МОТИВИ към ПРИСЪДА № 851 от 03.05.20* г.,
постановена по НОХД № 2064/ 2008 г. по описа
на БРС
Съдебното производство по
делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура - Б., с който против подсъдимия Г.Д.Д.
ЕГН **********,*** са повдигнати следните обвинения:
І. За това, че за времето от 19:30 часа до 23:15 часа
на 20.02.2005 година, в град Б., в К.П., на плочките на тротоара вдясно от входната врата на
ресторант „Ч.”- отдолу под паркиран лек автомобил, марка „***” с ДК № ***,
управляван от Х.Г.К., ЕГН **********,
насочен с предната си част към дискотека „П.”, на
място непосредствено под шофьорската седалка, извършил приготовление за
предумишленото убийство на Х.Г.К., ЕГН
**********, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина,
изготвил и поставил средство и създал условия за извършване на намисленото
престъпление - убийство, преди да е почнало неговото изпълнение, чрез самоделно
взривно устройство, конструирано да се задейства по електрически способ от
дистанция - чрез преработен GSM- апарат марка „Сименс”, модел „С 35” с IMKI-код
*** ведно със SIM-карта „PRIMA” на фирма „М-Тел” АД с фабричен номер *, и
представляващо конструкция от: 1. бризантно взривно вещество тротил с обща маса
495 грама, състояща се от един брой фабрично произведена пресовка с цилиндрична
форма от бризантното взривно вещество тротил „Артилерийски гръм” с маса 391 и
два броя фабрично произведени пресовки с цилиндрична форма от бризантното
взривно вещество тротил с маса от по 52 грама всяка; 2. средство за взривяване
български, фабрично произведен електродетонатор тип ЕДСН-500 (елетродетонатор, секунден, с нормална електрическа устойчивост и
500 милисекунди закъснение между степените), със стоманена гилза от
„Шеста” степен на закъснение; 3. изпълнително
устройство - преработен GSM-апарат марка
„Сименс”, модел „С 35” с
IMEI-код ***; 4. комутиращ елемент- вибраторът на преработен GSM-апарат марка
„Сименс”, модел „С 35” с IMEI-код ***;
5. автономен източник на електрическа енергия за задействане на
средството на взривяване три последователно свързани батерии от по 9 волта
всяка, от които два броя
са марка „Тошиба”, а
един брой е
марка „Райдър”; 6. автономен
източник на електричество за захранване на изпълнителното устройство стандартна
никел- кадмиева батерия от 3,6 V волта, 500
мА/ч на преработен GSM-апарат марка „Сименс”, модел „С 35” с IMEI-код ***; 7.
индикиращо устройство за осигуряване
безопасността при пренасяне
и залагане на взривното устройство светодиод; 8.
автономен източник на захранване на индикиращото устройство-два броя
електрически батерии от по 1,5 V волта, тип „AG 13”; 9. елементи на
електрическата верига - електрически проводници с бяла, червена,
жълта, кафява, синя и
зелена на цвят
ПВЦ-изолация; 10. скрепителни
елементи - медицински лейкопласт с широчина 22 милиметра, черна на цвят
самозалепваща се лента с широчина 12 милиметра и безцветна скоч-лепенка с
широчина 18 милиметра; *.
уплътнител - парче от бял памучен плат и парче от розов на цвят плат, с черни
райета и цветчета между тях; 12. камуфлаж - стандартна картонена кутия на фирма
„М- Тел” АД за опаковане на SIM- карта „Прима Ориент”; с радиус от въздействието на взривно-ударната
въздушна вълна минимум 23,8 метра, чието задействане би създало опасност за живота
на мнозина, изразяваща се в разлитането на осколки или късове от зоната около
епицентъра на взрива - до 250 метра от него в зависимост от конкретните условия
- престъпление по чл.*7, ал.1, вр. чл.*6,
ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр. чл. *5,
вр. чл.17, ал.1 НК,
и
ІІ. За това, че по същото време и на същото място, при
условията на реална съвкупност с престъплението по точка 1, по неустановен
начин придобил и държал взривни вещества - бризантно взривно вещество тротил с
обща маса 495 грама, състояща се от един брой фабрично произведена пресовка с
цилиндрична форма от бризантното взривно вещество тротил „Артилерийски гръм” с
маса 391 и два броя фабрично произведени пресовки с цилиндрична форма от
бризантното вещество тротил с маса от по 52 грама всяка, без да има разрешение
за това от Директора на Национална служба „Полиция” при Министерството на
вътрешните работи, съгласно специалните разпоредби на Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (Обн., ДВ, бр.133 от *.*.1998г., изм. и доп., бр.85
от 17.10.2000г., в сила от 17.10.2000г.): чл.3, ал.1 - „Взривни вещества по
смисъла на този закон са такива химически съединения или смес от съединения,
които при определени условия са способни на бързо саморазпространяващо се
химическо превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо
налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие”, чл.7 -
„(1) Разрешенията за дейностите по този закон се издават от Министерството на
вътрешните работи за определен срок при условия и по ред, определени с
правилника за прилагане на закона. (2) Получените по този закон разрешения
могат да бъдат използвани единствено от лицата, на които са предоставени.
Преотстъпването на разрешения или на права по тях на друго лице прави
разрешенията невалидни.”, чл.14, ал.1 (Изм.-ДВ, бр.71 от 2003г., в сила към
20.02.2005г.): „(1) Юридическите и физическите лица могат да придобиват,
съхраняват, носят и употребяват взривни вещества, огнестрелни оръжия и
боеприпаси за охрана, самоохрана, промишлени, ловни, спортни и културни цели”, чл.14г - „Физическите лица могат да придобиват, съхраняват,
пренасят и употребяват взривни вещества по чл.3, ал.2, т.3 по ред, определен в
правилника за прилагане на закона” (в сила към 20.02.2005 г.) и разпоредбите на
Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите (Приет с ПМС № 169 от 25.08.1999г., обн.ДВ,
бр.78 от 03.09.1999г., в сила
от 03.09.1999г.): чл.30- „Юридическите лица и физическите лица могат да
придобиват взривни вещества за промишлени, специални и културни цели чрез
закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна.” И чл. 31 - „(1) Разрешения
за придобиване на ВВ (приложение № 1) се издават на юридически лица и на
физически лица от директора на НСП или упълномощено от него длъжностно лице или
от началника на РПУ по местонахождението на обекта за съхраняване или употреба.
(2) За разрешението по ал.1 лицата представят искане (приложение № 10), в което
се посочват видът и количеството взривни вещества, начинът на придобиването им
и от кого ще бъдат придобити. Към искането се прилагат копие от разрешението за
съхраняване или употреба и документ за внесена държавна такса. (3) В случаите на придобиване чрез наследство, дарение или
замяна се представят съответните документи, удостоверяващи наследяването,
дарението или замяната.” - престъпление
по чл.339, ал.1, предложение първо и второ, вр. чл.23, ал.1, предложение второ
от НК, вр. чл.3, чл.7, чл.14, и чл.14г от Закона за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл.30 и чл.31 от Правилника за
прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура - Б. поддържа обвинението, счита го доказано въз основа на
събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства, както с оглед
авторството, така и по отношение на всички обективни и субективни елементи от
съставите на престъпленията, изпълващи съдържанието на обвинението по делото.
Изрично се спира на образованието на подсъдимия, заключенията на комплексната
експерткиза на екперти от СДОТО-МВР, физико-химичната експертиза, изготвена от
експерти от НИКК, прихологическата експертиза на подс. Д., изготвена от
Института по психология при МВР-гр.София, както и на
съдебномедицинските експетизи на веществените доказателства по метода на
ДНК-профилиране, и въз основа на цитираните доказателствени средства, наред и с
показанията на свидетели с тайна самоличност по смисъла на чл. 97а НПК (отм.),
настоящ чл. 123 ал.2 т. 2 от НПК, обосновава теза за доказаност на обвиненията.
Пледира на подс. Д., за престъплението по чл.*7, ал.1, вр. чл.*6, ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр. чл. *5, вр. чл.17, ал.1 НК да се наложи ефективно наказание „лишаване
от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим, за
престъплението по чл.339, ал.1, предложение първо и второ, вр. чл.23, ал.1, предложение второ от НК, вр. чл.3, чл.7, чл.14,
и чл.14г от ЗКВВООБ и чл.30 и чл.31 от ППЗКВВООБ да му се наложи ефективно наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 години при първоначален строг режим, които
наказания на основание чл. 23 ал.1 от
НК да бъдат групирани до размера на по-тежкото - „лишаване от свобода” за срок
от 3 години при първоначален строг режим, и на подсъдимия да се наложи това
общо наказание, на основание чл. 68 ал.1 НК да бъде приведено в изпълнение
общото наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, определено на Д. по
НЧД № 274/ 2006 г. по описа на БРС, и той да бъде осъден да заплати направените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2 172.17 лева.
Пострадалият Х.Г. *** е предявил за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия за сумата от
50 000 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл.*7, ал.1, вр. чл.*6,
ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр. чл.
*5, вр. чл.17, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на увреждането –
20.02.2005 г. до окончателното му изплащане, и направените по делото разноски. Конституиран в качеството
на граждански ищец и частен обвинител, пострадалият К. не се явява, изпраща
упълномощен повереник-адвокат, който пледира на подсъдимия да бъдат наложени
наказания около средния установен за всяко от извършените престъпления размер,
които да бъдат групирани по реда на чл. 23 ал.1 от НК,
а по отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди, моли същият да
бъде уважен изцяло, ведно с претенцията за лихви и разноски, като основателен и
доказан.
Подсъдимият Д. не се признава за виновен по никое
от повдигнатите му обвинения, дава за пръв път по делото показания пред
настоящия съд, излага защитна теза, свеждаща се до прекарване на
инкриминираната дата и време – следобедните и късните вечерни часове с лице от
женски пол – М.Р., понастоящем
негова съпруга, като отрича категорично каквато и да е съпричастност към
престъпленията, за които е обвинен. В последната си дума поддържа, че не е
извършил никое от двете престъпления и моли за оправдателна присъда.
Защитникът му в детайли обсъжда всичщки групи
доказателствени материали, събрани и проверени по делото, от анализа им извежда
заключение за недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин,
сочи и обосновава липса на доказателства относно съставомерни обективни
признаци от съставите на престъпленията, за които е обвинен подсъдимия, и за
пълна липса на доказателства относно субективната страна и на двете обвинения. Моли
подзащитният му да бъде изцяло и безусловно оправдан и по двете обвинения, а
предявеният от пострадалия К. граждански да бъде изцяло отхвърлен, като
недоказан и неоснователен.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След анализ на всяко от събраните доказателства, и
на цялата доказателствена съвкупност, съдът прие за установена от фактическа
страна следната обстановка:
Подсъдимият Г.Д.Д. ЕГН ********** е роден
на ***г***, живее в същия град, кв.”Г.Е.”, ул.”А.”
№*, и е българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, осъждан, управител и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД гр.Б..
На 25.07.2004 г. свидетелите М.М.
и З.Б., и приятелят им И.Л.
пристигнали в М.М.Ц. в гр.П., Б. област,
на море. След като узнали, че ще е възможно да се настанят едва след 14.00
часа, тримата решили да отидат междувременно на плаж. Свид. М. паркирал лекия
си автомобил „О.А”, син на цвят, с централно
заключване на вратите на купето, на самия път след младежкия център в посока гр.К., като оставил в автомобила дрехите и мобилния си
телефон. Б. и Л. също оставили своите телефони и дрехи в купето, а тримата
преместили парите си в багажника на автомобила, който се заключвал отделно.
Малко преди 14.00 същия ден тримата приключили да плажуват и се отправили към
автомобила, за да се настанят в комплекса. Приближавайки, установили наличие на
разпръснати около автомобила дрехи. Вече на място свид. М. констатирал, че
вратите на автомобила са отключени без видими следи от взлом, и от купето
липсват дрехи, неговата хладилна чанта, както и мобилен телефон „Нокиа” 6610, ИМЕИ *** с обанотен номер на МТЕЛ *, собственост на свид. Б.,
и мобилен телефон
„Сименс” С 35, ИМЕИ *** със СИМ карта „Прима” на МТЕЛ с абонатен номер ***, собственост на И.Л.. Тримата установили, че парите и другите им по-ценни вещи
продължават да са непокътнати в багажника на автомобила, поради което решили да
не съобщават на органите на МВР за извършената кражба. Прекарали седмица в ММЦ-гр.П. и се прибрали по домовете си.
Втората половина на 2004 г., включително и към
м.февруари 2005 г., подс. Д. работел като продавач на нови и употребявани
авточасти в автокъща „Е.” –гр.Б., собсктвеност на С.К.. В същата автокъща работел и свид. Н.М. – приятел на
подсъдимия. От 2000 г., подсъдимият поддържал близки интимни отношения със
свид. С.Б.,*** 2005 г. живеел през повечето време
заедно с нея във фактическо съжителство в гр.Б., ж.к.”М.Р.”. В същото жилище по това време живеел и свид. З.Б. – брат на свид. С.Б., който
работел като охрана в спомената автокъща „Е.”.
През 2005 г., включително м.февруари
на същата година, свид. Х.К. бил
собственик и управител на „*” ЕООД гр.Б., чрез което дружество стопанисвал
ресторант „Ч.”, находящ се на ул. „П.” в П.П. – гр.Б.. Посоченото заведение разполагало на фасадата си на
ул. „П.” с два входа, гледано срещу тази фасада –
голям централен вход, ползван от посетителите, и вдясно от него, на няколко
метра в посока С. – още един по-малък вход, който на практика бил затворен и не
се ползвал. Към м.февруари 2005 г. свид. К. притежавал
лек автомобил–джип „Г.Ч.” рег. № **, масленозелен
цвят. Когато идвал в заведението, свид. К. имал устойчивата практика да паркира
автомобила си върху тротоарната площ непосредствено пред ресторанта, от
страната на самия ресторант, така че гледано срещу фасадата на заведението на
ул. „П.”, автомобилът попадал в разстоянието между централния вход, и отстоящия
вдясно от него по-малък затворен вход.
На 20.05.2005 г., неделя, малко преди 14.00 часа,
свидетелите К. и Р.П., жената,
сп която последният живеел, се прибрали в гр.Б. от гр.к.,
където заедно били на почивка. Без да се отбиват другаде, тримата отишли
направо в ресторант „Ч.”, за да обядват. Там ги заварил в 14.00 часа свид. С.Ч.,
който в посочения час застъпил на смяна като готвач. Свид. Ч. възприел, че
автомобилът на К. е паркиран непосредствено пред
заведението по начина, описан по-горе, между главния и допълнителния вход на
ресторанта. В заведението била и майката на свид. К. и сестра му – свид. З.М..
Докато обядвали, свид. П. ***
в посока към С. да преминава червен на цвят автомобил марка „а.”,
комби, чийто регистрационен номер според свид. П. наподобява
съчетанието „1070” или друго подобно, така че съдържа две нули, разделени от
цифра, ралична от нула. Пак според показанията на П., в този период посоченият
автомобил бил ползван от група лица около С.К., включително
от подс. Д.. Свид. П. отрича
да е възприел кой е управлявал казания автомобил конкретно на 20.02.2005 г., и
не твърди подсъдимият да го е управлявал или да се е возел като пътник в него,
а само сочи, че до напускането на заведението, не е видял автомобилът да се
връща в обратната (т.е. към ж.к.”Л.”) посока. Около 15.30 часа свид. П. и съпругата му си тръгнали с техния автомобил, а свид. К. и майка му, с цитирания автомобил „Г.Ч.” рег.
№ ** се придвижили до гробищния парк на гр.Б., след което, около 16.00
часа, се прибрали в дома си на ул. *. Около 19.00 – 19.30 часа, свид. К. с
автомобила си отново отишъл до ресторанта, и пак паркирал на тротоара пред
сградата, между главния и по-малкия вход откъм ул. „П.”. По това време в
заведението се намирали свид. Ч., свид. М. и сервитьор, посочен само с личното
му име – „В.”, „В.”. Заел обичайното си място на правоъгълна маса, разположена
вляво от главния вход на заведението, след влизане в него, успоредно на стената
и прозорците, гледащи към ул. „П.”. Приблизително по същото времете при К. в заведението дошли свидетелите С. Д. и М.И. – негови приятели, и седнали на
масата, където седял и той. По повод идването на Д. и И., свид. К. се обадил по
телефона на свидетелите Г.М. и С.Г. –
негови също близки приятели, и ги поканил да му гостуват в заведението, заедно
с вече дошлите двама свидетели. В интервала 20.00-20.30 часа, свидетелите М. и Г.
дошли до ресторанта със собствения си автомобил, който свид. Г. паркирал от
другата страна на ул. „П.”, диагонално спрямо автомобила на свид. К., с фарове, сочещи към С.. Влезли в заведението и се
присъединили към компанията, разположена на масата по следния начин: свид. Г.
седнал на тясната страна на масата с гръб към главния вход на заведението и с лице
към свид. К., който заемал срещуположната тясна страна на масата, така че
прозорците на ресторанта към ул. „П.” от мястото на Г. се падали вляво, а от
мястото на К.- вдясно, свид. М. седнала на дългата страна на масата срещу прозорците
и с изглед към улицата, а свидетелите Д. и И. заели срещуположната дълга страна
на масата, с лице към свид. М. и с гръб към прозорците. Освен компанията в
изброения състав, в заведението нямало други посетители. Вечеряли и разговаряли.
По време на престоя си в заведението, свидетелите К. и М., които имали видимост
към прозорците към улицата, забелязали покрай ресторанта, в посока от ж.к.”Л.”
към С. да преминава лице от мъжки пол, облечен в горница на анцунг или анорак с
поставена на главата качулка, което пьтьом погледнало във вътрешността на
заведението и продължило пътя си в указаната посока.
В интервала 22.30-22.40 часа, компанията решила да
тръгва. Всички петима свидетели излезли от заведението приблизително едновременно,
а поради факта, че въпросната вечер свидетелите Д. и И. не разполагали с
автомобил, свид. К. им предложил да ги откара с
неговия автомобил до домовете им. Така свидетелите Г. и М. се качили във своя автомобил, а К., Д. и И. – в автомобила на К.. При напускане на заведението, качването по автомобилите
и потеглянето, никой от изброените свидетели не забелязал някакъв предмет,
поставен в близост или под някой от двата автомобила, движение на лица в района
на заведението, шумове, или изобщо нещо подозрително. Съгласно показанията на
свид. К. (л. 93-97, том V от досъдебното производство), подът на неговия
тогавашен автомобил отстоял на разстояние 0.4-0.5 м от нивото на пътната
настилка, така че дори изправен, той е могъл да види, ако на земята, до или
около колелата на автомобила, е имало някакъв обект.Първи от мястото потеглили
с техния автомобил свидетелите Г. и М. и се прибрали. След като привел
двигателя на автомобила си в работен режим, свид. К. по
собствените му твърдения го управлявал в продължение на около 150 метра в
посока С. по плочника, преминаващ пред заведението му, до място, където
бордюрът бил по-нисък. От там придвижил автомобила от тротоара на пътното
платно, достигнал до паркинга пред заведението „А.А.”,
където обърнал, и се отправил по ул. „П.” по обратния път, за да се включи в
движението на кръстовището с ул. „Д. Д.” в посока центъра на града. Свид. К.
най-напред откарал свид. И. ***, а впоследствие заедно със свид. Д. се върнали
обратно, и К. паркирал в близост до дома си. Сбогували се с Д., който потеглил
пеш към дома си, също в централната част на града.
Междувременно, след потеглянето на свидетелите К., Г.,
М., Д. и И., в заведението останали свидетелите М., Ч. и споменатия по-горе
сервитьор В., които започнали да се подготвят да затварят. Сервитьорът излязъл
навън да изхвърли сметта, а свид. Ч. започнал да се преоблича, докато всички
чакали идването на нощния пазач. Около 10 минути след потеглянето на
свидетелите К., Д. и И., пред заведението спрял полицейски автомобил. От него
слезли двама полицейски служители, които съобщили на свид. М.,*** и я попитали
дали тя е лицето, което е съобщило в управлението за наличие на съмнителен
пакет пред ресторанта. След като свид. М. отрекла да е подавала такъв сигнал,
полицаите разпоредили на всички присъстващи да напуснат незабавно заведението.
Излизайки, М. по телефона съобщила на свид. К. за наличието на такъв пакет, и
последният незабавно се отправил към ресторанта. Междувременно, на мястото
пристигнали още няколко полицейски автомобила, и широк периметър около
заведението бил отцепен за външни лица. Понеже в бързината забравила дамската
си чанта в заведението, свид. М. била допусната обратно вътре, за да я вземе и
да изведе кучето, което К. държал там. Тъкмо тогава свид. М. придобила за
момент възможност визуално да възприеме въпросния обект, който според
показанията й приличал на опаковка от „Снакс” и бил също толкова голям. По
отношение точното местонахождение на този предмет, свид. М. сочи, че той се
намирал на тротоара пред заведението в областта, където преди това се намирало
предното дясно колело на автомобила на брат й, но с изричната уговорка, че
според тази свидетелка, автомобилът на К. по време на срещата с приятелите му
бил паркиран пред заведението с фарове, ориентирани в посока ж.к.”Л.”, докато
самият К. и свид. Г. твърдят, че автомобилът действително е бил на това място,
но обърнат с фаровете в обратната посока, т.е. към С., а специално според
показанията на К., предметът следва да се е е намирал в обастта под предната
лява част на автомобила му. По отношение външния вид на обекта, свид. К. го
определя като кутия от обувки, обвита в цветен целофан. За находката свид. К.
съобщил по телефона на свид. Р.П., който също пристигнал на мястото. По-късно,
те двамата посетили РДВР-гр.Б., където пред оперативен
работник от сектор „БОП” разказали, каквото им е известно по случая.
Междувременно, на мястото, където бил открит
пакета, пристигнал свид. П. И. – по него време експерт в служба „ДОТИ” при
РДВР-гр.Б.. След като извършил първоначално
запознаване с обекта и местопроизшествието, свид. И. докладвал в централата на
ДОТИ в гр.София, откъдето му било разпоредено да обезвреди евентуалното взривно
устройство. Подхождайки към обекта, без да променя местоположението му и
състоянието, в което се намира, според собствените му показания, свид. И.
констатирал, че се касае за картонена кутия, стандартна за популярните по това
време промоции на комуникационни пакети „М-Тел Прима”, облепена през средата с
прозрачно тиксо, от която се виждали примигващ светодиод и горната част на
главата на електродетонатор, откъдето излизали два червени на цвят електрически
проводника, чието краище влизали обратно във вътрешността на кутията. Понеже
разполагал с добра видимост към електродетонатора, свид. И. срязал двата
проводника, които излизали от него, след което разрязал внимателно и
картонената кутия, в която се намирали елементите на устройството. Вътре в
кутията установил наличието на една пресовка тротил с тегло около 400 грама, с
цилиндрична форма и глух отвор за поставяне на детонатора, и две по-малки
тротилови пресовки, чието тегло преценил на около 75 грама, мобилен телефонен
апарат „Сименс” и захранващ блок, състоящ се от три батерии, всяка с напрежение
от 9 волта. Към захранващия блок батерии имало прикрепен многожилен кабел,
едното от чиито жила било свързано с прекъсвач и след него с електродетонатора,
а второто водело към споменатия светодиод, и по тази линия преди диода имало свързани
две часовникарски батерии. Веригата от захранващия блок батерии към
електродетонатора включвала и връзка посредством проводници и с мобилния
телефон. Всички изброени компононти били поставени свободно на дъното на
кутията, без да са прикрепени към нея, а между тях били поставени памучни
парчета плат, предназначени да ги уплътняват, за да не се разместват. След като
се запознал с елементите на устройството и връзките между тях, свид. И. на
място изготвил скица на устройството, изготвил няколко фотоснимни на място –
панорамна снимка на заглавната страница на фотоалбума, приложен на л.126-137,
том ІІ, и снимки с №№ 1,2,3,4, 5 и 6 от същия албум, след което започнал да
отделя елементите един по един, прекъсвайки свързващите ги проводници. Така
отделените елементи били предоставени на пристигналия на място следовател за
оглед, а след приключване на неотложните следствени действия на
местопроизшествието, вече в хода на образуваното досъдебно производство, цялото
устройство било избратено за експертни изследвания в НИКК и ДОТИ-гр.София.
Още същата нощ, бил извършен оглед на
местопроизшествието и откритото там взривно устройство (протокол на л. 41-44,
том І от досъдебното производство). Видно от цитирания огледен протокол,
следователят отразил, че на 3 метра вляво от входната врата на заведение „Ч.” е
била открита кутия от „М-Тел Прима”, съдържаща незадействано самоделно взривно
устройство. В същия протокол се съдържа относително подробно описание на
находката като опаковка, елементи и връзки, а на заглавната страница в
оригинала и преписа на протокола, на мястото за кратки предварителни данни за
местопроизшествието, следователят отразил дословно следното: „Поставено самоделно взривно устройство под
л.а. „Г.Ч.” собственост на Х.К., който след като потеглил,
видял кутия на мястото където е бил паркирал” – буквален цитат от протокола
(л.41 и л. 43, том І на следствието). На следващия ден – 21.05.2005 г., бил
извършен оглед специално на вложения в устройството мобилен телефонен апарат
„Сименс” С 35, ИМЕИ *** (протокол на л. 48, том І от
следствието), за който впоследствие било доказано, че е идентичен с откраднатия
на 25.07.2004 г. от района на М.М.Ц. в гр.П. апарат на И.Л.. Вътре в апарата
била открита СИМ карта „М-Тел Прима”, съответстваща на абонатен номер *. В
паметта на апарата били отразени две входящи повиквания – първо от номер *, и
впоследствие от номер **, както и три приети кратки
текстови съобщения (SMS) от номер **, с текст „А”.
По-нататък в хода на досъдебното производство били
извършени множество процесуално-следствени действия – обиски, претърсвания и
изземвания по отношение на лицата Т.С., З.Б., С.Б., Н.С., В.С., Н.М., И. Д., и на лицето Н. П., както и в
ползваните от тях жилища в гр.Б., ж.к.”М.Р.” и ж.к.”Б.М.”, м.с.В.Б. и в
с. М. (л. 51-96, том І на досъдебното производство). При тези действия били
открити и иззети множество мобилни телефони от различни марки и модели, сим
карти на различни оператори, бележници, съдържащи телефонни номера, както и
различни по вид, напречно сечение и цвят на изолацията електрически проводници,
представляващи част от ел. инсталация на автомобил, открити при извършеното на
01.03.2005 г. претърсване и изземване в апартамента на адрес ***
(протокол на л.60,61, фотоалбум към него на л.83 – 86, том І от ДП),
където по това време подс. Д. живеел заедно с приятелката си свид. С.Б. и брат
й-свид. З.Б.. В продължението към протокола за изземване от 01.03.2005 г.
(гърба на л. 61, том І), свид. Б. саморъчно вписала, че иззетите от нейната
стая вещи, включително спомената електрическа автомобила инсталация, са на брат й З.Б.. От дома на майката на Д. *** б.
били иззети две намотки електрически проводници с червена и жълта изолация.
Междувременно, по разпореждане на водещия
разследването следовател, служители на РЗ „БОП” при РДВР-гр.Б.
извършили негласни издирвателни мероприятия сред известни на органите на МВР
лица, с цел установяване евентуалния автор на поставеното пред заведението на свид.
К. взривно устройство. В тази връзка, за резултатите от диренето следователят
бил уведомяван периодично с множество докладни записки (л.10-25, том І от
досъдебното производство). Видно от съдържанието на докладните, било
установено, че в паметта на вложения в устройството мобилен телефонен апарат
„Сименс” С 35 са запаметени три телефонни номера, сред които номер 0889
401 629, от който е бил набиран стационарен телефонен номер *, с титуляр К.С. – майка на Т.С., както и че
СИМ карта с абонатен номер * се ползвала към инкриминираната дата именно от С,
а като негова най-близка връзка бил посочен свид. З.Б.. По отношение на СИМ
картата с абонатен номер *, открита в телефона като част от взривното
устройство, било установено, че в периода от 05.07 до 22.07.2004 г. тя е била
активирана с друг мобилен телефонен апарат, в който, освен нея, впоследствие е
била поставена и активирана друга СИМ карта с абонатен номер *, собственост на
ЕТ „М.”-Б.Т.. Първото
повикване от последно цитираната СИМ карта с абонатен номер * било към карта с
абонатен номер *, която била собственост на
същия едноличен търговец, но по данни на органите на МВР, до края на лятото 2004
г. била ползвана от свид. Н.М., а след този момент, включително към
20.05.2005г. се ползвала лично от подс. Г.Д.. Що се отнася до СИМ картата с
абонатен номер *, повикване от който номер
също било отразено в паметта на телефонния апарат„Сименс” С 35, било
установено, че тя се ползвала от съпрузите свид. В.С. и свид. Н.С., като за
последния се твърди да е бил към процесната дата в приятелски отношения с подс.
Д..
Свид. Б.Д. (л.291-293, том І от съдебното производство) по същото време
бил оперативен работник в НС „БОП”-гр.София. Той бил привлечен да сътрудничи на
служителите от териториалното звено на службата в гр.Б.
при изследване и откриване на съпричастните към случая лица и техните връзки с
други лица. В тази връзка, свид. Д. систематизирал събраната информация и я
представил под формата на графично-текстова схема, налична в материалите по
досъдебното производство (л.283, том ІІ от
следствието), но представена и приета и в съдебното производство (л.284, том І
от съдебното следствие). В показанията си пред съда Д. свидетелства, че при
разговор, проведен с Т.С. при задържането му като
заподозрян за поставянето на взривното устройство, С заявил,
че СИМ картата с абонатен номер *, която той лично ползвал
към инкриминираната дата, му била предоставена от подс. Д., който на свой ред
ползвал същия номер до края на 2004 г. По отношение на откритата във взривното
устройство СИМ карта „М-Тел Прима”, с абонатен номер *, през периода от
08.07.2004 до 22.07.2004 г. същата била активна в телефонен апарат с ИМЕИ *, с
неустановена марка. На 22.07.2004 г. в същия телефонен апарат, вместо откритата
в устройството сим карта с
абонатен номер *, била поставена и
активирана СИМ карта с абонатен номер *, собственост на ЕТ „М.”-Б.Т., за която карта било установено, че през по-голямата
част от 2004 г. била ползвана от подс.Д..
В тази връзка, от мобилните оператори „Мобилтел” АД
и „Космо България Мобайл”
ЕАД били изискани рапечатки за телефонните разговори на
упоменатите по-горе СИМ карти, фабричните номера на телефонните апарати, с
които те са били активирани, адресите на обслужващите комуникациите помежду им
клетки и данни за титулярите на съответните номера, обемащи целия том ІV от
досъдебното производство
На 01.03.2005 г. Т.С., а
на 26.03.2005 г. – и подс. Д., били привлечени в качеството на обвиняеми за
това, че около 23.00 часа на 20.05.2005 г. пред заведение „Ч.” направили опит
умишлено да умъртвят свид. Х.К., като поставили
самоделно взривно устройство под лекия му автомобил с рег. № * – престъпление
по чл. *6 ал.1 т. 6 предл. първо вр. чл. 18 ал.1 НК,
като само за подс. Д. е посочено, че е извършил деиянието в съучастие със С, и
правата квалификация на обвинението спрямо Д. включва и връзка с чл. 20 ал.2 от НК (постановления за привличането им на л. 15 и л.
16, том ІІ от досъдебното производство). След привличането и разпита на
посочените две лица, те били задържани, а с определения на Окръжен съд-гр.Б. от 02.03.2005 г. и от 29.03.2005 г., налични в том ІІІ
от досъдебното производство, спрямо всеки от двамата била взета постоянна мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, с оглед повдигнатите им обвинения. С
определения на БОС от 28.05.2005 г и от 24.06.2005 г., приложени в
горепосочения том ІІІ, взетите спрямо Д. и С мерки за неотклонение „Задържане
под стража”, били заменени с парични гаранции в размер на от по 10 000
лева за всеки, като с постановление на наблюдаващия производството прокурор от
БОП, гаранционната сума спрямо С по-късно била намалена на 2 500 лева.
С постановление от 26.01.2006 г. на БОП (л.135-139, том І от досъдебното производство), наказателното
преследване срещу Т.С. за престъпление по чл. *6 ал. т. 6 вр. чл. 18 ал. 1 НК
било прекратено, мярката му за неотклонение-съответно отменена. С постановление
на БОП от 17.04.2006 г. (л.286-290, том ІІ от
досъдебното производство), наказателното производство по делото било частично
прекратено и срещу тогава обвиняемия Г.Д.. Това
постановление било отменено с определение на БОС от 31.05.2006 г. (л.268-269, том ІІ от ДП), потвърдено и с определение на
Апелативен съд-гр.Б. от 25.07.2006 г. (л.270, пак
там). С последващо постановление от 23.02.2007 г.(л.291-296,
том ІІ от следствието), наблюдаващият досъдебното производство прокурор в БОП
отново го прекратил срещу подс. Д. за престъпленията по чл. *6 ал. т. 6, т. 9
вр. чл. *5 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, и по чл. 339 ал.1 предл.
1 и 2 от НК, отменил мярката му за неотклонение и
спрял производството по сл. дело № 183/2005 г. по описа на ОСлС-гр.Б. срещу
неизвестен извършител. Това постановление било отменено с постановление от
04.07.2007 г. на прокурор във ВКП (л.299-302, том ІІ
от досъдебното производство), в което на долустоящите прокуратури и на
разследващите органи било указано да се съберат допълнителни доказателства, на
подс. Д. да се повдигнат обвинения по чл. *7 ал.1 вр. чл. *6 НК и по чл. 339 НК, и по тези обвинения да бъде изготвен обвинителен
акт, който да се внесе в Районен съд-гр.Б..
По делото, в досъдебната му фаза, се били назначени
и извършени множество експертизи.
Видно от Протокол № 79 от 22.02.2005 г. на БНТЛ при
РДВР-гр.Б. (л.102, том ІІ от
следствието), по кутията от пакет „МТел Прима”, послужила като камуфлаж на
откритото взривно устройство, не са били открити и иззети дактилоскопни следи,
годни за идентификационно изследване. Съгласно заключението на проведена в
НИКК-гр.София дактилоскопна експертиза (Протокол № 29
от 07.03.2005 г., л.141, том ІІ от следствието),
кутията от пакет „МТел Прима”, по скрепителните елементи-парчета медицински
цитопласт, и по мобилния телефон, включен като елемент от взривното устройство,
не са били открити и иззети годни за идентификация дактилоскопни следи.
По делото е била назначена и извършена комплексна
експертиза, пред която били поставени въпроси за естеството и предназначението
на откритото в спомената кутия от пакет „МТел Прима” устройство, съдържанието,
елементите му и връзките между тях, механизма на задействане и опасната зона
при задействане на устройството. От заключението на тази експертиза (Протокол №
54 от 24.03.2005 г. на л.107-125, том ІІ от досъдебното производство) се
установяват изчерпателно съставните елементи на устройството, и тяхното
предназначение, а именно 1. бризантно
взривно вещество - тротил с обща маса 495 грама, състояща се от 1 бр. фабрично
произведена пресовка с цилиндрична форма от бризантното взривно вещество тротил
„Артилерийски гръм” с маса 391 грама, и 2 бр. фабрично произведени пресовки с цилиндрична форма от
бризантното взривно вещество тротил с маса от по 52 грама всяка; 2. средство за взривяване - български, фабрично произведен електродетонатор тип ЕДСН-500
(елетродетонатор, секунден, с нормална
електрическа устойчивост и 500
милисекунди закъснение между степените), със стоманена гилза от „Шеста” степен
на закъснение,
предназначен да подаде детонационен импулс на взривното вещество по т. 1; 3. изпълнително устройство - GSM-апарат марка „Сименс”, модел „С 35” с IMEI ***, преработен по начин, вибрационния му
механизъм да се ползва като комутиращ елемент, предназначен при позвъняване да
задейства вградения в него вибрационен механизъм; 4.
комутиращ елемент- вибраторът на GSM-апарата марка „Сименс”,
модел „С 35”,
посочен в т. 3, предназначен след задействане посредством позвъняване на номера
на картата, вложена в него, да затвори електрическата верига, свързваща
източника на електрическа енергия за задействане на детонатора (т.5), и самия
електродетонатор (т.2); 5.
автономен източник на електрическа енергия за задействане на електродетонатора (средството на взривяване) - три
последователно свързани чрез запояване на електрически проводници към клемите им батерии,
всяка от 9 V, две от които марка „Тошиба”, една - марка „Райдър”, облепени с безцветна
скочлента, върху която е залепен медицински лейкопласт, предназначени в този си
свързан вид да задействат електродетонатора; 6. автономен източник на електричество за
захранване на изпълнителното устройство - стандартна никелкадмиева
батерия от 3,6 V, 500 мА/ч, захранващ GSM-апарата по т. 3, с цел отразяване на входящо повикване и задействане на
вибрационния механизъм (т.4) ; 7. индикиращо устройство за
осигуряване безопасността при
пренасяне и залагане на взривното устройство – светодиод, предназначен да дава
информация за положението на контактите на вибрационния механизъм на GSM-апарата, ако диодът свети, контактите на вибратора следва да се изключат
посредством допълнително направения в задната част на корпуса на апарата отвор; 8. автономен
източник на захранване на индикиращото устройство – 2 бр. електрически батерии по 1,5 V, тип „AG 13”, обвити с черна
изолационна лента, свързани с проводници към захранването на електродетонатора
(т.5) и към светодиода (т.7); 9. трипозиционен електрически
превключвател тип „WEIDA” – свързан посредством
проводници с електродетонатора (т.2) и с
изпълнителното устройство (т.3), превключвателят е предназначен за включване на
устройството в режим на готовност, а при пренасянето му, да държи
електрическата верига отворена от съображения за безопасност на боравещия с
устройството; 10.елементи на електрическата
верига - електрически проводници с бяла, червена,
жълта, кафява, синя и
зелена на цвят
ПВЦ-изолация, свързващи отделните елементи на устройството; *. скрепителни елементи - медицински лейкопласт с широчина 22 милиметра, черна самозалепваща се
лента с широчина 12 милиметра и безцветна скоч-лепенка с широчина 18 милиметра; 12. уплътнител - парче от бял памучен плат и парче от розов плат, с черни райета и
цветчета между тях; 13.
камуфлаж - стандартна картонена кутия за опаковане на
SIM-карта „Прима Ориент”.
Установеният от същата експертиза метод на
пренасяне и залагане на устройството изисква по време на пренасянето,
превключвателят (т.9) да е в изключено положение. След
поставяне на устройството на избраното място, следва най-напред да се провери
дали светодидът (т.7) свети, и ако това е така, посредством допълнително
направения отвор в задната част на мобилния телефон (т.3) следва да се изключат
контактите на вибрационния му механизъм (т.4), така че светодиодът да изгасне.
Едва след това, превключвателят следва да се постави във включено положение, и
в това състояние, устройството би било включено в чакащ режим.
Задействането на устройството, съобразно избрания
елетрически способ от дистанция, на свой ред следва да се осъществи чрез набиране
от външен апарат на абонатния номер, съответстващ на поставената в GSM-апарата марка „Сименс”, СИМ карта. Позвъняването активира вибрационния
механизъм на телефонния апарат, поставен в устройството, и така се затваря
електрическата верига, която свързва трите батерии от 9 волта (т.5) с
електродетонатора (т.2), преминавайки през вибратора на телефона. По веригата,
щом бъде затворена по описания начин, се подава електрически импулс към
електродетонатора, под чието въздействие той се активира и предава детонационен
импулс към взривното вещество (т.1), за да го взриви.
Експертизата е установила, че батерията марка
„Райдър” с номинално напрежение 9 V,
включена в състава на източника на
електрическа енергия за задействане на електродетонатора (т.5) е с посочен върху корпуса й
срок на годност до м. декември 2004 г., а при измерване на напрежението между
полюсите на едната от батериите марка „Тошиба” с номинално напрежение 9 V - част от същия източник на
енергия, получният резултат бил 0.74 V. Измереното общо напрежение
на трите последователно свързани батерии, представляващи източника по т. 5, е
отчело стойност от 15 V, вместо стойност от
порядъка на 27 V, на колкото нормално би възлизал сборът от
напрежението на всяка от трите батерии. При изслушването на шестте вещи лица,
изготвили коментираната комплексна експертиза (л.406, 407, том ІІ от съдебното
производство), същите застъпиха становище, че към инкриминираната дата, взривно
устройство като процесното по делото е било рядък вид за страната. Такова
устройство можело да бъде изготвено и от лице, което няма съответно висше
образование, но било необходимо то да разполага с много добри познания в
областта на електротехниката и електрониката, както и съответните практически
умения, с оглед установеното в случая правилно подбиране и свързване на
отделните елементи, ползването на запояване като способ за свързване на
проводниците в устройството помежду им и към другите му елементи. Знания и умения като посочените не можели да се
придобият с прочитането на една книга в тази област, биха могли да се получат в
рамките на училищното обучение от лице с интерес към материята и след съответен
опит. В това отношение, съдът е склонен да кредитира именно така изразеното от
вещите лица становище, а не мнението на свид. П. И., според когото (гърба на
л.294, том І от съдебното производство, предпоследен абзац) подобно устройство
можело да бъде сглобено и от абсолютен лаик в областта на електротехниката и
електрониката, стига да разполага със схема и подходящи материали.
По делото са извършени няколко съдебномедицински
експертизи на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране.
Първата от тях - № 50 от 10.06.2005 г. (л.149-153, том ІІ от досъдебното производство) е изследвала
за наличие на ДНК материал част от веществените доказателства, представляващи
елементи от взривното устройство – три броя батерии, обвити заедно с
лейкопласт; светодиод с жълт и зелен проводник; черно тиксо, единият край на
което е свободен; мобилен телефон марка „Сименс С 25” с
лейкопласт, обвит около антената му, и лейкопласт от предната страна на
дисплея; кутия от SIM-карта „МТел Прима” и парчета лейкопласт като
скрепителен елемент, изброени под № № 1-5 на л. 151. От първите три посочени
обекта – долния ръб на лейкопласта, с който са облепени трите батерии, от
лейкопласта от светодиода и от свободния край на черното тиксо е бил извлечен
генетичен материал на лица от мъжки пол. Така извлечените лабораторни проби са
били сравнени с ДНК профилите на лицата З.Б. и Т.С. (по това време вече обвиняем по делото). Констатирано
е, че в извлечените от веществените доказателства проби се наблюдава смес от
генетичен материал на две или повече лица. С оглед съответствието на почти
всички алели в ДНК профила на свид. Б. в съответните локуси, от една страна, с
алелите, налични в извлечения от трите веществени доказателства генетичен
материал, вещото лице Г. е стигнала до извод, че свид. Б. е възможно да е едно
от лицата, оставило биологичен материал по цитираните три обекта, а
възможността съответствието между алелите да има случаен характер е определена
като значително по-малко вероятна, при уговорката, че статистическа оценка в
този случай е невъзможно. Пак от същото заключение се установява, че по
веществените доказателства не е открит генетичен материал, произхождащ от свид.
С.
Следващата експертиза от същия вид - № 183 от
22.08.2005 г. (л.160-163, том ІІ от досъдебното производство), ползвайки
извлечения и изследван при първата експертиза генетичен материал от същите три
обекта - долния ръб на лейкопласта, с който са облепени трите батерии, от
лейкопласта от светодиода и от свободния край на черното тиксо, е имала за
задача да сравни така извлечените проби с ДНК профила на подс. Г.Д.. При
изследването е констатирано, че всички алели от ДНК профила на подсъдимия
бележат съответствие в съответните локуси с алели, изолирани от обект № 2 - лейкопласта от
светодиода, докато при другите два обекта се забелязва несъвпадение на част от
алелите на Д. с тези, изолирани в пробите от обекти №№ 1 и 3, възможното
обяснение за което е явлението „изпадане на алели”. В заключение, вещото лице е
посочило, че е възможно по изследваните три веществени доказателства да има
биологичен материал (вероятно епителни клетки), произхождащ от подс. Г.Д., при
вече посочената уговорка за невъзможна статистическа обработка на данните. С
оглед резултатите от експертиза № 183 от 22.08.2005 г., по изрично указание на
водещия разследването следовател, вещото лице В.Г. е изготвила допълнителна
експертиза № 235 от 28.09.2005 г. (л.172-175, том ІІ от досъдебното
производство). При тази експертиза на вещото лице е било указано да внесе
яснота относно тълкуването на заключението на експертиза № 183, както и да се
конкретизира степента на вероятност извлечения от веществените доказателства
генетичен материал действително да е от подсъдимия. В заключението си по
допълнителната експертиза, след като е представило нагледно съвпадащите локуси
и алели в профила на подсъдимия и профила, излечен от веществените
доказателства, вещото лице на практика е потвърдило първоначалното си
заключение, че ДНК биологичният материал, извлечен от веществените
доказателства, може да произхожда от подсъдимия, но без да се ангажира да
определи степента на вероятност за това.
Вещото лице И.И. е автор на експертиза от същия вид
- № 236 от 27.09.2005 г. (л.181-184, том ІІ от
досъдебното производство), която е имала за задача да сравни генетичния
материал, излечен от всички обекти, посочени в експертиза № 50 от 10.06.2005 г.
(л.149-153, том ІІ от досъдебното производство), както и по откритите в
устройството три тротилови пресовки, и да ги сравни с ДНК профила на лицето А.М.К.. Заключението е, че по веществените доказателства
липсва генетичен материал от К., и с оглед обстоятелството, че посоченото лице
няма процесуално качество по делото, съдът не намира основание в дълбочина да
коментира това експертно заключение.
При изслушването на вещите лица Г. и И. от съда във
връзка с изготвените от тях експертизи (л. 430, 431,
том ІІ на съдебното производство) експертите обстойно, подробно и компетентно
разясняват съдържанието на понятията „локус” – конкретен участък от ДНК
веригата, обозначен с уникална комбинация от букви и цифри, „алел” – онаследена
от родителите на лицето нуклеотидна последователност. Изрично се изяснява, че в
кой да е локус има различен брой последователности, онаследени от родителите,
т.е. алели, които се обозначават с различни номера на алелите. Меродавен критерий
за определяне индивидуалния генотип на различните лица на практика се явява
броя на повторенията (нуклеотидни повтори, според терминологията на експертите)
на съдържащите се в един локус нуклеотиди. Генотипът се изразява посредством
буквено-цифров израз, който е уникален за всяко лице, и веднъж определен,
позволява сравнението му с генотипи на други лица за нуждите на
идентификацията.
По отношение на конкретните заключения по делото,
вещите лица изрично посочиха, че и в случая е била спазена практиката,
предметите, върху които се предполага наличие на ДНК следи, да се предоставят
най-напред на експертите, които предстои да извършат ДНК изследване и
сравнение, и едва след изземване на съответните проби, веществените
доказателства се предават и на други експерти, когато има назначени други
експертизи на същите вещи, както е по това дело. Експертите изрично сочат, че
при избор на местата, откъдето да изземат проби са се водили от това, къде е
нормално и логично предоставените веществени доказателства да са се намирали в
контакт с човешки части. Експертите не изключиха възможността генетичен
материал да попадне върху предметите и без физически контакт на лице с тях –
примерно при артикулиране в близост до обектите, но с уговорката, че освен
артикулиране, в случая е следвало говорещият да се и движи в непосредствена
близост до изследваните предмети, понеже генетичен материал е бил открит по
различни части на устройството. Конкретно в случая, доколкото изработването на
устройството предполага ръчни манипулации, изземването на пробите е извършено
от лепящи ленти (лейкопласт и самозалепващо тиксо), ползвани като скрепителни
елементи в устройството, които с оглед начина си на прикрепяне изискват
захващане, навиване и притискане. Видно от заключенията, именно от такъв вид
веществени доказателства са извлечени проби, съдържащи най-голям обем и
разнообразие на генетичен материал. При напълно определени ДНК профили на подс.
Д., Т.С. и З.Б., експертите сочат, че извлечения от веществените доказателства
генетичен материал, представляващ смес от две или повече лица в условията на
наслагване, не е бил достатъчен за категорична диференциация на преобладаващ
основен профил. Именно поради тази причина не е била възможна статистическа
оценка на изолираните части от профили, а оттам и категорично заключение, от
кого произхожда генетичния материал, извлечен от доказателствата. И пред съда,
експертите отказаха да се ангажират с мнение относно вероятността (изразена в
процент, дроб или по друг начин), в пробите да се съдържа генетичен материал
конкретно от подс. Д., но потвърдиха заключението си за наличие на такава
възможност, поради установените съвпадения на конкретни алели и локуси.
По делото е изготвена Съдебно-психологична
експертиза (л.194-199, том ІІ от досъдебното
производство), със задача да се извърши комплекса психологична оценка на
достоверността на обясненията на двамата обвиняеми – Т.С. и настоящия подсъдим Д.,
във връзка с извършеното престъпление, която оценка да обхваща действията на
двамата, свързани с факти и обстоятелства от значение за изясняване на
съпричастността им към извършеното престъпление. В хода на тази експертиза,
извършена в Института по психология при МВР-гр.София,
подс. Д. писмено е отказал да се подложи на полиграфско изследване, поради
което в заключението за него са налични само възприятията на експерта при
проведения разговор помежду им (психологично интервю). Подходът при изготвяне
на такива експертизи бе подробно изяснен от експерта Р.Й. (гърба на л.360, л.
361, том І от съдебното производство). Съдът е склонен да сподели изложеното от
вещото лице в разясненията му в съдебното заседание становище за наличието на
две категории лица, от гледна точка на първоначалните им реакции при покана да
отговарят на конкретни въпроси, и отговорите им впоследствие да бъдат проверени
чрез полифизиографско изследване. Това становище кореспондира с наблюденията и
възприятията на съда при изслушване и изследване поведението на множество лица,
обвинени в извършването на престъпление. По отношение на тази експертиза,
оплакванията в защитната реч за липса на посочена методология, или методологии
при провеждането на „предтестово интервю”, въз основа на която да се стигне до
изводите на експерта, не могат да бъдат споделени. Такива доводи биха имали
своето основание, ако спрямо подсъдимия действително бе извършено т.нар.
„предтестово интервю”, което е първата част от процедурата за провеждане на
полиграфско изследване, и включва въвеждане на изследваното лице в процедурата
и нейния предмет, изясняване на информацията, която му е известна и има връзка
с предмета, дефиниране на въпросите, на които се очаква то да отговори.
Експертът Й. пред съда действително изясни естеството и способа за провеждане
на „предтестово интервю”, но от експертното заключение и разясненията на автора
му за съда е безспорно, че спрямо Д. „предтестово интервю” не е било
провеждано. Подсъдимият изначално и категорично е отказал да се подложи на
полиграфско изследване, с което е упражнил по избран от него начин правото си
на защита. При тези обстоятелства, с него е проведено стандартно психологично
интервю, чиято цел, както при повечето изследвания от този вид, е да се
установят определени личностни и психологически особености на изследваното
лице, наличието на знание у него за факти и обстоятелства от значение за
делото, способността и склонността на лицето да поднася информация и да
интерпретира тези факти, и тяхното отражение в съзнанието на изследвания.
Изводът, че подс. Д. е бил подложен само на психологично беседа не се променя
от факта, че в даден момент подсъдимият е пожелал да чуе въпросите, които биха
му били зададени, ако беше приел да се подложи на полиграфското изследване,
понеже по този начин в разговора са били въведени съществените по делото
въпроси, но без отговорите да бъдат впоследствие проверявани с полиграф.
Впрочем, дори подсъдимият да бе приел да се подложи на полиграфско изследване,
резултатите от него отново не биха имали определящо или дори водещо значение,
особено при факта, че този тип изследване не е предвиден изрично като експертен
способ в процесуалия наказателен закон, и за него не са въведени законови
изисквания, процедура и критерий за оценка на резултатите, различни от
правилата за проверка и оценка на всички останали видове доказателства. В
заключението се установява известна липса на конкретност относно посочените в
средата на л.198, том ІІ от досъдебното производство, симптоми на вегетативно
напрежение и тревожност у подсъдимия при задаване на въпроси №№ 1,3 и 5. Този
недостатък обаче бе преодолян при изслушването на експерта от съда, като бе
конкретизирано, че се касае за реакции на гняв и страх, обективирани чрез
телесни движения, лицево изражение и жестомимически реакции, които са в дисонанс
с вербалното поведение на подсъдимия. В цялост, съдът намира, че костатациите
на психологичната експертиза по отношение на подс. Д. съответстват на даденото
за него заключение – че комплексния психологичен анализ на поведението му дава
основание да се предполага, че той целенасочено възпрепятства установяването на
съществена информация по делото, по което е обвиняем, като не може да се
изключи и опит за прикриване на собствената му съпричастност към
престъплението. Така посочените възможности – целенасочено възпрепятстване
установяването на известната му съществена информация по делото, и възможността
поведението на подсъдимия да е опит за прикриване на собствената му
съпречастност към деянието, не са конкретизирани с определен процент вероятност
както в досъдебното, така и в съдебното производство пред настоящата инстанция.
В досъдебното производство, спрямо Г.Д. е била
извършена психиатрична експертиза (л.207-208, том ІІ
от следствието). Видно от заключението й, подсъдимият не се води на отчет, не е
лекуван от психиатрични заболявания, не страда от наследствена обремененост,
умствена недоразвитост, временно или продължително разстройство на съзнанието,
поради което е бил намерен за психично здрав и вменяем. Психиатрична експертиза
с аналогично заключение е била извършена и спрямо Т.С. (л.204-206, том ІІ от следствието), но
в съдебното производство това лице има качеството само на свидетел, и съдът
взема предвид експертизата само като доказателство за възможността свид. С
правилно да възприема, запомня и възпроизвежда факти и обстоятелства от
значение за случая.
По делото са извършени трасологична експертиза
(Протокол № 08/БАЛ-49 от 07.03.2008 г.,л. 36-52 от том V на досъдебното
производство), и физикохимична експертиза (Протокол № 08/ ФЗХ-130 от 31.03.2008
г., л. 53-60 от същия том). Съдът обсъжда заключенията им заедно, понеже тези
експертизи изпълняват различни задачи спрямо едни и същи обекти – малък сноп,
съдържащ 14 бр. проводници с различна на цвят
изолация, облепени заедно с черен изолирбанд, голям сноп, съдържащ 42 бр.
проводници с различна на цвят изолация, облепени заедно с черен изолирбанд и
черни пластмасови скоби, авторадиокасетофон, снабден със свързващи кабели
(всички посочени в т.І, подточки 1,2,3 в
протокола за оглед на веществени доказателства на л.21-22, том V от досъдебното
производство, показани на снимки №№ 9, 10, *, 12, 13 в албума към същия
протокол на л.23-32 от същия том), от една страна, и частите и елементите от
взривното устройство, описани в т. ІІ, подточки 1-8 от огледния протокол,
показани на снимки №№ 38-48 от фотоалбума към протокола. Съгласно заключението
на трасологичната експертиза, били са установени сходства в диаметъра и цвета
на изолацията на проводниците представени визуално на снимки с номера 7, 10,
12, 13 – лист 43,45, 46 и 47, том V от досъдебното производство, за които
категорично и без съмнение може да се посочи, че са представляват
електрическата верига, свързваща отделните елементи на взривното устройство.
При това, съвсем логично вещото лице Ж.
е достигнал до извода, че така изследваните проводници вероятно са
представлявали част от едно цяло преди разделянето им. По отношение свободните
крайници на горепосочените проводници е установено, че са били прекъснати
посредством инструмент с два режещи ръба, които се събират. В тази връзка съдът
взе предвид показанията на свид. П. И. на досъдебното производство (л.98-100,
том V от досъдебното производство), съгласно които именно той е обезопасил
устройството, като е срязал най-напред
на двата червени проводника, излизащи от електродетонатора с помощта на клещи
за рязане, което отговаря точно на установеното от експертизата относно
използвания режещ инструмент. Що се отнася до цитираните по-горе малък и голям
сноп проводници и авторадиокасетофон със захранващи кабели (снимки с номера
2,3,4 и 5 от заключението на вещото лице Ж.), по отношение на тях е било установено,
че краищата на свободните проводници са били срязани с едностранно заострен
твърд режещ инструмент, какъвто е и представения на снимка № 1от заключението
макетен нож, но не било установено сходство с проводниците, включени в
структурата на взривното устройство.
Съгласно заключението на извършената физикохимична
експертиза на същите обекти, били са установени сходства по полуколичествен
елементен химичен състав на медните жила и изолацията на същите проводници, за
които обсъдената по-горе трасологична експертиза е констатирала сходство в
диаметъра и цвета на изолацията, т.е. проводниците, влизащи в състава на
взривното устройство, части от които са трайно
прикрепени към елементите на устройството, а свободните им части са получени
след срязването на електрическата верига от свид. П. И.. Не
е установено никакво сходство между проводниците от устройството, и останалите
снопове с проводници, включително захранващите кабели на касетофона.
В хода на досъдебното производство, предвид
изявлението на вещото лице П., че в НИКК вече се
използва нова апаратура с далеч по-големи възможности за сравнение на
различните обекти, по искане на прокурора бе назначена и извършена
допълнителна физикохимична експертиза
(л. 377-386, том ІІ от съдебното производство), която да установи налице ли е
еднаквост или силно сходство между веществените доказателства – описаните
по-горе проводници от взривното устройство, и два снопа проводници, съответно с
жълта и червена полимерна изолация, представени на снимки №№ 1 и 2 на л. 380,
том ІІ от съдебното производство, които са били иззети като веществени
доказателства в досъдебното производство от дома на И. Д. – майка на подс.- Д.,*** б.. Видно от заключението на допълнителната
експертиза, установени са различия, но никакви сходства на иззетите от дома на
майката на подсъдимия два снопа проводници, с проводниците, представляващи част
от взривното устройство.
Най-после, в съдебното следствие по искане на
прокурора е била възложена и изготвена съдебнотехническа експертиза от вещото
лице Х.Б. (л. 373, том ІІ от съдебното производство),
който е дал заключение, че чипът, съдържащ IMEI кода на мобилни телефонни
апарати от модел 8310 на „Нокиа” е непрезаписваем, и единствената възможност за
смяна на IMEI кода на даден телефон от посочената марка и модел,
е да се смени чипа му с чип от друг телефон, същата марка и модел, със записан
различен IMEI код.
В хода на досъдебното производство, на основание
чл. 97 а НПК (отм.) са били
конституирани и съответно разпитани свидетели с тайна самоличност, отразени с
идентификационни номера от 1 до 4. Същите са били разпитани от съдебния състав
(протокол на л. 177-178, том І от съдебното производство – за свидетели № №2,3
и 4, и съответно на л.459 и л. 492 от том ІІ на
съдебното производство – за свидетел № 1. От показанията на свидетели с №№ 2 и 3 се установява, че в периода 2004-2005 г., в който
попада и инкриминираната по делото дата, подс. Д. е имал навика да притежава
едновременно повече от един мобилен телефонен номер, чрез който да се свързва с
познатите си, както относително често (през няколко месеца) да сменя както сим
картите с телефонни номера, на които отговаря, така и телефонните апарати, с
които ползва картите, като се споменават изрично апарати от марките „Нокиа” и
„Моторола”. Установява се още, че в процесния период подсъдимият бил близък със
свид.Н.М. и лицето С.К., и тримата ползвали за придвижване червен на цвят автомобил
марка „а.”. Тези данни кореспондират с други събрани гласни доказателства –
свидетелски показания на В.С., И.Р., Н.М., и
разпечатките от мобилните опартори в том ІV от досъдебното производство, както
и с показанията на свид. П. относно посочения
автомобил, за който от приложената справка от сектор „ПП”-гр.Б. се установява,
че към инкриминираната дата е бил регистриран като собственост на свид. М.. От
показанията на свидетел № 1 пък се установява, че действително въпросната
вечер, докато се е намирал в ресторант „Ч.” по време на събирането на свид. К.
и приятелите му, видял лице от мъжки пол, с поставена на главата качулка, което
се приближило до парадния вход на заведението и за момент надникнало през
остъклената част на тази врата към вътрешността на заведението, след което се
отдалечило в неизвестна посока. В допълнителните си показания същият свидетел
конкретизира, че предявената му панорамна снимка на местопроизшествието,
находяща се на заглавната страница на фотоалбума на л. 126, том ІІ от досъдебното
производство отразява само единия от входовете на заведението, и то
неизползваемия по това време малък вход, а по-големият, ползван от
посетителите, следва да отстои вляво от показания на снимката, но е останал
извън кадър. Пак въз основа на информацията, закрепена същата фотоснимка,
свидетеля сочи, че е чул от лица, събрали се на мястото след отцепването му от
органите на полицията, че взривно устройство е било поставено на тротоара пред
заведението между двама му входа, и констатира, че местонахожданието на обекта
на цитираната снимка, който се намира вляво от малкия вход на заведението, не
съвпада с чутото от него в нощта на деянието. Показанията на свидетел № 4 не
съдържат факти и обстоятелства, свързани с предмета на настоящото производство.
Така описаната фактическа обстановка се приема от
съда за установена въз основа събраните и проверени по делото доказателствени
материали – обясненията на подс. Д., показанията на свидетелите Х.К., М.М., З.Б.,
Р.п., З.м., С.Г., Г.М., Р.Д., М.И., З.Б., С.Б., Н.С., В.С., И.Р., Н.М., с.Ч., Я.Р.,
В.Н., Б.Д., П. И., показанията на свидетели с тайна самоличност с номера 1, 2 и 3, протоколи - протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за
обиск и изземване от физически лица, за претърсване и изземване от адреси на
жилища в гр.Б., ж.к.”М.Р.” и
ж.к.”Б.М.”, м.с.В.Б. и в с. М., протоколи за доброволно предаване,
фотоалбуми, подробно цитирани по-горе, заключенията на извършените две
дактилоскопни експертизи, комплексна експертиза на откритото взривно
устройство, три съдебномедицински експертизи на веществени доказателства по
метода на ДНК профилиране, съдебно-психологична експертиза, две
съдебно-психиатрични експертизи, трасологична експертиза, първоначална и допълнителна физикохимични
експертизи, съдебнотехническа експертиза относно възможността за промяна на IMEI
кода на мобилни телефонни апарати „Нокиа”, модел 8310, писмени справки от
мобилните оператори „Мобилтел” АД и „Космо България Мобайл” ЕАД за трафика, абонатните номера и техните
титуляри, клетките, IMEI кодовете на ползвани телефонни апарати, вида на
мобилните комуникации и времетраенето на проведените разговори, множество
докладни записки и справки от ТЗ „БОП”-гр.Б., РДВР-гр.Б., веществените
доказателства – иззети с протоколи за изземване и предадени с доброволно
предаване вещи – кабели, авторадиокасетофон, газсигнално оръжие VOLTRAM
и кутия за него, макетен нож, чифт латексови ръкавици, 9 жълти хартиени пликове - кутия № 1,
и част от елементите на обезвреденото взривно устройство – кутия № 2, справка
за съдимост на подс. Д., постановления на прокурори в БОП, АП-гр.Б., ВКП и БРП, определения на БОС и БАС, книжа по
призоваването на участниците в производството и други, събрани по делото
материали.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед установена по делото фактическа обстановка,
съдът намери двете повдигнати и поддържани спрямо подс. Г.Д. обвинения за
недоказани, а едновременно с това, специално деянието с правна квалификация по чл.*7, ал.1, вр.
чл.*6, ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр.
чл. *5, вр. чл.17, ал.1 - и за обективно
несъставомерно. Анализът на цялата доказателствена съвкупност, събрана и
проверена в досъдебното и съдебното производство, установява липса на конкретно
посочване и съответни доказателства за съществени факти и обстоятелства,
относими към задължителните обективни признаци от съставите на двете
престъпления, и в същото време - очевиден доказателствен дефицит и
неотстраними протиречия по отношение на факти, които са изрично посочени и
инкриминирани с обвинителния акт.
І. Престъплението по чл.*7, ал.1, вр. чл.*6, ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр. чл. *5, вр. чл.17, ал.1 НК
І.1. Обективна страна
Първото обвинение с горепосочената правна
квалификация, несъмнено следва да бъде определено като водещо в обвинителната
теза. По отношение на него, съдът констатира най-напред съществени противоречия
относно твърденията и доказателствата за мястото, където е било поставено
взривното устройство, мястото, където то е било открито и обезопасено, и
разположението на това място спрямо сградата на заведението и автомобила на
свид. К., както и първоначалните действия на
полицейските и следствените органи, посетили местопроизшествието. Съгласно
диспозитивната част на това обвинение в обвинителния акт, твърди се подс. Д. да
е изготвил и поставил взривното
устройство пред ресторант ”Ч.”, под автомобила на свид. К. на 20.02.2005 г., в
интервала 19.30 часа до 23.15 часа. След сигнализиране органите на МВР за наличие
пред ресторанта на пакет, подозрителен да съдържа взрив, районът бил отцепен и
поставен под охрана, а на място дошъл намирал лейтенат П. М. – оперативен
работник в V РПУ-гр.Б.. За действията си и за
установеното на място, същият изготвил докладна записка (л.15,
том І от досъдебното производство), от която е видно, че в V РПУ около 23.15
часа на процесната дата е получен сигнал за съмнителен пакет през заведението
на К.. В същата докладна записка е посочено, че вдясно от входа на ресторанта,
бил открит поставен на тротоара пакет от кутия „МТел Прима”, опакован по
средата с тиксо. Освен М., видно от същата докладна, вероятно по-късно във
времето, на мястото пристигнал и следовател от ОСлС-гр.Б.
за извършване на първоначалните следствени действия. След като свид. П. И.
обезопасил устройството, разследването логично започнало с оглед на
местопроизшествието (л. 41-44, том І от досъдебното производство). Огледът
започнал точно два часа след получаване на сигнала за устройството – в 01.15
часа на 21.02.2005 г. В протокола (ръкописен и печатен варинант) липсва
указание за посоката на огледа, липсват данни за избрани ориентири на
местопроизшествието и се споменава само за един вход на заведението, при
доказани два такива от страната на тротоара по ул. „П.”. В този контекст,
оплакванията на защитата за липса на посока и ориентири на огледа безспорно
имат определено основание, но това не се изчерпват съществените недостатъци на
огледния протокол. Местоположението на пакета, съдържащ взривното устройство, в
протокола е посочено така: „пред входната врата на заведение ”Ч.”, вляво на
разстояние 3 метра се намери...”. Не се сочи от коя част - каса, среда, близък или далечен край на
съответната врата е отмерено разстоянието от 3 метра, нито от коя от двете
съществуващи врати на заведението е станало това. Впрочем, следователят, който
през 2008 г. е приключил разследването по делото, в заключителното си
обвинително заключение по следственото дело (л.129,
том V от същото, абзац първи) е направил неудачен опит да запълни и санира
недостатъците на обсъждания огледен протокол, без да е негов автор. На
цитираната страница се сочи, че възприетата посока на огледа е била от
вътрешността на ресторант „Ч.”, навън към тротоара и ул. „П.”, и от тази гледна
точка, местоположението на находката било отразено в протокола като отстоящо
вляво от входната врата, което съответствало на посока вдясно от същата врата,
ако се гледа откъм улицата към вътрешността на заведението. Безспорно е
възможно да се избере направление от вътрешността на заведението навън към
улицата за посока на огледа, но такова твърдение не почива на никакви
доказателства. В самия огледен протокол изобщо не се споменава да е избирана
посока на огледа, но освен това, настоящият съд не съзира причини от законово,
методическо, практично или каквото и да е друго естество, налагащи или
изискващи за посока на огледа да се приеме тази от вътрешността на заведението
– навън към улицата. В случая се касае за открито местопроизшествие, чийто
район е ограничен от сградата на заведението само в една посока. В центъра на
местопроизшествието е обект, разположен на тротоара пред заведението, също на
открито, при добра осветеност, очевидна от панорамната снимка на л. 126, том ІІ
от досъдебното производство, при липса на каквито и да е индикации за валеж или
други неблагоприятни природни условия, и при условие, че
по делото изобщо не е извършван оглед на вътрешността на самото заведение.
Допълнителен аргумент в същия смисъл може да се извлече от посоката, от която и
в която са заснети фотоснимките във фотоалбума на ДОТИ на л.126-137, том ІІ, и в частност
цитираната панорамна снимка на корицата и снимки с №№ 1,2,3 и 4 от същия албум.
Посоката на тези снимки е фронтално срещу фасадата на заведението, и надлъжно
на тротоара пред заведението, в посока от ж.к.”Л.” към
С.. Друг пропуск на следователя при извършване на
огледа е обстоятелството, че след обезвреждане на устройството и заснемане на
пакета и околните пространства, последвани от преместване и изнасянето на
кутията и съдържанието й за подробен оглед и анализ, не е предприел действия с
оцветител, или по друг удачен начин да отрази трайно на тротоарната настилка
мястото, където кутията се е намирала при откриването й. Ако това бе сторено
тогава, дори и след преместване на обекта, в рамките на същия или на
допълнителен оглед на мястото е могло да се извършат измервания до подходящи за
ориентири близки обекти, и по този начин точно и прецизно да се определи и
фиксира местоположението на обекта при намирането му. Наред с това, според
решаващия съд е било наложително веднага след огледа да се извърши друго
следствено действие – следствен експеримент, в рамките на който, след
отстраняване на устройството от мястото, където е намерено, свид. К. да бъде
поканен да паркира отново автомобила си пред заведението точно по начина, както
е бил паркиран преди потеглянето му оттам заедно със свидетелите Д. и И.
процесната вечер. По този начин, при фиксирано и обозначено място на откриване
на устройството, е могло съвсем точно да се провери, дали кутията с взрива
действително е попадала под автомобила на К., и конкретно под коя негова част
би се оказала, за да се прецени вероятния замисъл и цел на извършителя – дали
устройството е следвало само да изплаши и предупреди пострадалия, да нанесе
повреди по автомобила и заведението му, или целта е била по-скоро да му причини
телесни увреждания или смърт. Нищо такова не е било сторено, и понастоящем тези
действия няма как да бъдат извършени, поради което противоречията и
разминаванията относно точното местонахождение на устройството не бяха
преодолени със събраните по делото доказателства, въпреки старанието на съда и
доказателствената активност на страните. Най-сетне, пак във връзка с мястото на
поставяне на взривното устройство, отново на панорамната снимка на л. 126, и на
снимка № 3 на гърба на л. 135, том ІІ от досъдебното производство, е заснета
само една от общо двете врати на заведението към улицата, както и кутията с устройството.
На тези фотографии без труд се вижда, че кутията се намира вдясно от заснетата
врата, считано от мястото, откъдето са направени снимките, а от показанията на
свидетел идентификационен № 1 (л. 492 от том ІІ на съдебното производство)
еднозначно се установява, че заснетата на посочените две снимки врата е т.нар.
„малък” вход, който според показанията на всички свидетели се намира вдясно от
главния вход, ползван от посетителите. Ако отразеното на панорамната снимка и
снимка № 3, местоположение на кутията на устройството съвпада с мястото, където
тя се е намирала при откриването й, т.е. кутията не е била междувременно
преместена, то устройството определено не е било поставено в разстоянието между
двата входа, където свид. К. и повечето от останалите свидетели твърдят, че е
бил паркиран неговия автомобил, и не би попаднала изобщо под автомобила. По
мнението на съда, обаче, обсъдените тук две фотографии са направени не преди, а
едва след обезопасяване на устройството от свид. И., и е твърде вероятно
мястото, където на тези снимки се намира кутията, да не съвпада с мястото,
където тя първоначално се е намирала. Основание за това дават гореспомената
докладна записка на служителят М., в която е посочено,
че вдясно от входа на ресторанта бил открит поставен на тротоара пакет от кутия
„МТел Прима”, опакован по средата с тиксо, и показанията на свид. И.,
обезвредил устройството, който в показанията си на л. 293,
294, том І от съдебното производство изрично сочи, че първо е срязал
кабелите на детонатора, които са се виждали извън кутията, а след това е
разрязал и самата кутия, като допуска възможността след обезвреждането на
устройството, той сам да е преместил цялата кутия встрани от мястото, където е
била открита, но заявява също, че не знае дали кутията е била преместена от
друго лице, преди той да дойде на местопроизшествието. На снимките съвсем ясно
се вижда, че при заснемането им, кутията е вече разрязана и стените й са
разтворени встрани и надолу, а парчетата плат, ползвани за уплътняване елементите
на устройството, се намират извън нея на тротоара.
Наред с изложеното, следва да се обсъдят въпросите
относно момента и лицето, което първо е открило и възприело подозрителната
кутия пред заведението, и момента, начина и лицето, съобщило за него на органите
на МВР. Съгласно абзац първи от горецитираната докладна записка на оперативния
работник М., сигнал за наличието на кутията пред заведението е предаден от
РДВР-гр.Б. в дежурната част на V РПУ-гр.Б. около 23.15 часа на 20.05.2005 г. Горното предполага
първоначалното съобщение да е било предадено в дежурната част на РДВР-гр.Б.,
очевидно преди 23.15 часа, след което този сигнал е бил препредаден в V РПУ, в чийто район се намира заведението. Следователят,
на свой ред, в ръкописния оригинал на огледния протокол (л.41,
том ІІ на следствието) посочил, че съобщение за случая е получено в 01.00 часа
на 20.02.2005 г., а в печатния препис на същия протокол, часът на получаване на
съобщението е вече 24.00 часа на 20.02.2005 г. В същия протокол, в клетката за
кратки предварителни данни за местопроизшествието, следователят вписал: „Поставено самоделно взривно устройство под
л.а. „Г.Ч.” собственост на Х.К., който след като потеглил,
видял кутия на мястото където е бил паркирал” – буквален цитат от протокола
(л.41 и л. 43, том І на следствието). Наличието на такива данни, отразени
официално в протокола, обосновават извод, че следователят е могъл да узнае тези
обстоятелства или лично от К., който несъмнено се е намирал в района на местопроизшествието,
или от друго лице, на което К. ги е споделил. Липсват данни кой е източник на
тази информация, отразена в протокола за оглед, но посочването на К. като лице, което лично е видяло кутията на мястото, където
бил паркирал автомобила си, и то веднага след като потеглил, поражда на свой
ред множество въпроси и повдига сериозни съмнения в достоверността и пълнотата
на определени части от свидетелските показания на самия К. и
сестра му – свид. М.. Последната твърди, че около 10
минути след потеглянето на брат й заедно със свидетелите Д. и И., в заведението
дошли двама служители на V РПУ, които я попитали дали тя е сервитьорката,
съобщила за съмнителен пакет пред ресторанта, което тя отрекла. Така за пръв
път от тези служители М. узнала за поставения пред заведението пакет, за което
незабавно съобщила по телефона на брат си, а могла да види за момент самата
кутия едва при връщането си в заведението, за да вземе дамската си чанта. Свид.
К. потвърждава, че е научил за пакета именно от сестра си по телефона, след
което веднага пристигнал на място, и във всички разпити на досъдебното и
съдебното производство отрича при напускане на заведението, качването в
автомобила, потеглянето и последвалото връщане по същата ул. „П.” в посока към
центъра на града, да е забелязал на тротоара около или под автомобила си нещо
подозрително, включително наподобяващо кутията с взривното устройство.
Изложените твърдения на свидетелите М. и К., от една
страна, и посоченото от следователя в огледния протокол се различават толкова
съществено, че обективно не би могло да са едновременно верни. Може само да се
гадае какви са били причините следователят да посочи в протокола, че лично К. е
видял устройството след потеглянето си от мястото, където е паркирал, ако това
не отговаря на истината. Ако пък е вярно именно вписаното в протокола, неясни
са причините свид. К. да отрича лично да е видял устройството при потеглянето
си. Като бивш служител на МВР, с оглед и напрежението между приятеля му – свид.
П., и лицата С.К. и Н. П., е крайно нелогично К. да не предприеме веднага
най-малко действия да сигнализира за обекта пред заведението си.
Друго съществено обстоятелство за момента и начина
на известяване на съответните органи за обекта, и лицето, сторило това, касае
липсата на каквито и да е данни за самоличността на лицето, подало по телефона
съобщение в РДВР-гр.Б.. В тази насока, още в
досъдебното производството, в постановлението си от 04.07.2007 г. (л.299-302, том ІІ от досъдебното производство), прокурор във
ВКП е констатирал липсата на действия по разследването и съответни
доказателства относно самоличността на лицето, подало сигнала за устройството,
приемайки, че автор на това обаждане може да е само лицето, поставило
устройството, което обстоятелство този прокурор дори интерпретира като
аргумент, че в случая може да се касае за доброволен отказ от опит да се
извърши престъплението. Така или иначе, до приключване на досъдебното
производство, а и в проведеното от настоящата инстанция съдебно следствие не
бяха изнесени твърдения, нито бяха ангажирани доказателства в тази насока. При
тези факти, за съда естествено възникват множество въпроси, които остават без
ясен и категоричен отговор. Ако се даде в. на показанията на свид. М.,
специално относно зададения й от полицаите въпрос при пристигането им, може да
се предположи, че автор на обаждането в РДВР-гр.Б. е
било лице от женски пол. Свид. М., след потеглянето на брат й и компанията му,
несъмнено е била единственото лице от женски пол, известно по делото, което се
е намирало в заведението и обективно е имало възможност да забележи кутията,
дори ако само надникне през вратата на заведението. На следващо място, пак от
показанията на свид. М. явства, че след потегляне на компанията, сервитьорът е
излязъл навън да изхвърли боклука, което според нейните, на свид. Ч. и на брат
й свид. К. показания налага да се излезе извън
заведението на тротоара на ул. „П.” и сградата да бъде заобиколена отляво,
считано откъм улицата, след което по същия маршрут да се върне обратно вътре.
Следователно, сервитьорът също е могъл да възприеме наличието на кутията на
тротоара пред самото заведение. Съгласно
показанията на самия К., той не е забелязал нищо необичайно или подозрително
при качването и потеглянето с автомобила. Съобразявайки вече многократно
обсъдените панорамна снимка и снимка № 3 от албума на ДОТИ, с оглед конкретните
условия – зимно време, тъмна част на денонощието, районът на тротоара пред
заведението изгщлежда сравнително добре осветен от двете осветителни тела,
монтирани над изобразения на снимките вход на заведението, и вероятно от улично
усветление по ул. „П.”. Тротоарната площ пред заведението е широка и добре
осветена, цветовата гама на кутията на устройството е с преобладаващ червен
цвят, и на снимките е документирана липса на каквито и да е други предмети в
тази част от тротоара. С оглед посочените детайли, твърдението на К., че не е
забелязал кутията с устройството нито при потеглянето пред ресторанта, при
посочения от него просвет на джипа от порядъка на 40-50 см, нито при
преминаването покрай заведението в обратната посока, след направения обратен
завой, би изглеждало необичайно, но само при условие, че кутията при
потеглянето му вече фактически се е намирала на мястото, където обвинението
твърди – на тротоара под джипа. Категорични доказателства в тази насока
липсват.
В последна сметка, по делото не е установено кое е
лицето, подало сигнала в РДВР-гр.Б., кога точно е
станало това, чрез какво комуникационно средство е осъществено съобщаването –
стационарен телефон, мобилен телефон, уличен картов или монетен телефонен
автомат, не е ясно кога, къде и при какви обстоятелства лицето е узнало за
поставения обект, както и че той представлява взривно устройство, и най-сетне
дали същото лице познава и евентуално се намира в определени отношения със
свидетели или обвиняеми по делото, за да се преценява какви са били мотивите да
се съобщи на полицията за устройството. В тези насоки, разследване изобщо не е
провеждано.
Във
връзка с обсъжданите тук обстоятелства, логично възниква въпросът, кога
взривното устройство е било поставено на тротоара пред заведението на свид. К.,
където впоследствие е било отрито. По мнението на съда, съвкупната преценка на
всички доказателства не дава основание да се приеме за безусловна и категорично
доказана тезата на обвинението, че устройството е било поставено под автомобила
по време, когато той все още е бил паркиран пред заведението. Горе бе вече
констатирано, че не само К., но и никой от лицата, с които е напуснал
заведението, не е забелязал устройството под автомобила на К., или на друго
място в района. Останалите последни в заведението свидетели М. и Ч. също
отричат да са го възприели до идването на полицейски служители. Същеврмеменно,
според обвинението е налице времеви диапазон от 22.50 часа, когато компанията
потеглила, до 23.15 часа, около който час е бил подаден сигнала за
устройството, през което време е съвършено възможно то да е било поставено на
тротоара пред заведението, но след като К. вече е потеглил с автомобила си
оттам. Подобна възможност изобщо не е проверявана в досъдебното производство,
но доказателствата не я изключват.
Въведенената от обвинението теза, че именно подс. Д.
е изготвил и поставил взривното устройство, като форма на наказуемо
приготовление за убийството на свид. К., т.е. авторството на деянието, се
основава основно на три групи доказателства, както следва:
1. Данните от разпечатките на телекомуникационните
оператори, отразяващи описаните във фактическото изложение контакти между
телефонни номера, заедно със свидетелските показания относно броя на ползваните
от подсъдимия СИМ карти и телефонни апарати, и данните относно откритата в
устройството СИМ карта „М-Тел Прима” с абонатен номер 0889 036 204,
включително отразените в паметта на телефонния апарат в устройството повиквания
и текстови съобщения, както и за ползването на л.а.”а.” 100, комби, червен цвят;
2. заключенията на
извършените комплексна експертиза на взривното устройство, ДНК експертиза и
съдебно-психологична експертиза, и
3. събраните данни относно
образованието, квалификацията и конкретни учебни предмети, по които подсъдимият
е преминавал обучение в рамките на средното си образование.
Няма спор, че в периода от лятото на 2004 г. до към
инкриминираната дата, подс. Д. се е намирал в близки приятелски отношения със
свидетелите Н.М., З.Б. и лицето Т.С.,
с които заедно са работили на различни длъжности в автокъща „Е.” в гр.Б.. В този период, Д. вероятно е поддържал близки отношения
и с работодателя си – лицето С.К., собственик
на автокъщата. Съдът счита за доказано, че специално между подсъдимия, свидетеля
М. и Т.С., в същия период е било практика да
разполагат с повече от един мобилен телефонен апарат и повече от една СИМ
карта, изключително от вида с предплащане, а не по договор със съответния
оператор, като в този период те разменяли помежду си апарати и карти. Факт е
също, че част от използваните от тях СИМ карти се водели на името на лицето Б.Т., в качеството му на ЕТ „М.-Б.Т.”,
познат на подсъдимия и свид. М.. Доказателство за тези обстоятелства е
установеното в досъдебното производство относно ползваните от подсъдимия
апарати и карти, и съдържанието на паметтта на телефонния апарат, представляващ
част от взривното устройство. За откритата във взривното устройство СИМ карта
„М-Тел Прима”, с абонатен номер * било установено, че в
периода от 05.07.2004 г. до 22.07.2004 г. тя е била активирана с мобилен
телефонен апарат, предмет на кражба от свид.В.П. в който, освен посочената СИМ карта, е била поставена и
друга карта с абонатен номер *, собственост на ЕТ „М.”-Б.Т., но ползван по това време от подс. Д.. В периода от
08.07.2004 до 22.07.2004 г. откритата в устройството карта с номер * била активирана в
телефонен апарат с ИМЕИ *, неустановена марка. На
22.07.2004 г. в същия телефонен апарат, вместо откритата в устройството карта,
била поставена и активирана спомената по-горе СИМ карта с абонатен номер *,
собственост на ЕТ „М.”. Първото повикване от СИМ карта
с абонатен номер * било към карта с абонатен номер * също
собственост на ЕТ „М.”, която до края на лятото на 2004 г. била ползвана от
свид. Н.М., а след този момент, включително към инкриминираната дата се
ползвала лично от подс. Г.Д.. От справките на мобилните оператори безспорно се
установяват и други проведени от откритата в устройството СИМ карта с абонатен
номер *, изходящи повиквания - към номер * ползван към 15.07.2004 г.
от свид. М., към номер *, ползван към 25.07.2004 г.
от подс. Д., и съответно към номер *, ползван към 17.08.2004 г.
от свид. С.. На самата инкриминирана дата – 20.02.2005 г., в интервала
15.51-16.02 часа, на номера, съответстващ на откритата в устройството карта, са
получени три кратки съобщения с текст „А” от номер*. Всички тези обстоятелства
са съвършено безспорни, но не са годни да обосноват категоричен и несъмнен
извод, че в определен момент, било през 2004 г. или на самата инкриминирана
дата, откритата в устройството СИМ карта с абонатен номер * се е
намирала във владението на подс. Д.. Твърдение, че подсъдимият е имал у себе си
картата с номер * имплицитно се съдържа в обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителния акт, понеже той е обвинен в подготовката и
поставянето на взривно устройство, част от което несъмнено представлява тази
СИМ карта, вложена в откраднатия на 25.07.2005г. телефонен апарат „Сименс С
35”, собственост на И.Л.. При установената практика на
подсъдимия да обменя телефонни апарати и карти за тях с най-близкото си
обкръжение, в каквито отношения той е встъпвал и с част от свидетелите с тайна
самоличност по делото, видно от показанията им, трудно може да се счита за установено,
още по-малко доказано по несъмнен начин, че в периода от 05.07.2004 г. до
20.02.2005 г., и специално на последната дата в интервала от 19.30 до 23.15
часа, подс. Д. е разполагал с въпросната карта, за да я вложи като част от
взривното устройство. В нито едно от свидетелските показания, събрани и
проверени от съда не се твърди, че в някакъв момент, подсъдимият е могъл да
бъде откриван на абонатен номер *, или че той лично е провеждал
от същия номер изходящи повиквания към други номера, както това се твърди и
доказва за СИМ карти с номера * и *. Напълно възможно е
картата, открита в устройството, да се е намирала в посочения период у лице от
близката среда на Д. -
С, М., Б., К., или дори самия Б.Т., на
чието име се водят другите ползвани от подсъдимия предплатени карти. Възможен
аргумент за такова твърдение са документираните повиквания от номер * към
номера * и *, налични в справките на мобилните оператори. За абонатния номер *, от
който към СИМ картата, открита в устройството, на 20.02.2005 г. са били
изпратени три еднообразни текстови съобщения, не са налице никакви данни, дори фабричния номер
на апарата, в който е поставена, а е ясно само, че при изпращане и получаване
на тези съобщения, СИМ картите с номера * и * са се намирали физически
на територията на ж.к.”М.Р.”. Липсват обаче преки и
косвени доказателства, годни на мотивират извод, че конкретно на 20.02.2005 г.,
карта с номер 0889 036 204 се е намирала у подс.Д.,
който я е поставил в телефонния апарат, свързан като елемент във взривното
устройство, където именно тя е била открита впоследствие.
Съгласно съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране № 183 от 22.08.2005 г., след
сравнително изследване на ДНК профила на подсъдимия и ДНК материала, съдържащ
се в пробите, иззети от лейкопласта от светодиода (обект № 2 на експертизата),
е установена възможност генетичния материал, съдържащ се в пробите, да е
оставен от подсъдимия Д.. Не е посочена степента на
вероятност това да е така, но е изяснено защо е обективно невъзможно да се
представи категорично заключение по този въпрос – поради обстоятелството, че
пробите съдържат материал от две или повече лица, които са се наслагали, и поради
нестатъчност на количеството и съдържанието на иззетия от вещественото
доказателство генетичен материал, което не позволява установяване на доминиращ
генетичен профил и статистическа обработка на данните от изследваните проби. С
оглед извода, че е възможно наличния в пробите генетичен материал да е оставен
от подсъдимия, съдът приема и интерпретира това заключение в точния му смисъл –
като възможност, но не единствена, а една измежду няколко други, също вероятни
алтернативи, чието съществуване не е изключено, нито оборено от другите
доказателства по делото.
Казаното за ДНК изследването се отнася в пълна
степен и за заключението на извършената психологична експертиза. Подсъдимият е
избрал да се ползва от гарантираното му право на защита чрез отказ да участва в
предтестово интервю и следващото го полиграфско изследване за проверка
достоверността на отговорите на поставените му въпроси. Поведението и реакциите
му по време на проведения разговор са били наблюдавани, описани и
интерпретирани от вещото лице, който е стигнал до изводи, съдържащи допускания
и възможности, но не и категорично становище за това, каква част от
релевантните по делото обстоятелства е известна на подсъдимия, какво е неговото
отношение към деянието, и съпричастен ли е лично той към извършването на
престъплението. Съгласно заключението, потвърдено и пред съда, налице са
основания да се предполага, че Д.
целенасочено възпрепятства установяването на съществена информация по делото, и
не може да се изключи и опит за прикриване на собствената му съпричастност към
престъплението. Така посочените възможности и тук не са конкретизирани с
определен процент вероятност, което мотивира и становището на съда, че тези
възможности следва да се съобразяват именно като такива, а не като безспорно
доказани факти, с оглед и другите събрани доказателства.
Общо, за обсъдените по-горе две експертизи,
доколкото те действително сочат възможности, свързани конкретно с разследваното
по делото поведение на подсъдимия, тези установени възможности е следвало да
бъдат проверени и съответно подкрепени и
с други преки или косвени доказателства, така че да се повиши степента им на
вероятност, или още по-добре – да бъдат безспорно доказани. Нищо такова не е
сторено по делото. Тъкмо напротив – видно от обвинителния акт и обвинителната
реч на прокурора, за обвинението тези възможности, в коментирания вид,
представляват доказани факти, на които прокурорът се позовава, като подминава с
мълчание други доказателства – примерно заключението по ДНК експертизата № 50
от 10.06.2005 г., сравняваща проби от същите веществени доказателства с ДНК
профила на свид. Б., при което установеното е аналогично на това, установено и
за подсъдимия - с оглед съответствието
на почти всички алели в ДНК профила на свид. Б. в съответните локуси, с
алелите, налични в извлечения от веществените доказателства генетичен материал,
е формулиран извод, че свид. Б. е възможно да е едно от лицата, оставило биологичен
материал по изследваните обекти.
Няма особено различие в изводите на съда по
отношение на л.а. „а.” 100, червен цвят, комби, за който след справка от Сектор
„ПП”-гр.Б. е установено, че в периода 2004-2006 г. е
бил регистриран като собственост на свид. М.. Същият свидетел, в показанията си
пред съда потвърждава, че се е случвало да услужва с автомобила на подсъдимия,
което допълнително се подкрепя и от показанияата свидетел идентификационен № 3.
Свид. Р.П. свидетелства, че на 20.02.2005 г., в ранния следобед, докато се
хранили в заведението на свид. К., забелязал този автомобил да преминава по ул.
„П.” в посока към С., и до тръгването си около
15.30-16.00 часа не го видял да се връща. Свид. П. не
твърди да е видял колко лица е имало в автомобила, кой го е управлявал, и в
частност не твърди, че е видял при описаните обстоятелства подсъдимият да
управлява или да се вози в посочения автомобил. Липсват каквито и да е други
доказателства, че на процесната дата с казания автомобил Д. се е придвижил в
близост до ресторант „Ч.”, нито се сочи каква е била причината за такова придвижване.
Впрочем, специално на инкриминираната дата, по
делото не е установено местонахожданието, заниманията и действията на подсъдимия
в нито един момент, включително в процесния отрязък между 19.30 и 23.15 часа.
Дадените от Д. обяснения пред съда, въвеждащи алиби, несъвместимо с тезата на
обвинението, частично са подкрепени от показанията на свид. И.Р. (л. 137, 138,
том І от съдебното производство), касателно подстригването на подсъдимия в
нейното ателие в ранния следобед на 20.02.2005 г., и факта, че вече след
полунощ на 21.02.2005 г., тя го заварила да излиза от сградата, където е
жилището й в кв. „Д.Е.” и за пръв път заподозряла, че Д. може да има нещо
общо с дъщеря й – настоящата му съпруга М.Р.. В самия обвинителен акт отсъстват
фактическо описание на действията на подсъдимия и неговото местонахождение на
процесната дата, наличните доказателства не оборват обясненията на Д., нито
показанията на свид. Р., които ги подкрепят в определени части. При това
положение, обвинението, че между 19.30 и 23.15 часа на 20.02.2005 г. Д. е
изготвил взривното устройство и го е поставил под автомобила на свид.К.,
паркиран пред собственото му заведение, за съда е лишено от доказателствена
опора, и следователно не е доказано по предвидения в закона несъмнен и
категоричен начин.
Твърди се от обвинението, че подс. Д. към
процесната дата притежавал необходимите знания и умения, позволяващи му лично
да изготви взривното устройство, както е и обвинен. В подкрепа на това
твърдение, на л. 74-80 , том V от досъдебното
производство са приложени заверени копия от личния картон и дипломата на подсъдимия
от П.Т.Г.-гр.Б., където той е завършил средно
специално образование със специалност „*”. Няма спор, че по време на обучението
си, Д. е преминал общ хорариум от 36 учебни часа по предмета „Е.Е.”, и е получил по предмета оценка „Добър 4”. Съгласно
заключението на извършената комплексна експертиза на взривното устройство, и
разясненията на вещите лица, дадени през съда, към инкриминираната дата
конкретното взривно устройство е било от рядък за страната вид, предвид
избрания дистанционен способ за задействането му и устройството му. По
отношение способностите, с които следва да е разполагало лицето, изготвило
устройството, вещите лица изразиха становище, че е необходимо то да разполага с
много добри познания в областта на електротехниката и електрониката, както и
съответните практически умения, каквито не би могло да се придобият с
прочитането на една книга в тази област, възможно е да се получат в рамките на
училищното обучение от лице с интерес към материята, и след съответен
практически опит. По делото е безспорно изяснен състава, елементите, връзките,
принципа на действие и условията за безопасно изготвяне, пренасяне и залагане
на взривното устройство. Не е известно дали обвинението счита, че подсъдимият
сам е съставил електрическата схема на устройството, или се е снабдил с нея в
готов вид от другаде. Във всички случаи, дори да е получил готова схема,
подсъдимият несъмнено е следвало не просто да свързва елементи и проводници, а
първо да изчисли параметрите на системата – стойностите на напрежението,
съпротивлението и електрическия импулс, поради нуждата правилно да подбере
отделните елементи измежду тези, с които разполага, за да обезпечи правилното
функциониране и желания резултат от употребата на устройството. В тази връзка,
подсъдимият следва да е разполагал и с известни знания в областта на мобилните
телекомуникации, доколкото за изпълнително устройство в схемата е включен
мобилен телефонен апарат, а за комутатор се ползва вибрационния механизъм на
този апарат. По мнението на съда, евентуално получените от Д. знания по
предмета „Е.Е.”, като обем, дълбочина и крайна оценка,
далеч не са били достатъчни за създаването и фактическото приготвяне на
конкретното устройство. По делото липсват доказателства, по време на обучението
си или след това, подсъдимият да е проявявал засилен интерес към електрониката
или електротехниката, да се е занимавал със създаване, модифициране, ремонт или
сглобяване на електрически и електронни устройства, включително да е
практикувал дейности, свързани със запояване на електрически проводници било в
рамките на работата му в автокъщата, било като хоби. Данни за такъв интерес,
обучения и занимания на подсъдимия липсват и за времето, когато той е отбивал
наборната си военна служба в периода 1998-1999 г. Вещите лица по комплексната
експертиза, а и свид. П. И. сочат, че устройството все пак е могло да бъде
сглобено, пренесено и заложено и лице без необходимите знания и умения, но под
контрола и напътствията на съответно квалифицирано друго лице. Ако се приеме,
че Д. е лаик в областта на електрониката и електротехниката, както следва от
доказателствата, съдът констатира, че по делото и в обвинителния акт липсва
дори индиция той да е действал за изработване и поставяне на устройството под
ръководството и инструкциите на лице, различно от него.
Изложените
по-горе констатации и съображения, касаещи основните елементи от обективния
състав на престъплението по чл.*7, ал.1, вр. чл.*6, ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр. чл. *5,
вр. чл.17, ал.1 са съвършено достатъчни да се
приеме, че обвинението по този текст е недоказано. Наред с анализ на степента,
в която е доказано това обвинение, тук е мястото да се подложи на оценка изобщо
обективната съставомерност на деянието, като престъпление по чл.*7,
ал.1, вр. чл.*6, ал.1, т. 6,
предложения първо и второ, т.9, вр. чл. *5, вр.
чл.17, ал.1 НК.
По убеждението на решаващият съд, такава
съставомерност изначално е липсвала. Практическото прилагане на института на
приготовлението, като най-ранен стадий в осъществяване на умишлено
престъпление, и в частност приготовлението за убийство по смисъла на чл. *7 ал.
1 НК,
статистически е твърде рядко, поради което и съдебната практика по чл. 17 и чл.
*7 НК е оскъдна. При преценка и решаване на въпроса за
обективната съставомерност на конкретното деяние, съдът прие за основа
господстващото в доктрината и юриспруденцията схващане за природата и
особеноститет на
приготовлението и опита, и съотношението между тях, съдържащо се
в научния труд „Наказателно право на Р България”, Обща част, Книга втора, с
автор проф. д-р И. Н., под редакцията на к.ю.н. А.С., издателство „Софи-Р”, 1992
г. По настоящото дело, подс. Д. първоначално бил обвинен в извършване на опит
за квалифицирано убийство на свид. К., с правна
квалификация по чл. *6 ал. т. 6, т. 9 вр. чл. *5 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК. С постановление от 23.02.2007 г.(л.291-296, том ІІ от следствието), наблюдаващият
производството прокурор е прекратил наказателното преследване срещу подс. Д. за
престъпленията по чл. *6 ал. т. 6, т. 9 вр. чл. *5 вр.
чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, и по
чл. 339 ал.1 предл. 1 и 2 от НК, поради недоказаност на
обвиненията. Прекратителното постановление било отменено с постановление от
04.07.2007 г. (л.299-302, том ІІ от досъдебното
производство), в което прокурор във ВКП, след анализ на събраните доказателства
установил, че поставеното пред заведението взривно устройство не би се взривило
дори ако бе подаден необходимия сигнал чрез повикване към номера на телефона,
вложен в устройството, поради факта, че последователно свързаните три батерии
от по 9 V не са разполагали с необходимото
напрежение да излъчат електрически импулс, достатъчен на активира
електродетонатора. От този факт е изведено заключение, че във вида, открит пред
заведението, устройството представлява обективно
негодно средство за постигане на твърдяната от обвинението цел – убийство
на свид. К., и съответно опит за задействането му, ако такъв бе предприет, също
би бил негоден. Съдът напълно споделя този извод, който е единствен, логичен и
следващ от обективните находки в самото устройство, които са били анализирани и
представени от комплексната експертиза. В тази връзка, в цитирания по-горе труд
на проф. д-р И. Н., в абзац 485, б.”в”, подбуква „вв”, стр. 168,
169 са разгледани в частност подвидовете „опит с негодни средства”, като
изрично е посочено: „Няма опит, нито
някакво действително изпълнение на престъплението, когато „използваните” от
дееца средства или начини в конкретната обстановка въобще не са от естество да
създадат реална възможност за причиняване на целения съставомерен резултат,
поради което деянието не застрашава обекта, не създава условия за неговото и се
явяват своеобразно изявяване на престъпното намерение, погрешно считано от
дееца за осъществяване на престъплението.”. По същия въпрос, в бележка под
текста на стр. 169, изрично се сочи: „....същественото е
във факта, че от гледна точка на обективните връзки и закономерности на
явленията, тези „средства” и „методи” не създават в конкретния случай никакво
реално застрашаване за обекта, никаква вероятност за осъществяване на целеното
престъпление, вследствие на което не са въобще от категорията на визираните от
състава на последното.”.
Освен недостатъчния заряд и напрежение на трите
свързани батерии, в хода на съдебното следствие съдът констатира и друго,
самостоятелно основание взривното устройство да се счита за негодно. Свид. П. И.,
подхождайки към кутията с устройството, възприел наличието на светодиод, който
при приближаването му излъчвал светлинен сигнал. Комплексната експертиза,
изяснявайки структурата, състава и начина на действие на устройството,
констатирала, че функцията на включения към електрическата верига светодиод се
свежда единствено до това, да индикира и предупреди лицето, боравещо с
устройството, че то не е в режим на готовност. Подробно е изяснено, че
светодиодът свети, когато контактите на вибрационния механизъм на мобилния
телефон „Сименс” С 35 са включени. Това налага с тънък предмет – парче тел или
друго подобно, през допълнително направения отвор в задната част на мобилния
телефон вибраторът да се манипулира, така че контактите му да се изключат и
светодиодът да изгасне. Едва тогава електропревключвателят може безопасно за
дееца да се постави във включено положение, и с това, устройството е в режим на
готовност. От изложеното следва, че дори батериите да имаха необходимия заряд и
напрежение, при светещ диод устройството не е било в режим на готовност, и
отново не би се взривило дори да му бе подаден необходимия дистанционен сигнал.
По отношение на приготовлението по чл. 17 ал.1 НК,
като стадий, предшестващ опита, в цитирания научен труд, абзац 472, б. „б”,
изречение второ на л. 153 е отразено следното: „Не съставлява приготовление такова деяние, което обективно не е от
естество да улесни намисленото престъпление или обективно се е оказало лишено
от характера на условие за осъществяване на извършено престъпление.”. В
конкретния случай, след като е налице средство – взривно устройство, което
изначално и обективно е негодно да послужи за опит за извършване на убийство по
причините, изтъкнати по-горе, съдът намира, че същото средство не може да е
годен предмет на съставомерно приготовление, под формата на „подготвяне на
средства”, за извършване на същото престъпление – убийство. Не са налице
никакви правни и фактически аргументи за възприетото в постановлението на ВКП
становище, че макар обективно негодно за опит, подготвянето на конкретното
средство обосновава съставомерно и наказуемо приготовление. С оглед обективното
съдържание на обвинението срещу подс. Д., няма две мнения, че престъпното
приготовление за убийство обхваща подготвянето на взривното устройство и
поставянето му под автомобила на К., с което стадият на приготовление за
конкретното престъпление приключва. Опит за убийство с устройството не е изобщо
предприеман, предвид липсата на необходимия за задействане на устройството
дистанционен сигнал. Съобразявайки схемата на устройството, всички негови
елементи, включително трите последователно свързани батерии, следва да са били
налични и поставени в камуфлажната кутия, преди електрическата верига, която ги
свързва, да бъде изградена посредство запояване на свързващи електропроводници.
Посоченото обстоятелство мотивира извод, че още при изготвяне на устройството,
поради негодните батерии, то в цялост е било негодно да произведе целения с
него резултат-взрив, и отделно от това, при приключване на действията, спадащи
към приготовлението - с поставяне на устройството на избраното място, то не е
било приведено в режим на готовност за взривяване. Не може в никаква степен да
бъде споделена тезата, че конкретно изследваното по делото взривно устройство
представлява годна и съставомерна по смисъла на чл. 17 ал.1 НК форма на
изпълнителното деяние по чл. *7 ал.1 НК. Тъкмо поради
това, съдът категорично счита, че обсъденото деяние е било изначално
несъставомерно от обективна страта като престъпление по чл.*7,
ал.1, вр. чл.*6, ал.1, т. 6,
предложения първо и второ, т.9, вр. чл. *5, вр.
чл.17, ал.1 НК, и това съставлява самостоятелно основание
подсъдимият да бъде оправдан по това обвинение.
І.2. Субективна страна
Отсъствието на обективна съставомерност, липсата и
недоказаността на релевантни за обективаната страна на обсъденото престъпление
факти и обстоятелства на практика обезсмисля обсъждането на субективната страна
на това престъпление. Независимо от това, тук следва да се посочи, че не се
събраха никакви доказателства за мотивите и подбудите, довели Д. до решение за
извършване на деянието, на които се позовава обвинението. Факт е, че преди и
към процесната дата, подсъдимият и свид. К. не са се познавали и помежду им не
са съществували връзки и зависимости. Прокурорът е извел евентуалните мотиви за
извършване на престъплението от безспорно напрегнатите и проблематични
отношения между свид. Р.П., и лицата Н. П., С.К. и Д.Ж., свързани с желанието
на К. да замести П. като съдружник на свид. П. в
стопанисването на заведение и плажна ивица на плажа в гр.Обзор, за които
проблеми свид. К. знаел, и съдействал на приятеля си П.
чрез връзките си с действащи служители на МВР. В
същото време, К. бил работодател на подс. Д., и с оглед този факт имплицитно се
твърди от обвинението, че Д. видял по-добро бъдеще за себе си, свързано с
переспективата К. да стане съдружник на П., което би било по-лесно, ако свид. К.
бъде елиминиран като поддръжник на П.. Всъщност, по делото не се установява Д.
изобщо да е бил запознат с така водените преговори между П., П., К., а впоследствие и с лицето К.К., за
проведените в заведението на свид. К. няколко срещи,
включително с участие на високопоставени полицейски служители, и съответно не е
налице доказателствена база да се твърди, че подсъдимият е правел собствени
планове, свързани с желанията и намерениета на работодателя си К.. Отсъстват
конкретни фактически обстоятелства – уговорки между подсъдимия и К., или друго
лице, не се твърди К. да е обещавал на подсъдимия конкретни благтоприятни за
него промени в случай, че му съдейства да постигне съдружие с П., като
елиминира К.. Извън казаното за К., като близък познат
и работодател на Д., по делото не се твърди подсъдимият да е имал свои лични
причини да подготвя убийството на свид. К., не се
твърди да е бил подбуден, мотивиран или заставен от друг да стори това. Ето
защо, и по отношение на субективната страна на престъплението по чл.*7, ал.1, вр.
чл.*6, ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр.
чл. *5, вр. чл.17, ал.1 НК, по делото липсват каквито и да е доказателства,
подкрепящи това обвинение, което допълва основанията на съда да счете
подсъдимия за невинен.
ІІ. Престъплението по чл.339, ал.1, предложение първо
и второ, вр. чл.23, ал.1, предложение второ от НК, вр.
чл.3, чл.7, чл.14, и чл.14г от ЗКВВООБ и чл.30 и чл.31 от ППЗКВВООБ
Това второ обвинение срещу подс. Д. несъмнено
бележи допълваща и подчинена роля, отнесено към първото разгледано обвинение.
Този извод следва от структурата и основанията на обвинението. Привличането на
подсъдимия към наказателна отговорност по чл. 339 ал.1 НК с предмет –
придобиване и държане на взривно вещество с
обща маса 495 грама, състоящо се от 1 пресовка тротил тип „Артилерийски гръм” с маса 391 грама, и 2
пресовки тротил,
всяка с маса 52 грама, е било неизбежно и логично, тъй като на Д. е било
повдигнато обвинение за приготовление за убийство чрез взривно устройство, в
чието съдържание основния елемент е именно посоченото взривно вещество.
Обсъденото и установеното от съда относно
обективната и субективната страна на престъплението почл. *7
ал.1 НК е вярно в пълна степен и за обвинението по чл.339
ал.1 от НК, поради което не следва да бъде отново
възпроизвеждано. За обвинението по чл. 339 ал.1 НК е
нужно само да се добавят няколко уточнения. За придобиването и държането на
взривовете обвинителният акт не съдържа дори едно твърдение. Не е посочено, не
е и доказано кога, от кого и при какви обстоятелства Д. се е сдобил с
процесните три пресовки тротил, колко време и къде ги е държал, и най-вече, че
ги е имал у себе си на 20.02.2005 г., за да е възможно да ги включи в
конструираното взривно устройство. В подкрепа на това обвинение обаче не
съществуват дори откъслечните косвени доказателства, каквито съдът установи по
отношение на обвинението по чл. *7 НК. Макар
пресовките да са се намирали заедно с другите елементи на устройството в същата
кутия, по взривните вещества не са установени следи от дактилоскопен,
биологичен или друг произход, оставени от подсъдимия, или от което и да е друго
лице. Налице е абсолютен дефицит на установени и доказани обективни факти,
свързващи процесните взривни вещества конкретно с подсъдимия, а логиката на
обвинението произтича единствено от приетия факт за извършено престъпление по
чл. *7 НК, чието авторство се приписва на Д.. По тези
съображения, съдът намери обвинението по чл.339, ал.1, предложение първо и второ, вр. чл.23,
ал.1, предложение второ от НК, вр. чл.3, чл.7, чл.14, и
чл.14г от ЗКВВООБ и чл.30 и
чл.31 от ППЗКВВООБ за изцяло недоказано, при което не остава друга
възможност, освен подсъдимият да
бъде оправдан и за това престъпление.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед обективираното по-горе решение по въпросите
за деянието, дееца и отговорността, предявеният от гражданския ищец Х.К. срещу подс. Г.Д.
граждански иск за сума от 50 000 лева – обезщетение за неимещуствени вреди
с деликтен характер, причинени на ищеца с престъплението по чл.*7,
ал.1, вр. чл.*6, ал.1, т. 6,
предложения първо и второ, т.9, вр. чл. *5, вр.
чл.17, ал.1 НК, ведно със законната
лихва върху исковата сума от датата на увреждането – 20.02.2005 г. до
окончателното изплащане, и направените по делото разноски, следва да се приеме
за недоказан по основание и размер, и съответно за неоснователен. Самото основание на
гражданския иск се свежда до факта на извършеното престъпление, в смисъла му на
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, и предметът му обхваща
претърпените от ищеца неимуществени вреди, в частност чувство на шок, страх за
живота му, смущения в съня и в нормалното му психическо състояние. По делото бе
установено, че липсва извършено деяние, съставомерно по чл.*7, ал.1, вр.
чл.*6, ал.1, т. 6, предложения първо и второ, т.9, вр.
чл. *5, вр. чл.17, ал.1 НК, и едновременно с това - че
подс. Д. не е извършил виновно
престъпление по същия текст, което по необходимост обосновава отхвърлянето на
гражданския иск изцяло.
С изложените мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Вярно с оригинала.
Секретар: Д.П.