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Сливница”№40 и забрана на достъпа до него
за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши след влизането й в сила.
Заповедта е издадена след извършена на 03.05.2021г. проверка
от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0018333/03.05.2021
г.
Установено е, че при извършена контролна покупка на 1 бр.
дъвка на стойност 1,20 лв., платени
в брой, продавачът, приел банкнота от 10лв не
е издал касова бележка от
наличното и работещо в обекта фискално устройство. Освен това е установено, че
фактическата наличност на паричните средства в касата възлиза на 530,93 лв., а
касовата наличност разчетена според фискалното устройство е 730,84 лв., от
които 148,00 лв. служебно въведени и 347,76 сл. изведени. За тези констатации
са приложени към Заповедта писмени доказателства, а именно: ПИП, опис на
паричните средства в касата, междинене отчет от фискалната памет на ФУ и отчет
КЛЕН. Същите не се оспорват от жалбоподателката.
При тази фактическа обстановка началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново издал процесната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с посоченото по-горе съдържание, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съдържанието
й е „запечатване на обекта“ и „забрана на достъпа” до него за срок от 14 дни. Неиздаването на касова бележка от ФУ е нарушение
на установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС съответният орган по
приходите е приложил и процесната ПАМ. Заповедта е връчена на представляващия
търговеца и е оспорена пред настоящия съд.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и
по своето съдържание не са противоречиви. Въз основа на същите настоящият
състав на съда формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с правен спор
между гражданин и държавен орган. Търси се защита срещу последиците на принудителна
административна мярка, наложена от административен орган в системата на НАП.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните
разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за
кратко Наредба Н-18/13.12.2006г./.
След извършване на служебна проверка, на основание чл.168 и
чл.169 от АПК, съдът установи, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, поради което е валиден административен
акт. Представената от ответника Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП/вж.
л.45/ сочи, че началниците на отдели в дирекция „ОД“ на ГД“Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП са оправомощени да налагат ПАМ по чл.186 от ЗДДС, в качеството на
орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП/, каквото е изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Заповедта за ПАМ е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Същата съдържа подробно описание на фактическите и
правни основания за издаване на акта, включително и съдържанието на Протокола
за извършена проверка. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока
на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него
При издаването на оспорената Заповед обаче, съдът установи, че са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели като резултат до необоснованост
на фактическите констатации на ОП и до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Защото са игнорирани доказателства, а някои от тях са
интерпретирани превратно. Така според ПИП действителната разлика между фактическата
наличност на паричните средства в касата и разчетената касова наличност от
работещото ФУ в обекта е 0,15лв. А според Заповедта отчетената през ФУ сума е
730,84лв. без да са обсъдени доказателствата и защо тази констатация
противоречи на записа в ПИП, който е официален свидетелства документ. При
прости аритметични действия е видно, че сумата по данните от отчета кореспондира със служебно
въведените и изведени от касата суми. При това фактическата наличност е
530,93лв. а тази по ФУ е 531,08лв., тоест колкото е посочено в ПИП. Разликата
от петнадесет стотинки е пренебрежимо малка и не навежда на извод за укриване на
приходи от продажби.
Освен тази част от констатациите на проверяващите, съдът прие
за недоказан и факта на извършване на контролната покупка. С оглед конкретните
в случая обстоятелства, които не са обсъдени от автора на Заповедта, нито по
отделно, нито във връзка с другите
доказателства. Така в обясненията на продавачката/млада 19г. жена – вж. л.14 от
делото/е посочено конкретно, че стоката, поискана от служителя на НАП е
маркирана в програмата, но не е приключена сметката и изведен касов бон, т.к.
междувременно в обекта са влезли група деца, които са били нетърпеливи и тя ги
обслужила с предимство. Няма констатации на ОП, че при обслужването на децата
продавачът не е издавал ФКБ. Обяснимо е предвид възрастта на продавачката и
създалата се суматоха, да е станало недоразумение дали е имало приключена
поръчка или изборът на стоки е продължил. Отразяването в счетоводната програма
е сигнал за намерение да се отчете стоката и през ФУ, както е установената
практика в обекта за това, видно от минималната разлика в касата. При това, съдът
прие за обосновано съмнението поддържано от ПП на жалбоподателя, че на практика
не се е стигнало до сключване на сделка
по см. на ЗДДС. Поради това не е налице и задължение да се удостовери продажбата
с ФКБ. В подкрепа на това е и обстоятелството, че действителната разлика в
касовата наличност е само 0,15лв., което изобщо не кореспондира нито със
стойността на стоката, нито с посочената банкнота за плащане. Правилно
отбелязва защита на търговеца и обстоятелството, че за установеното „нарушение“
няма данни да е съставен АУАН. Предвид изложеното съдът приема, че не е
безспорно доказано, че е извършена контролна покупка на стойност 1,20лв., за
което не е бил издаден фискален
бон/касов бон от продавача и са укрити суми от оборота. Това са фактическите
основания на оспорената Заповед, а същите не се подкрепят от представените с АП
доказателства.
Допуснатите
процесуални нарушения при преценка на доказателствата са довели до необосновани
фактически констатации, което е обусловило като резултат неправилното
приложение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС/в ред. към
момента на извършване на нарушението – ДВ бр.98 от 2018г./ ПАМ от вида на
процесната за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Според установеното в доктрината и съдебната практика постановяването
на ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Първата
предпоставка за прилагане на процесната ПАМ е извършване на някое от визираните
в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС нарушения. Съдът намери, че такова не е доказано.
Дори да допуснем като хипотеза, че обвързващата материална
доказателствена сила на ПИП не е
опровергана и жалбоподателят не е спазил реда за издаване на съответен документ
за продажба, то оспорената Заповед е незаконосъобразна и на друго основание, а
именно:
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да
се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна
хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в закона.
Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК. В този ред на мисли в конкретния
казус запечатването се явява допълнителна санкция, извън предвидените за
нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи
на законоустановената цел на принудителната административна мярка. Предвид
горното, настоящият състав на съда приема, че дори да се приемат за осъществени
обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, Заповедта е издадена в противоречие с целта на закона.
Освен изложеното, съдът прие, че Заповедта нарушава и принципа
за съразмерност, поради следното:
ПАМ е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. В тази връзка при определяне срока
на действие на ПАМ органът е длъжен да изложи мотиви, основани на конкретни
обстоятелства, които мотиви да направят възможен съдебния контрол, т.к. в тази
част изявлението на АО е израз на оперативна самостоятелност. При издадени при
оперативна самостоятелност АА, съгласно чл.169 от АПК, съдът проверява дали АО
е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на АА.
В разглеждания казус е наложена продължителност на
запечатването на обекта от 14 дни, което е към средната част от предвидения по
закон максимум от 30 дни. Видно от съдържанието на Заповедта има мотиви, в
които се сочи да са взети предвид следните обстоятелства: вида на обекта –
продажба на бързо ликвидни стоки, неговото местоположение с възможност за значителен
оборот и установена положителна касова разлика. Няма данни дали нарушението е осъществено
за първи път. Предвид конкретно установените в случая факти, ОП е преценил, че
срокът от 14 дни е достатъчен, за да се осъществи превенция срещу укриване на
продажби, което е в обществен интерес.
Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни в случая е в
рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно
преценените от органа обстоятелства обаче са бланкетни и не кореспондират с определения
срок. Няма яснота работил ли е обектът
предходните дни, какъв е бил дневният оборот и как се отнасят тия 1,20лв. към
тях. Не е посочено дали търговецът има други установени нарушения от същия вид,
нито каква е организацията на дейността му. Няма никакви доказателства, че
същата не е подчинена на спазване на данъчното законодателство. Установената
разлика в касата не е доказана в
размера, сочен от АО и т.к. не е съществена не се доказаха предположенията за
укрити приходи от продажби.
Във връзка с горното липсата на конкретни мотиви, извън
посочените критерии, за определяне
продължителността на срока на запечатването е съществено процесуално нарушение,
което не позволява на съда да извърши проверка относно съответствието на акта с
целта на закона и представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Практиката на ВАС приема непротиворечиво, че излагането на мотиви в заповедта
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ е задължително. Непосочването на мотиви относно определения
срок, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява
нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от
възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на закона - чл.
146, т. 5 от АПК. Този порок в случая е самостоятелно отменително основание.
Съдът счита, че при издаване на обжалваната заповед
административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност. В
случая прилагането на ПАМ не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но засяга косвено финансовите интереси на държавата
и ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за
постигане на целта на закона. В тази връзка предвид естеството на мярката определения без конкретни критерии срок от 14
дни се явява прекалено обременителна за дружеството, несъразмерна форма на
държавна принуда, която не съответства на преследваната със ЗДДС цел. Същата не
е съобразена и с тежката икономическа криза, свързана с пандемията от КОВИД-19. В такава
ситуация, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът
по приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен
акт. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова
несъответствие с целта на закона, по
аргумент от чл. 6 от АПК
По изложените съображения, подадената жалба от търговеца следва
да бъде уважена, а оспорената Заповед отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя. Своевременно заявени
и доказани са такива в общ размер на 550,00лв. – ДТ 50лв. и АВ от 500,00лв. Последната сума е платена в брой
съгласно разписката към ДПЗС. Същата не е прекомерна, т.к. е в минималния
предвиден размер съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС .
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож.
2-ро от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, VII-ми състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,
по жалба на ТД с фирма „ВЕНЕРА АФ”ООД с ЕИК *********, със седалище гр. Велико
Търново Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11088/13.05.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено
запечатване на търговски обект,
стопанисван от търговеца – магазин, находящ се на ул. „Сливница“№40 в
гр. Велико Търново и забрана на достъпа до него
за 14 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите- София да заплати на дружеството„ВЕНЕРА
АФ”ООД с ЕИК *********, със седалище гр. Велико Търново разноски за настоящото
производство в размер на 550,00лв./петстотин
и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: