№ 393
гр. Шумен, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500396 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Енерго-ПроПродажби” АД гр. Варна, представлявано от
Я.М., Д.Д. и П.С. – членове на Управителния съвет и действащо чрез пълномощника си М.М.,
против определение № 261269/28.06.2021 г. по гр.д. № 2428/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Шумен, с което е оставено без уважение искането им за изменение на Решение №
260195/20.04.2020 год. по гр.д. № 2428/2020 год. по описа на ШРС в частта за разноските, като на
ответната страна са присъдени разноски съразмерно с прекратената част на исковете.
Жалбоподателят излага доводи, че определението е неправилно. Сочи, че искането за
изменение на решението в частта за разноските е основателно, тъй като след депозиране на
исковата молба в първото по делото открито съдебно заседание е поискал изменение на иска и
съдът със свое определение е допуснал изменение на иска, като в останалата му част иска е бил
прекратен. С така постановеното решение съда се е произнесъл само за изменената част на иска,
като не се е произнасял за иска в прекратената му част. С оглед на това, че не е налице произнасяне
на съда по отношение на иска в прекратената му част, частния тъжител счита, че следва да им
бъдат присъдени разноски в размер на 500.00 лв. представляващи направени в хода на заповедното
и настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Моли въззивният съд да отмени Определение №261269/28.06.2021 г. по гр.д.2428/2020 г. по
описа на ШРС, като постанови друго такова, с което да уважи искането им за изменение на
Решение № 260195/20.04.2020 год. по гр.д. № 2428/2020 год. по описа на ШРС в частта за
разноските.
Насрещната страна не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за
неоснователна, поради следното:
1
Гр.д.№2428/2020 г. по описа на PC Шумен е образувано по искова молба на „Енерго-
ПроПродажби” АД гр. Варна, представлявано от Я.М., Д.Д. и П.С. – членове на Управителния
съвет и действащо чрез пълномощника си М.М. против Р. М. Р., ЕГН – ********** от гр. Шумен.
С исковата молба са предявени два обективно съединени установителни искове: на основание чл.
422, ал.1 от ГПК вр. чл.124 от ГПК по отношение на главницата в размер 957.13 лв. и по чл. 86 от
ЗЗД – по отношение на мораторната лихва в размер 23.77 лв.
В първото по делото открито съдебно заседание ищеца „Енерго-ПроПродажби” АД гр. Варна
е поискал изменение на иска, а именно:
1. По иска за главница - първоначалния предявен размер 957.13 лв. (деветстотин петдесет и
седем лева и 13 стотинки), представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури
издадени в периода 13.12.2019 г. - 16.06.2020 г., е редуциран на 478.57 лв. (четиристотин
седемдесет и осем лева и 57 стотинки).
2. По иска за мораторна лихва - първоначалния предявен в размер на 23.77 лв. (двадесет и три
лева и 77 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от
падежа й до 07.08.2020 г., е редуциран на 11.89лв. (единадесет лева и 89 ст.).
Със свое определение съда е допуснал изменение на иска, като в останалата му част иска е
бил прекратен. С Решение №260195/20.04.2021 г. Шуменският районен съд е признал за
установено, че Р. М. Р., ЕГН ********** от гр. Шумен дължи на „Енерго-ПроПродажби” АД гр.
Варна сумата от 478.57 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща част от изразходваната ел.енергия в обект с абонатен номер **********, с
клиентски номер ********** и адрес на потребление: с.Д.. за периода от 13.12.2019 год. до
16.06.2020 год., за който са били издадени Фактури с № ********** от 13.12.2019 год.,
№********** от 14.01.2020 год., № ********** от 12.02.2020 год., №********** от 13.03.2020
год., №********** от 13.04.2020 год., №********** от 14.05.2020 год., №********** от
16.06.2020 год. и сумата от 11.89 лева /единадесет лева и осемдесет и девет стотинки/- мораторна
лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 07.08.2020 г.
Със същото решение „Енерго-ПроПродажби” АД гр. Варна е осъдено да заплати на Р. М. Р.,
ЕГН ********** сумата от 150.00 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с прекратената част на исковете.
С молба от 14.05.2021 год. на основание чл. 248, ал.1 от ГПК ищецът „Енерго-ПроПродажби”
АД гр. Варна, представлявано от Я.М., Д.Д. и П.С. – членове на Управителния съвет и действащо
чрез пълномощника си М.М. е поискал от съда да допусне изменение на Решение
№260195/20.04.2021год. в частта за разноските, тъй като считат, че на ответната страна не следва
да бъдат присъждани разноски. С определение № 261269/28.06.2021 г. по гр.д. № 2428/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Шумен, съдът е оставил без уважение искането им за изменение на
Решение № 260195/20.04.2020 год. по гр.д. № 2428/2020 год. по описа на ШРС в частта за
разноските, с което на ответната страна са присъдени разноски съразмерно с прекратената част на
исковете. Именно това определение е предмет на настоящата въззивна проверка.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита
определението на първоинстанционния съд за обосновано, правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, който е приложим и в заповедното
2
производство, ответникът, в т.ч. и ответникът по въззивната жалба има право на разноски и при
прекратяване на делото. Видно от представените по делото доказателства ответната страна е
упълномощила адвокат Ст. О. от ШАК, който да осъществи защита и процесуално
представителство на същата по гр.д. № 2428/2020 по описа на ШРС, като в приложения договор за
правна защита и съдействие е отразено внесено възнаграждение за процесуалния представител в
размер на 300 лв. В случая производството по делото е прекратено частично и по двата обективно
съединени иска, поради оттегляне на исковата молба: По иска за главница – от първоначалния
предявен размер 957.13 лв. на 478.57 лв. и По иска за мораторна лихва - от първоначалния
предявен в размер на 23.77 лв. на 11.89лв.
Присъждането на разноски е обусловено от няколко предпоставки: да е направено такова
искане, до определен момент и да са налице доказателства за реалното извършване на разноските.
В случая посочените предпоставки са налице. В договора за правна защита и съдействие е
посочено, че възнаграждението на адвоката е заплатено в брой и в посочения размер – 300 лв.
Съгласно т.1 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС съдебните разноски се присъждат когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой,
какъвто е случая, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка.
По същество претенцията за разноски представлява акцесорно вземане на страната, което
подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане. Всяка от страните в процеса е
отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната
позиция на другата страна. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, защото
загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене
на процеса добросъвестно. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
В случая срещу ответника е бил иницииран процес, който не е приключил с разрешаване на
спора по същество частично, вследствие процесуални действия на самия ищец – частично
оттегляне на иска, поради намаляване размера на исковата претенция. Разпоредбата на чл.78, ал.4
ГПК определя правото на разноски на ответника при прекратяване на производството и след като
към същия момент такива са били направени /с оглед заведения иск и в частта, в която искът е
прекратен/, същите следва да бъдат присъдени съразмерно прекратената част като размер, при
липса на друго договорено разграничение в договора за правна защита и съдействие.
В случая не е налице и прекомерност на възнаграждението. Съгласно Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е 300 лв.,
в какъвто размер е и уговореното и заплатено възнаграждение,. т.е. на минимума.
С оглед гореизложеното определението на Шуменският районен съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 261269/28.06.2021 г. по гр.д. № 2428/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Шумен, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4