Р Е Ш
Е Н И Е № 260024
гр.Сливен, 31.08.2020 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две
хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 554 по описа за
Производството е по повод жалба от "Водоснабдяване
и канализация - Сливен" ООД против наказателно постановление № 59 от 30.03.2020
г. на И.Д. Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район",
с което на жалбоподателя за нарушение на чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ, на основание
чл. 200, ал.1, т.17 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител. В писмено становище възразява срещу жалбата, счита
издаденото НП за правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 05.12.2019г.,
служителите на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" – св. Г. и М., извършили проверка във
връзка с
изпълнението на условията на разрешително № 31510255/19.11.2010 г. за водовземане от подземни води посредством
пет броя съществуващи водовземни
съоръжения: каптирани извори: КЕИ Кара кус 1,2,3 намиращи се на територията на
отдел 306, подотдел „и“, КЕИ Черната сянка разположен на територията на отдел
285, подотдел „д“ и КЕИ Ялъ борун разположен на територията на отдел 281,
подотдел ,,р“ в землището на с. Бяла паланка, общ. Твърдица, Държавно
лесничейство - Твърдица, с цел на водовземане за питейно-битовото
водоснабдяване на с. Бяла паланка и Жълт бряг, общ. Твърдица с титуляр „Водоснабдяване и канализация
Сливен" ООД. При извършената проверка било установено, че Водата от водоизточниците се насочва към обща
водовземна шахта, от където постъпва в два напорни водоема, свързани помежду си
и от там достига до потребителите на с. Бяла паланка и Жълт бряг. За
измерването на отнетите и подадени водни маси на хранителния водопровод при
първия водоем било монтирано измервателно устройство, което към момента на
проверката било неизправно, а на втория водоем, от където се насочва водата по
двата тръбопровода за населените места, нямало монтирани водомерни устройства.
В хода на проверката било установено също, че неизправността на водомерното
устройство при първия водоем била установена още при проверка на 17.09.2019
год. и било дадено предписание към титуляра на разрешителното в срок до
31.10.2019 год. да се монтира ново устройство. За
проверката извършена на 05.12.2019 год. и констатациите на проверяващите бил
съставен констативен протокол Сл 491/05.12.2019 год.
За това, че
към момента на проверката не се измерват и отчитат използваните водни маси на жалбоподател
бил съставен АУАН № 3 от 06.01.2020
год., въз основа на който било издадено процесното наказателно постановление.
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя от събрания по делото писмен доказателствен материал и
от показанията на разпитаните в качеството на свидетели, извършвали проверката
- актосъставител А.Г. и А.М., които съдът кредитира като обективни, логични,
последователни и взаимодопълващи се и непротиворечащи си с писмените
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
Безспорно се установи в хода на
производството, а и не се спори между страните, че при извършената проверка на
05.12.2019 год. от служители на БД ИБР било констатирано, че на единия водоем
имало монтирано измервателно устройство, което било неизправно, а по отношение
на втория водоем – липсвали монтирани измервателни устройства.
Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, изложени при даване под на делото по същество, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 48, ал.1, т. 6 от ЗВ, за
нарушението на която норма е санкционирано дружеството-жалбоподател,
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да
водят отчет за изземваните и използваните води. В конкретния случай в
обстоятелствената част на наказателното постановление ясно е посочено, че
нарушението за което е санкциониран жалбоподателя е установената неизправност
на измервателното устройство на първия водоем и липсата на монтирани измервателни
устройства на втория водоем. Съдът не споделя възраженията на дружеството –
жалбоподател, относно това, че тъй като едното измервателно устройство било
повредено, то следвало отговорността на дружеството да се подведе под санкционната
норма на чл. 200, ал.1, т.30 от ЗВ. В цитираната разпорпоредба е предвидена санкция за лице, което не отстрани
повредата на измервателните устройства в срока по чл. 194а, ал. 3 от ЗВ. От друга страна чл.200 ал.1 т.17 от ЗВ въвежда забрана за осъществява водовземане за
стопански цели или заустване на отпадъчни води без монтирано и пломбирано
измервателно устройство. В конкретния случай правилно жалбоподателя е
санкциониран на основание чл. 200, ал.1, т.17 от ЗВ. Това е така, тъй
като, според съда, неизправното измервателно устройство следва да се приравни
на липсата на токова въобще. След като измервателното устройство не е годно да
извършва измервания, то не отговаря на
нормативните изисквания за измервателно
устройство, поради което и повреденото такова следва да се приравни на липса на
измервателно устройство.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.17 от ЗВ не
изключва приложението на разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.30 от ЗВ. В
конкретния случай, въпреки констатираното с проверката, че не е спазено и
задължително предписание за отстраняване неизправния водомер,
административнонаказващия орган с процесното НП е санкционирал дружеството-жалбоподател
за нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.6 от ЗВ и правилно е отнесъл
към нея санкционната норма на чл. 200, ал.1, т.17 от ЗВ.
Съдът намира,
че подаването на декларация по чл. 194б от ЗВ не освобождава от отговорност
жалбоподателя за нарушаването на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.6 от ЗВ.
С наказателното
постановление е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, при граници
на санкцията, предвидена за извършеното нарушение от 500 до 5000 лева. Съдът
намира така определената санкция за справедлива, отговаряща на тежестта на
нарушението, както и счита, че с нея биха се осъществили в достатъчна степен
целите на наказанието, предвидени в чл. 12
от ЗАНН.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
59 от 30.03.2020 г. на И.Д. Директор на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район", с което на жалбоподателя
"Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, ЕИК ********* за
нарушение на чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ, на основание чл. 200, ал.1, т.17 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: