Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Е въззивен състав в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от младши съдия А. Ивчева в.гр.дело № 4656 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 20007051 от 11.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 17096/2020 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, са уважени предявените от
Н.Г.Н. срещу „В.А.МБАЛ – София“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№ 504/09.03.2020 г. на началника на „В.А.МБАЛ – София“, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „главен експерт“ в сектор „Счетоводство“, Финансов отдел при „В.А.МБАЛ
– София“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане
на сумата от 9151,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за периода от 09.03.2020 г. до 09.09.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 08.05.2020 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на
сумата от 1525,20 лв., представляваща платено от ищцата на отпаднало основание
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил
сторените от ищцата в хода на първоинстанционното производство разноски в
размер на 1000 лв. в тежест на ответника, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е
осъдил последния да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
616,05 лв. – държавна такса.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана в законоустановения срок въззивна
жалба от ответника „В.А.МБАЛ – София“. Жалбоподателят поддържа, че решението е
незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон. Навеждат се доводи, че неправилно СРС е приел, че ищцата се е ползвала с
предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй
като в Експертно решение № 0921 от 26.03.2018 г., издадено от ТЕЛК при „IV-та МБАЛ-София“ ЕАД, не се съдържа
предписание за трудоустрояване на ищцата по смисъла на чл. 317, ал. 1 КТ под
формата на преместване на друга работа или облекчаване на условията на труд за
изпълняваната работа. Искането до въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, както и
да присъди разноските за производството.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Г.Н., в
който се излагат подробни доводи за неоснователност на съображенията на
въззивника и се поддържа, че първоинстанционното решение е законосъобразно и
правилно. Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване
на постановеното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба на Н.Г.Н., с която срещу „В.А.МБАЛ – София“ били
предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
504/09.03.2020 г. на началника на „В.А.МБАЛ – София“, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „главен експерт“ в сектор Счетоводство, финансов отдел при „В.А.МБАЛ –
София“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на
сумата от 9151,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 09.03.2020 г. до 09.09.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 08.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от
1525,20 лв., представляваща платено от ищцата на отпаднало основание
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Липсва
спор между страните, а и от представените по делото трудов договор №
6209/04.07.1994 г., Допълнително споразумение № 12136/14.09.2009 г. и
Допълнително споразумение № 652/15.12.2016 г. се установява, че между страните
е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „главен експерт“ във Финансов отдел, сектор
„Счетоводство“, с работно време от 09.00 ч. до 17.30 ч. за периода 12.12.2016
г. до 12.12.2019 г. и от 08.00 ч. до 16.30 ч. за периода 13.12.2019 г. – 09.03.2020
г.
Със
Заповед № 166/21.01.2020 г. на началника на „В.А.МБАЛ – София“ е била назначена
комисия за извършване на проверка за изясняване на обстоятелства и установяване
на факти, изложени в докладна записка, с рег. № ВД-411/17.01.2020 г., относно
неспазване на трудовата дисциплина от ищцата.
Видно
от Протокол, с рег. № ВД-940/05.02.2020 г., са били установени допуснати от ищцата
осем на брой закъснения за работа в периода м.12.2019 г. – м.01.2020 г., поради
което е било направено предложение да бъде открита процедура за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ спрямо ищцата.
С
изходящ документ, с рег. № И-1228/06.02.2020 г., са изискани от ищцата писмени
обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ, получени от същата на 24.02.2020 г.
Последните са депозирани пред работодателя на 02.03.2020 г., в които като
причина за закъсненията ищцата е изложила влошеното си здравословно състояние.
Работодателят е приел обясненията на ищцата като редовно подадени, доколкото е
била налице обективната невъзможност за спазването на предоставения ѝ
срок.
От
приложеното по делото Експертно решение № 0921 от 26.03.2018 г., издадено от
ТЕЛК при „IV-та
МБАЛ-София“ ЕАД, се установява, че на Н.Г.Н. е определена 72% трайно намалена
работоспособност за период от три години при водеща диагноза – увреждания на
шийните коренчета, некласифицирани другаде (G54.2),
посочени
са противопоказните условия на труд, а именно тежък физически труд, както и че ищцата
може да работи като „главен експерт“.
Като
писмени доказателства по делото са представени два броя епикризи, издадени от
Клиника по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия при ВМА – София, от
които се установява, че в периода 03.12.2019 г. – 04.12.2019 г. и 03.02.2020 г.
– 04.02.2020 г. по отношение на ищцата е било проведено лечение на камъни в
бъбреците, във връзка с което са били издадени два броя болнични листи от
04.12.2019 г. и от 04.02.2020 г., съответно е бил разрешен отпуск по болест за
периода 03.12.2019 г. – 13.12.2019 г. и 03.02.2020 г. – 05.03.2020 г.
Със
Заповед № 504/09.03.2020 г., връчена на 09.03.2020 г., изменена със Заповед №
530/12.03.2020 г., връчена на 12.03.2020 г., на началника на „В.А.МБАЛ – София“
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ поради наложеното му със същата дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено
е, че след извършена проверка било установено, че за времето от 16.12.2019 г.
до 17.01.2020 г., включително, осем пъти ищцата не се е явила на работа в
началото на работното време, определено съгласно чл. 27 от Правилника за
вътрешния трудов ред с рег. № ВД-3707/24.04.2019 г., обявен със Заповед №
742/25.04.2019 г. на началника на „В.А.МБАЛ – София“, а именно в 08.00 часа, а
в следните часове: 1) на 16.12.2019 г. – в 09.47 часа; 2) на 09.01.2020 г. – в
08.54 часа; 3) на 10.01.2020 г. – в 08.45 часа; 4) 13.01.2020 г. – в 08.50
часа; 5) на 14.01.2020 г. – в 08.54 часа; 6) на 15.01.2020 г. – в 09.00 часа;
7) на 16.01.2020 г. – в 08.30 часа; 8) 17.01.2020 г. – в 08.45 часа. Наредено е
на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск, както и ищцата да заплати обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в
размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестие и
да възстанови сума за представително облекло за периода от 10.03.2020 г. до
31.12.2020 г. на основание чл. 5, ал. 2 от Наредба № Н-16 от 19.11.2019 г. за
условията и реда за изплащане на пари за представително облекло на цивилните
служители от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия.
От
представеното по делото като писмено доказателство – заверено копие от трудова
книжка № 103 от 01.04.2004 г., издадена от ВМА, идентично с оригинала ѝ,
представен в открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2020 г. пред СРС,
ГО, 64 състав, се установява, че за периода от шест месеца, считано от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение – 10.03.2020 г. ищцата не е
упражнявала трудова дейност, съответно не е и получавала доходи по трудово
правоотношение.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Б.Д.и Е.М., служители на ответника.
От
показанията на свидетеля Д.се установява, че работното място на последния се
намирало в стая, съседна на тази, в която работела ищцата. Двете работни
помещения били преходни, като за да стигне до работното си място ищцата
следвало да мине през помещение, в което се намирал свидетеля. Свидетелят
изяснява, че работното им време било от 08.00 часа до 16.30 часа, но ищцата
закъснявала всеки ден с по 40 до 80 мин., идвал в 09.45 часа, 09.50 часа, 10.10
часа, в 10.20 часа, но оставала след работно време средно с по 4 до 5 часа,
тръгвала си най-рано в 21.00 – 22.00 часа.
От
показанията на свидетеля М. се установява, че последният работел от четири
години заедно с ищцата в едно помещение. Ежедневни били както закъсненията на ищцата,
с по 30 – 40 мин., след 09.00 часа, така и по-късното напускане на работното
място, обичайно към 20.00 – 21.00 часа.
Настоящата
съдебна инстанция приема показанията на свидетелите Д.и М. за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и
правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на
правния спор, предмет на делото. Същественото е, че субективните им възприятия
по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
От
приетото по делото пред СРС заключение на съдебносчетоводна експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълно отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, е на стойност 1525,20 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 09.03.2020 г. до 09.09.2020 г. възлиза на сумата от 9151,20 лв. На
07.04.2020 г. ищцата заплатила на ответника, чрез пос терминал, сумата от
1525,20 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Съдът
при оценка на заключението по чл. 202 ГПК намира, че следва да кредитира
последното, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото
лице е дало изчерпателен отговор на поставените задачи, като не се доказва, че
същото е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани в
първоинстанционното производство, а останалите, които съдът не обсъжда, са
неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд намира от правна страна следното:
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С
решението на СРС исковете правилно са уважени, като съображенията на въззивния
съд да достигне до този извод са следните:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ:
Тежестта
на доказване, тoест процесуалното задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – „В.А.МБАЛ – София“, който по
силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на въззиваемата.
Твърденията
на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
иск, поддържани и с отговора на въззивната жалба и в чиито рамки е ограничена
търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес,
са свързани с ненадлежно упражнено от страна на работодателя на установеното в
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ право на уволнение, доколкото се твърди, че ищцата е имала
качеството на трудоустроен работник, по отношение на когото е била налице предварителна
закрила по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но същата не била спазена, тъй като
преди уволнението работодателят не бил взел предварително разрешение на инспекцията
на труда и мнение на ТЕЛК.
Основанието
по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предвижда предварителна закрила от уволнение на
работник или служител, който е трудоустроен. Трудоустроен работник или служител
по смисъла на чл. 333, ал. 1 т. 2 КТ е този, на когото е призната трайно
намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на
работника или служителя е наложило устройването му на друга подходяща работа
или изпълняваната е без противопоказания за здравето му – в този смисъл Решение
№ 341 от 17.05.2010 г. по гр.д. № 144/2009 г. по описа на ВКС, Трето гражданско
отделение.
Установи
се по делото, че с Експертно решение № 0921 от 26.03.2018 г., издадено от ТЕЛК
при „IV-та
МБАЛ-София“ ЕАД, на Н.Г.Н. е определена 72% трайно намалена работоспособност за
период от три години, считано до 01.03.2021 г., който не е изтекъл към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение. Като противопоказен за
здравословното състояние на освидетелстваното лице е посочен „тежък физически
труд“, както и че същото може да работи като „главен експерт“.
Следва
да бъде изяснено, че работникът или служителят придобива качеството
„трудоустроен“ от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от
органите, определени в Наредбата за трудоустрояването (обн. ДВ. бр. 7 от 27.01.1987г.)
и от този момент се ползва от установената в чл. 333 КТ предварителна закрила
при уволнение. Независимо, че в приложеното ЕР на ТЕЛК не са посочени
противопоказни условия на труд и не е дадено изрично предписание за
трудоустрояване, предвид определения на ищцата процент трайно намалена
работоспособност – 72% ТНР, т.е. над 50% ТНР, и изричното посочване в мотивите
на решението, че за заеманата длъжност „главен експерт“ ищцата е
работоспособна, се налага извод, че същата е била трудоустроена по смисъла на чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ, като наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване, е
установено по законния ред и от органа по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
трудоустрояването. Без значение за обхвата на предварителната закрила по чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ е дали служителката заема длъжност, определена за
трудоустроени. Трудоустрояването се изразява в съобразяване на изпълняваната
работа с противопоказанията за заболяването на работника или служителя, респ.
преместването му на подходяща работа, поради което и когато изпълняваната
работа е подходяща за здравословното му състояние, какъвто е настоящият случай
– според посоченото в мотивите на ЕР на ТЕЛК, трудоустрояването е фактически
изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище от ТЕЛК и
разрешение от инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед
преценката за евентуалното отражение на промяната на работата върху
здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за
адаптация на ново работно място, поради което и предварителната закрила по чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроените работници и служители обхваща всички
случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд,
независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени.
Следователно
при наличие на издадено от ТЕЛК решение, с което е определена на ищцата 72%
трайно намалена работоспособност за период от три години, считано до 01.03.2021
г., към датата на издаване на Заповед № 504/09.03.2020 г. за прекратяване на
процесното трудово правоотношение и към датата на връчването ѝ – също 09.03.2020
г., ищцата е имала качеството „трудоустроен служител“, изискващо преди
уволнението работодателят да поиска мнение на ТЕЛК относно здравословното ѝ
състояние, съобразно чл. 333, ал. 2 КТ, и да вземе разрешение за неговото
извършване от инспекцията по труда, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. По делото не са
ангажирани, респ. не са събрани доказателства, от които да може да се направи
извод, че горепосочените действия са били извършени. Ето защо и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният
факт за неосъществил се в обективната действителност – по аргумент от чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Както
липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките
на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на
трудоустрояване, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал.
1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да
се разглежда спорът по същество.
Ето
защо уволнението на ищцата, извършено с процесната заповед е незаконно, поради
което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен, както и
обусловената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както правилно е приел с
решението си и СРС. В обжалваната от ответника част по тези искове съдебният
акт следва да бъде потвърден.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ:
Предвид
изводите за основателност на главния предявен иск, основателен се явява и искът
за обезщетение за оставане без работа за предявения с исковата молба период от 09.03.2020
г. до 09.09.2020 г., доколкото по делото е установено, че
за период от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е
останала без работа – по делото е представено заверено копие
от трудова книжка № 103 от 01.04.2004 г., издадена от ВМА, идентично с
оригинала ѝ, представен в открито съдебно заседание, проведено на
07.10.2020 г. пред СРС, ГО, 64 състав, от което се
установява фактът на оставане без работа. Видно от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза, брутното
трудово възнаграждение на ищцата за последния пълно отработен месец, предхождащ
прекратяването на трудовото правоотношение, е в размер на 1525,20 лв.
Ето защо и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 255, ал. 1 КТ
се явява доказан по основание и размер, както правилно е приел
с решението си и СРС. В обжалваната от ответника част по този иск съдебният акт
следва да бъде потвърден.
По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД:
Валидното правно основание, съобразно нормата на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД представлява годен юридически факт, който да е породил
валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени
блага, въз основа на което се дължи платената сума, както и че същата е
изискуема. В случая, наличието на валидно правно основание е предпоставено от
пълното и главно доказване, че между страните е било налице валидно
възникнало трудово правоотношение, което е прекратено от работодателя без
предизвестие поради дисциплинарно уволнение на работника или служителя. Ето
защо, неоснователността на исковата
претенция е обусловена от положителния изход на правния спор по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № 504/09.03.2020 г. на началника на „В.А.МБАЛ – София“, както
правилно е приел с решението си и СРС. В обжалваната от ответника част по този
иск съдебният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
За
въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия.
От представените документи се установява извършването на разходи за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 600 лв. –
заплатени в брой, съгласно представен договор за правна защита от 01.06.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в посочения размер следва да се възложи в
тежест на въззивника.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20007051 от 11.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 17096/2020 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав.
ОСЪЖДА „В.А.МБАЛ – София“,
БУЛСТАТ ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н.Г.Н., ЕГН **********,
сумата от 600 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.