О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……………………2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
в.
ч. т. д. № 510
по описа на съда за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
*********/26.02.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от „Банка ДСК” ЕАД чрез ст. юрк. К. К., срещу Разпореждане № 6043/12.02.2020 г. по
частно гражданско дело № 1666/2020 г. на РС Варна, в частта с която е
отхвърлено депозираното от жалбоподателя заявление за сумата от 262,68 лева –
пропорционална част от общо заплатените от „Банка ДСК” ЕАД такси, както и
заявлението е изцяло отхвърлено по отношение на длъжниците
И. Д.А и Ц. И. И..
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане като се твърди, че съдът е отхвърлил заявлението по
отношение Александров и Иванов приемайки неправилно, че последните не са
надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на сумите дължими по
договор за кредит, по който те са солидарно отговорни. Посочва се, че
връчването е извършено надлежно чрез нотариус по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд,
че освен изискването за три посещения,
нотариуса следва да изпълни и изискванията на чл. 47 ал. 3 от ГПК за справка по
постоянен и настоящ адрес, и по месторабота, за да може връчването да се
осъществи на актуалния адрес ( по отношение само на Александров, чийто
постоянен и настоящ адрес са различни), респ. месторабота (по отношение и на
двамата длъжници). Поддържа, че изискванията на чл.
47 ал. 3 от ГПК са адресирани само до съда, а нотариусът няма право в тази
хипотеза да извършва справки в НБДН, тъй като по този начин би нарушил ЗЗЛД.
Във връзка с изискването за справка за местоработата на длъжниците
е изтъкнато, че нотариусът нямат право да извършват справки за получаване на
подобна информация. Освен това се излага, че при посещение от служител на
нотариуса в населеното място, в което се намира седалището на работодателя на длъжниците е установено, че там дружеството - работодател
няма офис, поради което връчването по този ред не е възможно. Навеждат се
оплаквания, че дори да бъде възприето становището, че по отношение на двамата длъжници предсрочната изискуемост не е настъпила, то съдът
е следвало да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за падежиралите вноски към момента на депозиране на
заявлението.
Във връзка с частта от обжалваното
разпореждане, с която заявлението е отхвърлено за сумата от 262,68 лева се
излага, че последните представляват съгласно т. 28.4 от Договора за кредит –
овърдрафт от 28.03.2016 г. дължими от кредитополучателя пропорционална част от
общо заплатени от жалбоподателя такси, които след като са обективирани
в представеното извлечение от счетоводните книги е следвало да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тях.
Направено е искане обжалваното
разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно
подаденото заявление.
Като
съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
следното от фактическа страна:
На
06.02.2020 г. пред Районен съд – Варна е подадено, подписано от представител на
жалбоподателя, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците „ФРЕЯ – ВАРНА“
ООД, И. Д.А, И. С. С.и Ц. И. И., ведно с приложени документи по чл. 417 т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК” ЕАД за сметка №
25188000/04.02.2020 г., отразяваща вземането на банката, произтичащо от Договор
за банков кредит – овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с Анекс №
1/25.04.2017 г. и Анекс № 2/19.07.2018 г. и Договор за встъпване в дълг от
25.04.2017 г. към договора за кредит – овърдрафт за осъждане солидарно да
заплатят сумата общо от 57693,95 лева, от които сумата 52 607.05 лева -
непогасена главница, ведно с законна лихва върху главницата считано от датата
на заявлението до окончателното изплащане; сумата 1 817.02 лева - договорна /възнаградителна/ лихва по т. 11.1 от договора, за периода
от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г.; сумата 2 744.17 лева - от които 916.61 лева,
представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, съгласно т.
21, б. „а“ от договора, дължима за периода от 19.12.2018 год. до 12.11.2019
год. вкл., 968.24 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка
за забава/, съгласно т. 21, б. „б“ от договора, дължима за периода от
10.01.2019 год. до 12.11.2019 год. вкл., 859.32 лева, представляваща
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, съгласно т. 21, б. „в“ от
договора, дължима за периода от 13.11.2019 год. до 04.02.2020 год.; сумата от
525,71 лева, от които 263,03 лева - такса управление начислена на 28.03.2019 г.
и 262,68 лева, представляваща пропорционална част от общо заплатените от
банката такси, както следва - 1,50 лв., представляващи пропорционална част от
общо заплатените от Банката такси и разноски за нотариалната заверка на
Декларация по чл. 10 от ЗОЗ за присъединяване, по изп.
дело № *********/11.04.2019 г. на ТД на НАП – Варна; 3,00 лева представляващи
пропорционална част от общо заплатените от Банката такси и разноски за
нотариалната заверка на Декларация по чл. 10 от ЗОЗ по изп.дела
№ 20197180400488/12.12.2018 г. и № 20197180400489/12.12.2018
г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова; 25,00 лева представляващи
пропорционална част от общо заплатените от Банката такси за пристъпване по ОЗ №
2016032900025; 108,18 лева заплатени от Банка ДСК нотариални такси за връчване
на нотариална покана на длъжника „Фрея-Варна“ ООД и съдлъжниците И. Д.А, Ивелина Славова Славчева, Ц. И. И.;
62,50 лева за присъединяване по т.д. 1413/2019 в производство по
несъстоятелност; 50,00 лева заплатени от Банка ДСК хонорар на вещо лице по
т.д.1413/2019 в производство по несъстоятелност; 12,50 лева заплатени от Банка
ДСК хонорар на вещо лице по т.д. 1413/2019 в производство по несъстоятелност.
На 12.11.2019 г. от името на Банка
ДСК на И. Д.А и Ц. И. И. са връчени нотариална покана № 163, т. 3, рег. №
6867/17.09.2019 г. съответно нотариална покана № 165, т. 3, рег. №
6869/17.09.2019 г. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, въз основа на които е
удостоверено, че длъжниците са уведомени за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Във връзка с процедурата по чл.
47 от ГПК са извършени три посещения на адресите на длъжниците
в рамките на месец – на 26.09.2019, 20.10.2019 г. (неприсъствен) и 29.10.2019
г., на които последните не са намерени, поради което на 29.10.2019 г. са
залепени уведомления, съобразно изискванията на чл. 47 ал. 2 от ГПК, но в законоустановения двуседмичен срок Александров и Иванов не
са се явили за получаване на нотариалните покани.
От
така установената фактическа обстановка, следват следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът постановява незабавно изпълнение и издава
изпълнителен лист ако документът по чл. 417 от ГПК - в случая счетоводните
книги на банката, е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника –
чл. 418 ал. 2 от ГПК. Представеното със заявлението
извлечение от банковите сметки на длъжника и кореспондиращите му документи са
редовни от външна страна, тъй като съдържат данни за договора за кредит за
оборотни средства за текущ бизнес на търговско дружество, за кредитополучателя
и съдлъжниците, за поетото задължение и размера на
кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането -
главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост преди и след
упражненото право на предсрочна изискуемост, съобразно изискванията на чл. 60
ал 2 от ЗКИ.
Заповедта
за изпълнение е изпълнително основание, поради което вземането предмет на
заявлението за нейното издаване трябва да бъде с настъпила изискуемост, преди подаването
му пред съда. Когато се позовава на предсрочна изискуемост заявителят следва да
представи документ удостоверяващ, че волеизявлението на кредитора Банка ДСК за
обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до длъжниците
И.
Д.А и Ц. И. И.. Уведомяването на длъжниците може да
бъде осъществено чрез различни нормативно установени способи, в това число и
чрез нотариус при условията и реда на чл. 37- 58 от ГПК – арг. чл. 50 от ЗННД. Макар и препращането в чл.
50 от ЗННД да е както към „условията“, така и към „реда“ на чл. 37- 58 от ГПК, в тази процедура нотариусът осъществява
удостоверителни функции съобразно правомощията предоставени му от ЗННД. Разпоредбата
на чл. 19 ал. 2 от ЗННД сочи, че нотариусът
има право на достъп до Националната база данни "Население",
поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични
документи - "Национален регистър на българските лични документи". Нотариусът
няма достъп до осигурителна информация, с оглед установяване на местоработата
на лицата и не е сред лицата, които могат да изискат такава информация съгласно
чл. 74 от ДОПК. В контекста на настоящото дело това означава, че когато извършва връчване по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, нотариусът разполага единствено с правомощия, когато са
налице условията за това, да извърши справка за съответствие на постоянен и
настоящ адрес, респ. да извърши връчване на тези адреси, но не и да направи
справка за местоработата на лицата.
По делото е установено, че уведомяването на
Александров и Иванов за настъпилата предсрочна изискуемост е осъществено
именно, чрез служител на нотариус. Чрез служебна справка в НБДН, извършена от
съда е установено, че Александров има настоящ адрес различен от постоянния, а
адресите на Иванов са еднакви. Доколкото адресите на Иванов са еднакви, то
обективно не е необходимо търсене и залепване на уведомление по настоящия му
адрес. В протоколите за извършени действия относно връчване няма данни да е
извършено търсене и залепване на уведомление по настоящ адрес на Александров.
Изложеното води до извод, че връчването по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК е
надлежно по отношение на Ц. И. И., но не и по отношение на И. Д.А, тъй като
спрямо него не извършено търсене и залепване на уведомление по настоящ адрес и
следователно не е изпълнено изискването на чл. 47 ал. 3 изр. 2 от ГПК. Изводът за редовно връчване на Цветан Иванов не се
разколебава от обстоятелството, че не е осъществено изискването на чл. 47 ал. 3
изр. 3 от ГПК, тъй като това изискване не засяга редовността на връчването, а
представлява процесуална гаранция обезпечаваща справедлив съдебен процес,
поради което правилото е адресирано единствено до съда при висящо пред него
съдебно производство, но не и до други субекти (извън съда), овластени от закона да осъществява връчване по реда на ГПК.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че длъжника Иванов е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на вземанията предмет на заявлението, поради което в
тази част частната жалба е основателна, респ. обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено, а исканата заповед – издадена за сумите дължими от него,
солидарно с останалите длъжници.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2019 г. по
тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е застъпено становище, според
което правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит,
поради което присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира целият
дълг по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима
подмяна на основанието на претенцията, а е частично уважаване на искане
произтичащо от същото основание. Макар и това становище да се отнася до исковия
процес, според настоящия състав то намира приложение и в заповедното
производство предвид формулировката на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, която разграничава падежиралите от предсрочно изискуемите вноски като реквизит
на счетоводните книги.
Предвид изложеното, по
отношение на неуведомения длъжник Александров следва да бъде издадена
заповед само за падежиралите вноски по кредита, както
и за обезщетенията за забава, които се начисляват върху тях и за които
съществуват данни в счетоводните книги на банката. В представеното по делото
извлечение е отразено, че до датата на предсрочната изискуемост (13.11.2019 г.)
има 12 падежирали вноски, както и обезщетения за
забава по чл. 21 б. „а“ и б. „б“ от договора за кредит начислени върху падежиралите вноски на обща стойност от 34331,26 лева.
Вноските включват главница от 10.11.2018 до 10.10.2019
г. - 30629,39 лева и възнаградителна лихва за периода
от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г - 1817,02 лева. Отразени са начисления за
обезщетение за забава по чл. 21 б. „а“ от договора за кредит в размер на 916,61
лева за периода от 19.12.2018 г. до 12.11.2019 г. и обезщетение за забава по
чл. 21 б. „б“ от договора за кредит в размер на 968,24 лева за периода от
10.01.2019 г. до 12.11.2019 г. и двете начислени върху същите суми за главници
и лихви с настъпил падеж по погасителен план.
По отношение на Александров
не следва да се издава заповед за разликата над 34331,26 лева до заявените със
заявлението. Разгледано по пера, това означава, че не следва да се издава
заповед за главницата - за разликата над 30629,39 лева до заявените 52 607,05 лева и обезщетението за забава по чл.
21 б. „в“ от договора за кредит за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г. - 859,32
лева, което се дължи само при условие, че вноските по кредита са обявени за
предсрочно изискуеми, което условие не е налице по отношение на Александров.
По отношение на
направеното в частната жалба оплакване за сумата от 262,68 лева –
пропорционална част от общо заплатените от „Банка ДСК” ЕАД такси, претендирана от всички солидарни длъжници
следва да се посочи, че с оглед изтъкнатите в заявлението обстоятелства, на
които се основават тези вземания е видно, че те представляват направени в други
производства разноски, чиято изискуемост настъпва при тяхното приключване, след
определянето им със съответен акт в тежест на страната, която неоснователно ги
е причинила. Заявителят не е ангажирал доказателства удостоверяващи настъпването
на изискуемостта на тези вземания, съобразно изискването на чл. 418 ал. 3 от ГПК, поради което съдът приема, че в тази част частната жалба е неоснователна, респ. обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер от 1153,88 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя, на основание чл. 78 ал. 8, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
размер от 150 лева, които следва да бъдат понесени, солидарно от длъжниците – „ФРЕЯ-ВАРНА“ ООД, Ивелина Славова Славчева, Ц.
И. И., а също така и от И. Д.А до размера на 193,97 лева, съобразно уважената
спрямо него част от заявлението.
Воден
от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 6043/12.02.2020 г. по частно гражданско дело № 1666/2020 г. на
РС Варна в частта, с която е отхвърлено заявление с
вх. № 10804/07.02.2018 г. по отношение на „ФРЕЯ-ВАРНА“ ООД, Ивелина Славова
Славчева, Ц. И. И. и И. Д.А за
сумата от 262,68 лева – пропорционална част от общо заплатените от „Банка ДСК”
ЕАД такси;
ОТМЕНЯ изцяло
Разпореждане № 6043/12.02.2020 г. по частно гражданско дело № 1666/2020 г. на
РС Варна, в частта с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. И. И. като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
заявление с вх. № 10804/07.02.2018 г. на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район Оборище, ул. “Московска“ № 19
срещу съдлъжника Ц. И. И., ЕГН **********, в
качеството му на длъжник въз основа на Договор за встъпване в дълг от
25.04.2017 г. към Договор за кредит – овърдрафт от 28.03.2016 г. сключен между
„Банка ДСК“ и „ФРЕЯ-ВАРНА“ ООД, за дължими в условията на солидарност с длъжниците „ФРЕЯ-ВАРНА“ ООД, И.
С. С.(за които е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК № 767/12.02.2020 г. по
ч.г.д.№ 1666/2020 г. на РС Варна) и И. Д.А (за който ще бъде издадена заповед
за изпълнение) суми, както следва - сумата 52 607.05 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за кредит- овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван
и изменян с анекси, представляващи неразделна част от него, както следва: Анекс
№ 1 от 25.04.2017 г. и Анекс № 2 от 19.07.2018 г., както и Договор за встъпване
в дълг от 25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 07.02.2020 г., до окончателното й
изплащане; сумата 1 817.02 лева, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва по т. 11.1 от договора, за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г.;
сумата 2 744.17 лева, от които 916.61 лева, представляваща обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/, съгласно т. 21, б. „а“ от договора,
дължима за периода от 19.12.2018 год. до 12.11.2019 год. вкл., 968.24 лева,
представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, съгласно т.
21, б. „б“ от договора, дължима за периода от 10.01.2019 год. до 12.11.2019
год. вкл., 859.32 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка
за забава/, съгласно т. 21, б. „в“ от договора /съобразено и с ТР № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, дължима за периода от 13.11.2019 год. до 04.02.2020 год. вкл.;
сумата 263,03 лева, представляваща такса управление, както и сумата 1 303.88
лв., представляваща разноски в заповедното производство, от които сумата 1 153.88 лева държавна такса и 150.00
лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 8 ГПК;
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 6043/12.02.2020 г. по частно гражданско дело № 1666/2020 г. на
РС Варна, частта с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. Д.А за главница от
10.11.2018 до 10.10.2019 г. - 30629,39 лева и възнаградителна лихва за периода от 10.12.2018 г. до
12.11.2019 г - 1817,02 лева., обезщетение за забава по чл. 21 б. „а“ от
договора за кредит в размер на 916,61 лева за периода от 19.12.2018 г. до
12.11.2019 г. и обезщетение за забава по чл. 21 б. „б“ от договора за кредит в
размер на 968,24 лева за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г. като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по заявление с вх. № 10804/07.02.2018 г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, район Оборище, ул. “Московска“ № 19 срещу И. Д.А, ЕГН **********, в
качеството му на съдлъжник по Договор за банков
кредит – овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с Анекс № 1/25.04.2017
г. и Анекс № 2/19.07.2018 г. за дължими в условията на солидарност с длъжниците „ФРЕЯ-ВАРНА“ ООД, И. С. С.(за които е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК №
767/12.02.2020 г. по ч.г.д.№ 1666/2020 г. на РС Варна) и Ц. И. И. (за който ще се издаде
заповед за незабавно изпълнение) суми, както следва: 30629,39 лева – непогасена
главница за периода от 10.11.2018 до 10.10.2019 г. по
Договор за банков кредит – овърдрафт от 28.03.2016 г., допълван и изменян с
Анекс № 1/25.04.2017 г. и Анекс № 2/19.07.2018 г. и Договор за встъпване в дълг
от 25.04.2017 г. към договора за кредит – овърдрафт, ведно с законна лихва
върху главницата считано от датата на заявлението до окончателното изплащане;
1817,02 лева – възнаградителна лихва по т. 11.1 от
Договора за периода от 10.12.2018 г. до 12.11.2019 г.; 916,61 лева -
обезщетението за забава по чл. 21 б. „а“ от договора за кредит за периода от
19.12.2018 г. до 12.11.2019 г. и 968,24 лева - обезщетението за забава по чл.
21 б. „б“ от договора за кредит за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г.; 1303,88
лева, представляваща разноски в заповедното производство до размера на сумата
от 193,97 лева, съобразно уважената спрямо него част от заявлението;
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 6043/12.02.2020 г. по частно гражданско дело № 1666/2020 г. на РС Варна,
частта с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. Д.А за главницата - за
разликата над 30629,39 лева до заявените 52 607,05 лева и обезщетението за
забава по чл. 21 б. „в“ от договора за кредит за периода от 13.11.2019 г. до
04.02.2020 г. - 859,32 лева;
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото
на РС Варна, за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.