№ 22058
гр. *****, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20251110143349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ЗК „Л. И.“ АД срещу ответника
ЗАД „О.З.“ АД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите от 834,07 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 13.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 132,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
18.06.2024 г. до 11.08.2025 г.
Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г., около 16:30 ч. в гр. *****, ж.к.
„*****“, пред блок № 28, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено З. по застраховка „Каско” за лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.
№ ********, е реализирано застрахователно събитие - ПТП, между
застрахования при него лек автомобил, и товарен автомобил „Рено Мастер“,
рег. № *******, управляван от В. Д. К.. Сочи, че вина за настъпването му имал
водачът на товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. № ******* – В. Д. К., който
при паркиране ударил паркирания лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. №
********. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети
на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1957,38 лв., както и че е направил
ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Поддържа, че по отношение на
товарен автомобил „Рено Мастер“, рег. № ******* към дата на ПТП била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като
с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу
ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е
бил поканен да заплати сумата, вследствие на което извършил частично
погасяване на сумата от 1138,31 лв. Поради изложеното иска се от съда да
1
постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати остатъка в
размер на 834,07 лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на 132,68
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.06.2024 г. до
11.08.2025 г.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Счита, че
претенцията е завишена, като оспорва и причнинно-следствената връзка
между описаните щети и събитие. Поддържа, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск.
Като разгледа доказателствата по делото и взе предвид твърденията
и възраженията на страните, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните,
са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към
момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит
риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно
обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Двустранен
констативен протокол за ПТП (л.21) на 14.11.2022 г., около 16:30 ч. в гр.
*****, ж.к. „*****“, бл. 28 е настъпило ПТП между автомобил „Рено
Мастерс“, управляван от В. Д. и л.а. „Фиат Типо“, с рег. № ********,
собственост на „Хипо Транс“ АД по вина на водача на автомобил „Рено
Мастерс“, като щетите по л.а. „Фиат Типо“ се изразяват в увреждане на две
врати, калник и огледало.
Съгласно писмо от 22.04.2024 г. (л.28) във връзка с ПТП между МПС с
рег. № ******* и МПС с рег. № ********, за което е образувана щета № 5003-
1261-22-451340 ищецът ЗК „Л. И.“ АД е предявил пред ответника О. „З.“ АД
регресна претенция за сумата 1 957,38 лева обезщетение и 15 лева
ликвидационни разноски.
От представеното уведомление (л.29-30) се установява, че на 13.06.2024
г. О. „З.“ АД е отправило до ЗК „Л. И.с“ АД изявление за прихващане между
вземания по регресни претенции на двете дружества, като съгласно
приложение № 1 по щета № 5003-1261-22-451340 при предявена сума от
1 972,38 лева е одобрена сумата от 1 138,31 лева. Посочено е, че датата на
предявяване на претенцията по щетата е 24.04.2024 г.
По делото е прието заключение на допуснатата от съда автотехническа
експертиза (л.77-85), което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, от което се установява, че механизмът на ПТП е следният: на
14.11.2022 г. около 16:30 ч., водачът на товарен автомобил „Рено Мастер”, с
рег.№ ******* предприема маневра за движение на заден ход за паркиране в
гр. *****, ж.к. „*****“ пред бл.№ 28, вследствие, на което реализира ПТП с
2
паркирания, лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ********. Всички
увреждания по лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ********, отразени в
описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване
на лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ********, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 2 945,75 лева. Действителната стойност на
процесното МПС е 16 870,00 лева, поради което не е налице тотална щета и не
се определя стойността на запазените части. Уврежданията по заден десен
калник и задна дясна врата на лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ********
кореспондират и могат да бъдат получени при така описания механизъм на
ПТП, настъпило на 14.11.2022 г. в гр. *****.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с противоправното поведение на лицето, сочено
за делинквент, е настъпило процесното ПТП, от което са причинени вреди на
застрахованото при ищеца по застраховка Каско МПС, както и каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина, и да
докаже възражението за съпричиняване, респективно погасяване на
процесното вземане.
Спорният между страните въпрос е каква е сумата, необходима за
възстановяване на щетите по л.а. „Фиат Типо“, рег. № *******, в частност
дали щетите по задната дясна врата и задния десен калник на автомобила са
причинени вследствие на процесното ПТП.
Причинно-следствена връзка между деянието и вредата е налице, когато
деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с
резултата, и в цялата поредица от явления причината предшества следствието
и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието.
В настоящия случай, от приетия като писмено доказателство по делото
Двустранен констативен протокол се установява, че на л.а. „Фиат Типо“, с рег.
№ ******* са причинени щети по двете врати, калника и огледалото. От своя
страна, двустранният констативен протокол за ПТП представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва само с обвързваща съда формална
доказателствена сила, но не и с материална доказателствена сила относно
механизма на ПТП и причинените вследствие на него вреди. Същевременно
обаче, протоколът е подписан от водача на автомобил „Рено Мастер“, който е
декларирал, че е виновен за ПТП, и съдържа съгласието му за настъпването на
неизгодни за него факти, в това число и увреждания по л.а. „Фиат Типо“.
На следващо място, според заключението на вещото лице уврежданията
по заден десен калник и задна дясна врата на лек автомобил „Фиат Типо“, с
рег.№ ******** кореспондират и могат да бъдат получени при така описания
механизъм на ПТП, настъпило на 14.11.2022 г. в гр. *****.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че уврежданията по задната дясна врата и задния десен калник на
3
л.а. „Фиат Типо“, с рег. № ******* са в причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 14.11.2022 г. в гр. ***** по вина на водача на автомобил „Рено
Мастер“, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е
застрахована в ответното дружество.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва
да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подЗ. и З. по договорена застрахователна
стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
имуществото – съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е
пазарната цена на новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в
случай, че ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка,
ремонт, строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да
се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.
Предвид заключението на автотехническата експертиза, че сумата,
необходима за възстановяване на щетите по процесния лек автомобил,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2 945,75 лева и
същата надвишава заплатената от ищеца 1 957,38 лева, то на последния се
дължи разликата между заплатената от него сума и признатата от ответника
сума от 1 138,31 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Поради това, главният иск е основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 834,07 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже
плащането.
От представеното уведомление се установява, че на 24.04.2024 г. ищецът
е предявил пред ответника претенцията си за заплащане на регресно
обезщетение по процесната щета. Поради това, с изтичането на 30-дневен
срок ответникът е изпаднал в забава в плащането на дължимото обезщетение,
и предявеният иск за законна лихва за периода 18.06.2024 г. – 11.08.2025 г. е
доказан по основание.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатор съдът
определи, че размерът на законната лихва върху сумата от 834,07 лева,
изчислена за периода 18.06.2024 г. – 11.08.2025 г. възлиза на 132,68 лева,
поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът в откритото съдебно заседание е направил искане за
присъждане на разноски и е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Същият доказва разноски в размер на 100 лева държавна такса (платежно
4
нареждане на л. 5 по делото), 300 лева депозит за автотехническа експертиза
(платежно нареждане на л. 62 по делото) и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от
2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) в размер на 200 лева, или общо 600 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О. – З.“ АД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „***** *****“ № 7, да заплати на ЗК „Л. И.“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул.
„***********“ № 67А, по предявените искове с правна квалификация чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 834,07 лева (осемстотин тридесет и
четири лева и седем стотинки), представляваща главница за регресно вземане
за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 5003-1261-22-
451340 за нанесени имуществени вреди по л.а. „Фиат Типо“, с рег. №
********, причинени вследствие на ПТП на 14.11.2022 г. в гр. ***** по вина
на водача на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *******, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 13.08.2025 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 132,68 лева (сто тридесет и два
лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 18.06.2024 г. до 11.08.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „О. – З.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „***** *****“
№ 7, да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, бул. „***********“ № 67А сумата от 600 лева
(шестстотин лева) разноски по гр.д. № 43349/2025 г. по описа на СРС, 56
състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5