Номер 170230.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София4-ти граждански
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502304 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 1624 от 13 април 2020г. по т. д. № 2526/2019г.,
Софийски градски съд, VІ – 1 състав, е върнал, на основание чл. 130 ГПК,
исковата молба с вх. на СГС № 145871/26.11.2019г., подадена от НАП срещу
„Рулон Искър“ АД /в несъстоятелност/ и Д. П. Ш. – постоянен синдик на
„Рулон Искър“ АД /в несъстоятелност/, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1
ТЗ, за установяване съществуването на вземания на НАП в общ размер на 93
992,52 лева, от които 71 589,18 лева – главници и 22 403,34 лева – лихви,
начислени до 26.09.2018г., установени с акт № 409303-1/22.08.2018 г.,
издаден от Столична община.
Срещу определението е подадена частна жалба от НАП с оплаквания,
че е незаконосъобразно, концентрирани върху довода, че липсата на акт за
установяване на публичните вземания, в случая публични общински вземания
за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, който е бил
отменен, не означава, че вземанията, включени под условие, чието сбъдване
вече е невъзможно, които възникват по силата на закона, са недължими.
Синдикът на „Рулон Искър“ АД /в несъстоятелност/ е оспорил
частната жалба с доводи, че процесните вземания се установяват с акт за
установяване на публични вземания и липсата на такъв, като в конкретната
хипотеза и вторият акт е бил отменен, ги прави недоказани по основание и
размер. Обобщил е, че съображенията на съда да върне исковата молба са
законосъобразни.
Частната жалба е допустима като подадена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с редовна жалба, а разгледана по същество
частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С исковата молба, подадена на 25.11.2019г., НАП е поискала от съда
да признае за установено съществуването на вземания към „Рулон Искър“ АД
– в несъстоятелност, представляващи публични вземания в общ размер на 93
992,52 лева, от които 71 589,18 лева – главници и 22 403,34 лева – лихви,
начислени до 26.09.2018г. Поддържа, че вземанията за данък върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци са установени с акт № 409303-
1/22.08.2018г., издаден от Столична община, който е бил отменен при
обжалването му по административен ред. Вземанията по този акт са
включени в списъка на неприетите вземания, а възражението на НАП срещу
неприемането на вземанията било оставено без уважение от съда по
несъстоятелността. След отмяна на посочения акт и връщането на преписката
за ново производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК то е приключило с издаването на
нов акт за установяване на задължение по декларация № ДИ18-ТД26-
101/19/22.07.2019г., издаден от СО. Този акт отново е бил обжалван по
административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган.
Вземанията, предмет на акта, са предявени пред съда по несъстоятелността.
Развити са доводи, че липсата на акт за установяване на публично вземане,
който може да бъда издаден в определени хипотези, не води до недължимост
на вземанията. По-нататък се посочва в исковата молба, че и актът от
22.07.2019г. е отменен с решение на съда от 20.11.2019г. по адм. д. №
10301/2019г. на АССГ, което към датата на подаване на исковата молба не
било влязло в сила. Така, продължава НАП, тъй като АУЗД от 22.07.2019г. не
е отменен с влязъл в сила акт, то вземанията, установени с него, са дължими и
на основание чл. 164, ал. 5 ДОПК е следвало да бъдат включени от синдика в
списъка на приети вземания под условие влизането в сила на акта, с който са
установени.
Фактите по издаване на АУЗД, съответно по отмяната им при
осъществен контрол, както са описани в исковата молба, отговарят на
действителното положение, установимо от приложените документи. С
определение от 11.11.2019г. по т. д. №1457/2002г. СГС, VI-3 състав по реда на
чл. 692, ал. 2 ТЗ е оставил без уважение възражение на НАП от 08.10.2019г.
срещу списъка на неприети вземания, обявен на 30.09.2019г., по
съображения, че доколкото АУЗД е бил отменен и не са представени
декларациите, от които се извеждат публичните вземания, съотв. лихвата
върху тях, вземането не може да бъде включено в списъка на приетите
вземания; съдът е посочил и, че е налице възможност вземанията, предмет на
новия АУЗД, да бъдат включени в списъка на приетите вземания под условие
съгласно чл. 164, ал. 5 ТЗ докато актът за установяването им влезе в сила.
След потвърждаване по административен ред на акт № ДИ18- ТД26-
101/19/22.07.2019г. с решение от 16.08.2019г. на директора на Дирекция
„Общински приходи“ при СО, НАП е предявила пред съда по
несъстоятелността публични общински вземания с изпълнително основание
посоченият втори поред АУЗД, с който твърди, че се установяват идентични
вземания като тези, установени с отменения АУЗД, като е поддържала и, че
самият акт не е правопораждащ вземането. С определение от 04.12.2019г.,
постановено по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ по т. д. №1457/2002г. от СГС, VI-3
състав, е изменен списък на неприетите вземания, изготвен и обявен от
синдика на 07.11.2019г., като са изключени от същия на основание чл. 164, ал.
5 ДОПК вземанията с основание акт за установяване на публични вземания
№ ДИС18- ТД26-101/19/22.07.2019г., под условие, че той влезе в сила и при
последиците на чл. 725 ТЗ, като е оставено без уважение възражението на
НАП от 26.08.2019г. срещу списъка на предявени и неприети вземания в
останалата му част.
В срока за отговор на исковата молба длъжникът е посочил, че
решението на съда, с което е отменен и вторият АУЗД, е влязло в сила на
20.12.2019г., поради което претенцията, предмет на иска, е неоснователна и
на това основание, макар, че не е основана на този акт.На първо място е
възразил обаче, че след отмяна на изпълнителното основание – АУЗД от
22.08.2018г.- отпада и правопораждащият факт на вземането, предмет на иска.
Възразил е и, че след издаването на втория АУЗД и след предявяването на
вземанията по него, те са приети под условие от съда по несъстоятелността и
искова претенция, основана на втория акт, на първо място е недопустима
поради липса на предпоставките на чл. 694, ал. 2 , т. 1 и 2 ТЗ.
Синдикът на дружеството в несъстоятелност е възразил, че актът от
22.08.2018г., на който се основават вземанията, е бил отменен, като въз
основа на представените от кредитора писмени доказателства синдикът
извършва преценка дали да включи вземането в съответния списък. Поддържа
още, в производството по несъстоятелност могат да бъдат включени за
удовлетворяване само установени по основание и размер публични вземания
с влязъл в сила акт, като въз основа на втория акт за установяване на
задължения НАП е предявила отново вземанията в производството по
несъстоятелност, като междувременно решението на съда, с което този акт е
отменен, е влязло в сила. Счита, че исковете са недопустими поради липса на
правен интерес, евентуално неоснователни.
За да се произнесе САС, взе предвид следното:
Предявяването на вземанията от кредиторите в производството по
несъстоятелност е обвързано със срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ - до един месец от
вписване в търговския регистър на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, като съгласно чл. 685, ал. 2 ТЗ
кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и
обезпеченията и представя писмени доказателства. Нормата на чл. 688 ТЗ
предвижда и допълнително предявяване, а нормата на чл. 695 ТЗ урежда
допълване на списъка с последващите допълнително предявени и приети по
предвидения от закона ред вземания. Измежду задълженията на синдика са
съставянето на списъците на предявените вземания - чл. 686 ТЗ, в това число
на приетите и на неприетите вземания. Кредитор може да предяви иск по чл.
694 КЗ в преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, за да установи
съществуването на неприето вземане. В разглеждания случай са предявени
именно положителни установителни искове за установяване съществуването
на неприети вземания към длъжника в производство по несъстоятелност (чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ). Ищец по иска е НАП като субституент на кредитора, който
е направил възражение срещу неприемане на предявени от него вземания.
Пасивно процесуалноправно легитимиран - ответник по предявените в
производството установителни искове е несъстоятелният длъжник, като в
производството задължително участва и синдикът (чл. 694, ал. 4, ред. след
изм. - ДВ, бр. 105 от 2016г., ТЗ). Принципно предпоставки за надлежното
упражняване от кредитор на правото на иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ, са: да е
предявил вземането си пред синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да е
депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу неприемане на
вземането, съдът да се е произнесъл с определение по чл. 692 ТЗ. Връзката на
производството по чл. 694 ТЗ с производството по несъстоятелност се
проявява и чрез неговия предмет – вземане, което е предявено в
производството по несъстоятелност, а легитимацията на ищеца е
предпоставена поначало, освен в предвидените в закона хипотези на чл. 694,
ал.1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2 ТЗ, от направеното от него възражение по
отношение на вземане, включено в списъците на предявените вземания, което
сочи на правен спор относно вземането и е процесуална предпоставка за
допустимост на иска, обуславяща правния интерес от иска. Предметните
предели на иска по чл. 694 ТЗ са очертани в молбата на кредитора за
предявяване на вземането, като искът е допустим само при пълно съвпадение
между вземането, предявено от кредитора, и това, предмет на иска.
Следователно специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от
развилия се спор относно вземане на кредитор в производството по
несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2-4 ТЗ, като целта на исковото
производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички
участници в производството по несъстоятелност. Ето защо, след като едно
вземане е предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, по което съдът по
несъстоятелността се е произнесъл с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, то може
да бъде и предмет на иска по чл. 694 ТЗ. При наличие на предпоставките,
визирани в закона за надлежно упражняване на правото на иск, искът по чл.
694, ал. 2 ТЗ е допустим. Отнесено към конкретната хипотеза, това означава,
че след като ищецът е възразил по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу списъка с неприети
вземания и това възражение е оставено без уважение от съда по
несъстоятелност, предявените искове имат за предмет именно вземанията,
индивидуализирани от него при предявяването им, когато те са основани на
първоначалния АУЗД № 409303-1/22.08.2018г., който е бил отменен. Наред с
това, в съответствие със закона, вземанията, предмет на акт № ДИ18-ТД26-
101/19/22.07.2019г., който не е влязъл в сила, впоследствие са включени от
съда под условие в списъка на приетите от синдика вземания (чл. 164, ал. 5
ДОПК). Както е приел и първоинстанционният съд, публичните вземания,
установени с акта от 22.07.2019г., не са предмет на разглеждане в настоящото
производство, тъй като подаденото от кредитора възражение срещу списъка
на синдика е във връзка с публични задължения, установени с АУЗД №
409303-1/22.08.2018г. Доколкото такъв акт е издаден и чрез него НАП, на
която са делегирани правомощия да предявява публични вземания в
производството по несъстоятелност (т.е. макар че не е носител на
материалното право действа като процесуален субституент), е предявила
публичните вземания, отмяната му, а впоследствие издаването на нов и
приложението на чл. 164, ал. 5 ГПК, лишават ищеца от правен интерес да
предяви иска по чл. 694, ал. 2 КЗ с предмет първоначално предявеното
вземане, индивидуализирано посредством отменения акт за установяване на
публични вземания. Принципните разсъждения на ищеца по какъв начин
възникват конкретните вземания не държат сметка за особеностите на
производството по чл. 694 ТЗ и за реда, по който публичните вземания се
събират в производството по несъстоятелност. Действително вземането се
индивидуализира по основание и размер и изпълнителните основания -
издадените актове за установяване на съответното публично вземане - в
случая удостоверяват едно и също главно вземане. Вземанията по втория
АУЗД, които са предявени отново в производството по несъстоятелност, не са
предмет на установяване в настоящото производство, в което предмет на
установяване, както се посочи, са вземанията, предявени за първи път,
основани на акта от 22.08.2018г., спрямо които има подадено възражение,
като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора
относно вземането по отношение на всички участници в производството по
несъстоятелност (чл. 694, ал. 8 ТЗ). Съобразно посоченото по-горе,
определящо за недопустимостта на исковата претенция е, освен че първият
АУЗД, на който е основано искането за събиране на публични вземания, е бил
отменен, така и, че процесните вземания са били приети, както следва да
бъдат приети за събиране в производството по несъстоятелност публичните
вземания, установени с невлязъл в сила акт, - под условие, поради което
настоящото производство се явява безпредметно. Последващата отмяна на
втория поред АУЗД не поражда правен интерес от поддържане висящност на
исковото производство, образувано след като възражението на НАП срещу
включването на вземанията в списъка на неприети вземания, обявен на
30.09.2019г., е оставено без уважение.
По всички развити по-горе съображения и въззивният съд счете, че
предявените искове са недопустими. Обжалваното определение, с което
исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК при проверка на
допустимостта на исковете, макар и след като е възникнало процесуално
правоотношение с другите страни, е законосъобразно, а частната жалба срещу
него неоснователна.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на НАП срещу определение №
1624 от 13 април 2020г. по т. д. № 2526/2019г. на Софийски градски съд, VІ –
1 състав.
Определението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК,
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________