РЕШЕНИЕ
№994
18.12.2019г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1134 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба Я.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-1043 от 15.09.2019г. на Мл.Автоконтоьор в сектор „Пътна полиция“ - Хасково към ОДМВР-Хасково(В. Ж. Д.).
В жалбата се излага фактическа обстановка по случая и се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата била немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Твърди се, че още при съставяне на АУАН, вписан като фактическо основание за издаване на ЗППАМ са допуснати нарушения при индивидуализацията на извършеното административно деяние от фактическа страна. В същия било посочено, че на водача бил издаден и талон за медицинско изследване. Отказът на водача на бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол били два различни способа, чрез които се установявало наличието на концентрация на алкохол в кръвта. Касаело се за две алтернативни възможности, които контролният орган следвало да предостави на проверяваният водач. При отказ от техническо средство изпълнителното деяние на нарушението следвало да бъде установено по безспорен начин и в двете му проявни форми. В случая макар да описал, като фактология, издаването на талон за медицинско изследване, контролният орган не бил намерил за осъществена, като деятелност и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване. В разпоредителната част на заповедта за ПАМ, били допуснати същите нарушения, касаещи индивидуализацията на стореното в АУАН. Освен това разпоредителната част на заповедта противоречала на описателната част на АУАН, доколкото липсвало изявление, че ведно с това е издаден и талон за медицинско изследване, с посочване на пореден номер. Не било налице и съответствие между текстовото и цифровото изписване на правната норма на приложената мярка, тъй като не било конкретизирано(за разлика от АУАН), кое точно приложение от изпълнителните деяния и алтернативни форми е приел актосъставителя.
Допуснатите нарушения при индивидуализацията на извършеното административно деяние и посочените фактически несъответствия между цифровото изписване на правната норма, накърнявали в значителна степен правото на защита на жалбоподателя.
Същевременно се твърди, че изложените в акта обстоятелства не отразявали вярно фактическата обстановка през процесната вечер. Сочи се, че на 15.09.2019г., жалбоподателят не бил спиран за полицейска проверка „при управление на автомобил” и съответно нямал качеството на „водач на м.п.с.” по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП.В действителност автомобилът му бил паркиран пред дома му на ул.”Гагарин”, в кв.”Болярово”, в гр.Хасково. Търсел документи и бил вътре в автомобила, когато с периферното си зрение оспорващия твърди, че забелязал особени светлини в страничното огледало и видял че това е полицейски автомобил с включен светлинен сигнал. Отказал да подпише съставеният му АУАН и ЗППАМ, тъй като изложеното в тях не отговаряло на истината. АУАН не му бил връчен, за да се запознае със съдържанието му. Подписът на свидетеля в АУАН удостоверявал само отказът му да подпише акта, но никъде не било отразено че отказва да получи и препис от него. В проведената с него беседа бил уверяван, че е съставен за това че е употребил алкохол. Не му била връчена и изготвената и впоследствие оспорена ЗППАМ, макар че ги поискал. По този начин били нарушени разпоредбите на чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Издадените документи получил едва на 18.09.2019г., след подаване на 16.06.2019г. на нарочна молба до Началника на сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Не отговаряло на истината и отразеното в АУАН, че му е връчен талон за изследване с № 006****. При съставянето на АУАН на оспорващия не било указано и че предвид отказа да бъде тестван с техническо средство, следва в срок определен от полицаите, да се яви за медицинско изследване. Излагат се и съображения, че както издаденият АУАН, така и ЗППАМ са материално незаконосъобразни, тъй като описаната деятелност не консумирала хипотезите на посочените разпоредби. Административно-наказателната отговорност на оспорващия не можело да бъде ангажирана и понеже контролните органи не били изпълнили задълженията си, произтичащи от Наредба №1/19.07.2017г., като не бил осъществен последователно фактическият състав регламентиращ процедурата по доказване съдържанието на алкохол в кръвта на водача, който да оправдае категоричният извод , че е налице отказ.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител, който излага допълнителни аргументи обосноваващи отмяната на оспорената заповед.
Ответникът- Мл.автоконтрольор в сектор „ПП” при ОДМВР-Хасково (В. Ж. Д.) не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2019г. мл. автоконтрольор Сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение сер. GA, с бл. № 18***, за това че на 15.09.2019г. около 03.30ч. в гр. Хасково,кв.”Б.”, ул.”Х.”, посока ул.”Свет. Харалампий” управлява собственият си лек автомобил „Ауди КУ7” с рег. № Х****” КА, като отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510, с номер ARBA****. Не носи контролен талон и СРМПС част втора. В акта било отразено и че е издаден талон за изследване с № 006****, както и че с поведението си водача е нарушил чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С АУАН били иззети регистрационните табели на автомобила, като било посочено, че е предявен на нарушителя при отказ да получи препис от акта и да го подпише.
На база съставения АУАН, на същата дата- 15.09.2019г., мл.автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ - Хасково към ОДМВР-Хасково е приложил по отношение на Я.Г.Г. с оспорената заповед № 1970з-1043, заведена в системата АИС АНД под № 19-1253-000574/15.09.2019г. по описа на сектор „ПП“, при ОДМВР-Хасково, принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А, б.“б“от ЗДвП, а именно - Прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил “ Ауди КУ7“, с рег. № Х****КА, за срок от 6 месеца.
Видно от разписката в заповедта, последната била връчена на адресата си на 15.09.2019г. , при условията на отказ на нарушителя да я получи, удостоверено с подписа на един свидетел. Жалбата срещу административният акт била подадена в Административен съд, гр. Хасково на 26.09.2019г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл.писмени доказателства удостоверяващи компетентността на издателя и собствеността на описаното в ЗППАМ моторно превозно средство.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №272з-2152 от 12.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и държавните служители в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Хасково полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ответникът е мл. автоконтрольор и изпълнява длъжността си в сектор „ПП” при ОДМВР-Хасково. Съгласно Приложение №2, Раздел Б, т.19 класификатора на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 от ЗМВР, изпълняваната от жалбоподателя длъжност е предвидена за заемане по служебно правоотношение, т.е изпълняващият я е държавен служител и по силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Следователно към датата на издаване на обжалваният акт административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН и от докладна записка рег. индекс № 1253р-8934 от 16.09.2019г. изготвена от мл. автоконтрольор сектор „ПП” при ОДВР-Хасково Красимир Запрянов Койнов до началника на същия сектор, съставляващи подготвителни документи по издаване на ИАА и част от административната преписка .
При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспорения акт, а възраженията на жалбоподателя в тази насока не се споделят. Преди да издаде акта си, административният орган е събрал достатъчно по обем допустими, относими и необходими за правилното изясняване на случая писмени доказателства, поради което не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения довели до ограничаване правото му на защита, тъй като както обжалваната заповед, не му е била връчена към момента на издаването й. Дали и на коя дата един административен акт е връчен на адресата си е от значение единствено за преценка спазване законоустановеният срок за обжалването му пред съда, но не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това жалбоподателя е упражнил в пълнота правото си на защита спрямо нея, като в преклузивният 14 дневен срок е подал жалба срещу процесният административен акт и по този начин е инициирал съдебно-административно производство за проверка законосъобразността му.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на основание нормата
на чл.171 т.2а от ЗДвП, предвиждаща в
приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
Нормата следователно съдържа
няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – прекратяване на
регистрация на п.п.с., като в конкретния случай
във фактическите съображения на
процесната заповед е посочено отказ на
водач на м.п.с. да бъде извършена
проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в
кръвта т.е. органът е приел наличието на
предл.3-то от чл. 171,т.2а, б.“б“
от ЗДвП.
Предпоставките за правилното
прилагане на ПАМ в тази хипотеза са
три – заповедта да има за адресат
собственика на МПС, същия да е управлявал превозното си средство и след
надлежна покана да отказал да бъде тестван за употреба на алкохол.
Въпреки твърденията си, в жалбата, с който се домогва да обори изложеното в ЗППАМ, че на процесната
дата и място е извършвал действия по
управление на моторно превозно средство, оспорващият не е ангажирал писмени или
гласни доказателства, удостоверяващи
твърденията му на посочената в обжалваният акт дата и място е само е търсил документи в автомобила си,
който е бил спрян пред дома му.
Същевременно за удостоверяване
изложеното в процесната ЗППАМ, че на посочените в нея дата и място
жалбоподателят е управлявал описаното
м.п.с., ответникът е представил, като част от административната преписка АУАН с
бл. № 18*** от 15.09.2019г. и докладна записка рег. № 1253р-8934 от
16.09.2019г.
В АУАН приет без оспорване от страните, като писмено
доказателство е удостоверено, че на 15.09.2019г. около 03.30ч.в гр. Хасково жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство марка “Ауди“, модел“КУ7“ с рег. № 00****. Действително, този описан в АУАН факт няма
обвързваща доказателствена сила, доколкото
в конкретният случай актосъставителят не е имал преки впечатления относно управлението на автомобила-същият е
част от екипа, който се е озовал впоследствие при повикване от страна на негови
колеги и функцията му е била да теста водача за алкохол в кръвта. Съответно в
тази му част, в която пред актосъставителят не непосредствено не е установил управлението на
автомобила от жалбоподателя при
спирането му за проверка от контролните органи, АУАН не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, а последната подлежи на обща преценка, съобразно вътрешното убеждение на
съда. Косвено доказателство
удостоверяващо факта на управление на
автомобила от жалбоподателя, на датата и мястото посочени в АУАН и ЗППАМ, в
случая се съдържа в цитираната ДЗ с рег. № 1253р-8934/16.09.2019г., в която
актосъставителят е посочил, че е бил изпратен от ОДЧ в ОДМВР-Хасково в
кв.Болярово, на ул.”Свети Харалампий”
след подаден сигнал от негови колеги, който са спрели за проверка водач
на м.п.с.”Ауди КУ7” с рег. № Х****КА, и на място е установил, че това е именно
жалбоподателят- Я.Г.Г..
Тези два документа АУАН и докладна записка са съставени от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия по закон и удостоверените в тях обстоятелства
изцяло си съответстват. Ето защо съдът
намира, че следва да кредитира с доверие изложените в тях обстоятелства. Съответно и при липса на доказателства ангажирани от
страна на жалбоподателя за обратното, намира че
следва да се приеме за доказано, че последният на 15.09.2019г. около 03.30ч.е управлявал процесното м.п.с., и е имал
качеството на „водач” на моторно превозно средство.
Безспорно, от същите две писмени доказателства се
установява и че на посочената в тях дата и място, оспорващият е отказал да бъде
проверен за употреба на алкохол със съответното техническо средство от
контролен орган осъществяващ действия
към сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково. По отношение на това удостоверено в тях
обстоятелство АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла
на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена
сила, досежно на така констатираните факти. Казано по друг начин
това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193
от ГПК, на цитираният АУАН, същият
обвързва съда да приеме за доказани фактите
удостоверени в него, а именно че на посочената в него дата и място, жалбоподателят
е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 ARВА -0088.
Безспорно от
представената справка от АИС –КАТ видно
че жалбоподателят е собственик на управляваното от него МПС “ Ауди КУ7“
с рег. № Х****КА.
Гореизложеното
води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи
фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен
начин. При наличие на предпоставките на чл. 171 т.2а,б”б”, от ЗДвП
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата
законова норма. Ето защо, законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ.
Доводите на оспорващия, че при съставяне на АУАН са допуснати нарушения
свързани с ненадлежно описание на нарушението, както и при предявяване и
връчването му на адресата, довели и до издаване на обжалваният акт при
съществени процесуални нарушения, не се споделят. Следва да се посочи, че принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност,
чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в
предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на
държавно управление, от категорията на индивидуалните административни актове и
следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на
издаването им, така и по отношение на изпълнението им. "Прекратяване на
регистрация на м.п.с." не съставлява санкция, т.е. административно
наказание, а е принудителна административна мярка, която се налага за да се
осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
практика на ВАС в това число на- новата такава(Решение № 961 от 23.01.2018г. по
адм. дело № 10633/2017г. на ВАС,
Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13506/2017 г., VII о.Решение № 3350 от 11.03.2014
г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 г., VII о и др.). Заповедта за
прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който
се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно
наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на
административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими
в случая, а оттук и дали и доколко в
хода на административно наказателното производство провеждано от административно-наказващият
орган са били нарушавани процесуалните права на оспорващия е изцяло
иррелевантен. В този смисъл практиката на ВАС Решение
№ 961 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2017 г., VII о, Решение № 5226 от
3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8650/2015 г., VII о Решение № 6505 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2017 г., VII о., Решение №
4507 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. №
8896/2014 г., VII о. и мн.др.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона, не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният и то минимален такъв по чл.171,т.2а, б”б” от ЗДвП, поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода по спора основателна би била единствени претенцията на ответника за разноски. Последният не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, поради съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Я.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-1043 от 15.09.2019г. (заведена в системата АИС АНД под № 19-1253-000574/15.09.2019г. по описа на сектор „ПП“, при ОДМВР-Хасково) издадена от Мл.автоконтоьор в сектор „Пътна полиция“ - Хасково към ОДМВР-Хасково (В. Ж. Д.).
Решението е окончателно.
Съдия: